Култура
Тези предмети са докосвани от първата българска лекарка
Тези предмети са били докосвани от ръцете на първата българска лекарка – д-р Тота Венкова

снимка: РИМ – Габрово
Има хора, чиито живот ги превръща в легенди. На пръв поглед те може да са взели обикновени човешки решения, последвани от необходимите действия, които са довели до определен резултат. Не всеки става легенда, за това е необходимо да имаш собствен принос в развитието на едно общество. Легендите невинаги са жертви, но много често са първи в нещо или по-всеотдайни в осъществяването му от останалите.
Когато кажем д-р Тота Венкова, за какво започваме да мислим днес? За първата жена, станала лекар в България! За една личност, посветила себе си на каузата да помагаш на хората, като правиш живота им по-малко изпълнен с болка и им даваш надежда!

снимка: РИМ – Габрово
Тота Чехларова Венкова не е родена в лукс и едва ли на някой в онова далечно време му е изглеждало, че момиченцето е галеник на съдбата. Тота идва на бял свят през 1855 година, расте в бедно занаятчийско семейство и рано остава сираче.
Как се случва така, че средата, в която започва този живот, формира един напредничав мироглед? Доста трудно бихме дали днес верен отговор. Вероятно не е и необходимо да го правим. Можем да се докосваме до д-р Тота Венкова – чрез нейното наследство, което не е само духовно. Човек може да вземе в ръце предмети, които някога легендарната габровка е държала в своите.

снимка: РИМ – Габрово
Регионален исторически музей-Габрово притежава безценно съкровище – комплект за хранене, който е принадлежал на първата българска лекарка.
Шестте вилици, шестте лъжици и шестте ножа са със сребърно покритие, носят инициалите на д-р Венкова. Името й е изписано и върху запазената сувенирна порцеланова чиния от Искрецкия санаториум . Върху дръжките на приборите, от лицевата страна е гравиран вензел – кръстосани стилизирани буквите „Т“ и „В“.
Покривката, която пази Регионален исторически музей-Габрово е ръчно бродирана и е подарена от първата родилка на д-р Тота Венкова след специализацията й в Русия.

снимка: РИМ – Габрово
Сред вещите е и личен печат с квадратна форма с инициалите „Т. В. Д-р“. Дръжката е покрита с цветни камъчета, запечатани в смола.
Д-р Тота Венкова е крупен благодетел. В края на живота си дарява на Искрецкия санаториум за белодробно болни „Цар Фердинанд I“ (близо до град Своге) 500 хил. лв. Габровското девическо училище също получава 500 хил. лв, а Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 40 хил. лв.

снимка: РИМ – Габрово
Как става така, че роденото в бедност момиче се превръща в благодетел?
Вероятно защото е имала добри примери на благородни хора в ранните години от живота си. Поради липсата на средства да продължи образованието си в Габровското петокласно училище, женското благотворително дружество „Майчина грижа“ поема издръжката й. След завършването си Тота Венкова е назначена за учител в същото учебно заведение. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се грижи за ранените в създадените болници.
След Освобождението Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург й отпуска стипендия, за да следва медицина. Поради тежко белодробно заболяване тя се връща, за да се лекува в България. Когато се стабилизира, продължава образованието си в Русия.
През 1886 г. се завръща в България като дипломиран медик. Работи последователно в Русенската болница, във Велико Търново, Варна и София. През 1893 г. Тота Венкова специализира детски и вътрешни болести в Санкт Петербург, а през 1895 г. гинекология и акушерство във Виена. След завръщането си в България участва в организирането на първите акушерски курсове в Александровска болница. Поради влошено здравословно състояние тя се насочва към частна практика.
В дома си, в София, тя открива безплатни акушеро-гинекологични консултации за бедни жени и бъдещи майки. Тота Венкова умира на 23 декември 1921 г. в София.
През 1997 г. нейните мощи са пренесени в Габрово и положени в двора на някогашното кино “Майчина грижа“. По повод 150 години от нейното рождение през 2005 г. е обявена за почетен гражданин на Габрово.
В годините родствениците й запазват някои нейни лични вещи, снимки и документи, които предават на дружество „Майчина грижа“ в Габрово. Със съдействието на г-жа Мария Семерджиева (председател на дружество „Майчина грижа“) част от тях са дарени на музея от д-р Иван Несторов (внук на племенника на д-р Тота Венкова; днес живее със семейството си в Сиатъл, САЩ и работи като изследовател по фармакокинетика, предава целия събран от баща му архив на дружеството „Майчина грижа“) през 2005 г.
„В сърцата на признателните потомци Д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. И че тя, още преди Освобождението, прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветно време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве е намерила сили и амбиция да се докаже. …“
Автор: Мария Семерджиева, председател на дружество „Майчина грижа“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 5 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 5 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 3 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 3 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 3 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 3 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Любопитнопреди 2 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)





