

Култура
Тези предмети са докосвани от първата българска лекарка
Тези предмети са били докосвани от ръцете на първата българска лекарка – д-р Тота Венкова

снимка: РИМ – Габрово
Има хора, чиито живот ги превръща в легенди. На пръв поглед те може да са взели обикновени човешки решения, последвани от необходимите действия, които са довели до определен резултат. Не всеки става легенда, за това е необходимо да имаш собствен принос в развитието на едно общество. Легендите невинаги са жертви, но много често са първи в нещо или по-всеотдайни в осъществяването му от останалите.
Когато кажем д-р Тота Венкова, за какво започваме да мислим днес? За първата жена, станала лекар в България! За една личност, посветила себе си на каузата да помагаш на хората, като правиш живота им по-малко изпълнен с болка и им даваш надежда!

снимка: РИМ – Габрово
Тота Чехларова Венкова не е родена в лукс и едва ли на някой в онова далечно време му е изглеждало, че момиченцето е галеник на съдбата. Тота идва на бял свят през 1855 година, расте в бедно занаятчийско семейство и рано остава сираче.
Как се случва така, че средата, в която започва този живот, формира един напредничав мироглед? Доста трудно бихме дали днес верен отговор. Вероятно не е и необходимо да го правим. Можем да се докосваме до д-р Тота Венкова – чрез нейното наследство, което не е само духовно. Човек може да вземе в ръце предмети, които някога легендарната габровка е държала в своите.

снимка: РИМ – Габрово
Регионален исторически музей-Габрово притежава безценно съкровище – комплект за хранене, който е принадлежал на първата българска лекарка.
Шестте вилици, шестте лъжици и шестте ножа са със сребърно покритие, носят инициалите на д-р Венкова. Името й е изписано и върху запазената сувенирна порцеланова чиния от Искрецкия санаториум . Върху дръжките на приборите, от лицевата страна е гравиран вензел – кръстосани стилизирани буквите „Т“ и „В“.
Покривката, която пази Регионален исторически музей-Габрово е ръчно бродирана и е подарена от първата родилка на д-р Тота Венкова след специализацията й в Русия.

снимка: РИМ – Габрово
Сред вещите е и личен печат с квадратна форма с инициалите „Т. В. Д-р“. Дръжката е покрита с цветни камъчета, запечатани в смола.
Д-р Тота Венкова е крупен благодетел. В края на живота си дарява на Искрецкия санаториум за белодробно болни „Цар Фердинанд I“ (близо до град Своге) 500 хил. лв. Габровското девическо училище също получава 500 хил. лв, а Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 40 хил. лв.

снимка: РИМ – Габрово
Как става така, че роденото в бедност момиче се превръща в благодетел?
Вероятно защото е имала добри примери на благородни хора в ранните години от живота си. Поради липсата на средства да продължи образованието си в Габровското петокласно училище, женското благотворително дружество „Майчина грижа“ поема издръжката й. След завършването си Тота Венкова е назначена за учител в същото учебно заведение. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се грижи за ранените в създадените болници.
След Освобождението Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург й отпуска стипендия, за да следва медицина. Поради тежко белодробно заболяване тя се връща, за да се лекува в България. Когато се стабилизира, продължава образованието си в Русия.
През 1886 г. се завръща в България като дипломиран медик. Работи последователно в Русенската болница, във Велико Търново, Варна и София. През 1893 г. Тота Венкова специализира детски и вътрешни болести в Санкт Петербург, а през 1895 г. гинекология и акушерство във Виена. След завръщането си в България участва в организирането на първите акушерски курсове в Александровска болница. Поради влошено здравословно състояние тя се насочва към частна практика.
В дома си, в София, тя открива безплатни акушеро-гинекологични консултации за бедни жени и бъдещи майки. Тота Венкова умира на 23 декември 1921 г. в София.
През 1997 г. нейните мощи са пренесени в Габрово и положени в двора на някогашното кино “Майчина грижа“. По повод 150 години от нейното рождение през 2005 г. е обявена за почетен гражданин на Габрово.
В годините родствениците й запазват някои нейни лични вещи, снимки и документи, които предават на дружество „Майчина грижа“ в Габрово. Със съдействието на г-жа Мария Семерджиева (председател на дружество „Майчина грижа“) част от тях са дарени на музея от д-р Иван Несторов (внук на племенника на д-р Тота Венкова; днес живее със семейството си в Сиатъл, САЩ и работи като изследовател по фармакокинетика, предава целия събран от баща му архив на дружеството „Майчина грижа“) през 2005 г.
„В сърцата на признателните потомци Д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. И че тя, още преди Освобождението, прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветно време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве е намерила сили и амбиция да се докаже. …“
Автор: Мария Семерджиева, председател на дружество „Майчина грижа“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 7 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Любопитнопреди 6 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 7 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Кримипреди 6 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 7 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Новинипреди 6 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата
-
Културапреди 5 дни
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа