Свържи се с нас

Култура

Домашни занятия в ЕМО „Етър“

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Боже, искам да отида на „Етър”-а”! Това си казала една сутрин Мария Василева. Тя току-що се е събудила, винаги ляга късно и става рано, а това са първите мисли, дошли в съзнанието й. След което отговорът се появил сам.

„Казах си, че „Етър”-а няма да дойде при мен, затова трябва да запаля колата и да отида аз”, разказва Мария Василева и се усмихва при спомена за случилото се преди три седмици. Тя не се поколебала да последва този съвет, достигнал до нея чрез утринните мисли.

Още същия ден Мария се озовала в музея и получила потвърждение, че не е сгрешила, тръгвайки по пътя на една от своите мечти.

Оказало се, че екипът на Етнографския музей на открито „Етър” е обявил символична надпревара за домашни занятия. Те се практикували в миналото, преди всичко от жените, а уменията се предавали от майка на дъщеря.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Плетене на гайтан, изработка на Калоферска дантела, плетене с царевична шума, шиене, предене, месене на хляб – вероятно може да се обобщи, че това са част от „уменията да въртиш къща”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Мария плете гайтан. Облечена е във фустан, отлично запазен, но създаден преди повече от 100 години. Да плете гайтан и да тъче на дървен стан Мария се е научила от леля си.

„Искам да продължа традицията, а ако някой купи – добре. Гайтаните в България имат бъдеще”, вярва Мария. Жената смята, че не е нужно да влезеш в Мол-а, да купиш някаква дреха и да смяташ, че тя има стойност. Ръчно изработеното облекло е много по-ценно. Ако в училищата има униформи, чиито монограми са изработени от гайтан, това ще помогне децата ни да бъдат възпитавани в зачитане и любов към българските традиции.

„Облека ли носията, настроението ми се подобрява. Чувствам се българка”, споделя Мария Василева, една родена в полите на Пирин планина жена, чиито живот е свързан с Габрово.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Наталия Мичева изработва предмети за украса с техниката „сухо плъстене”. Работи се със специални игли, които набиват или вадят вълната, за да се оформи предмет. Вълната е единствен материал, от който се правят украшенията.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Самоука съм. Показваха ми приятели, гледах и в интернет”, разказва Наталия Мичева. Хлябът, приготвен с квас е хит през последните години. Хората преоткриват колко е вкусен, здравословен и разнообразен. Преди век е стоял на трапезата на всеки българин. С квас са се приготвяли краваите (по-късно козунака), домашните сладки и всяко ястие от тесто.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Квас може да си захване всеки”, изненадва многобройната публика, дошла да проследи символичната надпревара в ЕМО „Етър” Елица Сотирова от Перник.

„Смесват се равни части брашно и вода и се оставят да престоят няколко дни. Случва се естествена ферментация, както когато си правите киселото зеле или вино. Микроорганизмите, които се намират по повърхността на житото, на ръцете, във водата, във въздуха започват да се хранят. Ако е по-топло ферментацията е по-бърза. Ще разберете, че сместа е готова, когато се появят мехурчета по повърхността и се усети характерен леко кисел мирис. След като вземете малко квас, за да си приготвите хляба, захранвате сместа отново, за да се запази количеството”.

Елица е пристигнала чак от Перник, за да представи приготвен с квас различен вид хляб. В някои самуни е сложила чубрица, в други цвекло. И тъй като тя е творец, като българките от Възраждането, разказва за хляб, направен с тъмна бира и тиква, който има леко карамелен вкус и е чудесен за зимата. Моркови, спанак, круши – всичко това може да се сложи в тестото, като преди това се пасира и прибавя към водата, уверява ни Елица Сотирова.

Днес един хляб се приготвя с мая, в която има само дрожди. Лакто бацилите, които се намират в кваса дават голяма трайност и затова този хляб не мухлясва. Добре е да се яде няколко часа (или дори ден) след като е готов.

Когато работиш дантела, мястото ти не бива да изстива. Това казвали калоферските жени. Този тип домашно занятие е родило и още много мъдри „приказки”. Например, че „докато мъжът работел – изхранвал семейството, през това време съпругата плетяла Калоферска дантела и така построили къщата”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Разказва ни ги една учителка от Горна Оряховица – г-жа Бонева, която преди 20 години започнала да плете Калоферска дантела и днес нейното майсторство е на завидно ниво.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Нарича се совалкова дантела и най-малко може да се работи с четири совалки. Стига се и до двеста и петдесет совалки. Холандките плетат и с триста. Българските совалки приличат на вретено, макар с много по-малък размер”.

Дантела започват да плетат през ХVІ век италианките, но много бързо това занятие се разпространява в цяла Европа. Тази дантела не се пере, затова стои много дълго на цилиндъра, върху който се изработва, за да стане като колосана.

В България се смята, че дантелата идва по два пътя. Чрез чорбаджийските щерки, изпратени в пансиони в чужбина. Именно те нарекли дантелата „Брюкселска”.

Друг път на разпространение на плетенето на дантела е след опожаряването на Калофер през Руско-турската Освободителна война. За да спасят своята общност, богатите калоферци решили да съберат пари и да пратят няколко момичета в чужбина да се научат на това занятие. Сумата, обаче, стигнала само за едно момиче – Донка Шипкова, която не заминала в странство, а в софийско училище. Донка усвоила уменията за една година и се върнала в Калофер, за да ги предаде на другите момичета.

„Не можеш да се научиш да плетеш Калоферска дантела като гледаш. Трябва някой да ти покаже”, разкрива г-жа Бонева.

Разбрала го е и нейната ученичка Кремена Димитрова, която след година обучение успяла да изработи едно цветче с размери няколко милиметра. На Кремена й станало ясно защо калоферките в миналото казвали, че „мястото ти не бива да изстива”. Ако жената прояви постоянство, ще се реализира и друга мъдрост – че докато мъжът работи изхранва семейството, през това време жената плете дантела, за да построят къщата.

Дантела по време на символичната надпревара в Етнографския музей на открито „Етър” шие и Димка Боянова от Велико Търново. Само че нейната няма едно име. Някъде я наричат „кене”, другаде – „зарафлък” или „китка”. Шитата дантела може да бъде поставяна за украса навсякъде по дрехите, тя е най-фината.

„Навремето копривщенки като се заженели и не са готови с тази дантела наемали майсторки. Закъснялата с дантелата си мома не плащала, а отивала да жъне на нивата на майсторката”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От Горна Оряховица в ЕМО „Етър” е дошла Снежана Златарска. Тя плете с царевична шума и прави плъсти. С царевична шума са създавани рогозките в миналото.

„В интернет днес може да се научи как се плете с царевична шума, който иска намира начин”, убедена е Снежана Златарска.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Първа научна конференция „Епохи, личности, памет“

Published

on

През тази година Исторически музей – Дряново, Община Дряново и Исторически факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” организират първото издание на националната научна конференция “Епохи, личности, памет”, която ще се проведе в Дряново на 29 и 30 септември. Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков.

Конференцията се посвещава на 150 години от рождението на Никола Мушанов и 130 години от рождението на Стойчо Мошанов. Примерните тематични полета на научните разработки в широко поставената от организаторите историческа рамка на заглавието са: Дряново и неговите личности; Проблеми на българската модернизация; България в света; Памет и културно-историческо наследство.

Предвижда се и издаване на сборник с докладите от конференцията.

Към поставените условия за участие в научния форум интерес проявиха 40 учени: университетски преподаватели, научни работници в БАН, специалисти в структурите на Държавен архив, Регионални и общински музеи.

Националната научна конференция ще се проведе в два последователни дни като докладите са тематично разделени и хронологично подредени в две секции: „Епохи и личности” и „Памет”.

В културната програма на участниците, в края на първия работен ден, е включено и посещение на Икономовата къща, в която е разположена експозиция „Възрожденско църковно изкуство в Дряново”.

„Големият интерес към така поставената от организаторите тема на научната конференция, разнообразието от заглавия със заявка за нов съществен принос по историческата ни осведоменост и осветляване живота, делото на личности, институции и събития, ни карат да сме оптимисти за успеха на новото начинание и да работим в посока Националната конференция „Епохи, личности, памет” в Дряново да стане традиционна за научните среди в България“, заяви Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Владимир Карамазов гостува на Фотографски срещи Севлиево 2022

Published

on

Владимир Карамазов – актьорът, продуцент, фотограф и водещ на „Сървайвър”, е големият сюрприз на дебютните Фотографски срещи Севлиево 2022 – „Истории в кадър…”. Той ще е специален гост на събитието с домакин Народно читалище „Развитие-1870”, в чието творческо пространство ще бъдат експонирани авторските му снимки от шестото издание на конкурса за художествен анализ на фотография „Снимките говорят”.

Форум, част от официалната програма на 13-ти Европейски месец на фотографията, осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” и с инициатор – Фотографска академия „Янка Кюркчиева“.

Откриването ще бъде на 15 октомври, в 16.00 часа. 23 са фотографиите на Владимир Карамазов с текстове-анализи върху тях, които лично той ще представи в арт декорираното с дървени пана фоайе на втория етаж в читалище „Развитие”.

Най-добрите слова върху кадрите от постъпилите 100 анализа на 54 участника в тазгодишния конкурс „Снимките говорят” избра жури в състав: Здравка Евтимова – писател, журналист и преводач, Михаела Михайлова – филолог и редактор, професионален преводач, Теодора Духовникова – актриса с отношение към писменото слово, Владимир Карамазов, AFIAP – актьор с отношение към фотографията и Олимпия Николова-Даниел – куратор на галерия-книжарница „София Прес”.

Предизвикателство за пишещите хора, които развихриха въображението и умението си, карайки образите от кадрите на талантливия фотограф да проговорят с техните думи, да въздействат и разчувстват, създавайки симбиозата между фотообразите и словото.

Фотографията е част от живота на Карамазов още от детството и негова голяма страст. Днес той дели времето си между репетиции и пътувания, по време на които преследва най-добрия кадър. Негови фотографии са отличени в едни от най-престижните конкурси у нас и в чужбина.

Карамазов бе избран сред 10-те финалисти в категориите „Хора” и „Природа” в престижния конкурс на Smithsonian Magazine – конкуренция на National Geographic. Два негови кадъра бяха публикувани и в елитното списание Vogue. След откриването на изложбата Карамазов ще говори за фотография и разговоря искрено и лично с публиката на Фотографски срещи Севлиево 2022 – „Истории в кадър…”.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор при НЧ „Развитие-1870“ – Севлиево

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Представят сборника „Къде ли не съм строил…“ в Историческия музей на Дряново

Published

on

Почти едно десетилетие съставителят на сборника „Къде ли не съм строил“, Николай Пенчев, е работил като уредник, а през 1985-86 г. и временно е изпълнявал длъжността директор на Исторически музей – Дряново. И въпреки, че след това напуска институцията, той остава пристрастен към изследване историята на Дряново и дряновския край.

Има множество публикации в местния печат и няколко участия в научни конференции като любима тема на неговите проучвания са строителите от Дряновско. Сега своите статии, и на други изследователи на строителните традиции тук, Николай Пенчев събра и издаде в сборник.

Освен публикуваните в периодичния печат и в други медии текстове, книгата му съдържа 130 страници с 10 различни приложения, където лесно и удобно могат да се открият интересни данни и направят справки за селищата от Дряновско, и имената на майстори, предприемачи, строителни инженери, техници, наименования на инструменти, термини от практиката.

„Къде ли не съм строил“ представлява интерес за всеки, който се интересува от историята на Дряново и дряновския край. Събитието ще се състои на 27 септември, вторник, от 17.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица