Свържи се с нас

Култура

Панаирът на занаятите възроди Майсторската надпревара в ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Етнографският музей на открито „Етър” е утвърдената в България институция, която проучва и представя пред широката публика занаятчийските традиции на народа ни и техните проявления в съвременността. Една от емблематичните прояви в музея е Майсторската надпревара, която се провежда в дните на Международния панаир на занаятите.

Традицията датира от 1981 г. във връзка с отбелязване на 1300-годишнината на българската държава. Надпреварата пресъздава „облог”, заради който най-добрите майстори от даден занаят „мерят сили” в продължение на няколко дни.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

История на Майсторската надпревара

Първоначално са организирани надпревари между бакърджии в три последователни години (1982, 1983, 1984). През 1985 и 1986 година се дава възможност за изява и на ножарите. През 1989 г., по случай 25 юбилей на „Етър”-а – музеят е домакин на майстори ковачи. Следва период, през който атрактивното събитие не се провежда, но то не е забравено – нито от екипа на музея, нито от публиката, нито от занаятчийската общност в страната.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Международният панаир на народните занаяти възроди Майсторската надпревара в ЕМО „Етър”.

През годините в нея участват представители на различни занаяти:
2003 г. – бакърджийство
2004 г. – ръчно плетиво
2005 г. – пастирска резба
2006 г. – ковано желязо
2007 г. – копаничарство
2008 г. – грънчарство
2009 г. – ножарство
2010 г. – плетене с царевична шума
2011 г. – гайтанджийство
2012 г. – плъсти
2013 г. – дървостругарство
2014 – дърворезбарство

От 2003 г. до 2014 г. в надпреварите участват майстори от над 30 селища на България.

Въпреки, че се провеждат в дните на Международния панаир на занаятите, състезанията имат своя самостоятелна структура и регламент:

Изработване на копие на задължителен традиционен предмет представен в оригинал – избран от журито на състезанието. Изработване на втори предмет, с характерна форма и украса от съответния регион, от който е даден участник. Сложността и на двата предмета, които се изработват в състезателните дни са съобразени с времетраенето на състезанието. Състезанието продължава четири дена, след което тричленно жури, (в което по право участва уредник от ЕМО „Етър”, майстор специалист и специалист от музеен или научен институт), оценява изработените предмети. Обявяването на резултатите от състезанието е кулминацията на „Вечерта на майстора”.

През 2014 година, във връзка с 50-годишнината на ЕМО „Етър”, е проведена първата международна надпревара. В нея се състезават майстори от Сърбия, Македония, Хърватска, Турция, Румъния, Унгария, Уганда (Африка). Българските майстори показаха най-популярните през Възраждането грънчарски школи – бусенска, троянска и габровска.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Майсторска надпревара през 2016 г. – „Тъкане на колани „на кори”

През 2016 г. Майсторската надпревара в Етнографски музей на открито „Етър” е част от проявите, свързани с ХІV Международен панаир на традиционните занаяти и започва на 2 септември от 13:30 часа. Посветена е на занаята „Тъкане на колани „на кори”.

Според регламента на състезанието, участниците трябва да изработят два предмета. Един задължителен – точно копие на колан, тъкан „на кори” и един предмет по избор. Резултатите от състезанието се обявяват по време на традиционната „Вечер на майстора”, която тази година е на 5 септември. Победителят получава Голямата награда „Сребърна хлопка” и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър” през следващата година.

Занаятът „Тъкане на колани „на кори” е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори” е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.

Тъканите колани „на кори” са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.

Коланите, тъкани „на кори” са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия. Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан. Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент. Ширината на колан, тъкан „на кори” може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.

С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове – черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.

Представяне на участниците в Майсторската надпревара „Тъкане на колани „на кори”:

Annelies Tajman – Bergisch от град Девентер, източна Холандия е чуждестранен участник в надпреварата. Тя започва да се занимава с тъкане на колани „на кори” преди 20 години, след едно посещение на музей на открито в Холандия. Annelies Tajman – Bergisch е музикант и учител по народни танци, интересува се от носии и бродерия.

Марияна Георгиева е от Пловдив. Член е на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1987 г. със занаят „художествени тъкани”. Изработва платове, престилки и колани по автентични образци. Участва със своя продукция в изложби и е активна в работата на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив.

Софка Димитрова е от Шумен. По професия е тъкачка. През 2014 г. със занаята „Тъкане на колани „на кори” влиза в Националната система „Живи човешки съкровища” към Министерство на културата.

Николинка Тодорова от Разград е майстор по везба. Интересува се от различни занаяти. Освен тъканите колани „на кори”, тя владее техниката на шитата дантела (кене) и възстановява капански чанти.

Цветалина Терзиева от Разград е майстор по „художествено плетиво”. Член е на Занаятчийската камара и на Дунавския център за изкуства и занаяти. Показвала е своите умения на различни форуми в страната и чужбина.

Параскева Стоянова е от Търговище. От 1992 г. е член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, секция „Тъкани”. Представител е на Регионалната занаятчийска камара в Търговище. От 2013 г. започва да тъче колани „на кори”. Участва в много изложби в цялата страна.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Нова цветна стена в кв.“Шести участък“

Published

on

Ново произведение на уличното изкуство в квартал „Шести участък“ украси фасадата на кооперацията на ул. „Опълченска“ № 45. Цветната стена е дело на габровеца Мирослав Живков (Джингиби) от дизайнерското студио „НоПойнт Ателие“ (NoPoint Atelier), информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета.

Творбата е вдъхновена от старинния облик на „Шести участък“, а графичните елементи са директни референции към архитектурата на квартала. Композицията е изпълнена в шест цвята и се отличава с абстрактност и колорит, които са запазена марка в стила на художника.

Това е втората артистична рисунка в „Шести участък“, чийто автор е Мирослав Живков. През лятото той преобрази старите метални щори в жилищната сграда на ул. „Николай Палаузов“ № 13.

За своите проекти Джингиби споделя: „Водещата ми идея е, че „Шести участък“ остава на мястото си, но се променя към един по-цветен и културно богат квартал!“. Творческата намеса е плод на сътрудничеството между Община Габрово и „НоПойнт Ателие“ и е част от дейностите по преобразяване на централния габровски квартал“.

Това не е първата подобна инициатива за „Шести участък“. През 2018 г. по идея на Фондация „Габрово – преди и сега“ в квартала бяха обновени няколко електрически табла. Всички те имат обща тематика в областта на литературата и изкуството в местен контекст, изрисувани са от габровски художници с помощта на дарители.

Мирослав Живков е артист и графичен дизайнер от Габрово. Завършва Национална художествена академия в София през 2016 г., а от 4 години живее и работи в родния си град. Отскоро развива и артрезиденция „NoPoint Atelier“, насочена към ситопечат, намираща се в близкото до Габрово село Баланите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Мутафчията на музей „Етър“ е обявен за живо човешко съкровище

Published

on

Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“, е обявен за живо човешко съкровище. Кандидатурата му, издигната от културната институция в която работи, е одобрена за вписване в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България.

Тази година на областния етап бяха излъчени шестнадесет предложения. На свое заседание Националният съвет по нематериално културно наследство прие работата на Националната комисия за оценка на областните кандидатури и предложи на министъра на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България да бъдат вписани шест кандидатури.

Церемонията по връчването на удостоверенията ще се проведе на 12 декември 2022 г. от 13:30 ч. в галерия „Средец“ в Министерство на културата.

На 13 декември от 11:00 часа в музей „Етър“ е обявено официалното откриване на ретроспективната изложба „Христо Маринов – майсторът творец“. Изложбата представя богатата палитрата от умения на Христо Маринов чрез изработени от него изделия. Вече 40 години той прилага автентичната технология в производството на мутафчийски изделия в музей „Етър”.

Придобитият майсторлък в редкия занаят мутафчийство го провокира да търси различни творчески предизвикателства. Той експериментира с тъкачни техники; усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия; изучава и практикува тъкане на колани „на кори“ и плетене на въжета.

През 2022 година, по предложение на музей „Етър“, майстор Христо Маринов стана кандидат на Област Габрово за вписване в Националната система „Живи човешки съкровища – България”, в сфера „Знания и умения, свързани с традиционните занаяти“. Министерство на културата публикува на сайта си информация за всички одобрени кандидатури.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Из “Тайната книга на богомилите” 4 в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

През месец декември ХГ „Христо Цокев“ представя в рубриката „Акцент на месеца” творбата на Стоимен Стоилов Из „Тайната книга на богомилите” 4. Авторът е със значителен принос за българската графика и извежда специфична линия чрез творчеството си.

Стоимен Стоилов е роден на 18.09.1944 г. във Варна. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1972 г. със специалност графика и илюстрации. През 80-те години на 20-ти век е председател на варненската група на художниците. По традиция варненската графична школа е със сериозен статут и високо ниво. Носител е на Хердерова награда през 1991 г. Има редица самостоятелни изложби в София, Варна, Париж, Осло, Москва, Одеса, Ню Йорк. Експериментира и в областта на живописта.

Цветната графика Из „Тайната книга на богомилите” 4 носи характерния почерк на автора, като разглежда митологемата за богомилството и съдържа библейска символика. Отпечатъкът е изключително прецизен в технологично отношение, предвид, че са използвани няколко цвята.

Авторът умело се ползва от ефектите и качествата на литографията и показва авангарден подход към рисунката и композицията. Очевидната способност на Стоимен Стоилов да бъде изразителен и да изследва докрай темите, които разработва, личи в серията литографии Из „Тайната книга на богомилите”.

Представеният отпечатък датира от 1981 г. и е ценна част от фонд “Графика” на ХГ „Христо Цокев”. Каним всички ценители на графичното изкуство да се докоснат до произведението Из „Тайната книга на богомилите” 4 с автор Стоимен Стоилов през месец декември в ХГ „Христо Цокев”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица