Свържи се с нас

Култура

„От раклата на баба” до 15 септември в Дечковата къща

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В миналото чеизът е важна част от живота в едно семейство. Много от вещите са създавани, благодарение на уменията на жените в различните домашни занятия – предене, тъкане, плетене, шиене. Един чеиз съдържа дрехите и предметите, с които девойката отива в новия си дом, когато се омъжи и стане невеста. Чеизът се е съхранявал в ракли, които и днес могат да се открият по таваните на по-старите къщи.

Това е едно забравено вече наследство от нашите баби.

Регионален исторически музей – Габрово, институцията която пази в архивите си огромна колекция от предмети на бита в миналото, осъзнати днес като част от духовното наследство на българския народ, връща спомена за чеиза. Това става с изложбата „От раклата на баба”, която от днес може да се види на чардака на Дечковата къща. Експозицията ще остане там до 15 септември, период достатъчен за посетителите от всяка възраст да се запознаят с интересни и близки до нашата душевност предмети. Някои от тях са закупени или наследени, други лично изработени.

„Български обичай е на своята сватба младоженците да получават подаръците от роднините и близките, това се нарича чеиз или още даровете на булката. Традиция е тези дарове да се наследяват. Не е прието да се подаряват или дават на други хора, ако семейството няма деца, чеизът се връщал на родителите на булката”, разказва историкът Николета Маринова, която организира изложбата „От раклата на баба”.

По нейните думи, сведения за габровския чеиз черпим от разкази на хора от местните села. Информацията е събрана от специалистите на Регионален исторически музей – Габрово през 70-те години на миналия век.

„В състава му основно преобладават дрехи, тъкани, накити, битови предмети, пари, срещат се дори имоти. Но основно място заема облеклото – различно по изработка и материал, основно памучно и кенарено. Украсено с шевици и гайтани. Като дар се срещат и кърпите за глава, салтамарки, престилки, рокли, разбира се чорапи, пешкири, черги и др.

Пешкирите заемат голяма част от бита в миналото. Това се обуславя не само от чисто практическата им функция, а и от обредната. Окачвали се на престилката на момата, на поясът на момъка, като украса на стаята. Пешкирът е и допълнителен елемент в обредите за различните празници и обичаи. Поради това се среща и в голямо разнообразие, относно материал, украса и размери.

Възглавницата също е често срещан предмет, който има практическа функция и е важен декоративен елемент в бита.

Голямо място заемат и накитите и то като подарък от страна на мъжа, най-често като сватбени дарове. Най-многобройни и разнообразни са пафтите, гривните, обеците, пръстените. По-скъпите предмети от благороден метал са изработвани специално от майстори-златари.

Раклите, обикновено богато украсени, били необходими, за да се прибират вещите”, разказва още историкът Николета Маринова.

Посетителите на изложбата могат да видят оригинален брашовски сандък от фонда на РИМ – Габрово, който е от края на XIX. Той е с метален обков и украса в различни цветове.

Голяма част от поставените в него предмети са домашно тъкани. В по-ранните години все още не се купува готова продукция от пазарите, а само суровините, които се ползват при изработката. По-късно за градското по заможно население това става навик. С развиването на пазара, навлизат фабричните тъкани и нараства значението на занаятчийските произведения.

Ценното на изложбата „От раклата на баба“ е, че показва запазеното наследство от недалечното минало. Наследство, на което за съжаление днес не се обръща голямо внимание.

Регионален исторически музей – Габрово и НЧ „Христо Ботев 1929“ в село Донино са организаторите на изложбата. Сътрудничеството между двете институции стана традиционно. През февруари съвместно с Дома на културата „Емануил Манолов“, музеят и читалището представиха традиционни габровски ястия в кратък филм, заснет от екип на телевизия „Дестинация България“ в Дечкова къща.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица