Свържи се с нас

Култура

Гергьовски празници в ЕМО „Етър“ (Програма)

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Гергьовски празници в ЕМО „Етър“

Програмата на 6 май
10:00 ч. – 16:00 ч. Подсирване на прясно сирене и биене на масло от овче мляко
11:00 ч. – 12:30 ч. Обредно замесване и изпичане на гергьовски хлябове в пещ
11:00 ч. – 16:00 ч. Шиене с гайтани
13:30 ч. – 15:00 ч. Обредно замесване и изпичане на гергьовски хлябове в пещ
09:00 ч. – 18:00 ч. Гергьовски люлки и кантар

Програмата на 7 май
11:30 ч. – 12:30 ч. Фолклорен танцов ансамбъл „Трявна”, НЧ „Пенчо Славейков 1871”
12:30 ч. – 13:15 ч. Фолклорна група при НЧ „Отец Паисий-1922”- село Богатово
09:00 ч. – 18:00 ч. Гергьовски люлки и кантар

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица”

Според стари народни представи годината се дели на лято и зима. Зимата започва от Димитровден, а лятото от Гергьовден. Народът казва „Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото”.

По древна традиция на този ден се извършват различни обредни действия, за да бъде измолена богата реколта и здраве за хората и домашните животни.

Голяма жизнена сила народът приписва на гергьовската вода. Дъждовен Гергьовден предвещава добра и плодородна година.

Не случайна е и поговорката „Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица”. Широко разпространено, особено сред жените, е обредното търкаляне на голо по гергьовската роса за здраве, хубост и плодовитост.

Обичаите и обредите на Гергьовден са свързани със зелената растителност и водата, с овцевъдството и скотовъдството, с омесването на обредните хлябове и празничната трапеза.

За Габровско е характерно рано сутринта стопанинът да закичи със зелена букова клонка портата, къщата, кошарата, обора, колата и ралото. Такава клонка се забучва и в нивата, градината, лозето, бостана и ливадите, за да може живителната енергия на разлистеното дърво да се прехвърли върху тях.

Връзват се гергьовски люлки, окичени със зеленина. На тях е добре всеки да се полюлее за здраве, най-вече момите и момците които „се либят“. Освен люлка, на зелено дърво се окача и кантар, на който всички минават за да се претеглят.

Ако човекът е наддал на тегло от миналия Гергьовден, това е добър знак, годината за добра и здрава година, ако е отслабнал – е на лошо.

Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Обредни гергьовски хлябове

 Много важна част от отбелязването на Гергьовден е приготвянето на обредните хлябове. Тестото за тях се замесва с вода – мълчана, ненапита, цветна, донесена в зори от мома или невеста при пълно мълчание, без да се разлива нито капка от напълнения съд, в който са сложени билки или цветя.

При замесването на хляба се слага нов квас. Месачката трябва задължително да бъде празнично облечена и обредно чиста.

На Гергьовден се приготвят обредни гергьовски хлябове, които се украсяват различно. Първо се прави голям гергьовски хляб, наречен „кошара“, на който с тестени топчета символично са изобразени овчар, овце и куче.

В средата на хляба се слага кръст от тесто, а по края се завива тестена пръчка с извити краища. Това е кошарата, която е отворена, за да влизат в нея овцете. В нея са поставени нечетен брой животни-овце, на отвора е тестено топче, наречено за овчаря, до него е гегата и друго, по-малко топче, изобразяващо кучето. От този хляб се давало и на овцете, да се множат и да не боледуват.

Празничната трапеза за Гергьовден е общоселска. На нея присъстват и стари, и млади, и мъже, и жени. Тя се разполага на някоя обширна зелена поляна край селището или в черковния двор.

Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

ГЕРГЬОВСКОТО ПРЯСНО СИРЕНЕ Е ЛЕКОВИТО, ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ХАПНЕ ЗА ЗДРАВЕ

Гергьовден е особено тачен за здравето на овцете, които в миналото имало в почти всяка къща. За да са плодовити и млечни, за да бъдат предпазени от болести, стопаните ги изкарвали на първа паша още преди изгрев слънце, като ги подкарвали със зелено клонче. Подобно обредно извеждане за паша на този ден се прави и с останалия домашен добитък. При извеждането животните минавали под гергьовски зелен венец.

След прибирането на овцете от паша е обредното издояване. Стопанката или стопанинът взема медник, на който отстрани с червен конец са привързани билки. Струйката мляко трябва да се прекара през сребърна гривна или хлебно кравайче, за да се „пречисти”.

По-голямата част от издоеното мляко се подсирва за сирене. Вярва се, че гергьовското прясно сирене е много лековито и всеки трябва да си хапне от него за здраве. Бучки от това сирене се запазват за през цялата година и когато някой се разболее го захранват с него, за да оздравее.

Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица