Култура
Можем ли да запазим същността си в глобализиращия се свят? Да, можем!
Можем ли да запазим същността си на българи в глобализиращия се свят? Да, можем!
снимка: ЕМО „Етър“
Сградите в съвременния свят си приличат. Вероятно глобализацията провокира създаването на селищна архитектура, която все по-малко се различава в отделните държави. Особено в разположените на един континент. Светът е в постоянно развитие, а често това означава да преоткриеш нещо съществувало и позабравено и да му предадеш енергия от съвременността.
И както сме свидетели на разрастването на големите урбанизационни центрове, така можем да наблюдаваме и обратния процес – все повече хора, особено в страни като България, да се завръщат към корените си.
Да си направиш къща, която да прилича на построената от предците ти, дворът й да е покрит с плочи, в него да има геран (макар много често само като имитация), а градината да напомня харман – ето това е нещо, към което се стремят все повече хора с различен социален статус. Защото така се чувстват българи. Защото така успяват да бъдат себе си в глобализиращия се свят.
Идеята на ЕТЪР – Етнографски музей на открито, Габрово и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да се представи къщата от периода на Българското Възраждане и да се говори за старопланинската архитектура от това време, се оказа повече от успешна.
снимка: ЕМО „Етър“
Проектът “В света на старопланинската архитектура” предизвика огромен интерес сред хора от цялата страна. Наложи се дори да бъдат отклонявани от участие желаещи да се включат в лекционния и практически модули.
Не само българи, дори и чужденци видяха 3D визуализацията на възрожденска къща, изслушаха интересна информация за старопланинската архитектура, взеха инструменти и изработиха сглобки, характерни за строителството по нашите земи в миналите векове.
Не е ли 3D визуализацията първата стъпка да пренесеш старата архитектура, която ние възприемаме като българска, в съвременността? Повече от месец бе необходим на специалистите от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ да създадат такъв модел.
снимка: ЕМО „Етър“
Те разполагаха с планове и фасади, но не и с детайлна информация за самите сглобки, чрез които са създавани сградите в миналото. Данните, благодарение на които работят, им бяха предоставени от архитект Дафина Барфончовска, която е правила заснемания през 70-те години на миналия век.
Технологично е много по-сложно да се изработи 3D модел на възрожденска сграда, отколкото на съвременна. Днес нещата са доста по прости, защото материалите, които се използват са много по-здрави, устойчиви и предварително обработени.
снимка: ЕМО „Етър“
Във възрожденската сграда има много на брой сглобки, пироните са малко, разчита се материалите да тежат един върху друг и да се поддържат взаимно. Важен извод на проекта е необходимостта да се направи сериозно теренно проучване върху цялостния характер на възрожденските сгради на българите, особено на строителството в Старопланинския регион.
Одаите, чардакът, джамалът, огнището, полиците, пещникът (пещта), дворът, покривът, долният етаж (в който живеят животните) – всичко това са детайли, които трябва да бъдат внимателно изследвани, описани и представени, след сериозно изследване. Защото тук науката се среща с бита.
снимка: ЕМО „Етър“
Все повече хора имат намерение да си направят дом, който да не им позволи да забравят българските си корени в съвременния глобализиращ се свят.
И нека помечтаем, нека си представим този свят в недалечното бъдеще, чиято недалечност е толкова близо, че почти се среща със съвременността:
Това е свят, в който интернет позволява на все повече хора, особено българи, да живеят в малко населено място – село или махала. Свят, в който хората се познават помежду си, разменят плодове и зеленчуци през плета, а градят кариера в големи международни компании. Те са седнали на чардака, в одаята или на двора, близо до герана и работят през интернет.
Това не са само мечти, това все повече ще бъде реалност, но не само интернет ще има водеща роля в него. Дървото, глината, камъкът също са важни елементи от света на хората от този свят. Мъжът ще трябва да може да направи добра сглобка, за да построи дом за своето семейство. Това е семейството на един българин, съхраняващ традициите на предците си през вековете.
снимка: ЕМО „Етър“
Сглобката е важен елемент от сградата през Възраждането. Това разбраха участниците в проекта “В света на старопланинската архитектура” от Стефан Паризов, който представя себе си като “дърводелец най-общо казано”.
Той и групата строители от Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ показаха на участниците в проекта най-важното, за да се направи един градеж. Благодарение на сглобката между гредите бе създадено пано, което бе запълнено с плет, покрит с глина. Така са създавани стените на сградите в миналото.
Стефан Паризов се оглежда и за да бъде по-убедителен показва жилищните и стопански постройки в ЕМО “Етър”, на чиято територия се реализира инициативата “В света на старопланинската архитектура”.
Големите дюбели играят ролята на пирони. Всичко е въпрос на времето си. Преди векове е било много скъпо да си купиш пирони и затова са били използвани много малко, за сметка на дървените сглобки и дюбелите.
снимка: ЕМО „Етър“
Стефан и колегите му са научили занаята на принципа “проба – грешка” и от малкото майстори, които все още работят в България. Да направиш една къща изцяло със сглобки не е евтино удоволствие и със сигурност изисква повече време.
“Бъдещето е в бетона и стоманата. Но идеята е хората, които имат желание да се върнат назад във времето да имат тази възможност”, смята Стефан Паризов.
“Може би някога това е било работа за мъже! Сега можем да опитаме и ние”, коментира Кристина Асенова, една красива дама с чук и длето в ръка.
Тя прави сглобка за първи път. Преводач е от сръбски език и живее в София. Смята, че архитектурата на българите и сърбите си прилича.
“Били сме заедно в пределите на Османската империя”, напомня Кристина Асенова и продължава съсредоточено да опитва да направи сглобка от епохата на Възраждането.
снимка: ЕМО „Етър“
Проектът “В света на старопланинската архитектура” се реализира от ЕМО “Етър” и Сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти“ с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.
Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.
Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.
Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.
Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.
От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.
Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.
10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.
Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.
Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.
За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.
-
Икономикапреди 7 дниФирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 7 дниCoca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Икономикапреди 7 дниРеч за състоянието на Съюза
-
Културапреди 6 дниИзлезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 7 дни„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 7 дниУнгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите
-
Новинипреди 6 дниГаброво събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 6 дниДве тежки катастрофи отнеха човешки животи