Култура
Гайтанът и днес се използва в изработката на облекло, но само от ценителите
Ако имате желание да се научите на един от традиционните за габровския край занаяти – гайтанджийството, това може да стане в събота и неделя, 28 и 29 май, в ЕМО „Етър”. Димитринка Илиева, която е известна с уменията си в работата с гайтан ще обучава посетителите в музея. Това ще стане в Гачевската къща, разположена над коларо-железарската работилница близо до църквата в музея.
След 1826 г. армията на Османската империя станала редовна и това дало тласък на развитието на гайтанджийството като занаят. Поръчките били основно за униформите на войниците. Гайтани се ползвали и в българските народни носии. С времето хората започнали да носят друг тип дрехи и на майсторите им се наложило да пренастроят производството си.
„Габровките търсели гайтаните когато обзавеждали жилището си”, припомни Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”.
По нейните думи, в Благотворително дружество „Майчина грижа” обучавали млади момичета и жени на работа с гайтан. Габровката Маргарита Караджова, която днес е близо 90-годишна, бивша учителка в Техникума по облекло е провеждала такива курсове в дружеството. Много от жените, които днес работят с гайтан се придобили уменията си под нейно ръководство.
„В началото на ХХ век габровки започнали да използват гайтана за изработването на покривки, салфетки и драперии за пердета. През 50-те и 60-те години на ХХ век се появила модата да се използва гайтан в дамското представително облекло. Мотивите можело да бъдат забелязани върху връхни дрехи, поли и елечета.
Тази мода се запазила до 80-те години. Майсторът, който работел с гайтан в ЕМО „Етър” по онова време, наред с поръчките за украса на традиционно облекло, изпълнявал поръчки за дамски тоалети, предназначени за специални случаи”, припомни Величка Илиева.
Количеството гайтани, произвеждани в работилницата на ЕМО „Етър” през 70-те и 80-те години на ХХ век е значително.
Близо до бившия паметник на Васил Левски по посока Соколски манастир съществувала гайтанджийска работилница, собственост на музея. Чарковете в нея били на ток, а след края на работния ден майсторите слизали към музея с топове гайтан на раменете си. Продукцията отивала за носиите на фолклорните състави от хилядите читалища в страната.
Днес такива поръчки са рядкост, защото се прилагат различни имитации. Гайтанът днес още се използва в изработката на облекло, но само от истински ценители.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

-
Новинипреди 7 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 7 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Кримипреди 7 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Културапреди 7 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Новинипреди 7 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 7 дниХартиените бюлетини за изборите са в Габрово
















