Свържи се с нас

Култура

„От раклата на баба” до 15 септември в Дечковата къща

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В миналото чеизът е важна част от живота в едно семейство. Много от вещите са създавани, благодарение на уменията на жените в различните домашни занятия – предене, тъкане, плетене, шиене. Един чеиз съдържа дрехите и предметите, с които девойката отива в новия си дом, когато се омъжи и стане невеста. Чеизът се е съхранявал в ракли, които и днес могат да се открият по таваните на по-старите къщи.

Това е едно забравено вече наследство от нашите баби.

Регионален исторически музей – Габрово, институцията която пази в архивите си огромна колекция от предмети на бита в миналото, осъзнати днес като част от духовното наследство на българския народ, връща спомена за чеиза. Това става с изложбата „От раклата на баба”, която от днес може да се види на чардака на Дечковата къща. Експозицията ще остане там до 15 септември, период достатъчен за посетителите от всяка възраст да се запознаят с интересни и близки до нашата душевност предмети. Някои от тях са закупени или наследени, други лично изработени.

„Български обичай е на своята сватба младоженците да получават подаръците от роднините и близките, това се нарича чеиз или още даровете на булката. Традиция е тези дарове да се наследяват. Не е прието да се подаряват или дават на други хора, ако семейството няма деца, чеизът се връщал на родителите на булката”, разказва историкът Николета Маринова, която организира изложбата „От раклата на баба”.

По нейните думи, сведения за габровския чеиз черпим от разкази на хора от местните села. Информацията е събрана от специалистите на Регионален исторически музей – Габрово през 70-те години на миналия век.

„В състава му основно преобладават дрехи, тъкани, накити, битови предмети, пари, срещат се дори имоти. Но основно място заема облеклото – различно по изработка и материал, основно памучно и кенарено. Украсено с шевици и гайтани. Като дар се срещат и кърпите за глава, салтамарки, престилки, рокли, разбира се чорапи, пешкири, черги и др.

Пешкирите заемат голяма част от бита в миналото. Това се обуславя не само от чисто практическата им функция, а и от обредната. Окачвали се на престилката на момата, на поясът на момъка, като украса на стаята. Пешкирът е и допълнителен елемент в обредите за различните празници и обичаи. Поради това се среща и в голямо разнообразие, относно материал, украса и размери.

Възглавницата също е често срещан предмет, който има практическа функция и е важен декоративен елемент в бита.

Голямо място заемат и накитите и то като подарък от страна на мъжа, най-често като сватбени дарове. Най-многобройни и разнообразни са пафтите, гривните, обеците, пръстените. По-скъпите предмети от благороден метал са изработвани специално от майстори-златари.

Раклите, обикновено богато украсени, били необходими, за да се прибират вещите”, разказва още историкът Николета Маринова.

Посетителите на изложбата могат да видят оригинален брашовски сандък от фонда на РИМ – Габрово, който е от края на XIX. Той е с метален обков и украса в различни цветове.

Голяма част от поставените в него предмети са домашно тъкани. В по-ранните години все още не се купува готова продукция от пазарите, а само суровините, които се ползват при изработката. По-късно за градското по заможно население това става навик. С развиването на пазара, навлизат фабричните тъкани и нараства значението на занаятчийските произведения.

Ценното на изложбата „От раклата на баба“ е, че показва запазеното наследство от недалечното минало. Наследство, на което за съжаление днес не се обръща голямо внимание.

Регионален исторически музей – Габрово и НЧ „Христо Ботев 1929“ в село Донино са организаторите на изложбата. Сътрудничеството между двете институции стана традиционно. През февруари съвместно с Дома на културата „Емануил Манолов“, музеят и читалището представиха традиционни габровски ястия в кратък филм, заснет от екип на телевизия „Дестинация България“ в Дечкова къща.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица