Култура
Можем ли да запазим същността си в глобализиращия се свят? Да, можем!
Можем ли да запазим същността си на българи в глобализиращия се свят? Да, можем!

снимка: ЕМО „Етър“
Сградите в съвременния свят си приличат. Вероятно глобализацията провокира създаването на селищна архитектура, която все по-малко се различава в отделните държави. Особено в разположените на един континент. Светът е в постоянно развитие, а често това означава да преоткриеш нещо съществувало и позабравено и да му предадеш енергия от съвременността.
И както сме свидетели на разрастването на големите урбанизационни центрове, така можем да наблюдаваме и обратния процес – все повече хора, особено в страни като България, да се завръщат към корените си.
Да си направиш къща, която да прилича на построената от предците ти, дворът й да е покрит с плочи, в него да има геран (макар много често само като имитация), а градината да напомня харман – ето това е нещо, към което се стремят все повече хора с различен социален статус. Защото така се чувстват българи. Защото така успяват да бъдат себе си в глобализиращия се свят.
Идеята на ЕТЪР – Етнографски музей на открито, Габрово и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да се представи къщата от периода на Българското Възраждане и да се говори за старопланинската архитектура от това време, се оказа повече от успешна.

снимка: ЕМО „Етър“
Проектът “В света на старопланинската архитектура” предизвика огромен интерес сред хора от цялата страна. Наложи се дори да бъдат отклонявани от участие желаещи да се включат в лекционния и практически модули.
Не само българи, дори и чужденци видяха 3D визуализацията на възрожденска къща, изслушаха интересна информация за старопланинската архитектура, взеха инструменти и изработиха сглобки, характерни за строителството по нашите земи в миналите векове.
Не е ли 3D визуализацията първата стъпка да пренесеш старата архитектура, която ние възприемаме като българска, в съвременността? Повече от месец бе необходим на специалистите от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да създадат такъв модел.

снимка: ЕМО „Етър“
Те разполагаха с планове и фасади, но не и с детайлна информация за самите сглобки, чрез които са създавани сградите в миналото. Данните, благодарение на които работят, им бяха предоставени от архитект Дафина Барфончовска, която е правила заснемания през 70-те години на миналия век.
Технологично е много по-сложно да се изработи 3D модел на възрожденска сграда, отколкото на съвременна. Днес нещата са доста по прости, защото материалите, които се използват са много по-здрави, устойчиви и предварително обработени.

снимка: ЕМО „Етър“
Във възрожденската сграда има много на брой сглобки, пироните са малко, разчита се материалите да тежат един върху друг и да се поддържат взаимно. Важен извод на проекта е необходимостта да се направи сериозно теренно проучване върху цялостния характер на възрожденските сгради на българите, особено на строителството в Старопланинския регион.
Одаите, чардакът, джамалът, огнището, полиците, пещникът (пещта), дворът, покривът, долният етаж (в който живеят животните) – всичко това са детайли, които трябва да бъдат внимателно изследвани, описани и представени, след сериозно изследване. Защото тук науката се среща с бита.

снимка: ЕМО „Етър“
Все повече хора имат намерение да си направят дом, който да не им позволи да забравят българските си корени в съвременния глобализиращ се свят.
И нека помечтаем, нека си представим този свят в недалечното бъдеще, чиято недалечност е толкова близо, че почти се среща със съвременността:
Това е свят, в който интернет позволява на все повече хора, особено българи, да живеят в малко населено място – село или махала. Свят, в който хората се познават помежду си, разменят плодове и зеленчуци през плета, а градят кариера в големи международни компании. Те са седнали на чардака, в одаята или на двора, близо до герана и работят през интернет.
Това не са само мечти, това все повече ще бъде реалност, но не само интернет ще има водеща роля в него. Дървото, глината, камъкът също са важни елементи от света на хората от този свят. Мъжът ще трябва да може да направи добра сглобка, за да построи дом за своето семейство. Това е семейството на един българин, съхраняващ традициите на предците си през вековете.

снимка: ЕМО „Етър“
Сглобката е важен елемент от сградата през Възраждането. Това разбраха участниците в проекта “В света на старопланинската архитектура” от Стефан Паризов, който представя себе си като “дърводелец най-общо казано”.
Той и групата строители от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ показаха на участниците в проекта най-важното, за да се направи един градеж. Благодарение на сглобката между гредите бе създадено пано, което бе запълнено с плет, покрит с глина. Така са създавани стените на сградите в миналото.
Стефан Паризов се оглежда и за да бъде по-убедителен показва жилищните и стопански постройки в ЕМО “Етър”, на чиято територия се реализира инициативата “В света на старопланинската архитектура”.
Големите дюбели играят ролята на пирони. Всичко е въпрос на времето си. Преди векове е било много скъпо да си купиш пирони и затова са били използвани много малко, за сметка на дървените сглобки и дюбелите.

снимка: ЕМО „Етър“
Стефан и колегите му са научили занаята на принципа “проба – грешка” и от малкото майстори, които все още работят в България. Да направиш една къща изцяло със сглобки не е евтино удоволствие и със сигурност изисква повече време.
“Бъдещето е в бетона и стоманата. Но идеята е хората, които имат желание да се върнат назад във времето да имат тази възможност”, смята Стефан Паризов.
“Може би някога това е било работа за мъже! Сега можем да опитаме и ние”, коментира Кристина Асенова, една красива дама с чук и длето в ръка.
Тя прави сглобка за първи път. Преводач е от сръбски език и живее в София. Смята, че архитектурата на българите и сърбите си прилича.
“Били сме заедно в пределите на Османската империя”, напомня Кристина Асенова и продължава съсредоточено да опитва да направи сглобка от епохата на Възраждането.

снимка: ЕМО „Етър“
Проектът “В света на старопланинската архитектура” се реализира от ЕМО “Етър” и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).
Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.
Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.
Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.
Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.
Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.
Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.
Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.
Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.
Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.


Култура
Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.
Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.
На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.
Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.
На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.
Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.


Икономика
Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.
„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.
През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.
Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.
Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.
През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.
Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.
Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.
Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.


-
Любопитнопреди 7 дниЮбилейното издание на „Здравей, Здраве – Габрово“
-
Културапреди 7 дниЗрителите предлагат решения и нов финал на ново представление
-
Икономикапреди 6 дниИсторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона
-
Новинипреди 6 дниВеселина Златева застава начело на България U20
-
Любопитнопреди 7 дниТОП 10 най-излъчвани песни в България за 2025 година
-
Любопитнопреди 7 дниТретият национален Patrol събор ще се проведе в началото на април
-
Икономикапреди 7 дниФермерски пазар тази събота на площад „Възраждане“
-
Новинипреди 3 дниПускат еднодневна винетка, цената ѝ е 4,09 евро






