

Култура
Гергьовски празници в ЕМО „Етър“ (Програма)
Гергьовски празници в ЕМО „Етър“
Програмата на 6 май
10:00 ч. – 16:00 ч. Подсирване на прясно сирене и биене на масло от овче мляко
11:00 ч. – 12:30 ч. Обредно замесване и изпичане на гергьовски хлябове в пещ
11:00 ч. – 16:00 ч. Шиене с гайтани
13:30 ч. – 15:00 ч. Обредно замесване и изпичане на гергьовски хлябове в пещ
09:00 ч. – 18:00 ч. Гергьовски люлки и кантар
Програмата на 7 май
11:30 ч. – 12:30 ч. Фолклорен танцов ансамбъл „Трявна”, НЧ „Пенчо Славейков 1871”
12:30 ч. – 13:15 ч. Фолклорна група при НЧ „Отец Паисий-1922”- село Богатово
09:00 ч. – 18:00 ч. Гергьовски люлки и кантар
„Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица”
Според стари народни представи годината се дели на лято и зима. Зимата започва от Димитровден, а лятото от Гергьовден. Народът казва „Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото”.
По древна традиция на този ден се извършват различни обредни действия, за да бъде измолена богата реколта и здраве за хората и домашните животни.
Голяма жизнена сила народът приписва на гергьовската вода. Дъждовен Гергьовден предвещава добра и плодородна година.
Не случайна е и поговорката „Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица”. Широко разпространено, особено сред жените, е обредното търкаляне на голо по гергьовската роса за здраве, хубост и плодовитост.
Обичаите и обредите на Гергьовден са свързани със зелената растителност и водата, с овцевъдството и скотовъдството, с омесването на обредните хлябове и празничната трапеза.
За Габровско е характерно рано сутринта стопанинът да закичи със зелена букова клонка портата, къщата, кошарата, обора, колата и ралото. Такава клонка се забучва и в нивата, градината, лозето, бостана и ливадите, за да може живителната енергия на разлистеното дърво да се прехвърли върху тях.
Връзват се гергьовски люлки, окичени със зеленина. На тях е добре всеки да се полюлее за здраве, най-вече момите и момците които „се либят“. Освен люлка, на зелено дърво се окача и кантар, на който всички минават за да се претеглят.
Ако човекът е наддал на тегло от миналия Гергьовден, това е добър знак, годината за добра и здрава година, ако е отслабнал – е на лошо.
Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”.
Обредни гергьовски хлябове
Много важна част от отбелязването на Гергьовден е приготвянето на обредните хлябове. Тестото за тях се замесва с вода – мълчана, ненапита, цветна, донесена в зори от мома или невеста при пълно мълчание, без да се разлива нито капка от напълнения съд, в който са сложени билки или цветя.
При замесването на хляба се слага нов квас. Месачката трябва задължително да бъде празнично облечена и обредно чиста.
На Гергьовден се приготвят обредни гергьовски хлябове, които се украсяват различно. Първо се прави голям гергьовски хляб, наречен „кошара“, на който с тестени топчета символично са изобразени овчар, овце и куче.
В средата на хляба се слага кръст от тесто, а по края се завива тестена пръчка с извити краища. Това е кошарата, която е отворена, за да влизат в нея овцете. В нея са поставени нечетен брой животни-овце, на отвора е тестено топче, наречено за овчаря, до него е гегата и друго, по-малко топче, изобразяващо кучето. От този хляб се давало и на овцете, да се множат и да не боледуват.
Празничната трапеза за Гергьовден е общоселска. На нея присъстват и стари, и млади, и мъже, и жени. Тя се разполага на някоя обширна зелена поляна край селището или в черковния двор.
Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”.
ГЕРГЬОВСКОТО ПРЯСНО СИРЕНЕ Е ЛЕКОВИТО, ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ХАПНЕ ЗА ЗДРАВЕ
Гергьовден е особено тачен за здравето на овцете, които в миналото имало в почти всяка къща. За да са плодовити и млечни, за да бъдат предпазени от болести, стопаните ги изкарвали на първа паша още преди изгрев слънце, като ги подкарвали със зелено клонче. Подобно обредно извеждане за паша на този ден се прави и с останалия домашен добитък. При извеждането животните минавали под гергьовски зелен венец.
След прибирането на овцете от паша е обредното издояване. Стопанката или стопанинът взема медник, на който отстрани с червен конец са привързани билки. Струйката мляко трябва да се прекара през сребърна гривна или хлебно кравайче, за да се „пречисти”.
По-голямата част от издоеното мляко се подсирва за сирене. Вярва се, че гергьовското прясно сирене е много лековито и всеки трябва да си хапне от него за здраве. Бучки от това сирене се запазват за през цялата година и когато някой се разболее го захранват с него, за да оздравее.
Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 6 дни
„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Кримипреди 6 дни
„Пробация“ за габровец, блъснал полицай с мотор без номер
-
Кримипреди 6 дни
Извадиха бракониерски мрежи от водите на язовир „Ал. Стамболийски“
-
Икономикапреди 3 дни
Стартъп с амбициозни планове за Габрово
-
Кримипреди 3 часа
„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
-
Новинипреди 8 часа
Кметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей
-
Икономикапреди 8 часа
„Социално предприемачество в действие“