Свържи се с нас

Култура

Гайтанът и днес се използва в изработката на облекло, но само от ценителите

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ако имате желание да се научите на един от традиционните за габровския край занаяти – гайтанджийството, това може да стане в събота и неделя, 28 и 29 май, в ЕМО „Етър”. Димитринка Илиева, която е известна с уменията си в работата с гайтан ще обучава посетителите в музея. Това ще стане в Гачевската къща, разположена над коларо-железарската работилница близо до църквата в музея.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

След 1826 г. армията на Османската империя станала редовна и това дало тласък на развитието на гайтанджийството като занаят. Поръчките били основно за униформите на войниците. Гайтани се ползвали и в българските народни носии. С времето хората започнали да носят друг тип дрехи и на майсторите им се наложило да пренастроят производството си.
„Габровките търсели гайтаните когато обзавеждали жилището си”, припомни Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

По нейните думи, в Благотворително дружество „Майчина грижа” обучавали млади момичета и жени на работа с гайтан. Габровката Маргарита Караджова, която днес е близо 90-годишна, бивша учителка в Техникума по облекло е провеждала такива курсове в дружеството. Много от жените, които днес работят с гайтан се придобили уменията си под нейно ръководство.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„В началото на ХХ век габровки започнали да използват гайтана за изработването на покривки, салфетки и драперии за пердета. През 50-те и 60-те години на ХХ век се появила модата да се използва гайтан в дамското представително облекло. Мотивите можело да бъдат забелязани върху връхни дрехи, поли и елечета.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Тази мода се запазила до 80-те години. Майсторът, който работел с гайтан в ЕМО „Етър” по онова време, наред с поръчките за украса на традиционно облекло, изпълнявал поръчки за дамски тоалети, предназначени за специални случаи”, припомни Величка Илиева.

Количеството гайтани, произвеждани в работилницата на ЕМО „Етър” през 70-те и 80-те години на ХХ век е значително.

Близо до бившия паметник на Васил Левски по посока Соколски манастир съществувала гайтанджийска работилница, собственост на музея. Чарковете в нея били на ток, а след края на работния ден майсторите слизали към музея с топове гайтан на раменете си. Продукцията отивала за носиите на фолклорните състави от хилядите читалища в страната.

Днес такива поръчки са рядкост, защото се прилагат различни имитации. Гайтанът днес още се използва в изработката на облекло, но само от истински ценители.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица