Свържи се с нас

Култура

Как вместо за скрап, оборудването от работилница отиде в музей

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Да съхраниш традицията, да запазиш за поколенията спомен от хората, живели преди теб по българските земи е нещо, което не се среща често, особено през последните години.

Историята на Слав Марков от град Твърдица не е единичен случай, за съжаление не е и масова практика.

Но може да бъде добър пример за всички.

Слав купува къща в Твърдица и се оказва, че е станал собственик и на ковашката работилница на прочутия в района майстор от миналото Стоян Христов Кръстев.

Вместо да продаде оборудването на работилницата за скрап, Слав решава да запази паметта на майстор Стоян, като направи дарение.

За Слав Марков Етнографски музей на открито „Етър” е символ на традиционната българска занаятчийска култура и затова той се свързва с представители на институцията.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

По време на пренасянето на оборудването от ковашката работилница Росица Бинева от екипа на ЕМО „Етър” успява да се срещне и да разговарям с внука на майстор Стоян, който носи името му.

Родът на майстора е от село Дрента, което се намира в планински район, на 22 км. западно от град Елена, по протежението на Стара планина. Преди повече от век и половина фамилията се преселва в село Запълня.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стоян е роден през 1915 г., учи занаята си в търновското село Килифарево, а майстор става на 30-годишна възраст. През 60-те години, заради строителството на язовир Жребчево жителите на Запълня са изселени и Стоян се установява в Твърдица, където пренася и своята работилница.

Не му се налага да продава стоката си по пазарите, защото поръчките са толкова много, че едва смогва да ги изпълни. Майстор Стоян Кръстев завършва земния си път през 1995 г.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Стоян Кръстев е изработвал ножици по размера на ръцете на хората. Майсторското му свидетелство е по тенекеджийство, но е правил и ножове. „От тук до морето го знаеха и идваха при него”, разказва внукът му Стоян.

Фамилията на рода „Кръстев” идва от Кръстевските хора, защото са ходили на Божи гроб.
Дарени инструменти от работилницата: ковашки мех и менгеме; ръчни бормашина и шмиргел; електромотор с трансмисия за задвижване на точило и др. Те постъпват за съхранение в основен фонд на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Дареното на музея оборудване от работилницата на майстор Стоян Кръстев представя етап от развитието на металообработващите занаяти, свързан с малко изследваната тема за съществуването на дребното занаятчийско производство по времето на социализма (периода от 50- те до 80- те години на ХХ век.).

Събирането, проучването и съхраняването на културното ни наследство са сред основните приоритети на музейните специалисти в ЕМО „Етър”. Запазването на автентичността в занаятчийското производство е голямо предизвикателство за музея.

Благодарение на задълбочената изследователска дейност и теренните проучвания на музейните специалисти във фонда на музея са събрани оригинални инструменти на почти всички практикувани през ХІХ и началото на ХХ век в Габрово и Габровско занаяти.

Откупени или дарени са занаятчийски изделия уникати или популярни по своята форма и изпълнение. Събрани са информации, документи и снимки за известни майстори в района работили до 70-те и 80-те години на ХХ век.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“

Published

on

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“ от конкурса за млади фолклорни таланти „Орфеево изворче“, който се проведе на 26 и 27 април в Стара Загора. Надпреварата събра над 1500 участници от цялата страна.

Гордост за ръководителката е, че наред с изпълнители от музикални училища, децата от Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ бяха удостоени с първо място и плакет от конкурса.

За първи път се явяват и по-малките от „Гласчетата“, които също бяха отличени с първо място.

Трето място получи и Боян Борисов в изпълнение на гайда, който също се явява за първи път на конкурс. Второ място получиха и дуета Габриела и Боян Борисови .Вълнението на ръководителката е голямо от високата оценка на специалисти в областта на фолклора като Професор Георги Петков, доц. Владимир Владимиров, Петьо Костадинов ,Пею Пеев преподаватели в ДМА “ Панчо Владигеров“ .

Зареди още

Култура

Видео урок за Колю Фичето представя великия майстор пред ученици в цялата страна

Published

on

По повод Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ образователната онлайн платформа „Уча се“ създаде специален видео урок, посветен на възрожденския майстор – строител от Дряново.

Реализацията е резултат от съвместен проект между Община Дряново, Исторически музей – Дряново и екипа на „Уча се“. Основателят на платформата, дряновецът Дарин Маджаров, създава видеото безвъзмездно, като личен жест към родния си град и в подкрепа на историческата ни памет.

Урокът, с продължителност 5 минути и 15 секунди, представя живота и делото на Колю Фичето – символ на архитектурното майсторство на Българското възраждане и създател на едни от най-впечатляващите сгради, мостове и църкви в страната. Чрез съдържателното видео, учениците ще се запознаят с фигурата на Фичето като един от най-уважаваните и признати строители в Югоизточна Европа през XIX век.

Видео урокът ще бъде включен в образователните занятия и беседи, които специалистите от Исторически музей – Дряново провеждат с ученици от страната. Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, се реализират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

На 23 април 1963 започва изграждането на музей „Етър“

Published

on

Теренът около река Сивек с изграждането на табаханата.

На 23 април 1963 г. по двата бряга на река Сивек, ляв приток на Янтра, започва изграждането на музей „Етър“. До втората половина на 70-те години музеят придобива архитектурно-пространствения си облик, с който е известен и до днес.

Каква обаче е била първоначалната идея на основателя на музея Лазар Донков за местоположението му? Отговор на този въпрос дава документ, който се съхранява в научния архив на музея, наречен „Планово задание относно изграждането на парк по поречието на реките Сивека и Манастирска, от с. Етър до с. Водици“. Без да е точно датиран, от него става ясно, че територията, която трябва да обхване бъдещият музей, е доста по-голяма: Паркът ще се разпростре по десния бряг на р. Сивека от с. Трапесковци до моста на река Манастирска (дн. Стражка) от първия мост по шосето за Соколския манастир до дърводелския цех на кооперация „Янтра“.

Неусвоената днес територия, по пътя за Соколския манастир, е трябвало да бъде застроена с павилиони, да бъдат посадени дървета и изградени алеи с цветя. Предвидено и било изграждането на художествено осветление, което вечер да осветява старинните постройки и буйните води на река Стражка.

Автор на текста: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица