Култура
Домашни занятия в ЕМО „Етър“
снимка: ЕМО „Етър“
„Боже, искам да отида на „Етър”-а”! Това си казала една сутрин Мария Василева. Тя току-що се е събудила, винаги ляга късно и става рано, а това са първите мисли, дошли в съзнанието й. След което отговорът се появил сам.
„Казах си, че „Етър”-а няма да дойде при мен, затова трябва да запаля колата и да отида аз”, разказва Мария Василева и се усмихва при спомена за случилото се преди три седмици. Тя не се поколебала да последва този съвет, достигнал до нея чрез утринните мисли.
Още същия ден Мария се озовала в музея и получила потвърждение, че не е сгрешила, тръгвайки по пътя на една от своите мечти.
Оказало се, че екипът на Етнографския музей на открито „Етър” е обявил символична надпревара за домашни занятия. Те се практикували в миналото, преди всичко от жените, а уменията се предавали от майка на дъщеря.
снимка: ЕМО „Етър“
Плетене на гайтан, изработка на Калоферска дантела, плетене с царевична шума, шиене, предене, месене на хляб – вероятно може да се обобщи, че това са част от „уменията да въртиш къща”.
снимка: ЕМО „Етър“
Мария плете гайтан. Облечена е във фустан, отлично запазен, но създаден преди повече от 100 години. Да плете гайтан и да тъче на дървен стан Мария се е научила от леля си.
„Искам да продължа традицията, а ако някой купи – добре. Гайтаните в България имат бъдеще”, вярва Мария. Жената смята, че не е нужно да влезеш в Мол-а, да купиш някаква дреха и да смяташ, че тя има стойност. Ръчно изработеното облекло е много по-ценно. Ако в училищата има униформи, чиито монограми са изработени от гайтан, това ще помогне децата ни да бъдат възпитавани в зачитане и любов към българските традиции.
„Облека ли носията, настроението ми се подобрява. Чувствам се българка”, споделя Мария Василева, една родена в полите на Пирин планина жена, чиито живот е свързан с Габрово.
снимка: ЕМО „Етър“
Наталия Мичева изработва предмети за украса с техниката „сухо плъстене”. Работи се със специални игли, които набиват или вадят вълната, за да се оформи предмет. Вълната е единствен материал, от който се правят украшенията.
снимка: ЕМО „Етър“
„Самоука съм. Показваха ми приятели, гледах и в интернет”, разказва Наталия Мичева. Хлябът, приготвен с квас е хит през последните години. Хората преоткриват колко е вкусен, здравословен и разнообразен. Преди век е стоял на трапезата на всеки българин. С квас са се приготвяли краваите (по-късно козунака), домашните сладки и всяко ястие от тесто.
снимка: ЕМО „Етър“
„Квас може да си захване всеки”, изненадва многобройната публика, дошла да проследи символичната надпревара в ЕМО „Етър” Елица Сотирова от Перник.
„Смесват се равни части брашно и вода и се оставят да престоят няколко дни. Случва се естествена ферментация, както когато си правите киселото зеле или вино. Микроорганизмите, които се намират по повърхността на житото, на ръцете, във водата, във въздуха започват да се хранят. Ако е по-топло ферментацията е по-бърза. Ще разберете, че сместа е готова, когато се появят мехурчета по повърхността и се усети характерен леко кисел мирис. След като вземете малко квас, за да си приготвите хляба, захранвате сместа отново, за да се запази количеството”.
Елица е пристигнала чак от Перник, за да представи приготвен с квас различен вид хляб. В някои самуни е сложила чубрица, в други цвекло. И тъй като тя е творец, като българките от Възраждането, разказва за хляб, направен с тъмна бира и тиква, който има леко карамелен вкус и е чудесен за зимата. Моркови, спанак, круши – всичко това може да се сложи в тестото, като преди това се пасира и прибавя към водата, уверява ни Елица Сотирова.
Днес един хляб се приготвя с мая, в която има само дрожди. Лакто бацилите, които се намират в кваса дават голяма трайност и затова този хляб не мухлясва. Добре е да се яде няколко часа (или дори ден) след като е готов.
Когато работиш дантела, мястото ти не бива да изстива. Това казвали калоферските жени. Този тип домашно занятие е родило и още много мъдри „приказки”. Например, че „докато мъжът работел – изхранвал семейството, през това време съпругата плетяла Калоферска дантела и така построили къщата”.
снимка: ЕМО „Етър“
Разказва ни ги една учителка от Горна Оряховица – г-жа Бонева, която преди 20 години започнала да плете Калоферска дантела и днес нейното майсторство е на завидно ниво.
снимка: ЕМО „Етър“
„Нарича се совалкова дантела и най-малко може да се работи с четири совалки. Стига се и до двеста и петдесет совалки. Холандките плетат и с триста. Българските совалки приличат на вретено, макар с много по-малък размер”.
Дантела започват да плетат през ХVІ век италианките, но много бързо това занятие се разпространява в цяла Европа. Тази дантела не се пере, затова стои много дълго на цилиндъра, върху който се изработва, за да стане като колосана.
В България се смята, че дантелата идва по два пътя. Чрез чорбаджийските щерки, изпратени в пансиони в чужбина. Именно те нарекли дантелата „Брюкселска”.
Друг път на разпространение на плетенето на дантела е след опожаряването на Калофер през Руско-турската Освободителна война. За да спасят своята общност, богатите калоферци решили да съберат пари и да пратят няколко момичета в чужбина да се научат на това занятие. Сумата, обаче, стигнала само за едно момиче – Донка Шипкова, която не заминала в странство, а в софийско училище. Донка усвоила уменията за една година и се върнала в Калофер, за да ги предаде на другите момичета.
„Не можеш да се научиш да плетеш Калоферска дантела като гледаш. Трябва някой да ти покаже”, разкрива г-жа Бонева.
Разбрала го е и нейната ученичка Кремена Димитрова, която след година обучение успяла да изработи едно цветче с размери няколко милиметра. На Кремена й станало ясно защо калоферките в миналото казвали, че „мястото ти не бива да изстива”. Ако жената прояви постоянство, ще се реализира и друга мъдрост – че докато мъжът работи изхранва семейството, през това време жената плете дантела, за да построят къщата.
Дантела по време на символичната надпревара в Етнографския музей на открито „Етър” шие и Димка Боянова от Велико Търново. Само че нейната няма едно име. Някъде я наричат „кене”, другаде – „зарафлък” или „китка”. Шитата дантела може да бъде поставяна за украса навсякъде по дрехите, тя е най-фината.
„Навремето копривщенки като се заженели и не са готови с тази дантела наемали майсторки. Закъснялата с дантелата си мома не плащала, а отивала да жъне на нивата на майсторката”.
снимка: ЕМО „Етър“
От Горна Оряховица в ЕМО „Етър” е дошла Снежана Златарска. Тя плете с царевична шума и прави плъсти. С царевична шума са създавани рогозките в миналото.
„В интернет днес може да се научи как се плете с царевична шума, който иска намира начин”, убедена е Снежана Златарска.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.
Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.
На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.
Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.
На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.
Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.
През миналата седмица Исторически музей – Дряново получи поредното си ценно дарение. Госпожа Николина Христова, позната на дряновци като госпожа Зарифова, предостави на музея част от туристическата екипировка на своя съпруг Христо Косев – личност, оставила дълбока следа в туристическото движение и обществения живот на града.
Дарението включва туристическата раница на Христо Косев, обувки, палатка и връхни дрехи, с които той е провеждал своите многобройни експедиции. Наред с материалните предмети, музеят получи и безценен разказ за живота на един изключителен човек, споделен от неговата съпруга.
Христо Косев е роден през 1948 г. в село Малък Поровец, близо до Исперих. В Дряново пристига около 1976 г., когато е разпределен да започне работа като незрящ в предприятие „Успех“. Именно тук започва и неговата голяма любов към Балкана – любов, която го кара да остане завинаги в града. По думите на Николина Христова, в началото Христо вероятно е виждал повече, но с времето, по време на своите походи, започва да запомня пътеките, върховете и заобикалящия го пейзаж с изключителна точност.
Когато двамата сключват брак през 1978 г., Христо вече е член на туристическото дружество в Дряново, макар точната година на присъединяването му да не е известна. С дружеството той участва в множество походи и заема длъжността председател на „Пешеходен клуб“ в периода от 1980 до 2010 г. През годините се включва в почти всички организирани преходи, а в продължение на две поредни години – 1985 и 1986 г., заедно с Дружеството на незрящите, организира преходи по маршрута „Ком–Емине“.
Забележителна е неговата изключителна памет и ориентация. Христо Косев познава всички пътеки, върхове и техните описания. „Той помни – застава на връх и описва точно природния пейзаж, обяснява кои върхове къде се намират“, разказва Николина Христова. Тя споделя и любопитна случка по време на поход по маршрута „Ком–Емине“, когато след връх Добрила групата поема по грешна пътека: „Пред нас вървеше чичо Милко – Милко Илиев, секретар на дружеството, и той обърка пътеката. А ние с Христо викаме: „Обърка пътеката!“, а той отговори: „Е, как знаеш? Аз виждам и пак обърках.““
Освен активен турист, Христо Косев работи и в културен дом „Успех“, където организира концерти, тренира ролбол и често участва в състезания. Заедно със съпругата си пътуват из страната и чужбина, участват в експедиции, а всяка година Христо организира седемдневен преход по Балкана, като редуват различни планини, а понякога създава и напълно нови маршрути. Той познава отлично Стара планина, Рила и Пирин, а отчасти и Родопите.
Николина Христова е родом от Дряново. С Христо се запознават в предприятие „Успех“, към което е функционирала детска градина, в която тя работи. Семейството има две деца – дъщеря и син. Синът завършва екология и се занимава с изучаването на птиците. „Те имат ориентацията на баща си, не моята!“, споделя с усмивка Николина в края на своя разказ.
Исторически музей – Дряново изказва своята искрена благодарност към госпожа Николина Христова за направеното дарение, което съхранява паметта за един вдъхновяващ човек и неговата несломима любов към планината.
В началото на 2026 година Исторически музей – Дряново поставя начало на поредица от гостуващи събития, чрез които ще представя пред широка публика богатството от творби, съхранени във фонда на своя художествен отдел. Първото от тези събития е изложбата „Тогава и сега“, която ще бъде открита на 20 януари 2026 г. в музея в Полски Тръмбеш. Експозицията събира произведения на автори от различни поколения, стилове и епохи.
Историческият музей в Дряново от началото на своето създаване във втората половина на XX в. е събирал творби на тогавашни художници, предимно тематично и сюжетно обвързани с характера на музея, с името на Колю Фичето и неговото наследство. Създадената Художествена галерия е стартирала своята дейност през 1990 г. с творби от фонд „1300 години България“ с произведения на художници от втората половина на XX в. и дарение с творби на Иван Койчев. Когато години по-късно, двата института се сливат и когато преди няколко години се обособи художествен отдел в музейната структура, масивите на двата фонда образуваха една интересна и тематично богата колекция.
Ценно допълнение към нея са произведенията, създадени по време на традиционния национален пленер по живопис „Памет и настояще“, който ежегодно обогатява фонда с нови, съвременни пластични търсения и артистични интерпретации.
„Тогава и сега“ поставя акцент върху диалога между миналото и настоящето в изкуството – срещата на авторите от XX век и съвременните творци, които споделят различни гледни точки, но и общо вдъхновение.
Изложбата показва как произведенията, независимо от времето на своето създаване, остават мост между поколенията и носят усещане за непреходна красота и духовност.
-
Новинипреди 5 дниПрезидентът Румен Радев получи покана от президента на САЩ
-
Новинипреди 6 дниНивото на заболелите в Габрово достигна епидемични стойности
-
Кримипреди 6 дниДядо се опита да пробута фалшиви 500 евро в магазин в Габрово и го сгащиха
-
Новинипреди 6 дниИМ-Дряново ще проведе Петата конференция „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниМоже да не се стигне до грипна епидемия в Габрово, поне засега
-
Новинипреди 6 дни
Ръст на случаите на грип и ОРЗ: здравните власти с препоръки за превенция
-
Новинипреди 6 дниД-р Жаклин Апиосян поема АГ-отделението в севлиевската болница
-
Кримипреди 13 часаЖестока катастрофа с пострадал на „Орловска“ в Габрово