снимка: ЕМО „Етър“

Гергьовски празници в ЕМО „Етър“

Програмата на 6 май
10:00 ч. – 16:00 ч. Подсирване на прясно сирене и биене на масло от овче мляко
11:00 ч. – 12:30 ч. Обредно замесване и изпичане на гергьовски хлябове в пещ
11:00 ч. – 16:00 ч. Шиене с гайтани
13:30 ч. – 15:00 ч. Обредно замесване и изпичане на гергьовски хлябове в пещ
09:00 ч. – 18:00 ч. Гергьовски люлки и кантар

Програмата на 7 май
11:30 ч. – 12:30 ч. Фолклорен танцов ансамбъл „Трявна”, НЧ „Пенчо Славейков 1871”
12:30 ч. – 13:15 ч. Фолклорна група при НЧ „Отец Паисий-1922”- село Богатово
09:00 ч. – 18:00 ч. Гергьовски люлки и кантар

снимка: ЕМО „Етър“

„Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица”

Според стари народни представи годината се дели на лято и зима. Зимата започва от Димитровден, а лятото от Гергьовден. Народът казва „Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото”.

По древна традиция на този ден се извършват различни обредни действия, за да бъде измолена богата реколта и здраве за хората и домашните животни.

Голяма жизнена сила народът приписва на гергьовската вода. Дъждовен Гергьовден предвещава добра и плодородна година.

Не случайна е и поговорката „Всяка капка гергьовска водица е златна жълтица”. Широко разпространено, особено сред жените, е обредното търкаляне на голо по гергьовската роса за здраве, хубост и плодовитост.

Обичаите и обредите на Гергьовден са свързани със зелената растителност и водата, с овцевъдството и скотовъдството, с омесването на обредните хлябове и празничната трапеза.

За Габровско е характерно рано сутринта стопанинът да закичи със зелена букова клонка портата, къщата, кошарата, обора, колата и ралото. Такава клонка се забучва и в нивата, градината, лозето, бостана и ливадите, за да може живителната енергия на разлистеното дърво да се прехвърли върху тях.

Връзват се гергьовски люлки, окичени със зеленина. На тях е добре всеки да се полюлее за здраве, най-вече момите и момците които „се либят“. Освен люлка, на зелено дърво се окача и кантар, на който всички минават за да се претеглят.

Ако човекът е наддал на тегло от миналия Гергьовден, това е добър знак, годината за добра и здрава година, ако е отслабнал – е на лошо.

Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“

Обредни гергьовски хлябове

 Много важна част от отбелязването на Гергьовден е приготвянето на обредните хлябове. Тестото за тях се замесва с вода – мълчана, ненапита, цветна, донесена в зори от мома или невеста при пълно мълчание, без да се разлива нито капка от напълнения съд, в който са сложени билки или цветя.

При замесването на хляба се слага нов квас. Месачката трябва задължително да бъде празнично облечена и обредно чиста.

На Гергьовден се приготвят обредни гергьовски хлябове, които се украсяват различно. Първо се прави голям гергьовски хляб, наречен „кошара“, на който с тестени топчета символично са изобразени овчар, овце и куче.

В средата на хляба се слага кръст от тесто, а по края се завива тестена пръчка с извити краища. Това е кошарата, която е отворена, за да влизат в нея овцете. В нея са поставени нечетен брой животни-овце, на отвора е тестено топче, наречено за овчаря, до него е гегата и друго, по-малко топче, изобразяващо кучето. От този хляб се давало и на овцете, да се множат и да не боледуват.

Празничната трапеза за Гергьовден е общоселска. На нея присъстват и стари, и млади, и мъже, и жени. Тя се разполага на някоя обширна зелена поляна край селището или в черковния двор.

Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”.

снимка: ЕМО „Етър“

ГЕРГЬОВСКОТО ПРЯСНО СИРЕНЕ Е ЛЕКОВИТО, ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ХАПНЕ ЗА ЗДРАВЕ

Гергьовден е особено тачен за здравето на овцете, които в миналото имало в почти всяка къща. За да са плодовити и млечни, за да бъдат предпазени от болести, стопаните ги изкарвали на първа паша още преди изгрев слънце, като ги подкарвали със зелено клонче. Подобно обредно извеждане за паша на този ден се прави и с останалия домашен добитък. При извеждането животните минавали под гергьовски зелен венец.

След прибирането на овцете от паша е обредното издояване. Стопанката или стопанинът взема медник, на който отстрани с червен конец са привързани билки. Струйката мляко трябва да се прекара през сребърна гривна или хлебно кравайче, за да се „пречисти”.

По-голямата част от издоеното мляко се подсирва за сирене. Вярва се, че гергьовското прясно сирене е много лековито и всеки трябва да си хапне от него за здраве. Бучки от това сирене се запазват за през цялата година и когато някой се разболее го захранват с него, за да оздравее.

Използвана е информация от книгата „Календарни обичаи на балканджиите”, чиито автор е доц. Ангел Гоев, дългогодишен етнограф в ЕМО „Етър”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730