Икономика
Негативни тенденции – част 4
/продължение/…
Резултатът ни се покачва с 2,6 пункта спрямо предходното издание, което се отразява и на класирането ни. През 2010 година заемаме 60-то място и сме малко по-напред от Румъния и Турция, но изоставаме от Македония. В дългосрочен план не се забелязва ясен тренд на към повече икономическа свобода у нас. Негативните ефекти от кризата не се превърнаха в катализатор за реформи, а по-скоро провокираха тяхното отлагане. Индексът показва, че започналото възстановяване разкрива нови възможности за промени, който трябва да бъдат използвани. След шока от кризата, то разпространението на икономическата свобода у нас е в застой.
Влизането на България в ЕС донесе непосредствената свобода на българите да пътуват свободно из Европа, но данните показват, че възможностите, които се разкриват от членството ни все още далеч не са оползотворени, а повечето страни в ЕС се представят много по-добре нас. Българският резултат е над средния за света, но е по-нисък от средния за региона – 26-то място сред 43 страни в Европа. Въпреки това, България отново попада в групата на умерено свободните. Отбелязваме подобрение по повечето показатели – начело с размер на правителството, парична свобода, инвестиционна свобода и свобода на труда.
Най-голямото подобрение се дължи както на сравнително ограничения ръст на публичния сектор, така и на по-ниската инфлация – и двете причинени от кризата. Индекс 2010 много ясно показва, че икономическата свобода на българите е най-силно заплашена от незащитените права на собственост и широко разпространената корупция. Това са единствените показатели, по които България получава резултат по-нисък от 50 пункта, като именно това е границата за да може да се нарече България що годе икономически свободна. Спад се наблюдава единствено при свободата на бизнеса и се отбелязва, че започването на бизнес у нас може да бъде допълнително подобрено.
Освен изброените негативни тенденции е налице и още една – увеличава се дълговото ни бреме. България прогресивно започва да трупа нови правителствени дългове. Министерството на финансите планира да емитира освен 1 млрд. евро еврооблигации на международните финансови пазари и до 1 млрд. лв. (662 млн.$) ДЦК на местния пазар през 2011 година. Независимо, че това е спад в сравнение със заложените през 2010 г. 1,5 млрд. лева, когато икономиката започна да излиза от дълбоката рецесия, както пише агенция Ройтерс, то е налице тенденция на нарастване на задлъжнялостта в българския публичен сектор.
/следва продължение/…
Йосиф Аврамов
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Кримипреди 6 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 5 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 5 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Икономикапреди 4 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт
-
Кримипреди 2 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)










