Свържи се с нас

Култура

Тези предмети са докосвани от първата българска лекарка

Тези предмети са били докосвани от ръцете на първата българска лекарка – д-р Тота Венкова

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Има хора, чиито живот ги превръща в легенди. На пръв поглед те може да са взели обикновени човешки решения, последвани от необходимите действия, които са довели до определен резултат. Не всеки става легенда, за това е необходимо да имаш собствен принос в развитието на едно общество. Легендите невинаги са жертви, но много често са първи в нещо или по-всеотдайни в осъществяването му от останалите.

Когато кажем д-р Тота Венкова, за какво започваме да мислим днес? За първата жена, станала лекар в България! За една личност, посветила себе си на каузата да помагаш на хората, като правиш живота им по-малко изпълнен с болка и им даваш надежда!

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Тота Чехларова Венкова не е родена в лукс и едва ли на някой в онова далечно време му е изглеждало, че момиченцето е галеник на съдбата. Тота идва на бял свят през 1855 година, расте в бедно занаятчийско семейство и рано остава сираче.

Как се случва така, че средата, в която започва този живот, формира един напредничав мироглед? Доста трудно бихме дали днес верен отговор. Вероятно не е и необходимо да го правим. Можем да се докосваме до д-р Тота Венкова – чрез нейното наследство, което не е само духовно. Човек може да вземе в ръце предмети, които някога легендарната габровка е държала в своите.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Регионален исторически музей-Габрово притежава безценно съкровище – комплект за хранене, който е принадлежал на първата българска лекарка.

Шестте вилици, шестте лъжици и шестте ножа са със сребърно покритие, носят инициалите на д-р Венкова. Името й е изписано и върху запазената сувенирна порцеланова чиния от Искрецкия санаториум . Върху дръжките на приборите, от лицевата страна е гравиран вензел – кръстосани стилизирани буквите „Т“ и „В“.

Покривката, която пази Регионален исторически музей-Габрово е ръчно бродирана и е подарена от първата родилка на д-р Тота Венкова след специализацията й в Русия.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Сред вещите е и личен печат с квадратна форма с инициалите „Т. В. Д-р“. Дръжката е покрита с цветни камъчета, запечатани в смола.

Д-р Тота Венкова е крупен благодетел. В края на живота си дарява на Искрецкия санаториум за белодробно болни „Цар Фердинанд I“ (близо до град Своге) 500 хил. лв. Габровското девическо училище също получава 500 хил. лв, а Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 40 хил. лв.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Как става така, че роденото в бедност момиче се превръща в благодетел?

Вероятно защото е имала добри примери на благородни хора в ранните години от живота си. Поради липсата на средства да продължи образованието си в Габровското петокласно училище, женското благотворително дружество „Майчина грижа“ поема издръжката й. След завършването си Тота Венкова е назначена за учител в същото учебно заведение. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се грижи за ранените в създадените болници.

След Освобождението Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург й отпуска стипендия, за да следва медицина. Поради тежко белодробно заболяване тя се връща, за да се лекува в България. Когато се стабилизира, продължава образованието си в Русия.

През 1886 г. се завръща в България като дипломиран медик. Работи последователно в Русенската болница, във Велико Търново, Варна и София. През 1893 г. Тота Венкова специализира детски и вътрешни болести в Санкт Петербург, а през 1895 г. гинекология и акушерство във Виена. След завръщането си в България участва в организирането на първите акушерски курсове в Александровска болница. Поради влошено здравословно състояние тя се насочва към частна практика.

В дома си, в София, тя открива безплатни акушеро-гинекологични консултации за бедни жени и бъдещи майки. Тота Венкова умира на 23 декември 1921 г. в София.

През 1997 г. нейните мощи са пренесени в Габрово и положени в двора на някогашното кино “Майчина грижа“. По повод 150 години от нейното рождение през 2005 г. е обявена за почетен гражданин на Габрово.

В годините родствениците й запазват някои нейни лични вещи, снимки и документи, които предават на дружество „Майчина грижа“ в Габрово. Със съдействието на г-жа Мария Семерджиева (председател на дружество „Майчина грижа“) част от тях са дарени на музея от д-р Иван Несторов (внук на племенника на д-р Тота Венкова; днес живее със семейството си в Сиатъл, САЩ и работи като изследовател по фармакокинетика, предава целия събран от баща му архив на дружеството „Майчина грижа“) през 2005 г.

„В сърцата на признателните потомци Д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. И че тя, още преди Освобождението, прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветно време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве е намерила сили и амбиция да се докаже. …“

Автор: Мария Семерджиева, председател на дружество „Майчина грижа“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица