Култура
Тези предмети са докосвани от първата българска лекарка
Тези предмети са били докосвани от ръцете на първата българска лекарка – д-р Тота Венкова

снимка: РИМ – Габрово
Има хора, чиито живот ги превръща в легенди. На пръв поглед те може да са взели обикновени човешки решения, последвани от необходимите действия, които са довели до определен резултат. Не всеки става легенда, за това е необходимо да имаш собствен принос в развитието на едно общество. Легендите невинаги са жертви, но много често са първи в нещо или по-всеотдайни в осъществяването му от останалите.
Когато кажем д-р Тота Венкова, за какво започваме да мислим днес? За първата жена, станала лекар в България! За една личност, посветила себе си на каузата да помагаш на хората, като правиш живота им по-малко изпълнен с болка и им даваш надежда!

снимка: РИМ – Габрово
Тота Чехларова Венкова не е родена в лукс и едва ли на някой в онова далечно време му е изглеждало, че момиченцето е галеник на съдбата. Тота идва на бял свят през 1855 година, расте в бедно занаятчийско семейство и рано остава сираче.
Как се случва така, че средата, в която започва този живот, формира един напредничав мироглед? Доста трудно бихме дали днес верен отговор. Вероятно не е и необходимо да го правим. Можем да се докосваме до д-р Тота Венкова – чрез нейното наследство, което не е само духовно. Човек може да вземе в ръце предмети, които някога легендарната габровка е държала в своите.

снимка: РИМ – Габрово
Регионален исторически музей-Габрово притежава безценно съкровище – комплект за хранене, който е принадлежал на първата българска лекарка.
Шестте вилици, шестте лъжици и шестте ножа са със сребърно покритие, носят инициалите на д-р Венкова. Името й е изписано и върху запазената сувенирна порцеланова чиния от Искрецкия санаториум . Върху дръжките на приборите, от лицевата страна е гравиран вензел – кръстосани стилизирани буквите „Т“ и „В“.
Покривката, която пази Регионален исторически музей-Габрово е ръчно бродирана и е подарена от първата родилка на д-р Тота Венкова след специализацията й в Русия.

снимка: РИМ – Габрово
Сред вещите е и личен печат с квадратна форма с инициалите „Т. В. Д-р“. Дръжката е покрита с цветни камъчета, запечатани в смола.
Д-р Тота Венкова е крупен благодетел. В края на живота си дарява на Искрецкия санаториум за белодробно болни „Цар Фердинанд I“ (близо до град Своге) 500 хил. лв. Габровското девическо училище също получава 500 хил. лв, а Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 40 хил. лв.

снимка: РИМ – Габрово
Как става така, че роденото в бедност момиче се превръща в благодетел?
Вероятно защото е имала добри примери на благородни хора в ранните години от живота си. Поради липсата на средства да продължи образованието си в Габровското петокласно училище, женското благотворително дружество „Майчина грижа“ поема издръжката й. След завършването си Тота Венкова е назначена за учител в същото учебно заведение. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се грижи за ранените в създадените болници.
След Освобождението Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург й отпуска стипендия, за да следва медицина. Поради тежко белодробно заболяване тя се връща, за да се лекува в България. Когато се стабилизира, продължава образованието си в Русия.
През 1886 г. се завръща в България като дипломиран медик. Работи последователно в Русенската болница, във Велико Търново, Варна и София. През 1893 г. Тота Венкова специализира детски и вътрешни болести в Санкт Петербург, а през 1895 г. гинекология и акушерство във Виена. След завръщането си в България участва в организирането на първите акушерски курсове в Александровска болница. Поради влошено здравословно състояние тя се насочва към частна практика.
В дома си, в София, тя открива безплатни акушеро-гинекологични консултации за бедни жени и бъдещи майки. Тота Венкова умира на 23 декември 1921 г. в София.
През 1997 г. нейните мощи са пренесени в Габрово и положени в двора на някогашното кино “Майчина грижа“. По повод 150 години от нейното рождение през 2005 г. е обявена за почетен гражданин на Габрово.
В годините родствениците й запазват някои нейни лични вещи, снимки и документи, които предават на дружество „Майчина грижа“ в Габрово. Със съдействието на г-жа Мария Семерджиева (председател на дружество „Майчина грижа“) част от тях са дарени на музея от д-р Иван Несторов (внук на племенника на д-р Тота Венкова; днес живее със семейството си в Сиатъл, САЩ и работи като изследовател по фармакокинетика, предава целия събран от баща му архив на дружеството „Майчина грижа“) през 2005 г.
„В сърцата на признателните потомци Д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. И че тя, още преди Освобождението, прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветно време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве е намерила сили и амбиция да се докаже. …“
Автор: Мария Семерджиева, председател на дружество „Майчина грижа“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди един денНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 5 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 4 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 4 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 5 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 5 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 4 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена




