Свържи се с нас

Култура

Панаирът на занаятите възроди Майсторската надпревара в ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Етнографският музей на открито „Етър” е утвърдената в България институция, която проучва и представя пред широката публика занаятчийските традиции на народа ни и техните проявления в съвременността. Една от емблематичните прояви в музея е Майсторската надпревара, която се провежда в дните на Международния панаир на занаятите.

Традицията датира от 1981 г. във връзка с отбелязване на 1300-годишнината на българската държава. Надпреварата пресъздава „облог”, заради който най-добрите майстори от даден занаят „мерят сили” в продължение на няколко дни.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

История на Майсторската надпревара

Първоначално са организирани надпревари между бакърджии в три последователни години (1982, 1983, 1984). През 1985 и 1986 година се дава възможност за изява и на ножарите. През 1989 г., по случай 25 юбилей на „Етър”-а – музеят е домакин на майстори ковачи. Следва период, през който атрактивното събитие не се провежда, но то не е забравено – нито от екипа на музея, нито от публиката, нито от занаятчийската общност в страната.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Международният панаир на народните занаяти възроди Майсторската надпревара в ЕМО „Етър”.

През годините в нея участват представители на различни занаяти:
2003 г. – бакърджийство
2004 г. – ръчно плетиво
2005 г. – пастирска резба
2006 г. – ковано желязо
2007 г. – копаничарство
2008 г. – грънчарство
2009 г. – ножарство
2010 г. – плетене с царевична шума
2011 г. – гайтанджийство
2012 г. – плъсти
2013 г. – дървостругарство
2014 – дърворезбарство

От 2003 г. до 2014 г. в надпреварите участват майстори от над 30 селища на България.

Въпреки, че се провеждат в дните на Международния панаир на занаятите, състезанията имат своя самостоятелна структура и регламент:

Изработване на копие на задължителен традиционен предмет представен в оригинал – избран от журито на състезанието. Изработване на втори предмет, с характерна форма и украса от съответния регион, от който е даден участник. Сложността и на двата предмета, които се изработват в състезателните дни са съобразени с времетраенето на състезанието. Състезанието продължава четири дена, след което тричленно жури, (в което по право участва уредник от ЕМО „Етър”, майстор специалист и специалист от музеен или научен институт), оценява изработените предмети. Обявяването на резултатите от състезанието е кулминацията на „Вечерта на майстора”.

През 2014 година, във връзка с 50-годишнината на ЕМО „Етър”, е проведена първата международна надпревара. В нея се състезават майстори от Сърбия, Македония, Хърватска, Турция, Румъния, Унгария, Уганда (Африка). Българските майстори показаха най-популярните през Възраждането грънчарски школи – бусенска, троянска и габровска.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Майсторска надпревара през 2016 г. – „Тъкане на колани „на кори”

През 2016 г. Майсторската надпревара в Етнографски музей на открито „Етър” е част от проявите, свързани с ХІV Международен панаир на традиционните занаяти и започва на 2 септември от 13:30 часа. Посветена е на занаята „Тъкане на колани „на кори”.

Според регламента на състезанието, участниците трябва да изработят два предмета. Един задължителен – точно копие на колан, тъкан „на кори” и един предмет по избор. Резултатите от състезанието се обявяват по време на традиционната „Вечер на майстора”, която тази година е на 5 септември. Победителят получава Голямата награда „Сребърна хлопка” и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър” през следващата година.

Занаятът „Тъкане на колани „на кори” е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори” е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.

Тъканите колани „на кори” са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.

Коланите, тъкани „на кори” са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия. Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан. Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент. Ширината на колан, тъкан „на кори” може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.

С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове – черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.

Представяне на участниците в Майсторската надпревара „Тъкане на колани „на кори”:

Annelies Tajman – Bergisch от град Девентер, източна Холандия е чуждестранен участник в надпреварата. Тя започва да се занимава с тъкане на колани „на кори” преди 20 години, след едно посещение на музей на открито в Холандия. Annelies Tajman – Bergisch е музикант и учител по народни танци, интересува се от носии и бродерия.

Марияна Георгиева е от Пловдив. Член е на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1987 г. със занаят „художествени тъкани”. Изработва платове, престилки и колани по автентични образци. Участва със своя продукция в изложби и е активна в работата на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив.

Софка Димитрова е от Шумен. По професия е тъкачка. През 2014 г. със занаята „Тъкане на колани „на кори” влиза в Националната система „Живи човешки съкровища” към Министерство на културата.

Николинка Тодорова от Разград е майстор по везба. Интересува се от различни занаяти. Освен тъканите колани „на кори”, тя владее техниката на шитата дантела (кене) и възстановява капански чанти.

Цветалина Терзиева от Разград е майстор по „художествено плетиво”. Член е на Занаятчийската камара и на Дунавския център за изкуства и занаяти. Показвала е своите умения на различни форуми в страната и чужбина.

Параскева Стоянова е от Търговище. От 1992 г. е член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, секция „Тъкани”. Представител е на Регионалната занаятчийска камара в Търговище. От 2013 г. започва да тъче колани „на кори”. Участва в много изложби в цялата страна.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

Published

on

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.

Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.

От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.

През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.

През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.

Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.

Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.

По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.

Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.

Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица