Свържи се с нас

Култура

Открийте следите на богомилската медицина в здравословната храна

Открийте следите на богомилската медицина в здравословната храна на Еньовден в ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

Еньовден е голям летен празник, който традиционно се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър”. Тази година за посетителите са предвидени атрактивни прояви, както на 24-ти, така и на 25-ти юни.

На Еньовден след 08:30 часа може да занесете набраните преди изгрева на слънцето билки в музея, както и направените от вас еньовски венци и момини венчета и китки, които да представите за участие в конкурсите. Може и да се включите в изработването на венци и китки в самия музей. Еньовският венец се прави достатъчно голям, за да може да се провре човек през него за да е здрав през годината. Венецът се увива на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка, билките се връзват за нея с червен конец.“

Билките на Еньовския венец са седемдесет и седем и половина, колкото според народната вяра са болестите. Ако човек мине през Еньовски венец, нито една от тях няма да го застигне.

Коя е тайнствената половин билка? Емил Елмазов, известен с познанията си в областта на традиционната българска медицина, който на 24-ти и 25-ти юни ще вземе участие в отбелязването на празника в ЕМО „Етър”, разкри как се намира тя.

„За да открият неизвестната билка за неизвестната болест, селяните в миналото използвали „интуицията“ на най-прозорливото животно – костенурката. Край всяко село живеели костенурки, но най-старата от тях хората наричали Кожура-Коруба. Възрастните я познавали и смятали, че е свещена.

На Еньовден я намирали и поставяли в ограден с колове кръг на най-богатата на билки ливада. След нея тръгвало умно дете с поръката да забележи коя трева Кожура-Коруба ще захапе.

От кръга имало само един изход и костенурката, известна с прозрението си,трябвало да го намери. Тя успявала само когато спирала и откъсвала половинка от неизвестна билка.

После веднага се насочвала към изхода. Това била билката на прозрението, неизвестна до тогава на билкарите, с която се церели нелечими болести.

От нея вземали всички от селото и я вплитали във венеца, който поставяли над камината. От него цяла година си „щипвали” по някоя билка, според болежката”.

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

На 24-ти юни от 16:00 ч. в Етнографския музей на открито „Етър” Емил Елмазов ще представи проучването си за следите на богомилската медицина в здравословната храна днес.

„Една от моите журналистически находки преди 27 години беше да намеря в Киевско-Печорската лавра няколко страници от горелия но недогорял „Зелейник“ на богомилските врачове. Беше на староукраински. Донесох копие в България и намерих специалист – преподавател в Шуменския университет, който успя да го преведе. Отпечатах го в тираж 100 000. Нека да се помни „Зелейника” и никой българин да не го търси с толкова усилия, колкото го търсих аз. Този писмен паметник съдържа скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за храна и помощ предимно природни средства.

Листа, горски плодове, пчелен мед, вино, мляко – от това са правели и лекарствата и празничната си трапеза.

Ето малък откъс от „Зелейник”-а:
„Ако някой има камък на сърце, варете зеле без сол и пийте водата.
При запушване на пикочните канали: листа от ряпа вари, отвара изпий, а листата докато са топли наложи под пъпа, и превържи здраво и ще се отводни.“
Днес ние често похапваме супа-борш , но не си даваме сметка, че с това скромно ядене постигаме и емоционални и телесни подобрения.
„Ако някому сърцето е нездраво и не чисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да се яде”.

Пелиновото вино и билковият мед, слава богу все още си ги имаме, а сокът от алое все тъй използваме за пречистване на кръвта. Лимецът, като зърно, което може да се яде и само след накисване, отново ни свърза с правилата на богомилската медицина”.

Може да не ви се вярва, но съществува „течен хляб” и според Емил Елмазов той е по-здравословен от традиционния. На 25-ти юни в ЕМО „Етър”, билкарят ще покаже какво представлява този тип храна:

„До „течния хляб“ в „Билкария” достигнахме след едно съвместно проучване с института по физиология на растенията към БАН. В заложени проби се получи интересен резултат. На 14-тия ден след покълването си, зелените поници от еднозърнест лимец се изпълниха с максимално количество хлорофил, който по-късно полека започваше да се снижава и заниква. Това е естествено, защото зеленият цвят на стъблото преминава в жълт и златист. Но ние си казахме, че в името на хората с анемии, глутенови алергии, а защо не и в името на всички, кой ли няма нужда от повече чиста кръв, да направим вакуумен извлек от пониците, когато са в най-добрата си форма по отношение на това зелено злато.

И тъй, най-древната хлебна пшеница ни дава своята особена сила още в младенческа възраст. То е все едно да предпочетеш агнешкото за трапезата си вместо овнешкото. Пък и в билкарството има принцип – най-полезно и лечебно е младото растение. По-късно част от тези сили изчезват.

На Еньовден в Етнографския музей на открито „Етър” ще предложим по една чашка от течния хляб, равна на три филии, по жизнената сила която прехвърля в организма. Заповядайте да опитате, ако ви хареса, можете да се отървете от много излишни килограми”.

ОЩЕ АТРАКТИВНИ ПРОЯВИ В ЕМО „ЕТЪР” НА 24 И 25 ЮНИ:
24 юни, 9:00 – 13:00 Традиционен конкурс за Еньовски венец, конкурс за Еньовски момин венец и китка и обявяване на резултатите от тях. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея 24 и 25 юни, 10:00 – 18:00 Базар на билкови продукти: натурална билкова козметика, мед и всички видове пчелни продукти, ръчно изработени сапуни и ете¬рични масла, лечебни мехлеми и билкови извлеци, ръчно приготвена био храна с билки, хранителни добавки и др. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея.

24 и 25 юни, 14:30 – 16:00 „Еньовска говорилня” за билките, за Слънцето, за водата, за радостта от живота и лечебната сила на храната – представяне на добри практики, иновации и разработки за приложение на лекарствени растения от участници в базара. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея; шатра „Зона изкуство и природа“.

25 юни, 10:00 – 14:00 „Седемте превъплъщения на еньовчето“ – демонстрации на лечебни продукти с еньовче; приготвяне на старинен лек по древна богомилска технология и на течен хляб – демонстрация и дегустация, резерват „Билкария“ и Емил Елмазов. Място: Поляната до хотелския к-кс; шатра „Билкария“.

25 юни, 11:30 – 12:15 Театрален спектакъл „Фолклорна магия” на Държавен куклен театър – Стара Загора. Място: Открита сцена.

Еньовден – празник на билките, слънцето и водата

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Нощ на музеите“ се превърна в незабравимо пътешествие между вкус, изкуства и театър

Published

on

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.

Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.

Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.

На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

Зареди още

Култура

Савина Цонева е Библиотекар на годината у нас

Published

on

За шестнадесета поредна година бяха връчени Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно – информационна асоциация – ББИА. Наградите се присъждат ежегодно с цел да се отличат най-изявените библиотеки и библиотечни специалисти, както и да се насърчат добрите практики и иновациите в библиотечния сектор.

Тържествената церемония се състоя в Национална галерия „Квадрат 500“ при закриването на XХ Национална библиотечна седмица (11 – 15 май) под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В категория „Библиотекар на годината“ бяха номинирани Елеонора Димитрова Бодурова – училищна библиотека към 67-о ОУ „Васил Априлов“ – гр. София, Мартина Мартинова Янкова-Радолова, библиотекар в Регионална библиотека П. Р. Славейков“- ВеликоТърново, Савина Христова Цонева – директор на Регионална библиотека „Апирилов – Палаузов” – Габрово и Светомира Вачева – главен библиотекар в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

С отличието бе удостоена Савина Цонева. Наградата връчи Анета Дончева, бивш председател на ББИА.

Савина Цонева има дългогодишен опит като библиотекар, библиограф и мениджър на обществена библиотека. Тя е завършила „Библиотекознание и библиография” в Държавния библиотекарски институт в София и във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Директор на РБ „Априлов – Палаузов” от 2008 г. до сега. Притежава висока експертиза в областта на съставянето на библиографски издания и прикнижни и пристатийни библиографии. Съставител, редактор и коректор на над 45 книги в областта на регионалната история и краеведските проучвания. Инициатор, съставител и редактор на 15 издания на библиотеката – библиографии, регионални исторически изследвания и сборници. Сред тях са: „Чети, брате, чети“- летопис на габровската библиотека по повод 150-годишнината й, юбилейно издание „РБ „Априлов – Палаузов” – 2011 – 2021”, „55 години краеведско обединение „Мизия“, „155 години габровска библиотека“, методическо помагало „В помощ на читалищния библиотекар”в няколко издания, биобиблиографията „Акад. Никола Михов”, второ допълнено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек и др. Автор на над 180 публикации в местния, централен и национален печат. Само през 2025 г. библиотеката е издала помагалото „В помощ на читалищния библиотекар”, „Габровският сборник” от 1824 г.: Юбилейно фототипно издание, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край”, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Помагало по дигитална и медийна грамотност”, „По следите на историята: от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен личности, събития и любопитни факти”, посветена на 60-годишнината на Краеведско обединение „Мизия”. Под нейно ръководство библиотеката реализира успешно над 35 проекта, а само през 2025 г. шест, насочени към обновяване на библиотечните фондове, осъвременяване на технологичното оборудване, инициативи за насърчаване на четенето, дигитална и медийна грамотност, изграждане на дигитален клуб, повишаване на квалификацията на библиотекарите от Габровския регион. Габровската библиотека е сред най-добрите в страната.

Зареди още

Култура

Любо Киров с нов албум и концерт в Габрово на 4 юли

Published

on

C нов албум, ново видео и класен звук, комбиниран с великолепна лирика, Любо Киров отбелязва следващата голяма стъпка в своята кариера с „Футурофония“. Проектът включва 10 песни, зад всяка от които стои история. Сред тях са няколко колаборации и изненадващи музикални решения, които ще бъдат представени в Габрово на 4 юли от 21.00 часа на сцената на Летния театър.

„Това е албум за красивите неща – за времето, което минава, за хората, които остават, и за музиката, която има смисъл. Прилича на музика, която сякаш не сме чували от години, но звучи като бъдеще. Благодаря ви, че сте с мен в това пътуване“, споделя Любо Киров.

Като водещ сингъл излиза едноименната песен „Футурофония“, за която е изработена специална радио версия, мастерирана в Abbey Road Studios в Лондон, станало синоним на The Beatles и приело музикални икони като Pink Floyd, Amy Winehouse, Radiohead и много други. С албума излиза и официалното видео към едноименната песен, изградено около силен символ – огромна фуния, която е метафора на гласа, нуждата да бъдем чути и да чуваме себе си.

„За мен „Футурофония“ е за избора сами да решаваме какво е днес, защо е днес и кои сме днес, без значение от миналото, трендовете и правилата“, казва Любо Киров. „В този албум има срещи, които за мен са много специални – със Стенли, MONA, както и с авторите Момчил, Александър Петров, Мария Ганева и Петър Анастасов. Три поколения. Различни стилове. Едно звучене.“, добавя той.

Албумът вече е достъпен във всички платформи и може да бъде поръчан на lubokirov.com и musicmall.bg на CD, винил и флаш драйв. Самото име е авторска дума, създадена от артиста, съчетаваща „футуро“ – бъдеще, и „фония“ – звук, глас. Така „Футурофония“ се превръща в концепция, която преминава през цялата година за Любо Киров.

Предстоящото му турне носи същото име и ще срещне публиката с албума на живо на големите летни сцени в 13 града в страната, включвайки и два поредни концерта в Зала 1 на НДК в София.

БИЛЕТИ: https://artvent.bg/event/liubo-kirov-futurofoniia-nacionalno-turne-2026 Медиен партньор на турнето е БГ Радио.

Любо Киров е сила в българската музикална култура. Един от най-значимите и влиятелни артисти в страната. Глас и енергия, които вече 25 години променят облика на музиката в България.

С над 45 номер едно хита, платинени албуми и разпродадени концерти в най- големите зали и сцени, той е символ на безкомпромисно качество и мащаб. Автор на текстове и композитор, чиито песни се превърнаха в саундтрак на хиляди. Артист, който не се побира в рамките на жанрове, стилове и тенденции.

Музиката му е в учебниците, а името му – в историята на българската сцена. Той е единственият музикален артист, който за трета поредна година е сред първите 10 в годишната класация на Forbes „Топ 70 на българските знаменитости“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица