Култура
Открийте следите на богомилската медицина в здравословната храна
Открийте следите на богомилската медицина в здравословната храна на Еньовден в ЕМО „Етър”
снимка: ЕМО „Етър“
Еньовден е голям летен празник, който традиционно се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър”. Тази година за посетителите са предвидени атрактивни прояви, както на 24-ти, така и на 25-ти юни.
На Еньовден след 08:30 часа може да занесете набраните преди изгрева на слънцето билки в музея, както и направените от вас еньовски венци и момини венчета и китки, които да представите за участие в конкурсите. Може и да се включите в изработването на венци и китки в самия музей. Еньовският венец се прави достатъчно голям, за да може да се провре човек през него за да е здрав през годината. Венецът се увива на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка, билките се връзват за нея с червен конец.“
Билките на Еньовския венец са седемдесет и седем и половина, колкото според народната вяра са болестите. Ако човек мине през Еньовски венец, нито една от тях няма да го застигне.
Коя е тайнствената половин билка? Емил Елмазов, известен с познанията си в областта на традиционната българска медицина, който на 24-ти и 25-ти юни ще вземе участие в отбелязването на празника в ЕМО „Етър”, разкри как се намира тя.
„За да открият неизвестната билка за неизвестната болест, селяните в миналото използвали „интуицията“ на най-прозорливото животно – костенурката. Край всяко село живеели костенурки, но най-старата от тях хората наричали Кожура-Коруба. Възрастните я познавали и смятали, че е свещена.
На Еньовден я намирали и поставяли в ограден с колове кръг на най-богатата на билки ливада. След нея тръгвало умно дете с поръката да забележи коя трева Кожура-Коруба ще захапе.
От кръга имало само един изход и костенурката, известна с прозрението си,трябвало да го намери. Тя успявала само когато спирала и откъсвала половинка от неизвестна билка.
После веднага се насочвала към изхода. Това била билката на прозрението, неизвестна до тогава на билкарите, с която се церели нелечими болести.
От нея вземали всички от селото и я вплитали във венеца, който поставяли над камината. От него цяла година си „щипвали” по някоя билка, според болежката”.
снимка: ЕМО „Етър“
На 24-ти юни от 16:00 ч. в Етнографския музей на открито „Етър” Емил Елмазов ще представи проучването си за следите на богомилската медицина в здравословната храна днес.
„Една от моите журналистически находки преди 27 години беше да намеря в Киевско-Печорската лавра няколко страници от горелия но недогорял „Зелейник“ на богомилските врачове. Беше на староукраински. Донесох копие в България и намерих специалист – преподавател в Шуменския университет, който успя да го преведе. Отпечатах го в тираж 100 000. Нека да се помни „Зелейника” и никой българин да не го търси с толкова усилия, колкото го търсих аз. Този писмен паметник съдържа скъпоценни данни за живота на нашите предци, живели в съгласие с природата и търсили за храна и помощ предимно природни средства.
Листа, горски плодове, пчелен мед, вино, мляко – от това са правели и лекарствата и празничната си трапеза.
Ето малък откъс от „Зелейник”-а:
„Ако някой има камък на сърце, варете зеле без сол и пийте водата.
При запушване на пикочните канали: листа от ряпа вари, отвара изпий, а листата докато са топли наложи под пъпа, и превържи здраво и ще се отводни.“
Днес ние често похапваме супа-борш , но не си даваме сметка, че с това скромно ядене постигаме и емоционални и телесни подобрения.
„Ако някому сърцето е нездраво и не чисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да се яде”.
Пелиновото вино и билковият мед, слава богу все още си ги имаме, а сокът от алое все тъй използваме за пречистване на кръвта. Лимецът, като зърно, което може да се яде и само след накисване, отново ни свърза с правилата на богомилската медицина”.
Може да не ви се вярва, но съществува „течен хляб” и според Емил Елмазов той е по-здравословен от традиционния. На 25-ти юни в ЕМО „Етър”, билкарят ще покаже какво представлява този тип храна:
„До „течния хляб“ в „Билкария” достигнахме след едно съвместно проучване с института по физиология на растенията към БАН. В заложени проби се получи интересен резултат. На 14-тия ден след покълването си, зелените поници от еднозърнест лимец се изпълниха с максимално количество хлорофил, който по-късно полека започваше да се снижава и заниква. Това е естествено, защото зеленият цвят на стъблото преминава в жълт и златист. Но ние си казахме, че в името на хората с анемии, глутенови алергии, а защо не и в името на всички, кой ли няма нужда от повече чиста кръв, да направим вакуумен извлек от пониците, когато са в най-добрата си форма по отношение на това зелено злато.
И тъй, най-древната хлебна пшеница ни дава своята особена сила още в младенческа възраст. То е все едно да предпочетеш агнешкото за трапезата си вместо овнешкото. Пък и в билкарството има принцип – най-полезно и лечебно е младото растение. По-късно част от тези сили изчезват.
На Еньовден в Етнографския музей на открито „Етър” ще предложим по една чашка от течния хляб, равна на три филии, по жизнената сила която прехвърля в организма. Заповядайте да опитате, ако ви хареса, можете да се отървете от много излишни килограми”.
ОЩЕ АТРАКТИВНИ ПРОЯВИ В ЕМО „ЕТЪР” НА 24 И 25 ЮНИ:
24 юни, 9:00 – 13:00 Традиционен конкурс за Еньовски венец, конкурс за Еньовски момин венец и китка и обявяване на резултатите от тях. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея 24 и 25 юни, 10:00 – 18:00 Базар на билкови продукти: натурална билкова козметика, мед и всички видове пчелни продукти, ръчно изработени сапуни и ете¬рични масла, лечебни мехлеми и билкови извлеци, ръчно приготвена био храна с билки, хранителни добавки и др. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея.
24 и 25 юни, 14:30 – 16:00 „Еньовска говорилня” за билките, за Слънцето, за водата, за радостта от живота и лечебната сила на храната – представяне на добри практики, иновации и разработки за приложение на лекарствени растения от участници в базара. Място: Поляната до хотелския комплекс на музея; шатра „Зона изкуство и природа“.
25 юни, 10:00 – 14:00 „Седемте превъплъщения на еньовчето“ – демонстрации на лечебни продукти с еньовче; приготвяне на старинен лек по древна богомилска технология и на течен хляб – демонстрация и дегустация, резерват „Билкария“ и Емил Елмазов. Място: Поляната до хотелския к-кс; шатра „Билкария“.
25 юни, 11:30 – 12:15 Театрален спектакъл „Фолклорна магия” на Държавен куклен театър – Стара Загора. Място: Открита сцена.
Еньовден – празник на билките, слънцето и водата
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.
Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.
На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.
Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.
След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.
Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Любопитнопреди 5 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Кримипреди 5 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Културапреди 6 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 6 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Новинипреди 6 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век