Свържи се с нас

Култура

Диалогът „музей–местна власт” е важно условие, привличащо нови публики

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Историческият музей в Попово и неправителствената организация „Институт за приложна музеология“ организират национална конференция „Музеи и Общини“. Форумът се провежда на 7 и 8 април в град Попово, с подкрепата на Министерство на културата и Сдружението на българските музеи.

Темата е актуална с оглед опазване на българското културно и историческо наследство. Музеи от цялата страна се включват в конференцията, след която се очаква да бъдат факт предложения за подобряване на работата между музеите и местната власт.

Доц. д-р Светла Димитрова, директор на Етнографски музей на открито „Етър“, взема участие във форума, където смята да формулира съществуващи проблеми, да излезе с предложения за решаването им и да сподели добри практики от своята работа с Община Габрово.

„Всички музеи, ако не са държавни или национални, са в подчинение на Общините. Техен работодател е кметът и това понякога създава сериозни проблеми, ако кметска управа и музей не гледат в една посока“.

По думите на доц. Димитрова важен проблем е финансирането на музеите. „От една Община могат да не разрешат харченето на определени средства, ако не бъдат убедени в необходимостта това да се случи. Създават се условия за неглижиране на важни проблеми“.

Доц. д-р Светла Димитрова уточни, че опазването на паметниците е свързано със създаване на условия за по-добри експозиции, които да привличат нови публики. Диалогът „музей – местна власт“ е важно условие, за да се случи това. Сегашното състояние, обаче, изключва такава възможност.

„Диалог може да се води, ако двете институции имат равнопоставеност и заедно формулират своето разбиране за проблемите. В някои Общини се случва. Но има места, където това не става. Ако изведем този проблем, може да се инициира промяна в Закона за културното наследство, където да се регламентират по-добре тези взаимоотношения“, коментира доц. Димитрова.

Тя заяви, че много от възможностите, с които разполагат музеите за подобряване на своето финансово състояние, в момента имат пожелателен характер. Няма практика Общини, на чиито територии няма музеи, да заплащат на Регионалните музеи, които се грижат за паметниците им.

Местната власт може да приеме да направи вноска за извършените услуги, но има възможност и да не го направят, за което няма последици. Дори едно командировъчно на директор на музей, собственост на Община, зависи от подписа лично на кмета, който е работодател.

„В Габрово съществува добра практика в това отношение, която много облекчава работата на директора – да се разписва командировка в рамките на месец за текущите задачи, които трябва да се свършат“, каза Светла Димитрова, която смята да сподели този опит по време на конференцията, за да бъде приложен по възможност от нейни колеги.

„Изглежда елементарно и хората не се замислят над това, но в реалната работа създава големи проблеми и спънки. Има много културни ценности, които са извън територията на даден музей, но за тях някой трябва да отговаря. В досегашното законодателство тази отговорност беше на Общините.

Направи се поправка, която казва, че музеите отговарят за движимите и недвижимите културни ценности. Но това също е пожелателно. Ръководството на музея е длъжно да сигнализира Общината за проблем с дадена културна ценност, защото носи отговорност, но не е ясно каква. Общината от своя страна може да вземе мерки, но може и да не го направи“.

Добри практики от Габрово, които ще бъдат споделени по време на конференцията:

Съществуването на Стратегия за развитие на културата, която е задължителен елемент, но много от Общините я нямат. Наличието на фонд за култура, който също не е факт в част от населените места.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ДОЦ. ДИМИТРОВА ПРЕД РАДИО КУЛТУРА ON-AIR МОЖЕ ДА ЧУЕТЕ ТУК

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица