Свържи се с нас

Култура

Ръцете раждат красота

Чергите, коланите и кърпите на Симеонка Стойчева са произведения на изкуството, изтъкани от един велик майстор.

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ръцете раждат красота, така е озаглавила книгата си Симеонка Стойчева от Велико Търново, известната 93-годишна тъкачка на стан, която е посветила живота си на съхраняването на традициите на българския народ.

Симеонка Стойчева представи свои колани, тъкани “на кори” в Етнографския музей на открито “Етър” по време на Майсторската надпревара от ХІV Международен панаир на традиционните занаяти.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Посетителите видяха уникални произведения на изкуството, сътворени през годините, всеки със своя история и смисъл. Самата Симеонка Стойчева, независимо от възрастта си, пристигна в музея, придружена от близките си, а хората я разпознаваха и споделяха, че са се учили да тъкат от нейната книгата.

За Симеонка Стойчева тъкачеството не е просто занаят, а мечта, която за първи път се появила в съзнанието й, когато била малка и отишла на гости при своята вуйна. Камина, миндер, трикраки столчета и стан, на който се работи – това видяла малката Симеонка, почувствала уюта и замечтала за него.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

И когато някой живее с мечтите си, съдбата му помага. Съпругът на Симеонка й построил къща, а таванската стая обзавел така, че да накара жена си да почувства желания уют.
“Имах вече камината, столчетата, една приятелка на майка ми даде стан и ми показа как се тъче”, разказва спомените си тъкачката.

Симеонка Стойчева работи и с гайтан. Задругата на майсторите е организацията, която отваря пред трудолюбивата българка много възможности. Тя прави изложба в Париж и получава награда, а след това нейни изделия са представени на много места извън България.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Симеонка Стойчева е най-активна в средата на миналия век. Тя обучава много ученици, благодарение на кръжочните форми, а със съмишленички обикалят селата около Велико Търново и успяват да намерят шест стана, на които да се работи.

В онова време се оказва особено трудно да се доставят материали за учениците, обучавани на занаята тъкачество. Симеонка Стойчева успява да договори доставки от бракувани фабрични чорапи, които тъкачките разплитали и използвали в работата си. Желанието да се уреди този сложен въпрос я среща с Людмила Живкова.

“Бях решила да отида при Тодор Живков (държавен глава на България до 1989 г.), но него го нямаше и ме заведоха при Людмила (Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, ангажирана с политиката по култура)”, разказва Симеонка и не може да скрие отличните си впечатления от дъщерята на тогавашния Първи.

Симеонка Стойчева се занимава с тъкачество повече от 50 години. Тя успява да създаде свой художествен стил, сътворените от нея тъкани съхраняват традиции от всички краища на България.

Кърпите, чергите, коланите, възглавниците, паната на Симеонка Стойчева не са просто вещи за домашна употреба. Те са произведения на изкуството, сътворени от един велик майстор.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура

Published

on

„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ Това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Исторически музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в църквата „Свети Николай“, построена във Велико Търново от възрожденския майстор.

На 17 август в православния храм в старата столица се състоя дискусията за живота и делото на Колю Фичето, в която се включиха още проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев, родственик на Майстора. Събитието се проведе в рамките на фестивала „Варуша юг“, като част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от ИМ-Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Домакин на проявата бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.

По думите на д-р Бараков, в работата си Колю Фичето заимства от различни традиции, което е най-силното му качество. Строителният колос на българското Възраждане е изключително креативен, грамотен и начетен човек. Прави планове и макети на своите сгради. В дългия си жизнен път работи на много места в Северна България, Цариград и Одрин, получавайки признание дори от османската власт, която започва да го кани като водещ майстор строител по българските земи.

„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето. Книгата „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се роди спонтанно при разговор с колегите ми и с директора на ИМ – Дряново Иван Христов. Инициативите от Националната програма, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето, включват изложби, родова среща, популяризиране на неговото дело, както и книжни издания“, сподели д-р Венелин Бараков.

Тази книга идва като допълнение към всичко известно, което е написано до този момент за Колю Фичето. В нея д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засяга по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

„Защо непознатият Колю Фичето? Той е много известна личност в българското Възраждане. Всички негови строежи са познати на научната общественост и многократно коментирани. Сред водещите имена бих отличил тези на арх. Георги Козаров – първият голям изследовател на Колю Фичето, Никола Мавродинов – проучвал произхода на различни типове сгради на Майстора, както проф. Николай Толешков – издирвал непознати църкви, свързани със строителството, маниера и начина на работа на Фичето, които той идентифицира“, добави още д-р Бараков.

Музейният специалист анонсира, че до края на месец септември предстои от печат ще излезе още една нова книга, която ще разгледа Колю Фичето в друга светлина. „Всички знаем, че той е известен майстор строител, но в същото време той е бил талантлив резбар, каменоделец и скулптор, което е малко популярно. Тази нова книга ще представи една различна страна от него“, поясни Бараков.

Според проф. Петко Петков, майстор Колю Фичето е духът на българското Възраждане, неговото дело е пред очите ни и без него не можем. „Той е част на нашата идентичност! Как да си представим Търново без църквата „Свети Николай“, „Къщата с маймунката“, камо ли без Конака? То това би било невъзможно. А какво да кажем за други централни български градове и градчета, където той е оставил подписа си и двойната кобилица?“, каза проф. Петков.

Той определи Колю Фичето като изключителен българин, който при това никога не се е натрапвал. „Мисля, че такъв пример ни е необходим в днешно време: на хора професионалисти, родолюбци и мълчаливо допринасящи за общото благо“, изрази мнение още проф. Петков.

Пред присъстващите Константин Фичев, родственик на Майстора, говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик, развенчавайки някои митове, легенди и твърдения за личността и делото на Никола Фичев, тиражирани през последните години в медийното пространство.

Константин отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, в който се съхраняват доста фотографии и документи, който в голямата си част е дигитализирал.

Родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Зареди още

Култура

Габрово и Велико Търново с обща кандидатура за Европейска столица на културата

Published

on

Велико Търново и Габрово ще кандидатстват заедно за европейска столица на културата през 2032 г., информира областният всекидневник Борба.

Новината първо беше съобщена от Галин Попов – артистичен директор на фестивала „48 часа Варуша юг”, преди началото на концерта на хор „Ваня Монева” на площада пред Царевец.

„Фестивалът „48 часа Варуша юг” е едно от доказателствата, че когато хората обединят усилията си, резултатите не закъсняват. Велико Търново и Габрово трябва да намерят начин да кандидатстват заедно! Аз виждам тази кандидатура с двоен потенциал, а фестивалът ни показва именно такива резултати“, каза Галин Попов.

После той покани на сцената кмета Даниел Панов, който официално я потвърди и обеща на великотърновци и габровци да работи за общата кауза.

Мотото „Съединението прави силата” за първи път в България е написано на читалище „Надежда” във Велико Търново.

Аз знам, че заедно и обединени нещата се случват, както показваме с фестивала „48 часа Варуша юг”. Нищо не може да се случи без хората на изкуството и културата. Днес подавам ръка към Габрово, за да се осъществи една дългогодишна мечта на творците – Велико Търново и Габрово да кандидатстват за столица на европейската култура през 2032 година и тя да се превърне в печелившата кандидатура на България. Великотърновци и габровци го заслужават!”, заяви Даниел Панов.

В подкрепа на идеята за обща кандидатура се изказа и заместник-министърът на туризма Павлин Петров.

„Поздравявам ви за кавалерския жест, който Велико Търново отправи към Община Габрово. Северна България се нуждае от това! Тук ясно виждаме, че културата, историята и изкуството са силно свързани и надграждат туристическия продукт на страната”, обърна се към творците Павлин Петров.

Габрово вече обяви официално кандидатурата си за европейска столица на културата през 2032 г. и дори беше първо. Градът работи за каузата още от миналата година, а в края на февруари 2025 г. Общинският съвет единодушно подкрепи предложението градът да се включи в надпреварата.

Габрово е доста напред в подготовката – вече регистрира необходимата общинска фондация, Община Габрово е наела екип от трима независими културни експерти с над 23 години опит, като техни клиенти са били 11 от последните 13 града, носители на титлата, пише още изданието.

Цялата статия на журналиста Ана Райковска можете да прочетете оттук.

Зареди още

Култура

Търси се нов ръководител на ДФА „Габровче“

Published

on

Община Габрово обяви процедура за подбор на ръководител на Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“ – културен символ на града и един от най-изявените детски ансамбли в страната.

Основан преди близо половин век, ансамбълът е носител на многобройни отличия и е известен със своите автентични възстановки на български обичаи, сценични костюми и хореографии, аплодирани в България и по света.

Кандидатите трябва да имат висше образование в областта на музикалното или танцовото изкуство, да познават различните стилове на българския фолклор и да притежават управленски и комуникационни умения.

Позицията предлага срочен трудов договор за пет години, мотивиращо възнаграждение, бонуси за стаж и работа в творческа среда. Подборът ще се извършва в три етапа: проверка на документи, представяне и защита на концепция за развитие на ансамбъла и интервю с комисията.

Необходимите документи трябва да бъдат подадени до 25 август 2025 г., 16:00 ч., в деловодството на Община Габрово (пл. „Възраждане“ № 3) или по електронна поща. Допълнителна информация и проект на длъжностна характеристика са достъпни в отдел „УЧР“ и на сайта на Общината, в раздел „Кариера“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица