снимка: Евгени Недев, Личен архив

Г-н Недев, за няколко години успяхте да изградите млад и амбициозен екип. Погледнато отвън – съживи се галерията. Вие как виждате отвътре – мотивирани ли са, имат ли желание да развиете заедно галерията?

Винаги съм смятал, че добрият екип е ключа за успех на всеки мениджър. Когато през 2012 година станах директор на ХГ „Христо Цокев“ тя бе една институция лишена от живот. В хранилищата открих картини които с години не бяха вадени от клетките. Други бяха в лошо състояние. Художниците не искаха да участват в изложби. Ситуацията беше критична. Галерията имаше нужда от въздух, от енергия, от амбиция. Сам не бих могъл да се справя. За това положих усилия да създам първо условия за работа – офиси, оборудване, заплати – все простички на пръв поглед неща, но без които реално е невъзможно да привлечеш образован човек. Мисля, че се получи. Благодарен съм на колегите, че ме подкрепят. Най-важното за мен е, че заедно успяхме да превърнем галерията в мисия. За нас тя е начин на съществуване. Важно е човек да изпитва удовлетворение от труда си. А това се постига само, ако си всеотдаен, упорит и последователен в работата си. Виждам радостта след успех, ентусиазма с който започваме всяко ново начинание. Ние израстваме и се развиваме заедно с галерията. Никой от нас преди това не е бил музеен работник, но и никой не се ражда научен. А екипът на галерията се учи бързо.

Следващата година се навършват 170 години от рождението на Христо Цокев. Подготвяте ли събития, свързани с патрона на галерията? По какви теми и проекти работите?

Догодина ни предстои юбилейна изложба на Христо Цокев /170 години от рождението му/. С негови творби разполагат единствено три галерии в страната – Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и ние. В момента сме в процес на преговори с НХГ кои творби ще бъде възможно да ни предоставят. Със Софийска градска имаме постигната договорка. Предвиждаме издаването и на каталог.
Завършваме сайта на галерията, който трябва да отговаря на всички съвременни изисквания за достъп до информация.

В момента извършваме проучване на родения в Габрово през 1885 година художник Георги Василев. Когато сме готови ще издадем каталог на творчеството му придружен с биография. Благодарение на дарение направено от негови близки в галерията се съхраняват над 100 творби на този малко известен автор. Паралелно с изданието подготвяме и мащабна ретроспективна изложба.

Какво е мястото на ХГ „Христо Цокев“ сред другите културни институти в града. Галерията е богатство и то не може да бъде повече или по-малко атрактивни, за да задоволява променящия се и често непостоянен интерес на публиката. Имате ли трудности с посещенията?

Разбирането ми е, че галерията би трябвало да заема място в културните и туристически маршрути на града. Габрово има важна роля в историята на българската живопис. Христо Цокев е един от първите възрожденски художник с академично образование. Определян е като изключително талантлив портретист, а според Андрей Протич творбата на която рисува съпругата си Кичка Бедрозава е най-големия шедьовър в българската възрожденска живопис. В края на XIX и началото на ХХ век през Габрово минават едни от най-талантливите художници. Получили образования в Мюнхен или пък в кралската академия Албертина в Италия, те идват тук за да преподават в Априловската гимназия. В този смисъл можем да твърдим, че Габрово освен образователен е бил и културен център. Факт който е слабо представен в научната литературата и заслужава да бъде изследван.

Галерията разполага с богат фонд. Като се вземе предвид и иконата сбирка, представяща развитието на Тревненската иконописна школа габровската галерия претендира за един истински музей на българското изобразителна изкуство. В този смисъл тя не може да бъде заместена от която и да е друга институция в града.

От скоро усилията на екипът ни е насочен към проучване на художници с национално значение, чиито творчество е свързано с Габрово. В това наше начинание сме подкрепяни от колегите от Държавен Архив, Музея на образованието, Регионалната библиотека, Регионалния исторически музей. Сътрудничеството между културните институции в града е факт с изключително значение, особено в ежедневие изпълнено с разделителни линии.

Галерията не е включена в туристическите маршрути и това е странно…

Бихме се радвали ако Общината приема Художествена галерия „Христо Цокев“, като културна институция наравно с останалите на територията на Габрово и ни включи в рекламните материали и туристическите маршрути. Отсъствието от тях реално ни поставя в неравностойно положение. Положение което не подхожда нито на Владимир Димитров – Майстора, нито на Мърквичка, Ярослав Вешим, Цанко Лавренов или който да е майстор с чиито творби галерията разполага.

Работите с много галерии в страната, можем ли да се съизмерваме с тях – като изложбени площи, фондове и др.?

Отговорът на този въпрос съдържа два аспекта. Единият е, че габровската галерия е на завидно ниво в национален план, което ни прави конкурентни. Първо разполагаме с изложбени пространства в много-добро състояние. За съжаление голяма част от градските галерии в страната са в окаяно положение, неприветливи, амортизирани, въздействащи по скоро потискащо. Това затруднява дейността. Ние бихме могли да се похвалим с приветливи, светли и просторни зали. Вторият факт който ни прави конкурентни е богатият фонд. Разполагаме с над 3 000 творби, разпределени в следните раздели – живопис, графика, скулптура, икони, приложно изкуство, международни пленери. Като директор полагам огромни усилия в насока обновяване на фонда. Всяка година правим откупки, както на габровски така и на автори от други градове. Получихме няколко значими дарения и тук няма как да не споменем 38 творби на професор Николай Русчуклиев, дарение от 24 творби на Амалия и Минчо Минчеви. Казвам всичко това, защото малко галерии след Националната и Софийска градска могат да се похвалят с творби представящи съвременното българско изкуство.

Другият аспект в който можем да разглеждаме мястото си в национален план – това е сътрудничеството с останалите галерии. Събитията които реализираме в партньорство са много и трудно бих обхванал всички, но ми се струва задължително да спомена, че наши творби са изложени в представителната експозиция на Квадрат 500. Участваме с картини в редица национални изложби. Няколко са авторите които няма как да не отбележа – Цанко Лавренов, Димитър Гюдженов, Давид Перец, на скоро се завърна творбата на Никола Аръшев, предстои изложба на Зиятин Нуриев в която ще участва наша скулптура.

При изготвяне на културния календар вземаме предвид графика на галериите с които си партнираме за да успеем да осъществим обмен. Размяната на изложби позволява да бъдат презентирани габровските художници пред по-голяма публика. В същото време разширяваме обхвата на представените автори, творчески търсения, различни течения.

При избора на председател на габровската група повечето художници подчертаха важността на връзката между галерия и СБХ. Как виждате това сътрудничество?

Ситуацията в момента е такава, че е невъзможно галерията да се развива без СБХ и обратното. Един от последните примери е пленера по живопис „Боженци“. Събитие с изключително значение в културния живот на града. Провеждането му през последните години стана все по-трудно, а миналата дори не се състоя. За наше щастие националното ръководство на СБХ подкрепи усилията ни. Предстоящото издание ще се осъществи с партньорство между СБХ и галерията. Община Габрово декларира готовност да подсигури културна програма на участниците. Пленерът ще се проведе от 04 до 10 август. Тук е мястото да поканя габровци на изложба на творбите от пленера, която ще открием на 9 август, другият вторник от 17.30 часа в галерията.

Логистиката заема все по-важно място не само в икономическия, а и в културния живот. Достъпа до информация, администрирането на данни затруднява художниците в участието им в национални и международни конкурси и изложби. В галерията създадохме необходимата организация по оказването на пълно съдействие по подготовката и подаването да формулярите за участия на габровските художници.

През следващата година планираме организирането на Национална изложба, която да се превърне в традиционна за нас. Идеята е тя да се провежда през две години. Това е една мащабна изява, която на този етап бихме могли да организираме единствено с подкрепата на СБХ.

Друг аспект в който виждам сътрудничеството е обединяването на усилията в реализирането на конкретни идеи с които да привлечем нови публики. За съжаление българинът през последните години все по-рядко търси допир с изкуството и в частност с визуалните изкуства. Това е проблем както за нас като галерия, така и за самите художници. Публика се създава, чрез възпитание, чрез създаване на потребност от контакт с естетичното, с изящното. Това е сложен процес в който участват учители, семейство и разбира се ние като музейни работници. Голяма част от габровските художници са и учители по рисуване, някой от тях дори водят школи. В този смисъл виждам обединяване на усилията – трябва заедно с тях да създадем потребност в децата да идват в галерията. Тя не би трябвало да бъде възприемана, като едно елитарно място. Напротив, тя е възможност за възпитание на усет към красивото. Когато сетивата от ранна възраст привикнат в контакт с изящното човек ще го търси цял живот. И разбра се не само това, ще се стреми да го постига в средата около себе си. Тогава и архитектурата и градската среда и интериорът в който живеем ще бъде на друго ниво – лишен от кич и пошлост.

Така, че за мен сътрудничеството между галерия и СБХ не е просто факт, а мисия.

Процесите, които формират и изграждат вашата публика, стават все по-сложни. Можете ли да управлявате тези процеси като създатели на изкуство, обединени от общи творчески цели? Говоря за габровската група на художниците, която винаги е била традиционно силна и уважавана. Приживе мнението на Кольо Николов, Митьо Солаков и други по-млади художници просто респектираше и винаги беше коректив на решения, свързани с формирането на градската среда с художествени решения.

Един основните проблеми днес пред художниците това е публиката. Липса на интерес, отказ от информация, ниска обща култура, лошо образование – факти които се обясняват все с икономическа, социална и политическа криза. Мисля, че това са по-скоро оправдания за лошо управление на процесите. Нека си припомним, че Възраждането става факт в един от най-мрачните периоди в българската история. Въпреки това, именно тогава се поставят основите на редица жанрове и стилове в българското изкуство. Казвам това за да покажа, че всичко е въпрос на желание. Ако консолидираме групата, ако станем екип, ако повярваме в себе си ще успеем.

Чака ни много работа и именно за това с колегите постигнахме съгласие по няколко основни теми: регулярни срещи на ръководството и редовни общи събрания на групата с цел по- добра комуникация, оперативност и организация. Предстои ни организирането на рекламна и информационна кампания, подновяване на контактите с останалите представителства на СБХ и с националното ръководство; организиране на резиденции; нова пътуваща изложба; привличане на средства от български и международни донори; диалог с Общината, активно участие в обществения и културен живот на града.

В работата си ще бъда воден от два основни принципа – екипност и приемственост.

Приемственост между поколения, между личности, между стилове и дори творчески търсения.
Амбицията ми и е да привлека погледа на публиката към творчеството на габровските художници защото те са едни душевно богати личности, със свой маниер и стил на творци.

Ще завърша с думи на Джон Ръскин за които се сещам в момента: „Великите нации пишат своята автобиография в три ръкописа – книга на делата им, книга на словата им и книга на изкуството.“

Автор: Бояна Пенчева.
*Интервюто е публикувано на 3 август 2016г., в бр.173 на вестник „100 Вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730