За производството на енергия от възобновяеми източници може да се въведе т. нар. "данъчен неутралитет".

АЕЦ “Белене”? Да бъде или да не бъде? Към тази хамлетовска дилема може да се добави и още един въпрос. Дали пък България да не заложи на енергията от възобновяеми източници?

Ако през последните месеци бяхме потърсили отговорите им от кабинета “Борисов” само щяхме да се объркаме допълнително. Защото правителството има хаотични и често противоречиви реакции както за АЕЦ “Белене”, така и за новия проектозакон за енергията от възобновяеми енергийни източници.

След като серията от СРС-скандали отшумя, в общественото пространство усилено се заговори за енергийните проекти на България и за ускоряване на процедурата по тяхната реализация. Кабинетът “Борисов” за пореден път забавя оформянето на конкретно предложение за стойността на проекта “Белене”. Очаква се изготвянето на анализа на британския консултант HSBC да продължи 18 месеца.

Освен технико-икономическа част, HSBC трябва  да предостави и необходимите доказателства за

възможностите за износ на електроенергия към съседни страни

Същевременно се заговори, че “Атомекспортстрой” може да предяви иск в размер на 1 милиард евро за пропуснати ползи.

От руския гигнат предлагат два варианта:

1) твърда цена в размер на 6.298 милиарда евро

или

2) базова цена от 3.997 милиарда евро плюс ескалационни добавки

И в единия, и в другия случай е калкулиран процентът на инфлация, така че във финансово отношение е без особено значение кой от двата варианта ще бъде избран. На срещата с българските медии в Москва, проведена на 20 април, вицепрезидентът на “Атомекспортстрой” Генадий Тепкян открито заяви, че за икономиката на България “не е важно колко струва АЕЦ “Белене”. Според него “ние не сме на пазара, за да ни интересува колко струват доматите – гръцки или турски”, цената е важна само за инвеститорите, които трябва да се съобразят с възвращаемостта на проекта. Предвид колебанията на НЕК по отношение на финансирането, от “Атомекспортстрой” предлагат включването на АЕЦ “Козлодуй” като партньор по проекта и изразяват увереност, че до 1 юни ще бъде сключен окончателен договор за строежа.

Дали окончателният договор ще бъде сключен в рамките на сроковете, заложени в ЕРС-договора или партньорите по проекта ще се споразумеят за поредното отлагане е трудно да се прогнозира. Но едно е ясно – всяко отлагане води до допълнително оскъпяване на проекта, за което в крайна сметка ще трябва да заплатят потребителите.

Каква е цената на АЕЦ “Белене”?

Едновременно с това

спада и доверието към България

като надежден партньор по международни проекти от такъв мащаб.  Стигна се дотам, че се наложи “Росатом” и “Атомстройекспорт” да обясняват колко безопасен е проектът и как България само би могла да спечели от неговата реализация. Мълчанието на българското правителството пък е повече от обезпокоително. Очевидно е, че АЕЦ “Белене” е необходим, най-малкото защото в страната се очаква да бъдат изградени големи мощности от соларни и ветрогенераторни паркове, които обаче са зависими от климатичните условия и в случаите, когато не може да се разчита на тях, ядрената енергия е надежден резервен вариант.

Инвестициите във възобновяеми енергийни източници е също отдавна отлаган проблем, който беше обект на ожесточени дебати през седмиците непосредствено преди Великден. Докато през юли миналата година министър Трайчо Трайков бе на мнение, че ако американската компания AES реализира проекта си за изграждане на соларна централа от 80 МВт край Силистра, потребителите на електроенергия ще трябва да плащат с около 100 милиона лева повече годишно, сега ГЕРБ твърдо застават зад проекта за нов закон за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ). Той трябва да

фиксира цената на произвеждания ток за срок от 20 години,

без ДКЕВР да може да я намалява всяка година.

Споровете по проектозакона са продиктувани от два основни проблема:

1) Сключените към момента договори за изграждане на ветрогенераторни и соларни паркове надхвърлят с 2,5 пъти капацитета на мрежата и целите на България и са на стойност над 30 милиарда лева.

2) Според експертната оценка, ако всички заявени за изграждане мощности от ВЕИ влязат в експлоатация, цената на тока ще се увеличи с 10 пъти.

А инвестициите трябва да бъдат реализирани, за да се спази задължението съгласно Директива 2009/28/ЕО за постигне на 16% дял на ВЕИ в крайното потребление на енергия до 2020 година.

Основният въпрос, който вълнува обществото и медиите е защо проектозаконът предвижда цената да не бъде променяна за период от 20 години, при условие, че новите технологии за производство на енергия от ВЕИ навлизат много бързо. Това наред с увеличаването на мощностите води до намаление на цените и бърза възвращаемост на инвестициите – в рамките на максимум 7-8 години. Разбира се, в новия проектозакон периодът е действително намален от 25 на 20 години, но тази промяна е незначителна и в никакъв случай не може да се очаква, че ще бъде в полза на потребителите.

Излиза, че в стремежа към постигане на баланс между интересите на инвеститори и потребители, везните се наклоняват повече в полза на инвеститорите, които използват всякакви лобистки средства, за да защитят финансовите си интереси. Предвид бързата реализация на проектите и почти незначителните оперативни разходи по поддръжка на обектите, тези инвестиции ще носят огромни печалби, но ще са значително финансово бреме за крайните потребители. По разчетите на НЕК един мегават час се закупува на цена 760,48 лева без ДДС от фотоволтаици до 5 МВт, а от останалите (над 5 МВт) на цена 699,11 лева.

От друга страна, запазването на цената за период от 20 години нарушава и пазарната конкуренция, а загубата на такава във всеки сектор има негативен ефект върху качеството на предлаганите услуги и стимулирането на процесите на внедряване на нови технологии. В рамките на разумното е да се приложи този механизъм за ценова регулация в периода на възвращаемост на проектите, но след това съвсем логично и естествено би било

цената да може да се променя съобразно пазарната конюнктура

Друг съществен елемент, който засяга производството на “зелена енергия”, е фактът, че голяма част от проектите за ВЕИ са субсидирани по линия на европейските фондове. Това е още един фактор, оказващ влияние върху намалението на себестойността на продукта, а оттам и на цената за потреблението му. Такова подпомагане е предвидено, например, за изграждане на фотоволтаици до 5 МВт, за които подадените проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 многократно надхвърлят заложените бюджетни лимити. Към момента няма нито един одобрен проект по програмата, защото се очаква политическо решение, което най-вероятно е свързано и с новите промени в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници.

Разбира се, инвеститорите във ветрогенераторни и соларни паркове трябва да бъдат стимулирани, за да се осъществи плавен преход към употребата на алтернативни енергийни източници. Повърхностно е твърдението, че до 2020 година има достатъчно време и забавянето в изпълнението на проектите не е чак толкова фатално. Ефектът от въвеждането им се очаква да допринесе еднакво както за опазването на околната среда и намаляването на вредните емисии, така и за предлагането на евтина електроенергия. Именно такава е ролята на субсидиите за този вид проекти.

Ако правителството действително е загрижено за регулирането на цената на електроенергията, то би могло да избере други, доказано успешни регулативни методи. Например, един възможен механизъм за стимулиране на инвестиции във ВЕИ е прилагането на т.нар. “данъчен неутралитет”. Това е механизъм, при който производството на електроенергия от алтернативни енергийни източници се облага с по-малък данък за сметка на данъците и таксите за други видове производства. А по-ниският данък означава и по-ниска пазарна цена.

Противоречивите сигнали по отношение на надеждността на проектите всява паника сред обществото, което е еднакво загрижено за сигурността и доходите си. Парадоксалното е, че вместо да доведат до намаляване на цената за електроенергия, в настоящото си състояние и АЕЦ “Белене”, и проектите за ВЕИ водят до нейното оскъпяване и до насаждане на страхове и притеснения у потребителите по отношение на икономическата ефективност и последиците върху и без това стопяващите им се доходи и спестявания.

автор: Юлия Добрева

Аргументи БГ