Свържи се с нас

Култура

Изкусни майстори разкриха в ЕМО „Етър” тайните на своя занаят

Published

on

Гергана Симеонова представя своите икони и рисувани фрагменти върху камък © ЕМО "Етър"

Гергана Симеонова представя своите икони и рисувани фрагменти върху камък © ЕМО „Етър“

В Етнографски музей на открито „Етър”се състоя втората част от инициативата „Европейски дни на художествените занаяти”. Майстори от различни краища на България разкриват пред посетителите тайните на своя занаят.

Знаете ли кой е създал Рачо и Дешка?
path_212691

Очите на група деца, събрани около Ива Русинова светят, погледите им са съсредоточени, малчуганите не пропускат нито една от думите, казани от сценографа на кукления театър в Габрово. Историята, която тя представя е повече от увлекателна.

Първият куклен театър в България е бил габровски, а първият актьор, представил кукли пред публиката се е наричал Нено. Нено Милчев е ходил по панаирите с една дървена кутия и изработените от него две кукли – Рачо и Дешка.

Играта с кукли е подготовка на децата за живота им като възрастни. Останало само в къщи, детето най-често взема една кукла и тя оживява в ръцете му. Кукла може да се направи от най-различни предмети, стига въображението да няма граници.

Свещта от чист пчелен восък като произведение на изкуство!
path_212692
Чист пчелен восък и конец са необходими на Любомир Йорданов от Казанлък, за да създава своите свещи. Другото е сръчност. Изглежда лесно, но не е. За този занаят е необходимо да имаш усет. Преди 15 години Любомир Йорданов разбира, че го притежава. Той не успява да открадне занаята от някого, полага усилие, за да се научи сам, но няма нищо против да предаде знанието си на други. И го прави по време на „Европейските дни на художествените занаяти” в ЕМО „Етър”.

Свещарството е изкуство, но и занаят, продуктите от който имат своите предимства. Майстор Любомир Йорданов не пропуска да ги представи пред посетителите. Предимствата на свещите от пчелен восък са, че не пушат, не капят и горят много по-дълго от свещите, изработени от парафин.

Да видиш в природата неща, скрити за околните!
path_212690
Дряновецът Димитър Димитров също се е учил сам на занаята си. Майсторът има особено умение – вижда в природата предмети, които много често остават незабелязани за околните. Благодарение на дарбата си и малко оформяне с прости инструменти той може да направи от един клон скулптура. На щанда му в ЕМО „Етър” могат да се видят дяволи, птици, дракони. Негови дървени скулптури има на всички континенти. Хората ги поръчват за подаръци или ги отнасят със себе си като украса за своите домове.

В ЕМО „Етър” можеше да се види изработване и оцветяване на малки глинени фигури за пластична украса.

Кой друг, ако не майстор от ЕМО „Етър” може да покаже този занаят? Веселин Дамянов създава творби, които са истински произведения на изкуството.

Изделия за съвременния бит изработват участниците в Седянката в ЕМО „Етър”

path_212689
Басмаджийството е занаят, благодарение на който облеклото на българите е било толкова пъстро. Той представлява щамповане на текстил с дървени матрици. ЕМО „Етър” предложи демонстрацията на Тони Димитрова, завеждащ филиал Музей на текстилната индустрия, който е част от Национален политехнически музей – София.

Екип на „Златната ябълка”: „Ако ще се води битка, нека да е за България”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица