

Новини
Цветан Василев за Капитал-ната неадекватност на Прокопиевите драскачи
Тези дни неизвестният до неотдавна Председател на КОНПИ, назначен известно по какви критерии от тандема Пеевски-Фидосова при първия мандат на Борисов, получи „неочаквана“ подкрепа от „капитал-ци“ – върли противници на олигархията, ментори на демокрацията и поддръжници на медийната прозрачност.
В пространна ода за иска на Комисията, който до този момент не е предоставен на мене и моите адвокати, но пък е стигнал до журналистите на Капитал най-вероятно през услужливия му вносител, се застъпва „фундаменталният“ извод, че цялата дейност на КТБ и всички доходи, декларирани от мене и моите фирми, са незаконни. Гениалните заключения са направени въз основа на иска, сътворен в „лабораторията“ на Пеевски с консултант главния свидетел на следствие, прокуратура, НАП, ДАНС и КОНПИ – Бисер Лазов. Същата тази „лаборатория“ работи и по наказателното производство, по съпътстващите „разследвания“ на т. нар. извънредна парламентарна комисия, а вероятно и по доклада на форенсик компанията Аликс Партнърс.
В този план, бих искал да подчертая, че решението на КОНПИ е нелепо и абсурдно и се основава единствено и само на още по-абсурдното обвинение на прокуратурата. Искът на КОНПИ, стъпващ на това Решение, не може да издържи в независим и обективен съд. След публичното излизане на това Решение, аз и моето семейство ще поискаме чрез адвокатите си делото в СГС по искането на КОНПИ за отнемане на семейното ни имущество, както и наказателното дело, да бъдат разсекретени – да се гледат публично, но и да се предават съдебните заседания онлайн на сайта на СГС, за да може цялата българска и международна общественост да види и сама да се убеди в абсурдното и поръчково обвинение, скалъпено от държавни институции, които са подвасални на българската политико-олигархична мафия.
Междувременно на фронтовака капиталец, задълбал се в дебрите на „финансовите измами“, като копира, вероятно без да се замисли много, безобразните твърдения на КОНПИ, ще кажа:
1. Собственият капитал на „бушона“ Бромак към момента на фалиране на банката е 224 млн. лева, формиран главно от печалбата от продадените 30% от акциите на КТБ през 2009 г. – сделка, чийто обем от над 93 млн. евро и е реализирана през Софийска фондова борса.
2. Платените от мене, моето семейство и едноличната ми фирма данъци (данък печалба, ДОД и данък дивидент) надхвърлят 40 млн. лева, т.е. доказаният доход е над 400 млн. лева. Всичко това е потвърдено от пълна десетгодишна данъчна ревизия, завършена в началото на 2013 г.
3. За разлика от повечето политици и бизнесмени, които са „под вънкашност чужда и под име ново“, когато се касае за придобити имоти, нашите имоти са наша лична собственост или собственост на наши фамилни фирми и фигурират в данъчните ни декларации – включително имотът на съпругата ми в Женева, както и цитираното ми „сенчесто“ участие в Хеленик реджистър.
4. Международни разследвания срещу мене или членове на моето семейство няма. Те съществуват само във въображението на българската Поръчкатура.
5. Продажбата на имоти, която е извършила нашата дъщеря, е начин да осигури средства за себе си и за нас, нейните родители. При „болшевишките“ методи на прокуратурата (това мнение не е само мое, а на много хора, включително, както стана ясно, и на председателя на Венецианската комисия) и други органи на репресия – НАП и КОНПИ, утре може да ни забранят и да дишаме. Тук е мястото да отбележа, че моята съпруга е лишена от НАП от полагащия й се екзистенц минимум от нейните доходи, което е в пълно нарушение на човешките й права.
6. Странно е мълчанието на зомбираните текстописци на Капитал по отношение на истинската шизофрения на властта, прокуратурата и КОНПИ във връзка с т. нар. „крадени“ и „незаконно придобити“ активи – Виваком, Дунарит, Авионамс. Крайно време е да се определят дали те са предмет на делото за конфискация, или са предмет на изпълнение срещу акции, както в случая с Виваком (ВТБ) или Авионамс (КТБ). Не мога да бъда хем „крадец“, от когото конфискуват нещо, което не притежавам, хем кредиторите да се удовлетворяват в рамките на „желаното“ от тях, т.е. минималното, за което властта подозрително мълчи. Пък уж бори корупцията. Всъщност конфискацията на тези индустриални активи е най-лекият път към заграбването им и ощетяването на кредиторите на банката.
Същите тези активи, заедно с Петрол (имащи нетна стойност над 1,1 млрд. евро), бяха предложени в плана за оздравяване на КТБ, удивително единодушно отхвърлен от Парламента и Правителството. Къде бяхте тогава, драги драскачи? Може би се уплашихте, че заемите на „бушоните“ ще бъдат погасени? „По-почтено“ е, когато Вашият бос консултира държавата как да продаде БТК на една офшорка на цената на наличните пари на компанията, може би? Или пък Виваком да бъде ограбена от владеещите несобственици от ВТБ и техните български еничари Велчеви § Ко. След като видях абсолютната апатия на квестори, синдици и прокуратура към кражбите на триото Пеевски – Сталийски – Лазов, потърсих решение за спасяване на актива. Белгийският инвеститор Луврие трябваше да рефинансира КТБ за компенсация на активите Виваком, НУРТС, Дунарит и Авионамс с над 290 млн. евро съгласно договора. Тяхното придобиване не е финансирано от банката с повече от 200 млн. евро. Тъй като не спази ангажиментите си по договора, той върна акциите не на мене, а на Дмитрий Косарев. Благодарение на Косарев, крадците от ВТБ и Велчеви досега не са успели. А някои други лицемери в България вече брояха „пачките“. Това естествено не отменя ангажимента на Косарев да плати договорната сума за Виваком на Бромак по сметка в КТБ при евентуално разваляне на кражбата. Ако от това някой се интересува, разбира се.
Толкова за „незаконните“ придобивания. Благодарение на такива придобивания оцеляха и работят предприятия като Еловица – Габрово, Дунарит, Авионамс, Виваком, НУРТС, Петрол, Химически комбинат – Костенец, Стъкларски заводи Рубин и Парачин, Русенска корабостроителница, Гипс – Кошава. Като инвестиции на зелено, бяха изградени винарна Кастра Рубра, газови компании за снабдяване на Карлово, Чепеларе, Средногорие, завод за автомобили Great Wall, хотели в Свети Константин и Елена, Златни пясъци, Хисар, Банско, Пампорово, бяха поставени основите на търговски парк зад Централна гара, търговски център в Бургас и др. Всичко това чрез „незаконни финансирания“ на „бушоните“ на Василев. Вижте къде са те сега! И кой от сегашните им държатели е платил коректната им цена? Страхът от решаване на проблемите на групата Дунарит-Авионамс без участието на всесилния тандем мобилизира винаги готовия председател на КЗК Петко Николов, който влезе в историята със спряното разрешение за увеличение на капитала на Дунарит с 60 млн. лева, предназначени за погасяване на кредитите на Хедж Инвестмънт. Очевидно е, че схемите на Пеевски и Сталийски са били объркани.
Не се срамувам от това, което съм правил, нито от това, което са правили моите несправедливо обвинени колеги от фалираната от държавните институции КТБ. С активната поддръжка на медиите на Прокопиев и Пеевски (доколкото са негови)!
7. А по отношение на Булгартабак – търсете Пеевски! И Лазов, който в циклофреничния си унес не се посвени да открадне и сградата на КТБ на пл. “Гарибалди“. С помощта на онзи свидетел Тихомир Намсикойси, който уж бил мое подставено лице, но е забравил да ми върне предоставеното. Същият Лазов, който без да има нищо общо с фирмите „бушони“, припряно е откраднал през юни 2014 г. в наше отсъствие валута, равностойна на над 3,6 млн. лева от фамилната ни фирма Сънлайт Еър, част от които, казват, че е платил на действащ министър от сегашното правителство на Борисов. Да не говорим за подаръка на сградата на София прес на Водстрой 98 на Мирински – Пеевски.
Как се нарича атака, осъществена от държавни институции срещу банка със свидетели, които активно участват в разграбването на активите й? Отговорът е ясен за тези, които анализират фактите обективно, а не си изграждат мнение на база на несъстоятелни твърдения на оръдия на политико-олигархичната българска мафия.
Официално изявление на Цветан Василев, публикувано на личната му страница.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово


Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


-
Новинипреди 6 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 7 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Културапреди 6 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Новинипреди 7 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Кримипреди 7 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 5 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 6 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 6 дни
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор