Свържи се с нас

Култура

Изкусни майстори разкриха в ЕМО „Етър” тайните на своя занаят

Published

on

Гергана Симеонова представя своите икони и рисувани фрагменти върху камък © ЕМО "Етър"

Гергана Симеонова представя своите икони и рисувани фрагменти върху камък © ЕМО „Етър“

В Етнографски музей на открито „Етър”се състоя втората част от инициативата „Европейски дни на художествените занаяти”. Майстори от различни краища на България разкриват пред посетителите тайните на своя занаят.

Знаете ли кой е създал Рачо и Дешка?
path_212691

Очите на група деца, събрани около Ива Русинова светят, погледите им са съсредоточени, малчуганите не пропускат нито една от думите, казани от сценографа на кукления театър в Габрово. Историята, която тя представя е повече от увлекателна.

Първият куклен театър в България е бил габровски, а първият актьор, представил кукли пред публиката се е наричал Нено. Нено Милчев е ходил по панаирите с една дървена кутия и изработените от него две кукли – Рачо и Дешка.

Играта с кукли е подготовка на децата за живота им като възрастни. Останало само в къщи, детето най-често взема една кукла и тя оживява в ръцете му. Кукла може да се направи от най-различни предмети, стига въображението да няма граници.

Свещта от чист пчелен восък като произведение на изкуство!
path_212692
Чист пчелен восък и конец са необходими на Любомир Йорданов от Казанлък, за да създава своите свещи. Другото е сръчност. Изглежда лесно, но не е. За този занаят е необходимо да имаш усет. Преди 15 години Любомир Йорданов разбира, че го притежава. Той не успява да открадне занаята от някого, полага усилие, за да се научи сам, но няма нищо против да предаде знанието си на други. И го прави по време на „Европейските дни на художествените занаяти” в ЕМО „Етър”.

Свещарството е изкуство, но и занаят, продуктите от който имат своите предимства. Майстор Любомир Йорданов не пропуска да ги представи пред посетителите. Предимствата на свещите от пчелен восък са, че не пушат, не капят и горят много по-дълго от свещите, изработени от парафин.

Да видиш в природата неща, скрити за околните!
path_212690
Дряновецът Димитър Димитров също се е учил сам на занаята си. Майсторът има особено умение – вижда в природата предмети, които много често остават незабелязани за околните. Благодарение на дарбата си и малко оформяне с прости инструменти той може да направи от един клон скулптура. На щанда му в ЕМО „Етър” могат да се видят дяволи, птици, дракони. Негови дървени скулптури има на всички континенти. Хората ги поръчват за подаръци или ги отнасят със себе си като украса за своите домове.

В ЕМО „Етър” можеше да се види изработване и оцветяване на малки глинени фигури за пластична украса.

Кой друг, ако не майстор от ЕМО „Етър” може да покаже този занаят? Веселин Дамянов създава творби, които са истински произведения на изкуството.

Изделия за съвременния бит изработват участниците в Седянката в ЕМО „Етър”

path_212689
Басмаджийството е занаят, благодарение на който облеклото на българите е било толкова пъстро. Той представлява щамповане на текстил с дървени матрици. ЕМО „Етър” предложи демонстрацията на Тони Димитрова, завеждащ филиал Музей на текстилната индустрия, който е част от Национален политехнически музей – София.

Екип на „Златната ябълка”: „Ако ще се води битка, нека да е за България”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица