Свържи се с нас

Култура

Световните тенденции в унисон с идеите за бъдещето на ЕМО „Етър”

Световните тенденции в развитието на музеите на открито са в унисон с идеите за бъдещето на ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Европейската асоциация на музеите на открито е създадена през 1966-та, а първото й заседание е в Белгия. 50-години по-късно, между 23 и 25 юни, представители на членуващите организации се събраха, за да отбележат този юбилей.

Срещата стана в музея Бокрейк, който е разположен във фламандската част и е най-големия от този тип в страната.

За отбелязване на годишнината пристигнаха гости от Холандия, Великобритания, Дания, Норвегия, Швеция, Унгария, Швейцария, Латвия, Сърбия, Франция, Германия, Белгия, Румъния и България.

Представители от страната ни, по време на този значим в музейните среди форум, бяха доц. д-р Светла Димитрова и Евгения Ангелова, директор и финансист на ЕМО „Етър”.

По време на срещата е проведена важна дискусия за бъдещето на музеите на открито в Европа.

„Средата в света е силно конкурентна, затова да си разпознаваем е от първостепенно значение”, коментира доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”. Тя разказа, че специален акцент по време на дискусията е поставен върху брандирането.

„Музеите на открито трябва да се отличават от всички останали. За нас, участниците, беше много важно да чуем как специалисти, които не са пряко ангажирани с работата на музеите на открито, виждат бъдещето им и си представят работата им. Брандирането е нещо много важно, за да те разпознават посетителите. Туристът трябва да се ориентира бързо, когато прави свой избор затова уникалните знаците, които отличават един музей са толкова важни”.

Светла Димитрова смята да привлече специалисти, с които се е срещнала по време на форума, като жури в конкурса за брандиране на ЕМО „Етър”.

Светла Димитрова е станала свидетел на неприятен, по думите й, факт. В една от презентациите са били изброени 50 държави, които са успели да се брандират като туристически дестинации.

„България не е сред тях. Румъния е на 30 позиция. Извадката не касае само Европа, а е световна. Аз смятам, че участието на ЕМО „Етър” в Европейската асоциация на музеите на открито може да направи страната ни по-разпознаваема като туристическа дестинация. Един специалист, който е утвърден в сферата на брандирането, когато ходи на различни места споделя добри и лоши примери. Ние можем да бъдем от положителните, конкурентни сме на европейско ниво и показваме много добър облик на страната си”, смята доц. Димитрова.

Виетнам е една от държавите с различен подход към музеите на открито, който може да бъде адаптиран и приложен у нас. По време на срещата, посветена на 50 години от създаването на Европейската асоциация на музеите на открито, е представен музей от тази страна, който е добър пример за всички. Всичко в него е изградено около една централна сграда.

Идеите за модернизация на ЕМО „Етър” съвпадат с посоката, която е била очертана по време на срещата в Белгия.

Преди малко повече от година, когато бе направена промяна в ръководството на ЕМО „Етър”, са разпратени писма до всички музеи на открито в Европа и до Асоциацията, в която членуват те.

„Писмото ни беше прието много добре. Дълго време присъствието на ЕМО „Етър” в Асоциацията е било по-скоро символично. Затова поканата, която ни беше отправена да участваме в отбелязването на 50-годишнината показва, че те се отнасят с уважение към нас. Поне двама председатели на Асоциацията са идвали в музея и затова стъпката към подновяване на отношенията беше сравнително лесна”, споделя доц. Светла Димитрова.

Участието във форума е дало възможност да се направи сравнение в нивата на развитие.

„Мога да кажа, че ние сме съизмерими с музеите в другите страни от Европа. Нашите амбиции се доближават до тези, за които говорят останалите”.

Доц. Димитрова е получила потвърждение, че е на прав път в решението си да се брандират ЕМО „Етър” и една от емблематичните му прояви – Панаир на занаятите. Светла Димитрова и екипът й имат интересната идея да превърнат Кръстник Колчовия хан в център на музейната дейност.

Светла Димитрова и Евгения Ангелова – представители на Етнографския музей на открито „Етър” на срещата, посветена на 50 години от създаването на Асоциацията, са получили покана да се включат в следващото събиране на организацията. То ще бъде през 2017-та, а заявеното желание доказва отличното ниво, на което са се представили българските участници.

Няколко пъти Катарина Фрост, председател на Европейската асоциация на музеите на открито, е подчертала, че би се радвала на активното включване на ЕМО „Етър” в дейността на организацията.

„Разговорите, които водихме с представители на музеи от Сърбия и Румъния бяха в една посока. Да обменим туристи, да представим Балканския регион и да търсим допирни точки, на базата на които да градим общи проекти. Дори само работата с музеи от тези държави има огромен потенциал. Мултикултурният диалог, за който всички говорят, при нас е налице. Ние се чувстваме малко по-близки, както се чувстват и представителите на северните страни. Това е добра база за реализиране на общи инициативи”, смята доц. Димитрова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица