Култура
Открийте следите на богомилската медицина в здравословната храна
Открийте следите на богомилската медицина в здравословната храна на Еньовден в ЕМО „Етър”
снимка: ЕМО „Етър“
Еньовден е голям летен празник, който традиционно се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър”. Тази година за посетителите са предвидени атрактивни прояви, както на 24-ти, така и на 25-ти юни.
На Еньовден след 08:30 часа може да занесете набраните преди изгрева на слънцето билки в музея, както и направените от вас еньовски венци и момини венчета и китки, които да представите за участие в конкурсите. Може и да се включите в изработването на венци и китки в самия музей. Еньовският венец се прави достатъчно голям, за да може да се провре човек през него за да е здрав през годината. Венецът се увива на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка, билките се връзват за нея с червен конец.“
Билките на Еньовския венец са седемдесет и седем и половина, колкото според народната вяра са болестите. Ако човек мине през Еньовски венец, нито една от тях няма да го застигне.
Коя е тайнствената половин билка? Емил Елмазов, известен с познанията си в областта на традиционната българска медицина, който на 24-ти и 25-ти юни ще вземе участие в отбелязването на празника в ЕМО „Етър”, разкри как се намира тя.
„За да открият неизвестната билка за неизвестната болест, селяните в миналото използвали „интуицията“ на най-прозорливото животно – костенурката. Край всяко село живеели костенурки, но най-старата от тях хората наричали Кожура-Коруба. Възрастните я познавали и смятали, че е свещена.
На Еньовден я намирали и поставяли в ограден с колове кръг на най-богатата на билки ливада. След нея тръгвало умно дете с поръката да забележи коя трева Кожура-Коруба ще захапе.
От кръга имало само един изход и костенурката, известна с прозрението си,трябвало да го намери. Тя успявала само когато спирала и откъсвала половинка от неизвестна билка.
После веднага се насочвала към изхода. Това била билката на прозрението, неизвестна до тогава на билкарите, с която се церели нелечими болести.
От нея вземали всички от селото и я вплитали във венеца, който поставяли над камината. От него цяла година си „щипвали” по някоя билка, според болежката”.
снимка: ЕМО „Етър“
На 24-ти юни от 16:00 ч. в Етнографския музей на открито „Етър” Емил Елмазов ще представи проучването си за следите на богомилската медицина в здравословната храна днес.
„Една от моите журналистически находки преди 27 години беше да намеря в Киевско-Печорската лавра няколко страници от горелия но недогорял „Зелейник“ на богомилските врачове. Беше на староукраински. Донесох копие в България и намерих специалист – преподавател в Шуменския университет, който успя да го преведе. Отпечатах го в тираж 100 000. Нека да се помни „Зелейника” и никой българин да не го търси с толкова усилия, колкото го търсих аз. Този писмен паметник съдържа скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за храна и помощ предимно природни средства.
Листа, горски плодове, пчелен мед, вино, мляко – от това са правели и лекарствата и празничната си трапеза.
Ето малък откъс от „Зелейник”-а:
„Ако някой има камък на сърце, варете зеле без сол и пийте водата.
При запушване на пикочните канали: листа от ряпа вари, отвара изпий, а листата докато са топли наложи под пъпа, и превържи здраво и ще се отводни.“
Днес ние често похапваме супа-борш , но не си даваме сметка, че с това скромно ядене постигаме и емоционални и телесни подобрения.
„Ако някому сърцето е нездраво и не чисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да се яде”.
Пелиновото вино и билковият мед, слава богу все още си ги имаме, а сокът от алое все тъй използваме за пречистване на кръвта. Лимецът, като зърно, което може да се яде и само след накисване, отново ни свърза с правилата на богомилската медицина”.
Може да не ви се вярва, но съществува „течен хляб” и според Емил Елмазов той е по-здравословен от традиционния. На 25-ти юни в ЕМО „Етър”, билкарят ще покаже какво представлява този тип храна:
„До „течния хляб“ в „Билкария” достигнахме след едно съвместно проучване с института по физиология на растенията към БАН. В заложени проби се получи интересен резултат. На 14-тия ден след покълването си, зелените поници от еднозърнест лимец се изпълниха с максимално количество хлорофил, който по-късно полека започваше да се снижава и заниква. Това е естествено, защото зеленият цвят на стъблото преминава в жълт и златист. Но ние си казахме, че в името на хората с анемии, глутенови алергии, а защо не и в името на всички, кой ли няма нужда от повече чиста кръв, да направим вакуумен извлек от пониците, когато са в най-добрата си форма по отношение на това зелено злато.
И тъй, най-древната хлебна пшеница ни дава своята особена сила още в младенческа възраст. То е все едно да предпочетеш агнешкото за трапезата си вместо овнешкото. Пък и в билкарството има принцип – най-полезно и лечебно е младото растение. По-късно част от тези сили изчезват.
На Еньовден в Етнографския музей на открито „Етър” ще предложим по една чашка от течния хляб, равна на три филии, по жизнената сила която прехвърля в организма. Заповядайте да опитате, ако ви хареса, можете да се отървете от много излишни килограми”.
ОЩЕ АТРАКТИВНИ ПРОЯВИ В ЕМО „ЕТЪР” НА 24 И 25 ЮНИ:
24 юни, 9:00 – 13:00 Традиционен конкурс за Еньовски венец, конкурс за Еньовски момин венец и китка и обявяване на резултатите от тях. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея 24 и 25 юни, 10:00 – 18:00 Базар на билкови продукти: натурална билкова козметика, мед и всички видове пчелни продукти, ръчно изработени сапуни и ете¬рични масла, лечебни мехлеми и билкови извлеци, ръчно приготвена био храна с билки, хранителни добавки и др. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея.
24 и 25 юни, 14:30 – 16:00 „Еньовска говорилня” за билките, за Слънцето, за водата, за радостта от живота и лечебната сила на храната – представяне на добри практики, иновации и разработки за приложение на лекарствени растения от участници в базара. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея; шатра „Зона изкуство и природа“.
25 юни, 10:00 – 14:00 „Седемте превъплъщения на еньовчето“ – демонстрации на лечебни продукти с еньовче; приготвяне на старинен лек по древна богомилска технология и на течен хляб – демонстрация и дегустация, резерват „Билкария“ и Емил Елмазов. Място: Поляната до хотелския к-кс; шатра „Билкария“.
25 юни, 11:30 – 12:15 Театрален спектакъл „Фолклорна магия” на Държавен куклен театър – Стара Загора. Място: Открита сцена.
Еньовден – празник на билките, слънцето и водата
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.
Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.
В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.
-
Кримипреди 7 дниПиян шофьор предизвика катастрофа със загинал и петима ранени
-
Новинипреди 6 дниДнес започват честванията на Шипченската епопея (Програма)
-
Кримипреди 7 дниПричинилият катастрофата със загинал и 5-ма ранени празнувал кръщене
-
Новинипреди 7 дниДевет са критичните електропроводи, премахват опасните дървета в сервитутите им
-
Кримипреди 4 дниИнцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дниЗа житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ демонстрира на живо работа на соларна система (Видео)
-
Кримипреди 6 дниПрокуратурата ще поиска арест за пияния, убил жена и ранил 4-ма при тежка катастрофа