Свържи се с нас

Култура

Диалогът „музей–местна власт” е важно условие, привличащо нови публики

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Историческият музей в Попово и неправителствената организация „Институт за приложна музеология“ организират национална конференция „Музеи и Общини“. Форумът се провежда на 7 и 8 април в град Попово, с подкрепата на Министерство на културата и Сдружението на българските музеи.

Темата е актуална с оглед опазване на българското културно и историческо наследство. Музеи от цялата страна се включват в конференцията, след която се очаква да бъдат факт предложения за подобряване на работата между музеите и местната власт.

Доц. д-р Светла Димитрова, директор на Етнографски музей на открито „Етър“, взема участие във форума, където смята да формулира съществуващи проблеми, да излезе с предложения за решаването им и да сподели добри практики от своята работа с Община Габрово.

„Всички музеи, ако не са държавни или национални, са в подчинение на Общините. Техен работодател е кметът и това понякога създава сериозни проблеми, ако кметска управа и музей не гледат в една посока“.

По думите на доц. Димитрова важен проблем е финансирането на музеите. „От една Община могат да не разрешат харченето на определени средства, ако не бъдат убедени в необходимостта това да се случи. Създават се условия за неглижиране на важни проблеми“.

Доц. д-р Светла Димитрова уточни, че опазването на паметниците е свързано със създаване на условия за по-добри експозиции, които да привличат нови публики. Диалогът „музей – местна власт“ е важно условие, за да се случи това. Сегашното състояние, обаче, изключва такава възможност.

„Диалог може да се води, ако двете институции имат равнопоставеност и заедно формулират своето разбиране за проблемите. В някои Общини се случва. Но има места, където това не става. Ако изведем този проблем, може да се инициира промяна в Закона за културното наследство, където да се регламентират по-добре тези взаимоотношения“, коментира доц. Димитрова.

Тя заяви, че много от възможностите, с които разполагат музеите за подобряване на своето финансово състояние, в момента имат пожелателен характер. Няма практика Общини, на чиито територии няма музеи, да заплащат на Регионалните музеи, които се грижат за паметниците им.

Местната власт може да приеме да направи вноска за извършените услуги, но има възможност и да не го направят, за което няма последици. Дори едно командировъчно на директор на музей, собственост на Община, зависи от подписа лично на кмета, който е работодател.

„В Габрово съществува добра практика в това отношение, която много облекчава работата на директора – да се разписва командировка в рамките на месец за текущите задачи, които трябва да се свършат“, каза Светла Димитрова, която смята да сподели този опит по време на конференцията, за да бъде приложен по възможност от нейни колеги.

„Изглежда елементарно и хората не се замислят над това, но в реалната работа създава големи проблеми и спънки. Има много културни ценности, които са извън територията на даден музей, но за тях някой трябва да отговаря. В досегашното законодателство тази отговорност беше на Общините.

Направи се поправка, която казва, че музеите отговарят за движимите и недвижимите културни ценности. Но това също е пожелателно. Ръководството на музея е длъжно да сигнализира Общината за проблем с дадена културна ценност, защото носи отговорност, но не е ясно каква. Общината от своя страна може да вземе мерки, но може и да не го направи“.

Добри практики от Габрово, които ще бъдат споделени по време на конференцията:

Съществуването на Стратегия за развитие на културата, която е задължителен елемент, но много от Общините я нямат. Наличието на фонд за култура, който също не е факт в част от населените места.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ДОЦ. ДИМИТРОВА ПРЕД РАДИО КУЛТУРА ON-AIR МОЖЕ ДА ЧУЕТЕ ТУК

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Нова цветна стена в кв.“Шести участък“

Published

on

Ново произведение на уличното изкуство в квартал „Шести участък“ украси фасадата на кооперацията на ул. „Опълченска“ № 45. Цветната стена е дело на габровеца Мирослав Живков (Джингиби) от дизайнерското студио „НоПойнт Ателие“ (NoPoint Atelier), информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета.

Творбата е вдъхновена от старинния облик на „Шести участък“, а графичните елементи са директни референции към архитектурата на квартала. Композицията е изпълнена в шест цвята и се отличава с абстрактност и колорит, които са запазена марка в стила на художника.

Това е втората артистична рисунка в „Шести участък“, чийто автор е Мирослав Живков. През лятото той преобрази старите метални щори в жилищната сграда на ул. „Николай Палаузов“ № 13.

За своите проекти Джингиби споделя: „Водещата ми идея е, че „Шести участък“ остава на мястото си, но се променя към един по-цветен и културно богат квартал!“. Творческата намеса е плод на сътрудничеството между Община Габрово и „НоПойнт Ателие“ и е част от дейностите по преобразяване на централния габровски квартал“.

Това не е първата подобна инициатива за „Шести участък“. През 2018 г. по идея на Фондация „Габрово – преди и сега“ в квартала бяха обновени няколко електрически табла. Всички те имат обща тематика в областта на литературата и изкуството в местен контекст, изрисувани са от габровски художници с помощта на дарители.

Мирослав Живков е артист и графичен дизайнер от Габрово. Завършва Национална художествена академия в София през 2016 г., а от 4 години живее и работи в родния си град. Отскоро развива и артрезиденция „NoPoint Atelier“, насочена към ситопечат, намираща се в близкото до Габрово село Баланите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Мутафчията на музей „Етър“ е обявен за живо човешко съкровище

Published

on

Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“, е обявен за живо човешко съкровище. Кандидатурата му, издигната от културната институция в която работи, е одобрена за вписване в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България.

Тази година на областния етап бяха излъчени шестнадесет предложения. На свое заседание Националният съвет по нематериално културно наследство прие работата на Националната комисия за оценка на областните кандидатури и предложи на министъра на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България да бъдат вписани шест кандидатури.

Церемонията по връчването на удостоверенията ще се проведе на 12 декември 2022 г. от 13:30 ч. в галерия „Средец“ в Министерство на културата.

На 13 декември от 11:00 часа в музей „Етър“ е обявено официалното откриване на ретроспективната изложба „Христо Маринов – майсторът творец“. Изложбата представя богатата палитрата от умения на Христо Маринов чрез изработени от него изделия. Вече 40 години той прилага автентичната технология в производството на мутафчийски изделия в музей „Етър”.

Придобитият майсторлък в редкия занаят мутафчийство го провокира да търси различни творчески предизвикателства. Той експериментира с тъкачни техники; усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия; изучава и практикува тъкане на колани „на кори“ и плетене на въжета.

През 2022 година, по предложение на музей „Етър“, майстор Христо Маринов стана кандидат на Област Габрово за вписване в Националната система „Живи човешки съкровища – България”, в сфера „Знания и умения, свързани с традиционните занаяти“. Министерство на културата публикува на сайта си информация за всички одобрени кандидатури.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Из “Тайната книга на богомилите” 4 в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

През месец декември ХГ „Христо Цокев“ представя в рубриката „Акцент на месеца” творбата на Стоимен Стоилов Из „Тайната книга на богомилите” 4. Авторът е със значителен принос за българската графика и извежда специфична линия чрез творчеството си.

Стоимен Стоилов е роден на 18.09.1944 г. във Варна. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1972 г. със специалност графика и илюстрации. През 80-те години на 20-ти век е председател на варненската група на художниците. По традиция варненската графична школа е със сериозен статут и високо ниво. Носител е на Хердерова награда през 1991 г. Има редица самостоятелни изложби в София, Варна, Париж, Осло, Москва, Одеса, Ню Йорк. Експериментира и в областта на живописта.

Цветната графика Из „Тайната книга на богомилите” 4 носи характерния почерк на автора, като разглежда митологемата за богомилството и съдържа библейска символика. Отпечатъкът е изключително прецизен в технологично отношение, предвид, че са използвани няколко цвята.

Авторът умело се ползва от ефектите и качествата на литографията и показва авангарден подход към рисунката и композицията. Очевидната способност на Стоимен Стоилов да бъде изразителен и да изследва докрай темите, които разработва, личи в серията литографии Из „Тайната книга на богомилите”.

Представеният отпечатък датира от 1981 г. и е ценна част от фонд “Графика” на ХГ „Христо Цокев”. Каним всички ценители на графичното изкуство да се докоснат до произведението Из „Тайната книга на богомилите” 4 с автор Стоимен Стоилов през месец декември в ХГ „Христо Цокев”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица