Култура
Диалогът „музей–местна власт” е важно условие, привличащо нови публики
Историческият музей в Попово и неправителствената организация „Институт за приложна музеология“ организират национална конференция „Музеи и Общини“. Форумът се провежда на 7 и 8 април в град Попово, с подкрепата на Министерство на културата и Сдружението на българските музеи.
Темата е актуална с оглед опазване на българското културно и историческо наследство. Музеи от цялата страна се включват в конференцията, след която се очаква да бъдат факт предложения за подобряване на работата между музеите и местната власт.
Доц. д-р Светла Димитрова, директор на Етнографски музей на открито „Етър“, взема участие във форума, където смята да формулира съществуващи проблеми, да излезе с предложения за решаването им и да сподели добри практики от своята работа с Община Габрово.
„Всички музеи, ако не са държавни или национални, са в подчинение на Общините. Техен работодател е кметът и това понякога създава сериозни проблеми, ако кметска управа и музей не гледат в една посока“.
По думите на доц. Димитрова важен проблем е финансирането на музеите. „От една Община могат да не разрешат харченето на определени средства, ако не бъдат убедени в необходимостта това да се случи. Създават се условия за неглижиране на важни проблеми“.
Доц. д-р Светла Димитрова уточни, че опазването на паметниците е свързано със създаване на условия за по-добри експозиции, които да привличат нови публики. Диалогът „музей – местна власт“ е важно условие, за да се случи това. Сегашното състояние, обаче, изключва такава възможност.
„Диалог може да се води, ако двете институции имат равнопоставеност и заедно формулират своето разбиране за проблемите. В някои Общини се случва. Но има места, където това не става. Ако изведем този проблем, може да се инициира промяна в Закона за културното наследство, където да се регламентират по-добре тези взаимоотношения“, коментира доц. Димитрова.
Тя заяви, че много от възможностите, с които разполагат музеите за подобряване на своето финансово състояние, в момента имат пожелателен характер. Няма практика Общини, на чиито територии няма музеи, да заплащат на Регионалните музеи, които се грижат за паметниците им.
Местната власт може да приеме да направи вноска за извършените услуги, но има възможност и да не го направят, за което няма последици. Дори едно командировъчно на директор на музей, собственост на Община, зависи от подписа лично на кмета, който е работодател.
„В Габрово съществува добра практика в това отношение, която много облекчава работата на директора – да се разписва командировка в рамките на месец за текущите задачи, които трябва да се свършат“, каза Светла Димитрова, която смята да сподели този опит по време на конференцията, за да бъде приложен по възможност от нейни колеги.
„Изглежда елементарно и хората не се замислят над това, но в реалната работа създава големи проблеми и спънки. Има много културни ценности, които са извън територията на даден музей, но за тях някой трябва да отговаря. В досегашното законодателство тази отговорност беше на Общините.
Направи се поправка, която казва, че музеите отговарят за движимите и недвижимите културни ценности. Но това също е пожелателно. Ръководството на музея е длъжно да сигнализира Общината за проблем с дадена културна ценност, защото носи отговорност, но не е ясно каква. Общината от своя страна може да вземе мерки, но може и да не го направи“.
Добри практики от Габрово, които ще бъдат споделени по време на конференцията:
Съществуването на Стратегия за развитие на културата, която е задължителен елемент, но много от Общините я нямат. Наличието на фонд за култура, който също не е факт в част от населените места.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ДОЦ. ДИМИТРОВА ПРЕД РАДИО КУЛТУРА ON-AIR МОЖЕ ДА ЧУЕТЕ ТУК
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Новинипреди 7 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Новинипреди 7 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 7 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 7 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Новинипреди 4 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Любопитнопреди 4 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 2 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 2 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”






