Свържи се с нас

Икономика

Социалните услуги да създават условия за трудова реализация на хората

Published

on

© Copyright 2016 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2016 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„С прилагането на интегрирани и достъпни социални услуги трябва да направим така, че хората, които се подпомагат, да имат възможност за трудова реализация. Това е най-сигурният път те да се почувстват пълноценни в обществото и да имат доходи от труд“.

Това каза днес в Габрово министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Тя откри дискусия на тема „Партньорство за качествени и достъпни социални услуги“, в която участваха представители на местната власт и изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Цветан Васев.

След като участва във форума, министър Русинова откри Дневен център за деца с увреждания в Габрово, в който ще могат да бъдат обслужвани 40 деца.

„Трябва да гледаме на социалното подпомагане като начин за активно включване на хората в обществото, а не като изразходване на публични средства“, подчерта по време на дискусията Русинова. Според нея подкрепата трябва да се насочи към хората в най-голяма нужда като децата с увреждания.

Министър Русинова съобщи, че в момента МТСП работи по изцяло нова концепция, заложена в проекта на Закон за социалните услуги. „Беше крайно време да се създаде нормативен акт, който да регламентира социалните услуги. Усилията ни са насочени към превръщането на мрежата от социални услуги в истинска и ефективна грижа за хората в нужда“, подчерта министърът.

Русинова допълни, че проектът на новия закон ще постави акцента върху развитието на интегрираните и достъпни услуги, с които да се активират хората в нужда, да се помогне тяхната интеграция в обществото, да се облекчи достъпа им до образователната система и здравеопазването.

„Друг важен приоритет за ръководството на МТСП са промените в Семейния кодекс, свързани с осиновяването“, посочи министър Русинова. Тя допълни, че целта е процедурата да стана по-прозрачна и бърза. „Осиновяването и приемната грижа са изключително важни за нас, защото те подпомагат ранното детско развитие и променят съдбата на децата“, подчерта министърът.

Като важен приоритет в партньорството между държавата, местната власт и неправителствения сектор министър Русинова определи продължаването на процеса по деинституционализация. „Има осигурено европейско финансиране през новия програмен период на оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“ и „Региони в растеж“ за тази цел. Важната задача пред всички нас е да намерим механизмите, с които тези средства да се изразходват по най-добрия начин“, каза министър Русинова.

Тя добави още, че в момента се изработват планове за продължаване на деинституционализацията на грижата за децата и възрастните хора. „Работим успоредно и по двете приоритетни групи, за да осигурим покритие на социалните услуги за хората, които попадат в тях“, каза Русинова.

Министърът увери, че ще продължи и финансовата подкрепа за приемната грижа в България. „Искаме тази услуга да стане изцяло децентрализирана, защото експертите на местно ниво и на терен знаят най-добре от каква подкрепа се нуждаят хората в нужда там“.

Русинова заяви още, че в бъдеще диалогът с общините и неправителствените организации за развитието на социалните услуги ще се активизира още повече. „Успешният път се основава на диалогичност и съпричастност. За да има успех това, което правим за хората, които имат най-голяма нужда, трябва да чуваме гласът на местните власти и на гражданското общество“, допълни тя.

Темата за децата в риск трябва да бъде във фокуса не само на държавата, но и на местната власт и гражданското общество. Тя допълни, че е нужно да се предприемат съвместни действия за осигуряване на подкрепа на децата в риск, както и за гарантиране и защита на правата им. Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Цветан Васев акцентира по време на дискусията върху партньорството между АСП и община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица