Свържи се с нас

Култура

Панаирът на занаятите възроди Майсторската надпревара в ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Етнографският музей на открито „Етър” е утвърдената в България институция, която проучва и представя пред широката публика занаятчийските традиции на народа ни и техните проявления в съвременността. Една от емблематичните прояви в музея е Майсторската надпревара, която се провежда в дните на Международния панаир на занаятите.

Традицията датира от 1981 г. във връзка с отбелязване на 1300-годишнината на българската държава. Надпреварата пресъздава „облог”, заради който най-добрите майстори от даден занаят „мерят сили” в продължение на няколко дни.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

История на Майсторската надпревара

Първоначално са организирани надпревари между бакърджии в три последователни години (1982, 1983, 1984). През 1985 и 1986 година се дава възможност за изява и на ножарите. През 1989 г., по случай 25 юбилей на „Етър”-а – музеят е домакин на майстори ковачи. Следва период, през който атрактивното събитие не се провежда, но то не е забравено – нито от екипа на музея, нито от публиката, нито от занаятчийската общност в страната.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Международният панаир на народните занаяти възроди Майсторската надпревара в ЕМО „Етър”.

През годините в нея участват представители на различни занаяти:
2003 г. – бакърджийство
2004 г. – ръчно плетиво
2005 г. – пастирска резба
2006 г. – ковано желязо
2007 г. – копаничарство
2008 г. – грънчарство
2009 г. – ножарство
2010 г. – плетене с царевична шума
2011 г. – гайтанджийство
2012 г. – плъсти
2013 г. – дървостругарство
2014 – дърворезбарство

От 2003 г. до 2014 г. в надпреварите участват майстори от над 30 селища на България.

Въпреки, че се провеждат в дните на Международния панаир на занаятите, състезанията имат своя самостоятелна структура и регламент:

Изработване на копие на задължителен традиционен предмет представен в оригинал – избран от журито на състезанието. Изработване на втори предмет, с характерна форма и украса от съответния регион, от който е даден участник. Сложността и на двата предмета, които се изработват в състезателните дни са съобразени с времетраенето на състезанието. Състезанието продължава четири дена, след което тричленно жури, (в което по право участва уредник от ЕМО „Етър”, майстор специалист и специалист от музеен или научен институт), оценява изработените предмети. Обявяването на резултатите от състезанието е кулминацията на „Вечерта на майстора”.

През 2014 година, във връзка с 50-годишнината на ЕМО „Етър”, е проведена първата международна надпревара. В нея се състезават майстори от Сърбия, Македония, Хърватска, Турция, Румъния, Унгария, Уганда (Африка). Българските майстори показаха най-популярните през Възраждането грънчарски школи – бусенска, троянска и габровска.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Майсторска надпревара през 2016 г. – „Тъкане на колани „на кори”

През 2016 г. Майсторската надпревара в Етнографски музей на открито „Етър” е част от проявите, свързани с ХІV Международен панаир на традиционните занаяти и започва на 2 септември от 13:30 часа. Посветена е на занаята „Тъкане на колани „на кори”.

Според регламента на състезанието, участниците трябва да изработят два предмета. Един задължителен – точно копие на колан, тъкан „на кори” и един предмет по избор. Резултатите от състезанието се обявяват по време на традиционната „Вечер на майстора”, която тази година е на 5 септември. Победителят получава Голямата награда „Сребърна хлопка” и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър” през следващата година.

Занаятът „Тъкане на колани „на кори” е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори” е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение.

Тъканите колани „на кори” са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.

Коланите, тъкани „на кори” са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия. Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан. Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент. Ширината на колан, тъкан „на кори” може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.

С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове – черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.

Представяне на участниците в Майсторската надпревара „Тъкане на колани „на кори”:

Annelies Tajman – Bergisch от град Девентер, източна Холандия е чуждестранен участник в надпреварата. Тя започва да се занимава с тъкане на колани „на кори” преди 20 години, след едно посещение на музей на открито в Холандия. Annelies Tajman – Bergisch е музикант и учител по народни танци, интересува се от носии и бродерия.

Марияна Георгиева е от Пловдив. Член е на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти от 1987 г. със занаят „художествени тъкани”. Изработва платове, престилки и колани по автентични образци. Участва със своя продукция в изложби и е активна в работата на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив.

Софка Димитрова е от Шумен. По професия е тъкачка. През 2014 г. със занаята „Тъкане на колани „на кори” влиза в Националната система „Живи човешки съкровища” към Министерство на културата.

Николинка Тодорова от Разград е майстор по везба. Интересува се от различни занаяти. Освен тъканите колани „на кори”, тя владее техниката на шитата дантела (кене) и възстановява капански чанти.

Цветалина Терзиева от Разград е майстор по „художествено плетиво”. Член е на Занаятчийската камара и на Дунавския център за изкуства и занаяти. Показвала е своите умения на различни форуми в страната и чужбина.

Параскева Стоянова е от Търговище. От 1992 г. е член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, секция „Тъкани”. Представител е на Регионалната занаятчийска камара в Търговище. От 2013 г. започва да тъче колани „на кори”. Участва в много изложби в цялата страна.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Култура

Представят книгата на Марина Ангелова

Published

on

Книгата “Ти можеш…и силата да полетиш“ на Марина Ангелова – основател на “Фондация в помощ на жени, претърпели насилие – ФЛАЙ – първо обичай себе си“, ще бъде представена на 9 декември от 17.00 ч. в Ритуалната зала на Община Габрово.

Форматът на събитието съчетава арт преживяване и дискусия по проблемите поставени от авторката. В 90 страници се преплитат лична изповед с анализ и препоръки от психолог.

Детайлно, образно и в дълбочина е проследено поведението на пострадалата от домашно насилие и насилникът – от друга страна, от друга – специалист анализира сигналите, при които на всеки в обществото трябва да заработи механизъм за отрезняване и вземане на решения.

“Ти можеш…и силата да полетиш“ е книга пътеводител, книга наръчник, който да ви послужи за разпознаване на елементите на цикъла на насилие. Тя е насочена към всички онези, които имат усещането, че няма да се справят, които се чувстват неразбрани, които се срамуват и страхуват. Всички онези, които са се предали и не вярват, че изход има. Всички онези, които се питат “Защо на мен?“ и всички, които в безпътицата се връщат отново и отново при насилника, мислейки че този път ще е различно, пише в предговора към книгата.

Представянето е в периода на 16-те дни активизъм, в които се реализират инициативи във връзка с 25 ноември – Международен ден за елиминиране насилието срещу жени. Изданието е финансирано от Български фонд за жените и Европейски съюз.

Марина Ангелова е родена в Габрово през декември 1982 г. Днес Марина учи и съчетава социални дейности, работи в център за деца и младежи с тежки увреждания и е основател на Фондация в помощ на жени, претърпели насилие F.L.Y. – Първо обичай себе си.

Зареди още

Култура

Представиха изложбата „Грехът“ в Православния богословски факултет на ВТУ

Published

on

В края на миналата седмица, в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше представена мобилната изложба „Грехът“ на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово. Събитието се проведе по покана и в партньорство с Православния богословски факултет, който е домакин на експозицията.

На откриването присъстваха заместник-ректорът на университета проф. д.н. Вихрен Бузов, деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ, заместник-декани, преподаватели, студенти, художници и иконографи – което постави изложбата в ясно академично и професионално контекстуализирана рамка. Колекцията, представена под заглавие „Грехът“, включва общо 50 копия на стенописи и икони, свързани с темата за греха, изработени през 70-те години на XX век от екип, ръководен от изкуствоведа Асен Василиев.

В този екип участва и проф. Любен Прашков – факт, който прави особено значимо именно експонирането на колекцията в залата, носеща неговото име. Във Велико Търново са представени 28 табла с информация за колекцията от копия, теренните проучвания за локализиране на оригиналите и интерпретации на експерти по темата.

Подборът дава възможност да се проследят различни визуални подходи към мотива за греха в православното изкуство – от по-строги морални сцени до такива, в които ясно присъстват елементи на критика, ирония и сатирично отношение към човешките слабости.

Особено важен контекст за тази колекция е фактът, че значителна част от оригиналите, по които са правени копията, днес са силно увредени, променени или недостъпни. Поради това копията придобиват стойност на визуален документ и представляват ключов източник за изследване на конкретни стенописни цикли и иконографски решения от втората половина на XX век.

В рамките на представянето заместник-директорът на Музей „Дом на хумора и сатирата“ Нела Рачевиц очерта хронологията на създаване на колекцията и изследването ѝ 50 години по-късно. Началото е поставено през 70-те години по идея на сатирика и карикатурист Тодор Цонев, който насочва вниманието към сатиричното и комичното в българското възрожденско изкуство.

На тази основа музейният екип започва целенасочено да издирва в различни храмове и манастири стенописи, в които действителността – и в частност прегрешенията – е представена в критичен, понякога гротескен план. През 2024 г., след като екип от проведеното в Център Кристо и Жан-Клод училище за куратори започва работа по изложба, свързана с колекцията, музеят прави следваща стъпка: става ясно, че освен събраните копия е необходим и съвременен разказ, който да ги свърже с днешната публика.

Поради това се възобновява работата по колекцията, вече с фокус върху допълнително документиране, анализ и подготовка на бъдеща постоянна експозиция. Настоящият етап от проекта се реализира с финансиране от Министерството на културата през 2024 г. Целта е да се изгради цялостен пакет от материали – архивни документи, снимки, експертни текстове и полеви наблюдения – който да послужи като основа за реструктуриране на представянето на колекцията в Музей „Дом на хумора и сатирата“.

Рачевиц подчерта, че се планира обновяване на сградата на музея, преосмисляне на туристическия поток и обособяване на специално пространство, в което изложбата „Грехът“ да бъде показвана в постоянен формат. Ръководителката на теренните проучвания по проекта, кураторката Илина Пенева, представи пред аудиторията конкретните стъпки в изследователската работа на екипа.

В рамките на проекта са посетени множество храмове и манастири в страната, където е проследено състоянието на оригиналните стенописи, промените в интериора на храмовете и причините за загубата на определени изображения. Пенева акцентира върху това, че на редица места оригиналите липсват изцяло или са силно нарушени, което прави наличните копия не просто „репродукции“, а реална основа за реконструиране на визуалната история на тези стенописи.

Този материал е в основата и на решенията как да бъдат експонирани таблата – така, че да се запази връзката между историческия контекст, изследователските данни и възприятието на съвременната публика.

Деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ поздрави екипа на музея за последователната работа по проекта и отбеляза, че включването на богослов в бъдещите етапи би допринесло за още по-пълноценен анализ на представените сцени и надписи. Тя обърна внимание и на възможността изложбата да се използва в обучението на студенти по богословие, история на Църквата и християнско изкуство. Отец д-р Теодор Енчев, който е участвал в симпозиума (септември 2025), свързан с проекта, постави колекцията в контекста на времето, в което е създадена – периода на комунизма.

Той подчерта, че върху копията са работили едни от най-добрите специалисти, а размерите и композициите следват оригиналите с висока точност. По думите му в тези изображения ясно се виждат едновременно осъждането и осмиването на греха – хумор и гротеска, които възрожденските художници използват смело и свободно.

В дискусията след представянето участниците определиха проекта като изключително ценен ресурс за специалисти и за всички, които работят в областта на визуалното наследство, църковната история и културното наследство.

Изложбата „Грехът“ вече е била показвана в Дряново и предстои да продължи своето пътуване към други градове и институции. Като част от дългосрочната работа по проекта в началото на януари се предвижда издаването на двуезична монография, обединяваща изображенията и изследователските текстове на експерти от различни области. До края на годината се очаква и стартирането на специализиран уебсайт, на който ще бъдат достъпни значителна част от събраните материали.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица