Полиомиелитът, известен повече като детски паралич, е силно заразно инфекциозно заболяване, което засяга предимно децата под петгодишна възраст. Причинява се от полиовирус с три типа – 1, 2 и 3, като имунитетът към един от тях не гарантира защита срещу останалите. Вирусът атакува нервната система и може да доведе до необратима парализа, най-често на долните крайници, а в редки случаи и до фатален край.

Заразяването става основно чрез замърсени ръце, храни или вода. Вирусът навлиза през устата, размножава се в червата и се отделя в околната среда, където при лоши санитарни условия се разпространява бързо. Първите симптоми са неспецифични – треска, отпадналост, главоболие, болки в крайниците, след които може внезапно да настъпи остра вяла парализа.

Лечение на полиомиелита няма. Единственият сигурен начин за предпазване е ваксинацията. Правилно приложена, тя осигурява доживотна защита. Когато достатъчно голям брой деца бъдат имунизирани, вирусът губи своя „хазяин“ и изчезва.

Историческият път от страх към надежда
През първата половина на XX век полиомиелитът е една от най-страшните болести в света. Епидемии връхлитат цели континенти, парализирайки стотици хиляди деца и оставяйки хиляди възрастни инвалиди. Болниците са пълни с малки пациенти, поддържани живи от примитивните „железни дробове“ – апарати, които подпомагат дишането.

Истинският пробив идва през 1955 г., когато д-р Джонас Салк създава първата инактивирана полиомиелитна ваксина. Няколко години по-късно Алберт Сабин разработва пероралната жива ваксина – лесна за приложение и достъпна дори в най-бедните региони. Оттогава милиони животи са спасени, а страхът от детския паралич започва да отстъпва.

Началото на глобалната кауза на Ротари
През 1978 г. Rotary International поема ангажимент за изкореняване на полиомиелита, а през 1985 г. стартира историческата програма PolioPlus – първата глобална инициатива, ръководена от неправителствена организация, насочена към елиминиране на заболяване.

Три години по-късно, през 1988 г., Ротари става основен партньор в Global Polio Eradication Initiative (GPEI) заедно със World Health Organization (СЗО), UNICEF и Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ. По-късно към тях се присъединяват фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, ГАВИ – ваксинният алианс, и национални правителства от целия свят.

Оттогава насам Ротари и неговите партньори са инвестирали над 2,7 млрд. щатски долара и са мобилизирали милиони доброволци в над 200 държави. Благодарение на тях повече от три милиарда деца са ваксинирани, а случаите на заболяването са намалели с над 99,9%.

Всеки долар, събран от Ротари клубовете по света, се удвоява от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, превръщайки даренията в мощен инструмент за промяна. Глобалното партньорство осигурява до 150 млн. долара годишно, насочени към доставка на ваксини, транспорт, обучение на здравни екипи, лабораторен надзор и борба с дезинформацията.

Днес полиомиелитът остава ендемичен само в две държави – Афганистан и Пакистан, но рискът от възобновяване на заболяването продължава, особено в райони с ниско имунизационно покритие, хуманитарни кризи и ограничен достъп до здравни услуги. Как се използват събраните средства Събраните чрез PolioPlus и GPEI милиарди се разпределят целево:

• Транспорт и логистика – над 50 млн. долара годишно се изразходват за достигане на ваксини до над 370 млн. деца, дори в труднодостъпни райони и зони на конфликти.
• Научни изследвания и иновации – разработват се нови, по-стабилни орални и инактивирани ваксини (вкл. nOPV2), които намаляват риска от възникване на ваксинодериватни щамове.
• Повишаване на обществената информираност – партньорство с местни лидери и религиозни авторитети за преодоляване на колебанието към ваксините.
• Епидемиологичен надзор – глобална система от над 150 лаборатории в 92 държави следи проби от канализацията и случаи на остра вяла парализа.
• Обучение на експерти – стотици епидемиолози, медицински специалисти и доброволци участват в теренни операции по откриване и ограничаване на огнища.

ъпреки огромния напредък, последните километри до целта остават най-трудни. Световната стратегия на GPEI за периода 2022-2026 г. предвижда имунизация на 370 млн. деца годишно и осигуряване на 4,8 млрд. долара финансиране, за да бъде светът окончателно освободен от детския паралич.

България – от тежки епидемии до страна без полио
Първите данни за полиомиелит в България са от 20-те години на XX век. Най-тежката година е 1947 г., когато се отчита пик на заболеваемостта. Масовата имунизация, въведена през 1959 г., довежда до рязък спад на случаите. Последният регистриран случай на полиомиелит у нас е от 1970 г.

В следващите десетилетия страната преживява два „вноса“ на див полиовирус – през 1991 г. от Таджикистан и през 2001 г. от Индия. И в двата случая заболяването засяга основно деца с непълен имунизационен статус. Благодарение на бързите действия на здравните власти и активната подкрепа на Ротари клубовете, огнищата са овладени.

По време на извънредните имунизационни кампании през 1995 г. и 2001 г. българските Ротари клубове участват активно в логистиката, доставката на ваксини и организацията на пунктове за имунизация.

През 2015 г., заради засилен миграционен поток и риск от ново въвеждане на вируса, Rotary International дарява 10 000 дози полиомиелитна ваксина на Министерството на здравеопазването.

Днес България е страна, свободна от полиомиелит, благодарение на устойчивата имунизационна програма и надеждния надзор на остри вяли парализи. И все пак – намаляващото ваксинално покритие в последните години е тревожен сигнал. Например, данни сочат, че близо 90% от подлежащите деца у нас имат завършен курс на ваксинация срещу полиомиелит.

Като цяло, въпреки устойчивото високо покритие, експерти от Българската Педиатрична Асоциация предупреждават, че е необходимо поддържане на ниво над 95% за пълна защита от възобновяване на заболяването.

Ротари многократно е подчертавал, че борбата с дезинформацията и колебанието към ваксините е не по- малко важна от логистиката на кампаниите.

Ротари и България – партньорство в действие
С над 35 000 клуба по света и десетки в България, Ротари обединява хора с различни професии, но обща кауза – служба в полза на човечеството. Българските ротарианци участват не само в кампаниите за набиране на средства, но и в популяризирането на информация за болестта, ваксините и хуманитарната мисия на организацията.

През годините българските клубове са провеждали тематични събития, лекции в училища, съвместни инициативи със здравните власти и публични кампании под мотото End Polio Now – Изкорени полиомиелита сега.

Ротари клуб Габрово – активен глас в националната кампания
И Ротари клуб Габрово е част от тази световна кауза. Освен с редовни дарения към фонда PolioPlus, клубът тази година поставя началото на информационна кампания, насочена към повишаване на обществената осведоменост за значението на ваксинацията и ролята на Ротари в изкореняването на болестта.

Партньор в инициативата е Община Габрово, която в знак на подкрепа освети фасадата си в червения цвят на кампанията End Polio Now. Местните медии също ще се включат активно, предоставяйки своите платформи за популяризиране на каузата и за споделяне на истории за силата на съпричастността.

Така, с дух на сътрудничество и ангажираност, габровските ротарианци доказват, че Единни за добро не е просто мото, а реално действие в полза на обществото.

Възпитанието на подрастващото поколение е комплексно – започва от семейството, през училището и стига до цялото ни общество и примерът, който им даваме.

Интервю за Actualno.com.

Станислава Савова развива своята експертиза в областите на Социалната, организационната и спортна психология, психичното здраве и психологична дейност.

Има дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства. Провежда индивидуални и семейни консултации. В периода 2000 – 2014 работи по овладяване на кризи, управлението на критични инциденти, психологичното подпомагане на служители и техните семейства. Участва в редица изследвания и проекти, свързани с оценката и подбора на кадри.

Станислава е част от екипа на на криминалния психолог Тодор Тодоров -„Асес“ и оглавява дейността на фирмата в региона Габрово – Велико Търново.

18-годишен, взел книжка на предния ден, убива себе си и още двама 17-годишни в тежка катастрофа.15-годишен наръгва с нож друг 15-годишен на ескалатора на столичен мол.12-годишно дете е ранено с нож в столично училище, задържан е 15-годишен. Това са новини само от последните няколко дни. Защо ставаме свидетели на подобни брутални прояви?

От години сме преки и косвени свидетели на трагични случаи, в които млади хора губят живота си или извършват насилие. Това не е случайност, а резултат от комбинация от фактори — социални, психологически и културни. От нашето обществено безразличие.
Често мислим, че „това не се отнася до нас“, а всъщност всички носим отговорност.
Забързаният живот е направил хората по-малко критични и по-малко съпричастни.
Докато не започнем да говорим и да се подкрепяме истински, ще продължаваме да чуваме подобни новини.

От една страна, много млади хора растат под огромно напрежение – в свят, в който успехът, външният вид и вниманието в социалните мрежи често се възприемат като мерило за стойност. Това създава усещане за липса на смисъл, подкрепа и посока.

От друга страна, липсва достатъчно емоционално възпитание – и в семейството, и в училище. Учим децата на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят с гняв, страх, отхвърляне или самота. Когато тези чувства се натрупат, някои млади хора реагират с крайности — рисковано шофиране, агресия или автоагресия.

Не бива да подценяваме и влиянието на социалните мрежи и медиите, които често показват насилие, без да обясняват реалните последици.

За да спрем тези брутални прояви, трябва да възстановим връзката между хората — в семействата, в училищата, в общностите. Да говорим повече за емоции, отговорност и ценността на живота.

Обезчовечаваме ли се? Хората като че ли почти не забелязват, понеже „сбиванията се случват непрекъснато тук вътре“, както каза служителка в мола.

До известна степен – да. Свикнахме с болката, престанахме да реагираме. Ставаме свидетели на такива прояви, защото агресията вече е част от ежедневието ни. Възрастните свикнаха да не реагират и дори намират забавление в унижения и обиди по телевизията – така възпитаваме децата си. Това е най-тревожното. В мола виждаме същото, което се случва и в обществото – проявите на децата изразяват общественото напрежение, липса на уважение и безразличие. Гледаме, без да се намесваме, и точно това позволява на агресията да се повтаря лавинообразно.

Докато не върнем съпричастието и отговорността си един към друг, ще продължаваме да губим човечността си.

Няма ли ги вече добродетелите?

Сякаш ни е срам да сме добродетелни. Но тях ги има — просто са по-тихи.  Доброто не изчезва. По-трудно се забелязват сред шума, агресията и безразличието. Нужно е само да започнем да ги виждаме и да ги показваме повече.

Какви да новите добродетели?

Нека е пределно ясно – да си нагъл, агресивен и брутален не е нова социална ценност. Това е обществен разпад.         

Времената се променят и с тях – и добродетелите. Днес добро е и умението да слушаш, да уважаваш различното, да бъдеш отговорен онлайн и офлайн. Това не отменя възпитанието в традиционните ценности и добродетели.

Как може да спре това? С нов материал в учебниците, със забрана на социалните мрежи?

Не можем да спрем това с един закон или нов урок. Нужно е цялостно системно възпитание – в семейството, училището и обществото. Родителите да бъдат пример, училището да учи на ценности, а обществото да възпитава в дисциплина и уважение. Децата не са мои или твои, а наши – всички носим отговорност за тях.

Медиите  също имат отговорност – вместо сензации и риалитита е необходимо да показват добрия пример, да дават смисъл и помагат на децата да се чувстват част от общност и с перспектива за бъдещето.

Закъснели ли сме? И все пак трябва да се започне отнякъде, откъде?

Когато се касае за деца и тяхната загуба – винаги сме закъснели. Важното е да поемем отговорността си като възрастни, за да спрем този процес. 

Ние в „Асес“ осъзнаваме своята родителска и обществена  отговорност и работим именно в тази посока.

От една страна- подкрепяме родители и деца чрез спорта. Защото спортът възпитава ценности като доброта, воля, дисциплина и уважение. Тези добродетели са неизменна част от работата ни в едно от направленията върху, които работим и сме се фокусирали, а именно спортната психология.

През тази година колегите разработиха поредицата „Усмихнати деца“ –  четири книжки за емоциите на децата, тормозът в училище, смисълът и ролята на учителите в живота на децата ни отвъд уроците. „Една от мисиите ни е да подпомагаме развитието на психо-емоционалната интелигентност сред ученици и педагози, затова и разработихме три книжки за ученици от I до IV клас и една за преподаватели, които смятаме, че ще бъдат от особена полза в училищната среда“.

 В момента работим по поредния ни проект  нова книжка за деца, която помага на малките да заобичат спорта не само като физическа активност, а като начин да открият смисъл, приятелство и радост от това, което са.

От друга – през януари 2026 г. организираме събитие, насочено към родители и деца, което ще помогне да се справяме с насилието и да се подкрепяме взаимно. Ще бъде на живо и със стрийминг, за да могат всички българи, където и да са по света, да се включат. Целта е да го направим заедно – като общност, която се грижи за децата си.

Зов за помощ на младото поколение ли е това?

Да, определено. Младите хора ни изпращат сигнал, че имат нужда от подкрепа, посока и от смисъл в живота. Няма съмнение, че тяхното поведение е проекция на нашите грешки като възрастни и общество.

Как да им се помогне?

Възрастните можем да им помогнем първо като поемем отговорност за собственото си поведение. Когато децата видят, че родители и учители са заедно, че ги виждат, чуват и подкрепят – своите и чуждите – агресията намалява. Така им даваме смисъл и надежда за бъдещето.

Каква трябва да е ролята на родителите, училището, обществото?

Ролята на родителите, училището и обществото е комплексна и взаимносвързана. Родителите трябва да бъдат пример и подкрепа, училището – да учи на ценности и да помага да се справяме с трудности, а обществото – да създава разбиране за принадлежност чрез  култура, спорт, медии и общностни инициативи. Само заедно можем истински да подкрепим младото поколение.

Кметът на Габрово Таня Христова отправи сърдечен поздрав към Милка Пурел по повод нейния 95-годишен юбилей. В публикация в социалните мрежи градоначалникът сподели думи на признателност и уважение към дългогодишната учителка, краевед и автор, чийто принос към културния живот на Габрово е безспорен.

„Днес своя 95-годишен юбилей празнува госпожа Милка Пурел. Юбилей, който не е просто личен празник, а повод за признание от цялата габровска общност“, написа кметът, като подчерта, че името на юбилярката е „трайно вписано в духовната и културна история на Габрово“.

В поздравлението се посочва още, че със своята последователна и вдъхновяваща работа Милка Пурел „не просто съхранява миналото на града — прави го живо, разбираемо и близко за поколенията“. Таня Христова отбелязва, че нейните книги, изследвания и дарителски жестове са израз на дълбока обич към Габрово и габровци.

„Учител, вдъхновил поколения. Краевед, съхранил паметта на града. Автор, оставил трайни следи в културната ни история. Габровка, живееща с грижа за общото и с обич към родното“, се казва още в кметската публикация във фейсбук.

В заключение Христова пожелава на госпожа Пурел здраве, спокойствие и удовлетворение от всичко постигнато, като изразява признателност за нейния принос към духовния облик на Габрово: „Нека този юбилей бъде повод не само за признание, но и за радост от споделените моменти, от приятелствата и от следите, които е оставила в сърцата на другите. Честит юбилей, госпожо Пурел!“.