Култура
Гайтанът и днес се използва в изработката на облекло, но само от ценителите
Ако имате желание да се научите на един от традиционните за габровския край занаяти – гайтанджийството, това може да стане в събота и неделя, 28 и 29 май, в ЕМО „Етър”. Димитринка Илиева, която е известна с уменията си в работата с гайтан ще обучава посетителите в музея. Това ще стане в Гачевската къща, разположена над коларо-железарската работилница близо до църквата в музея.
След 1826 г. армията на Османската империя станала редовна и това дало тласък на развитието на гайтанджийството като занаят. Поръчките били основно за униформите на войниците. Гайтани се ползвали и в българските народни носии. С времето хората започнали да носят друг тип дрехи и на майсторите им се наложило да пренастроят производството си.
„Габровките търсели гайтаните когато обзавеждали жилището си”, припомни Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”.
По нейните думи, в Благотворително дружество „Майчина грижа” обучавали млади момичета и жени на работа с гайтан. Габровката Маргарита Караджова, която днес е близо 90-годишна, бивша учителка в Техникума по облекло е провеждала такива курсове в дружеството. Много от жените, които днес работят с гайтан се придобили уменията си под нейно ръководство.
„В началото на ХХ век габровки започнали да използват гайтана за изработването на покривки, салфетки и драперии за пердета. През 50-те и 60-те години на ХХ век се появила модата да се използва гайтан в дамското представително облекло. Мотивите можело да бъдат забелязани върху връхни дрехи, поли и елечета.
Тази мода се запазила до 80-те години. Майсторът, който работел с гайтан в ЕМО „Етър” по онова време, наред с поръчките за украса на традиционно облекло, изпълнявал поръчки за дамски тоалети, предназначени за специални случаи”, припомни Величка Илиева.
Количеството гайтани, произвеждани в работилницата на ЕМО „Етър” през 70-те и 80-те години на ХХ век е значително.
Близо до бившия паметник на Васил Левски по посока Соколски манастир съществувала гайтанджийска работилница, собственост на музея. Чарковете в нея били на ток, а след края на работния ден майсторите слизали към музея с топове гайтан на раменете си. Продукцията отивала за носиите на фолклорните състави от хилядите читалища в страната.
Днес такива поръчки са рядкост, защото се прилагат различни имитации. Гайтанът днес още се използва в изработката на облекло, но само от истински ценители.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.
От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.
Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.
Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.
За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

-
Икономикапреди 6 дниОбновена е фасадата на помощна сграда в двора на Лафчиевата къща
-
Икономикапреди един ден„Скарата“ в Габрово посреща гостите си от днес с отличен вкус на жар
-
Културапреди 6 дниБългарският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“
-
Новинипреди 5 дниЯнтра пусна абонаментни карти за новия сезон
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция обхвана целия габровски регион
-
Любопитнопреди 5 дниУзана Поляна Фест ви очаква този уикенд
-
Кримипреди 5 дниАвтоджамбаз „разкова дрегера“ след удар в електрически стълб
-
Новинипреди 4 дниПодменят и поставят допълнителни парапети по 3 булеварда в Габрово










