Свържи се с нас

Култура

Домашни занятия в ЕМО „Етър“

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Боже, искам да отида на „Етър”-а”! Това си казала една сутрин Мария Василева. Тя току-що се е събудила, винаги ляга късно и става рано, а това са първите мисли, дошли в съзнанието й. След което отговорът се появил сам.

„Казах си, че „Етър”-а няма да дойде при мен, затова трябва да запаля колата и да отида аз”, разказва Мария Василева и се усмихва при спомена за случилото се преди три седмици. Тя не се поколебала да последва този съвет, достигнал до нея чрез утринните мисли.

Още същия ден Мария се озовала в музея и получила потвърждение, че не е сгрешила, тръгвайки по пътя на една от своите мечти.

Оказало се, че екипът на Етнографския музей на открито „Етър” е обявил символична надпревара за домашни занятия. Те се практикували в миналото, преди всичко от жените, а уменията се предавали от майка на дъщеря.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Плетене на гайтан, изработка на Калоферска дантела, плетене с царевична шума, шиене, предене, месене на хляб – вероятно може да се обобщи, че това са част от „уменията да въртиш къща”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Мария плете гайтан. Облечена е във фустан, отлично запазен, но създаден преди повече от 100 години. Да плете гайтан и да тъче на дървен стан Мария се е научила от леля си.

„Искам да продължа традицията, а ако някой купи – добре. Гайтаните в България имат бъдеще”, вярва Мария. Жената смята, че не е нужно да влезеш в Мол-а, да купиш някаква дреха и да смяташ, че тя има стойност. Ръчно изработеното облекло е много по-ценно. Ако в училищата има униформи, чиито монограми са изработени от гайтан, това ще помогне децата ни да бъдат възпитавани в зачитане и любов към българските традиции.

„Облека ли носията, настроението ми се подобрява. Чувствам се българка”, споделя Мария Василева, една родена в полите на Пирин планина жена, чиито живот е свързан с Габрово.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Наталия Мичева изработва предмети за украса с техниката „сухо плъстене”. Работи се със специални игли, които набиват или вадят вълната, за да се оформи предмет. Вълната е единствен материал, от който се правят украшенията.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Самоука съм. Показваха ми приятели, гледах и в интернет”, разказва Наталия Мичева. Хлябът, приготвен с квас е хит през последните години. Хората преоткриват колко е вкусен, здравословен и разнообразен. Преди век е стоял на трапезата на всеки българин. С квас са се приготвяли краваите (по-късно козунака), домашните сладки и всяко ястие от тесто.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Квас може да си захване всеки”, изненадва многобройната публика, дошла да проследи символичната надпревара в ЕМО „Етър” Елица Сотирова от Перник.

„Смесват се равни части брашно и вода и се оставят да престоят няколко дни. Случва се естествена ферментация, както когато си правите киселото зеле или вино. Микроорганизмите, които се намират по повърхността на житото, на ръцете, във водата, във въздуха започват да се хранят. Ако е по-топло ферментацията е по-бърза. Ще разберете, че сместа е готова, когато се появят мехурчета по повърхността и се усети характерен леко кисел мирис. След като вземете малко квас, за да си приготвите хляба, захранвате сместа отново, за да се запази количеството”.

Елица е пристигнала чак от Перник, за да представи приготвен с квас различен вид хляб. В някои самуни е сложила чубрица, в други цвекло. И тъй като тя е творец, като българките от Възраждането, разказва за хляб, направен с тъмна бира и тиква, който има леко карамелен вкус и е чудесен за зимата. Моркови, спанак, круши – всичко това може да се сложи в тестото, като преди това се пасира и прибавя към водата, уверява ни Елица Сотирова.

Днес един хляб се приготвя с мая, в която има само дрожди. Лакто бацилите, които се намират в кваса дават голяма трайност и затова този хляб не мухлясва. Добре е да се яде няколко часа (или дори ден) след като е готов.

Когато работиш дантела, мястото ти не бива да изстива. Това казвали калоферските жени. Този тип домашно занятие е родило и още много мъдри „приказки”. Например, че „докато мъжът работел – изхранвал семейството, през това време съпругата плетяла Калоферска дантела и така построили къщата”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Разказва ни ги една учителка от Горна Оряховица – г-жа Бонева, която преди 20 години започнала да плете Калоферска дантела и днес нейното майсторство е на завидно ниво.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Нарича се совалкова дантела и най-малко може да се работи с четири совалки. Стига се и до двеста и петдесет совалки. Холандките плетат и с триста. Българските совалки приличат на вретено, макар с много по-малък размер”.

Дантела започват да плетат през ХVІ век италианките, но много бързо това занятие се разпространява в цяла Европа. Тази дантела не се пере, затова стои много дълго на цилиндъра, върху който се изработва, за да стане като колосана.

В България се смята, че дантелата идва по два пътя. Чрез чорбаджийските щерки, изпратени в пансиони в чужбина. Именно те нарекли дантелата „Брюкселска”.

Друг път на разпространение на плетенето на дантела е след опожаряването на Калофер през Руско-турската Освободителна война. За да спасят своята общност, богатите калоферци решили да съберат пари и да пратят няколко момичета в чужбина да се научат на това занятие. Сумата, обаче, стигнала само за едно момиче – Донка Шипкова, която не заминала в странство, а в софийско училище. Донка усвоила уменията за една година и се върнала в Калофер, за да ги предаде на другите момичета.

„Не можеш да се научиш да плетеш Калоферска дантела като гледаш. Трябва някой да ти покаже”, разкрива г-жа Бонева.

Разбрала го е и нейната ученичка Кремена Димитрова, която след година обучение успяла да изработи едно цветче с размери няколко милиметра. На Кремена й станало ясно защо калоферките в миналото казвали, че „мястото ти не бива да изстива”. Ако жената прояви постоянство, ще се реализира и друга мъдрост – че докато мъжът работи изхранва семейството, през това време жената плете дантела, за да построят къщата.

Дантела по време на символичната надпревара в Етнографския музей на открито „Етър” шие и Димка Боянова от Велико Търново. Само че нейната няма едно име. Някъде я наричат „кене”, другаде – „зарафлък” или „китка”. Шитата дантела може да бъде поставяна за украса навсякъде по дрехите, тя е най-фината.

„Навремето копривщенки като се заженели и не са готови с тази дантела наемали майсторки. Закъснялата с дантелата си мома не плащала, а отивала да жъне на нивата на майсторката”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От Горна Оряховица в ЕМО „Етър” е дошла Снежана Златарска. Тя плете с царевична шума и прави плъсти. С царевична шума са създавани рогозките в миналото.

„В интернет днес може да се научи как се плете с царевична шума, който иска намира начин”, убедена е Снежана Златарска.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица