Свържи се с нас

Новини

Цветан Василев за Капитал-ната неадекватност на Прокопиевите драскачи

Published

on

Реч на Цветан Василев при откриване на паметника на Атанас Буров, Снимка: Архив на КТБ АД

Реч на Цветан Василев при откриване на паметника на Атанас Буров, Снимка: Архив на КТБ АД

Тези дни неизвестният до неотдавна Председател на КОНПИ, назначен известно по какви критерии от тандема Пеевски-Фидосова при първия мандат на Борисов, получи „неочаквана“ подкрепа от „капитал-ци“ – върли противници на олигархията, ментори на демокрацията и поддръжници на медийната прозрачност.

В пространна ода за иска на Комисията, който до този момент не е предоставен на мене и моите адвокати, но пък е стигнал до журналистите на Капитал най-вероятно през услужливия му вносител, се застъпва „фундаменталният“ извод, че цялата дейност на КТБ и всички доходи, декларирани от мене и моите фирми, са незаконни. Гениалните заключения са направени въз основа на иска, сътворен в „лабораторията“ на Пеевски с консултант главния свидетел на следствие, прокуратура, НАП, ДАНС и КОНПИ – Бисер Лазов. Същата тази „лаборатория“ работи и по наказателното производство, по съпътстващите „разследвания“ на т. нар. извънредна парламентарна комисия, а вероятно и по доклада на форенсик компанията Аликс Партнърс.

В този план, бих искал да подчертая, че решението на КОНПИ е нелепо и абсурдно и се основава единствено и само на още по-абсурдното обвинение на прокуратурата. Искът на КОНПИ, стъпващ на това Решение, не може да издържи в независим и обективен съд. След публичното излизане на това Решение, аз и моето семейство ще поискаме чрез адвокатите си делото в СГС по искането на КОНПИ за отнемане на семейното ни имущество, както и наказателното дело, да бъдат разсекретени – да се гледат публично, но и да се предават съдебните заседания онлайн на сайта на СГС, за да може цялата българска и международна общественост да види и сама да се убеди в абсурдното и поръчково обвинение, скалъпено от държавни институции, които са подвасални на българската политико-олигархична мафия.

Междувременно на фронтовака капиталец, задълбал се в дебрите на „финансовите измами“, като копира, вероятно без да се замисли много, безобразните твърдения на КОНПИ, ще кажа:

1. Собственият капитал на „бушона“ Бромак към момента на фалиране на банката е 224 млн. лева, формиран главно от печалбата от продадените 30% от акциите на КТБ през 2009 г. – сделка, чийто обем от над 93 млн. евро и е реализирана през Софийска фондова борса.

2. Платените от мене, моето семейство и едноличната ми фирма данъци (данък печалба, ДОД и данък дивидент) надхвърлят 40 млн. лева, т.е. доказаният доход е над 400 млн. лева. Всичко това е потвърдено от пълна десетгодишна данъчна ревизия, завършена в началото на 2013 г.

3. За разлика от повечето политици и бизнесмени, които са „под вънкашност чужда и под име ново“, когато се касае за придобити имоти, нашите имоти са наша лична собственост или собственост на наши фамилни фирми и фигурират в данъчните ни декларации – включително имотът на съпругата ми в Женева, както и цитираното ми „сенчесто“ участие в Хеленик реджистър.

4. Международни разследвания срещу мене или членове на моето семейство няма. Те съществуват само във въображението на българската Поръчкатура.

5. Продажбата на имоти, която е извършила нашата дъщеря, е начин да осигури средства за себе си и за нас, нейните родители. При „болшевишките“ методи на прокуратурата (това мнение не е само мое, а на много хора, включително, както стана ясно, и на председателя на Венецианската комисия) и други органи на репресия – НАП и КОНПИ, утре може да ни забранят и да дишаме. Тук е мястото да отбележа, че моята съпруга е лишена от НАП от полагащия й се екзистенц минимум от нейните доходи, което е в пълно нарушение на човешките й права.

6. Странно е мълчанието на зомбираните текстописци на Капитал по отношение на истинската шизофрения на властта, прокуратурата и КОНПИ във връзка с т. нар. „крадени“ и „незаконно придобити“ активи – Виваком, Дунарит, Авионамс. Крайно време е да се определят дали те са предмет на делото за конфискация, или са предмет на изпълнение срещу акции, както в случая с Виваком (ВТБ) или Авионамс (КТБ). Не мога да бъда хем „крадец“, от когото конфискуват нещо, което не притежавам, хем кредиторите да се удовлетворяват в рамките на „желаното“ от тях, т.е. минималното, за което властта подозрително мълчи. Пък уж бори корупцията. Всъщност конфискацията на тези индустриални активи е най-лекият път към заграбването им и ощетяването на кредиторите на банката.

Същите тези активи, заедно с Петрол (имащи нетна стойност над 1,1 млрд. евро), бяха предложени в плана за оздравяване на КТБ, удивително единодушно отхвърлен от Парламента и Правителството. Къде бяхте тогава, драги драскачи? Може би се уплашихте, че заемите на „бушоните“ ще бъдат погасени? „По-почтено“ е, когато Вашият бос консултира държавата как да продаде БТК на една офшорка на цената на наличните пари на компанията, може би? Или пък Виваком да бъде ограбена от владеещите несобственици от ВТБ и техните български еничари Велчеви § Ко. След като видях абсолютната апатия на квестори, синдици и прокуратура към кражбите на триото Пеевски – Сталийски – Лазов, потърсих решение за спасяване на актива. Белгийският инвеститор Луврие трябваше да рефинансира КТБ за компенсация на активите Виваком, НУРТС, Дунарит и Авионамс с над 290 млн. евро съгласно договора. Тяхното придобиване не е финансирано от банката с повече от 200 млн. евро. Тъй като не спази ангажиментите си по договора, той върна акциите не на мене, а на Дмитрий Косарев. Благодарение на Косарев, крадците от ВТБ и Велчеви досега не са успели. А някои други лицемери в България вече брояха „пачките“. Това естествено не отменя ангажимента на Косарев да плати договорната сума за Виваком на Бромак по сметка в КТБ при евентуално разваляне на кражбата. Ако от това някой се интересува, разбира се.

Толкова за „незаконните“ придобивания. Благодарение на такива придобивания оцеляха и работят предприятия като Еловица – Габрово, Дунарит, Авионамс, Виваком, НУРТС, Петрол, Химически комбинат – Костенец, Стъкларски заводи Рубин и Парачин, Русенска корабостроителница, Гипс – Кошава. Като инвестиции на зелено, бяха изградени винарна Кастра Рубра, газови компании за снабдяване на Карлово, Чепеларе, Средногорие, завод за автомобили Great Wall, хотели в Свети Константин и Елена, Златни пясъци, Хисар, Банско, Пампорово, бяха поставени основите на търговски парк зад Централна гара, търговски център в Бургас и др. Всичко това чрез „незаконни финансирания“ на „бушоните“ на Василев. Вижте къде са те сега! И кой от сегашните им държатели е платил коректната им цена? Страхът от решаване на проблемите на групата Дунарит-Авионамс без участието на всесилния тандем мобилизира винаги готовия председател на КЗК Петко Николов, който влезе в историята със спряното разрешение за увеличение на капитала на Дунарит с 60 млн. лева, предназначени за погасяване на кредитите на Хедж Инвестмънт. Очевидно е, че схемите на Пеевски и Сталийски са били объркани.

Не се срамувам от това, което съм правил, нито от това, което са правили моите несправедливо обвинени колеги от фалираната от държавните институции КТБ. С активната поддръжка на медиите на Прокопиев и Пеевски (доколкото са негови)!

7. А по отношение на Булгартабак – търсете Пеевски! И Лазов, който в циклофреничния си унес не се посвени да открадне и сградата на КТБ на пл. “Гарибалди“. С помощта на онзи свидетел Тихомир Намсикойси, който уж бил мое подставено лице, но е забравил да ми върне предоставеното. Същият Лазов, който без да има нищо общо с фирмите „бушони“, припряно е откраднал през юни 2014 г. в наше отсъствие валута, равностойна на над 3,6 млн. лева от фамилната ни фирма Сънлайт Еър, част от които, казват, че е платил на действащ министър от сегашното правителство на Борисов. Да не говорим за подаръка на сградата на София прес на Водстрой 98 на Мирински – Пеевски.

Как се нарича атака, осъществена от държавни институции срещу банка със свидетели, които активно участват в разграбването на активите й? Отговорът е ясен за тези, които анализират фактите обективно, а не си изграждат мнение на база на несъстоятелни твърдения на оръдия на политико-олигархичната българска мафия.

Официално изявление на Цветан Василев, публикувано на личната му страница.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица