Култура
Евгени Недев: Да привлечем публиката към творчеството на местните художници
снимка: Евгени Недев, Личен архив
Г-н Недев, за няколко години успяхте да изградите млад и амбициозен екип. Погледнато отвън – съживи се галерията. Вие как виждате отвътре – мотивирани ли са, имат ли желание да развиете заедно галерията?
Винаги съм смятал, че добрият екип е ключа за успех на всеки мениджър. Когато през 2012 година станах директор на ХГ „Христо Цокев“ тя бе една институция лишена от живот. В хранилищата открих картини които с години не бяха вадени от клетките. Други бяха в лошо състояние. Художниците не искаха да участват в изложби. Ситуацията беше критична. Галерията имаше нужда от въздух, от енергия, от амбиция. Сам не бих могъл да се справя. За това положих усилия да създам първо условия за работа – офиси, оборудване, заплати – все простички на пръв поглед неща, но без които реално е невъзможно да привлечеш образован човек. Мисля, че се получи. Благодарен съм на колегите, че ме подкрепят. Най-важното за мен е, че заедно успяхме да превърнем галерията в мисия. За нас тя е начин на съществуване. Важно е човек да изпитва удовлетворение от труда си. А това се постига само, ако си всеотдаен, упорит и последователен в работата си. Виждам радостта след успех, ентусиазма с който започваме всяко ново начинание. Ние израстваме и се развиваме заедно с галерията. Никой от нас преди това не е бил музеен работник, но и никой не се ражда научен. А екипът на галерията се учи бързо.
Следващата година се навършват 170 години от рождението на Христо Цокев. Подготвяте ли събития, свързани с патрона на галерията? По какви теми и проекти работите?
Догодина ни предстои юбилейна изложба на Христо Цокев /170 години от рождението му/. С негови творби разполагат единствено три галерии в страната – Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и ние. В момента сме в процес на преговори с НХГ кои творби ще бъде възможно да ни предоставят. Със Софийска градска имаме постигната договорка. Предвиждаме издаването и на каталог.
Завършваме сайта на галерията, който трябва да отговаря на всички съвременни изисквания за достъп до информация.
В момента извършваме проучване на родения в Габрово през 1885 година художник Георги Василев. Когато сме готови ще издадем каталог на творчеството му придружен с биография. Благодарение на дарение направено от негови близки в галерията се съхраняват над 100 творби на този малко известен автор. Паралелно с изданието подготвяме и мащабна ретроспективна изложба.
Какво е мястото на ХГ „Христо Цокев“ сред другите културни институти в града. Галерията е богатство и то не може да бъде повече или по-малко атрактивни, за да задоволява променящия се и често непостоянен интерес на публиката. Имате ли трудности с посещенията?
Разбирането ми е, че галерията би трябвало да заема място в културните и туристически маршрути на града. Габрово има важна роля в историята на българската живопис. Христо Цокев е един от първите възрожденски художник с академично образование. Определян е като изключително талантлив портретист, а според Андрей Протич творбата на която рисува съпругата си Кичка Бедрозава е най-големия шедьовър в българската възрожденска живопис. В края на XIX и началото на ХХ век през Габрово минават едни от най-талантливите художници. Получили образования в Мюнхен или пък в кралската академия Албертина в Италия, те идват тук за да преподават в Априловската гимназия. В този смисъл можем да твърдим, че Габрово освен образователен е бил и културен център. Факт който е слабо представен в научната литературата и заслужава да бъде изследван.
Галерията разполага с богат фонд. Като се вземе предвид и иконата сбирка, представяща развитието на Тревненската иконописна школа габровската галерия претендира за един истински музей на българското изобразителна изкуство. В този смисъл тя не може да бъде заместена от която и да е друга институция в града.
От скоро усилията на екипът ни е насочен към проучване на художници с национално значение, чиито творчество е свързано с Габрово. В това наше начинание сме подкрепяни от колегите от Държавен Архив, Музея на образованието, Регионалната библиотека, Регионалния исторически музей. Сътрудничеството между културните институции в града е факт с изключително значение, особено в ежедневие изпълнено с разделителни линии.
Галерията не е включена в туристическите маршрути и това е странно…
Бихме се радвали ако Общината приема Художествена галерия „Христо Цокев“, като културна институция наравно с останалите на територията на Габрово и ни включи в рекламните материали и туристическите маршрути. Отсъствието от тях реално ни поставя в неравностойно положение. Положение което не подхожда нито на Владимир Димитров – Майстора, нито на Мърквичка, Ярослав Вешим, Цанко Лавренов или който да е майстор с чиито творби галерията разполага.
Работите с много галерии в страната, можем ли да се съизмерваме с тях – като изложбени площи, фондове и др.?
Отговорът на този въпрос съдържа два аспекта. Единият е, че габровската галерия е на завидно ниво в национален план, което ни прави конкурентни. Първо разполагаме с изложбени пространства в много-добро състояние. За съжаление голяма част от градските галерии в страната са в окаяно положение, неприветливи, амортизирани, въздействащи по скоро потискащо. Това затруднява дейността. Ние бихме могли да се похвалим с приветливи, светли и просторни зали. Вторият факт който ни прави конкурентни е богатият фонд. Разполагаме с над 3 000 творби, разпределени в следните раздели – живопис, графика, скулптура, икони, приложно изкуство, международни пленери. Като директор полагам огромни усилия в насока обновяване на фонда. Всяка година правим откупки, както на габровски така и на автори от други градове. Получихме няколко значими дарения и тук няма как да не споменем 38 творби на професор Николай Русчуклиев, дарение от 24 творби на Амалия и Минчо Минчеви. Казвам всичко това, защото малко галерии след Националната и Софийска градска могат да се похвалят с творби представящи съвременното българско изкуство.
Другият аспект в който можем да разглеждаме мястото си в национален план – това е сътрудничеството с останалите галерии. Събитията които реализираме в партньорство са много и трудно бих обхванал всички, но ми се струва задължително да спомена, че наши творби са изложени в представителната експозиция на Квадрат 500. Участваме с картини в редица национални изложби. Няколко са авторите които няма как да не отбележа – Цанко Лавренов, Димитър Гюдженов, Давид Перец, на скоро се завърна творбата на Никола Аръшев, предстои изложба на Зиятин Нуриев в която ще участва наша скулптура.
При изготвяне на културния календар вземаме предвид графика на галериите с които си партнираме за да успеем да осъществим обмен. Размяната на изложби позволява да бъдат презентирани габровските художници пред по-голяма публика. В същото време разширяваме обхвата на представените автори, творчески търсения, различни течения.
При избора на председател на габровската група повечето художници подчертаха важността на връзката между галерия и СБХ. Как виждате това сътрудничество?
Ситуацията в момента е такава, че е невъзможно галерията да се развива без СБХ и обратното. Един от последните примери е пленера по живопис „Боженци“. Събитие с изключително значение в културния живот на града. Провеждането му през последните години стана все по-трудно, а миналата дори не се състоя. За наше щастие националното ръководство на СБХ подкрепи усилията ни. Предстоящото издание ще се осъществи с партньорство между СБХ и галерията. Община Габрово декларира готовност да подсигури културна програма на участниците. Пленерът ще се проведе от 04 до 10 август. Тук е мястото да поканя габровци на изложба на творбите от пленера, която ще открием на 9 август, другият вторник от 17.30 часа в галерията.
Логистиката заема все по-важно място не само в икономическия, а и в културния живот. Достъпа до информация, администрирането на данни затруднява художниците в участието им в национални и международни конкурси и изложби. В галерията създадохме необходимата организация по оказването на пълно съдействие по подготовката и подаването да формулярите за участия на габровските художници.
През следващата година планираме организирането на Национална изложба, която да се превърне в традиционна за нас. Идеята е тя да се провежда през две години. Това е една мащабна изява, която на този етап бихме могли да организираме единствено с подкрепата на СБХ.
Друг аспект в който виждам сътрудничеството е обединяването на усилията в реализирането на конкретни идеи с които да привлечем нови публики. За съжаление българинът през последните години все по-рядко търси допир с изкуството и в частност с визуалните изкуства. Това е проблем както за нас като галерия, така и за самите художници. Публика се създава, чрез възпитание, чрез създаване на потребност от контакт с естетичното, с изящното. Това е сложен процес в който участват учители, семейство и разбира се ние като музейни работници. Голяма част от габровските художници са и учители по рисуване, някой от тях дори водят школи. В този смисъл виждам обединяване на усилията – трябва заедно с тях да създадем потребност в децата да идват в галерията. Тя не би трябвало да бъде възприемана, като едно елитарно място. Напротив, тя е възможност за възпитание на усет към красивото. Когато сетивата от ранна възраст привикнат в контакт с изящното човек ще го търси цял живот. И разбра се не само това, ще се стреми да го постига в средата около себе си. Тогава и архитектурата и градската среда и интериорът в който живеем ще бъде на друго ниво – лишен от кич и пошлост.
Така, че за мен сътрудничеството между галерия и СБХ не е просто факт, а мисия.
Процесите, които формират и изграждат вашата публика, стават все по-сложни. Можете ли да управлявате тези процеси като създатели на изкуство, обединени от общи творчески цели? Говоря за габровската група на художниците, която винаги е била традиционно силна и уважавана. Приживе мнението на Кольо Николов, Митьо Солаков и други по-млади художници просто респектираше и винаги беше коректив на решения, свързани с формирането на градската среда с художествени решения.
Един основните проблеми днес пред художниците това е публиката. Липса на интерес, отказ от информация, ниска обща култура, лошо образование – факти които се обясняват все с икономическа, социална и политическа криза. Мисля, че това са по-скоро оправдания за лошо управление на процесите. Нека си припомним, че Възраждането става факт в един от най-мрачните периоди в българската история. Въпреки това, именно тогава се поставят основите на редица жанрове и стилове в българското изкуство. Казвам това за да покажа, че всичко е въпрос на желание. Ако консолидираме групата, ако станем екип, ако повярваме в себе си ще успеем.
Чака ни много работа и именно за това с колегите постигнахме съгласие по няколко основни теми: регулярни срещи на ръководството и редовни общи събрания на групата с цел по- добра комуникация, оперативност и организация. Предстои ни организирането на рекламна и информационна кампания, подновяване на контактите с останалите представителства на СБХ и с националното ръководство; организиране на резиденции; нова пътуваща изложба; привличане на средства от български и международни донори; диалог с Общината, активно участие в обществения и културен живот на града.
В работата си ще бъда воден от два основни принципа – екипност и приемственост.
Приемственост между поколения, между личности, между стилове и дори творчески търсения.
Амбицията ми и е да привлека погледа на публиката към творчеството на габровските художници защото те са едни душевно богати личности, със свой маниер и стил на творци.
Ще завърша с думи на Джон Ръскин за които се сещам в момента: „Великите нации пишат своята автобиография в три ръкописа – книга на делата им, книга на словата им и книга на изкуството.“
Автор: Бояна Пенчева.
*Интервюто е публикувано на 3 август 2016г., в бр.173 на вестник „100 Вести“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.
На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.
-
Новинипреди 7 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Новинипреди 6 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 6 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 5 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди 3 дни„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“
-
Новинипреди 3 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени
-
Новинипреди 3 дниРачков и Пашов дебютираха с победи на професионален ММА гала
-
Кримипреди 2 дниЖена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово