Култура
Можем ли да запазим същността си в глобализиращия се свят? Да, можем!
Можем ли да запазим същността си на българи в глобализиращия се свят? Да, можем!

снимка: ЕМО „Етър“
Сградите в съвременния свят си приличат. Вероятно глобализацията провокира създаването на селищна архитектура, която все по-малко се различава в отделните държави. Особено в разположените на един континент. Светът е в постоянно развитие, а често това означава да преоткриеш нещо съществувало и позабравено и да му предадеш енергия от съвременността.
И както сме свидетели на разрастването на големите урбанизационни центрове, така можем да наблюдаваме и обратния процес – все повече хора, особено в страни като България, да се завръщат към корените си.
Да си направиш къща, която да прилича на построената от предците ти, дворът й да е покрит с плочи, в него да има геран (макар много често само като имитация), а градината да напомня харман – ето това е нещо, към което се стремят все повече хора с различен социален статус. Защото така се чувстват българи. Защото така успяват да бъдат себе си в глобализиращия се свят.
Идеята на ЕТЪР – Етнографски музей на открито, Габрово и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да се представи къщата от периода на Българското Възраждане и да се говори за старопланинската архитектура от това време, се оказа повече от успешна.

снимка: ЕМО „Етър“
Проектът “В света на старопланинската архитектура” предизвика огромен интерес сред хора от цялата страна. Наложи се дори да бъдат отклонявани от участие желаещи да се включат в лекционния и практически модули.
Не само българи, дори и чужденци видяха 3D визуализацията на възрожденска къща, изслушаха интересна информация за старопланинската архитектура, взеха инструменти и изработиха сглобки, характерни за строителството по нашите земи в миналите векове.
Не е ли 3D визуализацията първата стъпка да пренесеш старата архитектура, която ние възприемаме като българска, в съвременността? Повече от месец бе необходим на специалистите от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да създадат такъв модел.

снимка: ЕМО „Етър“
Те разполагаха с планове и фасади, но не и с детайлна информация за самите сглобки, чрез които са създавани сградите в миналото. Данните, благодарение на които работят, им бяха предоставени от архитект Дафина Барфончовска, която е правила заснемания през 70-те години на миналия век.
Технологично е много по-сложно да се изработи 3D модел на възрожденска сграда, отколкото на съвременна. Днес нещата са доста по прости, защото материалите, които се използват са много по-здрави, устойчиви и предварително обработени.

снимка: ЕМО „Етър“
Във възрожденската сграда има много на брой сглобки, пироните са малко, разчита се материалите да тежат един върху друг и да се поддържат взаимно. Важен извод на проекта е необходимостта да се направи сериозно теренно проучване върху цялостния характер на възрожденските сгради на българите, особено на строителството в Старопланинския регион.
Одаите, чардакът, джамалът, огнището, полиците, пещникът (пещта), дворът, покривът, долният етаж (в който живеят животните) – всичко това са детайли, които трябва да бъдат внимателно изследвани, описани и представени, след сериозно изследване. Защото тук науката се среща с бита.

снимка: ЕМО „Етър“
Все повече хора имат намерение да си направят дом, който да не им позволи да забравят българските си корени в съвременния глобализиращ се свят.
И нека помечтаем, нека си представим този свят в недалечното бъдеще, чиято недалечност е толкова близо, че почти се среща със съвременността:
Това е свят, в който интернет позволява на все повече хора, особено българи, да живеят в малко населено място – село или махала. Свят, в който хората се познават помежду си, разменят плодове и зеленчуци през плета, а градят кариера в големи международни компании. Те са седнали на чардака, в одаята или на двора, близо до герана и работят през интернет.
Това не са само мечти, това все повече ще бъде реалност, но не само интернет ще има водеща роля в него. Дървото, глината, камъкът също са важни елементи от света на хората от този свят. Мъжът ще трябва да може да направи добра сглобка, за да построи дом за своето семейство. Това е семейството на един българин, съхраняващ традициите на предците си през вековете.

снимка: ЕМО „Етър“
Сглобката е важен елемент от сградата през Възраждането. Това разбраха участниците в проекта “В света на старопланинската архитектура” от Стефан Паризов, който представя себе си като “дърводелец най-общо казано”.
Той и групата строители от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ показаха на участниците в проекта най-важното, за да се направи един градеж. Благодарение на сглобката между гредите бе създадено пано, което бе запълнено с плет, покрит с глина. Така са създавани стените на сградите в миналото.
Стефан Паризов се оглежда и за да бъде по-убедителен показва жилищните и стопански постройки в ЕМО “Етър”, на чиято територия се реализира инициативата “В света на старопланинската архитектура”.
Големите дюбели играят ролята на пирони. Всичко е въпрос на времето си. Преди векове е било много скъпо да си купиш пирони и затова са били използвани много малко, за сметка на дървените сглобки и дюбелите.

снимка: ЕМО „Етър“
Стефан и колегите му са научили занаята на принципа “проба – грешка” и от малкото майстори, които все още работят в България. Да направиш една къща изцяло със сглобки не е евтино удоволствие и със сигурност изисква повече време.
“Бъдещето е в бетона и стоманата. Но идеята е хората, които имат желание да се върнат назад във времето да имат тази възможност”, смята Стефан Паризов.
“Може би някога това е било работа за мъже! Сега можем да опитаме и ние”, коментира Кристина Асенова, една красива дама с чук и длето в ръка.
Тя прави сглобка за първи път. Преводач е от сръбски език и живее в София. Смята, че архитектурата на българите и сърбите си прилича.
“Били сме заедно в пределите на Османската империя”, напомня Кристина Асенова и продължава съсредоточено да опитва да направи сглобка от епохата на Възраждането.

снимка: ЕМО „Етър“
Проектът “В света на старопланинската архитектура” се реализира от ЕМО “Етър” и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Над 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт

В навечерието на най-светлите дни в годината, Ротари клуб Габрово кани жителите и гостите на града на Рождественски концерт, който ще се състои на 22 декември от 18.00 часа в храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“.
В празничната вечер ще участват повече от 70 габровски деца. Те ще пеят, ще рецитират и ще споделят радостта си така, както само децата умеят – чисто, искрено и от сърце. На сцената ще излязат децата от Детския камерен хор към Ротари клуб Габрово, Вокална група „Приятели с музиката“ по програма „Силен старт“ на МОН в ДГ „Перуника“, с ръководител Даниела Христова, както и възпитаници на детските градини „Радост“ и „Явор“.

Коледното настроение ще бъде допълнено от изпълненията на деца от музикална школа „Wail Sound“, с ръководител Зора Колева, както и от обичаните „Габровски гласчета“ към читалище „Габрово 2002“, с ръководител Стефка Стоева, след които ще се включи и вече не съвсем малката Гала Савчева.
Деца от неделното училище с ръководител Габриела Данаилова ще ни напомнят със слово за смисъла на празника чрез библейски стихове, подбрани с внимание и любов.
Финалът ще принадлежи на църковния хор към храм „Успение Богородично“ с диригент Алексей Шепелев, който ще обедини гласове и сърца в духа на Рождество.
„Ние от Ротари клуб Габрово вярваме, че именно такива моменти оставят най-дълбоката следа у децата. Чрез музиката, светлината на храма и споделеното преживяване те се учат на смирение, уважение и грижа един към друг – тихи уроци, които не се пишат в учебници, но остават за цял живот.

Когато говорим на децата за доброта, благодарност и любов, ние всъщност лекуваме и себе си. Вярвам, че така – с малки стъпки и чисти детски гласове – можем да направим света около нас по-спокоен, по-топъл и по-човечен.
Празничната вечер ще бъде съпроводена и от изложба с детски рисунки, създадени в рамките на конкурс на тема „Коледа през детските очи“ – още едно доказателство, че детското въображение носи светлина. Нека в тези светли дни отворим сърцата си, да забавим крачка и да си припомним кое е истински важно.

Пожелавам на всички здраве, мир и топлина в домовете, а Коледа да ни направи малко по-добри – към децата и към самите нас. Светли празници!“, споделя Пламен Иларионов, член на Ротари клуб Габрово.


Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


-
Любопитнопреди 6 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди 3 дни34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди 2 дниДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Кримипреди един денОткриха марихуана, екстази и пико в дома на 34-годишен габровец
-
Културапреди 6 дниКоледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово
-
Новинипреди 3 дниТаня Христова оттегля предложението си за увеличение на ТБО
-
Любопитнопреди 3 дниПТГ „Д-р Никола Василиади“ отбелязва 130 години с тържествен концерт
-
Любопитнопреди 3 дниДетското коледно градче на Габрово отваря тази вечер
















