Свържи се с нас

Култура

2,5 млн. работници очакват Димитър Костадинов

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

2,5 милиона работници очакват Димитър Костадинов от ловешкото село Орлене. Там, без намесата на химически препарати, благодарение на чистата природна среда става най-вкусния мед. Димитър Костадинов има 150 кошера с 8 милиона пчели, 1/3 от които са работници.

Пчеларят от Ловешко спечели първо място в конкурса за „Най-вкусен мед” през първия ден на ХІV Национален пчеларски събор. Събитието, което се проведе на 9 и 10 юли в ЕМО „Етър”, събра над 30 производители на мед, продукти от мед и инвентар, свързан с пчеларството.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Димитър Костадинов е сертифициран като производител на биологични продукти от 9 години.

„С пчеларство се занимавам от 60 години. Природата в родното ми село Орлене е чиста, няма пръскане, няма много пчелни семейства”, споделя бившият военен. Убеден е, че с пчеларство в наши дни човек може да се издържа.

Осем от производителите на мед, които участваха в Националния пчеларски събор в ЕМО „Етър”, се включиха в конкурса за „Най-вкусен мед”. Класирането бе определено от посетителите, които имаха възможността да опитат от продукцията.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Втора, след Димитър Костадинов, се нареди Стоянка Петкова от разположеното близо до Соколския манастир габровско село Зелено дърво. Медът от нейните кошери е изваден преди седмица и по мнението на посетители има много лек и приятен вкус.

Трета позиция бе присъдена на лавандуловия мед, създаден в стопанството на д-р Юлиян Кехайов. Пчелинът на ветеринарния лекар се намира в Природен парк „Русенски лом”. За семейството му няма свободно време, интересът към пчелните му продукти е голям. От 10 години за Юлиян Кехайов пчеларството се е превърнало в бизнес.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Пчелите приличат на хората в големите градове, но са много по-дисциплинирани. Всяка си знае мястото и работата”, споделя съпругата му, която е негов първи помощник.

Конкурсът за „Най-добре аранжиран щанд” спечели Любомир Богданов от Плевен, който представя свещи, изработени от пчелен восък. Животни, растения и фигури на известни диктатори привличат посетителите към мястото, където се е разположил той.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Иван Жабов от Сливен зае второто място, а трети е Стилиян Стоянов от София със своята козметика и лечебни балсами.

На Националния пчеларски събор в ЕМО „Етър” Георги Вавов показва преса за лични пчеларски нужди.

„Повечето пчелари предпочитат да си дадат восъка на магазина и да вземат готови основи.

Голямото предимство на моята преса е, че всеки може да контролира качеството – слагаш восък и излиза 100% восъчна основа, на която няма защо да се чудиш как да качваш пчелите си.

Тя е от собствения пчелин. Основите стават малко по-дебели и затова се зателват по-добре.

Вероятността да се накъса прясно изградената пита е много по-малка. Друго предимство на това изделие е, че при липса на восък и наличие на нектар пчелите могат да издигат от дебелата основа восък и да надграждат килийките”, разказва Георги Вавов, който е редовен участник Националния пчеларски събор в ЕМО „Етър”.

Събитието продължи и на 10 юли, а всеки от посетителите можеше да си купи качествен мед, всякакви видове пчелни продукти и инвентар.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица