Новини
Цветан Василев за Капитал-ната неадекватност на Прокопиевите драскачи
Тези дни неизвестният до неотдавна Председател на КОНПИ, назначен известно по какви критерии от тандема Пеевски-Фидосова при първия мандат на Борисов, получи „неочаквана“ подкрепа от „капитал-ци“ – върли противници на олигархията, ментори на демокрацията и поддръжници на медийната прозрачност.
В пространна ода за иска на Комисията, който до този момент не е предоставен на мене и моите адвокати, но пък е стигнал до журналистите на Капитал най-вероятно през услужливия му вносител, се застъпва „фундаменталният“ извод, че цялата дейност на КТБ и всички доходи, декларирани от мене и моите фирми, са незаконни. Гениалните заключения са направени въз основа на иска, сътворен в „лабораторията“ на Пеевски с консултант главния свидетел на следствие, прокуратура, НАП, ДАНС и КОНПИ – Бисер Лазов. Същата тази „лаборатория“ работи и по наказателното производство, по съпътстващите „разследвания“ на т. нар. извънредна парламентарна комисия, а вероятно и по доклада на форенсик компанията Аликс Партнърс.
В този план, бих искал да подчертая, че решението на КОНПИ е нелепо и абсурдно и се основава единствено и само на още по-абсурдното обвинение на прокуратурата. Искът на КОНПИ, стъпващ на това Решение, не може да издържи в независим и обективен съд. След публичното излизане на това Решение, аз и моето семейство ще поискаме чрез адвокатите си делото в СГС по искането на КОНПИ за отнемане на семейното ни имущество, както и наказателното дело, да бъдат разсекретени – да се гледат публично, но и да се предават съдебните заседания онлайн на сайта на СГС, за да може цялата българска и международна общественост да види и сама да се убеди в абсурдното и поръчково обвинение, скалъпено от държавни институции, които са подвасални на българската политико-олигархична мафия.
Междувременно на фронтовака капиталец, задълбал се в дебрите на „финансовите измами“, като копира, вероятно без да се замисли много, безобразните твърдения на КОНПИ, ще кажа:
1. Собственият капитал на „бушона“ Бромак към момента на фалиране на банката е 224 млн. лева, формиран главно от печалбата от продадените 30% от акциите на КТБ през 2009 г. – сделка, чийто обем от над 93 млн. евро и е реализирана през Софийска фондова борса.
2. Платените от мене, моето семейство и едноличната ми фирма данъци (данък печалба, ДОД и данък дивидент) надхвърлят 40 млн. лева, т.е. доказаният доход е над 400 млн. лева. Всичко това е потвърдено от пълна десетгодишна данъчна ревизия, завършена в началото на 2013 г.
3. За разлика от повечето политици и бизнесмени, които са „под вънкашност чужда и под име ново“, когато се касае за придобити имоти, нашите имоти са наша лична собственост или собственост на наши фамилни фирми и фигурират в данъчните ни декларации – включително имотът на съпругата ми в Женева, както и цитираното ми „сенчесто“ участие в Хеленик реджистър.
4. Международни разследвания срещу мене или членове на моето семейство няма. Те съществуват само във въображението на българската Поръчкатура.
5. Продажбата на имоти, която е извършила нашата дъщеря, е начин да осигури средства за себе си и за нас, нейните родители. При „болшевишките“ методи на прокуратурата (това мнение не е само мое, а на много хора, включително, както стана ясно, и на председателя на Венецианската комисия) и други органи на репресия – НАП и КОНПИ, утре може да ни забранят и да дишаме. Тук е мястото да отбележа, че моята съпруга е лишена от НАП от полагащия й се екзистенц минимум от нейните доходи, което е в пълно нарушение на човешките й права.
6. Странно е мълчанието на зомбираните текстописци на Капитал по отношение на истинската шизофрения на властта, прокуратурата и КОНПИ във връзка с т. нар. „крадени“ и „незаконно придобити“ активи – Виваком, Дунарит, Авионамс. Крайно време е да се определят дали те са предмет на делото за конфискация, или са предмет на изпълнение срещу акции, както в случая с Виваком (ВТБ) или Авионамс (КТБ). Не мога да бъда хем „крадец“, от когото конфискуват нещо, което не притежавам, хем кредиторите да се удовлетворяват в рамките на „желаното“ от тях, т.е. минималното, за което властта подозрително мълчи. Пък уж бори корупцията. Всъщност конфискацията на тези индустриални активи е най-лекият път към заграбването им и ощетяването на кредиторите на банката.
Същите тези активи, заедно с Петрол (имащи нетна стойност над 1,1 млрд. евро), бяха предложени в плана за оздравяване на КТБ, удивително единодушно отхвърлен от Парламента и Правителството. Къде бяхте тогава, драги драскачи? Може би се уплашихте, че заемите на „бушоните“ ще бъдат погасени? „По-почтено“ е, когато Вашият бос консултира държавата как да продаде БТК на една офшорка на цената на наличните пари на компанията, може би? Или пък Виваком да бъде ограбена от владеещите несобственици от ВТБ и техните български еничари Велчеви § Ко. След като видях абсолютната апатия на квестори, синдици и прокуратура към кражбите на триото Пеевски – Сталийски – Лазов, потърсих решение за спасяване на актива. Белгийският инвеститор Луврие трябваше да рефинансира КТБ за компенсация на активите Виваком, НУРТС, Дунарит и Авионамс с над 290 млн. евро съгласно договора. Тяхното придобиване не е финансирано от банката с повече от 200 млн. евро. Тъй като не спази ангажиментите си по договора, той върна акциите не на мене, а на Дмитрий Косарев. Благодарение на Косарев, крадците от ВТБ и Велчеви досега не са успели. А някои други лицемери в България вече брояха „пачките“. Това естествено не отменя ангажимента на Косарев да плати договорната сума за Виваком на Бромак по сметка в КТБ при евентуално разваляне на кражбата. Ако от това някой се интересува, разбира се.
Толкова за „незаконните“ придобивания. Благодарение на такива придобивания оцеляха и работят предприятия като Еловица – Габрово, Дунарит, Авионамс, Виваком, НУРТС, Петрол, Химически комбинат – Костенец, Стъкларски заводи Рубин и Парачин, Русенска корабостроителница, Гипс – Кошава. Като инвестиции на зелено, бяха изградени винарна Кастра Рубра, газови компании за снабдяване на Карлово, Чепеларе, Средногорие, завод за автомобили Great Wall, хотели в Свети Константин и Елена, Златни пясъци, Хисар, Банско, Пампорово, бяха поставени основите на търговски парк зад Централна гара, търговски център в Бургас и др. Всичко това чрез „незаконни финансирания“ на „бушоните“ на Василев. Вижте къде са те сега! И кой от сегашните им държатели е платил коректната им цена? Страхът от решаване на проблемите на групата Дунарит-Авионамс без участието на всесилния тандем мобилизира винаги готовия председател на КЗК Петко Николов, който влезе в историята със спряното разрешение за увеличение на капитала на Дунарит с 60 млн. лева, предназначени за погасяване на кредитите на Хедж Инвестмънт. Очевидно е, че схемите на Пеевски и Сталийски са били объркани.
Не се срамувам от това, което съм правил, нито от това, което са правили моите несправедливо обвинени колеги от фалираната от държавните институции КТБ. С активната поддръжка на медиите на Прокопиев и Пеевски (доколкото са негови)!
7. А по отношение на Булгартабак – търсете Пеевски! И Лазов, който в циклофреничния си унес не се посвени да открадне и сградата на КТБ на пл. “Гарибалди“. С помощта на онзи свидетел Тихомир Намсикойси, който уж бил мое подставено лице, но е забравил да ми върне предоставеното. Същият Лазов, който без да има нищо общо с фирмите „бушони“, припряно е откраднал през юни 2014 г. в наше отсъствие валута, равностойна на над 3,6 млн. лева от фамилната ни фирма Сънлайт Еър, част от които, казват, че е платил на действащ министър от сегашното правителство на Борисов. Да не говорим за подаръка на сградата на София прес на Водстрой 98 на Мирински – Пеевски.
Как се нарича атака, осъществена от държавни институции срещу банка със свидетели, които активно участват в разграбването на активите й? Отговорът е ясен за тези, които анализират фактите обективно, а не си изграждат мнение на база на несъстоятелни твърдения на оръдия на политико-олигархичната българска мафия.
Официално изявление на Цветан Василев, публикувано на личната му страница.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 4 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 3 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 3 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди един денБългарски фермерски пазар в Габрово










