Култура
Панаирът на занаятите възроди Майсторската надпревара в ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО „Етър“
Етнографският музей на открито „Етър” е утвърдената в България институция, която проучва и представя пред широката публика занаятчийските традиции на народа ни и техните проявления в съвременността. Една от емблематичните прояви в музея е Майсторската надпревара, която се провежда в дните на Международния панаир на занаятите.
Традицията датира от 1981 г. във връзка с отбелязване на 1300-годишнината на българската държава. Надпреварата пресъздава „облог”, заради който най-добрите майстори от даден занаят „мерят сили” в продължение на няколко дни.

снимка: ЕМО „Етър“
История на Майсторската надпревара
Първоначално са организирани надпревари между бакърджии в три последователни години (1982, 1983, 1984). През 1985 и 1986 година се дава възможност за изява и на ножарите. През 1989 г., по случай 25 юбилей на „Етър”-а – музеят е домакин на майстори ковачи. Следва период, през който атрактивното събитие не се провежда, но то не е забравено – нито от екипа на музея, нито от публиката, нито от занаятчийската общност в страната.

снимка: ЕМО „Етър“
Международният панаир на народните занаяти възроди Майсторската надпревара в ЕМО „Етър”.
През годините в нея участват представители на различни занаяти:
2003 г. – бакърджийство
2004 г. – ръчно плетиво
2005 г. – пастирска резба
2006 г. – ковано желязо
2007 г. – копаничарство
2008 г. – грънчарство
2009 г. – ножарство
2010 г. – плетене с царевична шума
2011 г. – гайтанджийство
2012 г. – плъсти
2013 г. – дървостругарство
2014 – дърворезбарство
От 2003 г. до 2014 г. в надпреварите участват майстори от над 30 селища на България.
Въпреки, че се провеждат в дните на Международния панаир на занаятите, състезанията имат своя самостоятелна структура и регламент:
Изработване на копие на задължителен традиционен предмет представен в оригинал – избран от журито на състезанието. Изработване на втори предмет, с характерна форма и украса от съответния регион, от който е даден участник. Сложността и на двата предмета, които се изработват в състезателните дни са съобразени с времетраенето на състезанието. Състезанието продължава четири дена, след което тричленно жури, (в което по право участва уредник от ЕМО „Етър”, майстор специалист и специалист от музеен или научен институт), оценява изработените предмети. Обявяването на резултатите от състезанието е кулминацията на „Вечерта на майстора”.
През 2014 година, във връзка с 50-годишнината на ЕМО „Етър”, е проведена първата международна надпревара. В нея се състезават майстори от Сърбия, Македония, Хърватска, Турция, Румъния, Унгария, Уганда (Африка). Българските майстори показаха най-популярните през Възраждането грънчарски школи – бусенска, троянска и габровска.

снимка: ЕМО „Етър“
Майсторска надпревара през 2016 г. – „Тъкане на колани „на кори”
През 2016 г. Майсторската надпревара в Етнографски музей на открито „Етър” е част от проявите, свързани с ХІV Международен панаир на традиционните занаяти и започва на 2 септември от 13:30 часа. Посветена е на занаята „Тъкане на колани „на кори”.
Според регламента на състезанието, участниците трябва да изработят два предмета. Един задължителен – точно копие на колан, тъкан „на кори” и един предмет по избор. Резултатите от състезанието се обявяват по време на традиционната „Вечер на майстора”, която тази година е на 5 септември. Победителят получава Голямата награда „Сребърна хлопка” и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър” през следващата година.
Занаятът „Тъкане на колани „на кори” е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство.

снимка: ЕМО „Етър“
Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори” е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.
Тъканите колани „на кори” са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.
Коланите, тъкани „на кори” са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия. Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан. Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож.

снимка: ЕМО „Етър“
Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент. Ширината на колан, тъкан „на кори” може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.
С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове – черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.
Представяне на участниците в Майсторската надпревара „Тъкане на колани „на кори”:
Annelies Tajman – Bergisch от град Девентер, източна Холандия е чуждестранен участник в надпреварата. Тя започва да се занимава с тъкане на колани „на кори” преди 20 години, след едно посещение на музей на открито в Холандия. Annelies Tajman – Bergisch е музикант и учител по народни танци, интересува се от носии и бродерия.
Марияна Георгиева е от Пловдив. Член е на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1987 г. със занаят „художествени тъкани”. Изработва платове, престилки и колани по автентични образци. Участва със своя продукция в изложби и е активна в работата на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив.
Софка Димитрова е от Шумен. По професия е тъкачка. През 2014 г. със занаята „Тъкане на колани „на кори” влиза в Националната система „Живи човешки съкровища” към Министерство на културата.
Николинка Тодорова от Разград е майстор по везба. Интересува се от различни занаяти. Освен тъканите колани „на кори”, тя владее техниката на шитата дантела (кене) и възстановява капански чанти.
Цветалина Терзиева от Разград е майстор по „художествено плетиво”. Член е на Занаятчийската камара и на Дунавския център за изкуства и занаяти. Показвала е своите умения на различни форуми в страната и чужбина.
Параскева Стоянова е от Търговище. От 1992 г. е член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, секция „Тъкани”. Представител е на Регионалната занаятчийска камара в Търговище. От 2013 г. започва да тъче колани „на кори”. Участва в много изложби в цялата страна.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.
Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.
За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.
В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.
Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.
Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.


-
Любопитнопреди 7 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 7 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 7 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 7 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 3 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 5 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 7 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“
-
Културапреди 5 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята












