Свържи се с нас

Икономика

Ударени от закона и бандите

Published

on

Председателят на златарите в България г-н Димитър Алексиев даде пресконференция в София, за да защити честта на златарите у нас, които работят едновременно като златарски ателиета и като магазини. Преди 8 месеца браншът поиска от МФ да се направи в нормативната уредба разграничение в дейността на златарските ателиета от тази на магазините и заложните къщи, които продават златни бижута. От НАП са отговорили на бранша, че ще се създаде работна група. Какви са резултатите от работната група и въобще дали тя е създадена и ако е създадена защо никой не е поканил осем месеца бранша на разговор?

Вместо диалог , служител на НАП набеди златарите в нанесени щети за над 3 млн.лв. Това „огромно“ престъпление, в сравнение с контрабандата за стотици милиони, отново постави въпроса за липсата на диалог с бизнеса. Ако преди осем месеца се бе сформирала работна група с участие на бранша сега щеше да има нормативна уредба , която да разграничи дейността на златарските ателиета от тази на магазините и на заложните къщи. Щеше да е ясно, че златарските ателиета имат право да работят с немаркирано злато, защото това злато е материал на клиента и нарушение ще има , ако това немаркирано злато не е счетоводно заприходено. Ако контролните органи открият разлика в заприходеното немаркирано злато и наличността в касата, то те тогава би трябвало да потърсят обяснение от златарското ателие.

В момента с това осем месечно бездействие и неясноти в нормативната уредба се поставя под въпрос бизнеса на златарските ателиета. Те са притиснати от държавата и ще загубят делата в съда, които те водят за въпросното немаркирано злато. Златарските ателиета станаха обекти на обири от банди. Така се оказа, че от едната страна те бяха ударени от две страни – от едната страна държавата, която ги набеди, че работят с немаркирано злато и им го конфискува , а от друга страна от бандитите. Бяха заклеймени от служител на НАП като рискова група и ги изкараха престъпници.

в.Търговски вестник

Икономика

Минимален спад на работещите в региона

Published

on

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Габрово към края на декември 2023 г. са 38.0 хил. души, като намаляват с 0,1% спрямо края на септември 2023 г. Това съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

В сравнение с края на третото тримесечие на 2023 г. намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и на творчески продукти; далекосъобщения“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Професионални дейности и научни изследвания“ и „Транспорт, складиране и пощи“.

Увеличават се наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности „Административни и спомагателни дейности“, „Култура, спорт и развлечения“, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Образование“.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 45.7% и 11.5%. В края на декември 2023 г. в сравнение със същия период на 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение се намаляват с 0.9 хил., или с 2.4%.

Най-голямо намаление на наетите в процентно изражение се наблюдава в икономическите дейности:, „Създаване и разпространение на информация и на творчески продукти; далекосъобщения“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Операции с недвижимо имущество“ и „Административни и спомагателни дейности“.

Зареди още

Икономика

Габрово остава на осмо място в страната по средна заплата

Published

on

Област Габрово запазва осмо място по средна брутна месечна работна заплата в края на четвъртото тримесечие на 2023 година. Официалните данни оповестиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2023 г. е 1 671 лв, ноември – 1 710 лв, и за декември – 1 755 лева. В сравнение с останалите области на страната, по този показател регионът ни се нарежда след София (столица), Варна, Враца, София (област), Стара Загора, Пловдив и Русе.

През четвъртото тримесечие на миналата година средната месечна работна заплата в област Габрово e 1 712 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2023 г. с 5.1%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са: “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”, „Образование“ и „Култура, спорт и развлечения“.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. най-високо е заплащането в дейностите „Професионални дейности и научни изследвания“, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Строителство“.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата нараства с 11.2% спрямо същия период на 2022 г. В обществения сектор увеличението е 16.6 %,а в частния сектор – 11.8%. Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2023 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 545 лева „Образование“ – 2 470 лева „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 267 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 910 лева „Административни и спомагателни дейности“ – 915 лева „Други дейности“ – 993 лева.

Зареди още

Икономика

Камарата на строителите в България се срещна с местната власт в Габрово

Published

on

Камарата на строителите в България проведе среща с местната власт в Габрово и с областния управител Мария Башева – Венкова. Това е петата поред дискусия на организацията с представители на местната власт в България за мандат 2023 г. – 2027 г.

„Изпитвам уважение към всеки един от Вас заради труда, който полагате, заради трудностите, с които ежедневно се борите, заради усилията, които влагате във Вашата работа, както и за рисковете, които поемате. Строителната професия е свързана с много несигурност, но това, което изградите, не само променя инфраструктурата, но оставя и следа в историята. “, каза в приветствието си Мария Башева – Венкова.

Събитието бе организирано от Областното представителство на КСБ в Габрово и вестник „Строител“, който е инициатор и медиен партньор на инициативата. Домакини на проявата бяха председателят на ОП на КСБ-Габрово, Пламен Петров и кметът на общината Таня Христова.

В срещата участваха още председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, изпълнителният директор на Камарата арх. Иван Несторов, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. Строител, инж. Виктор Шарков, председател на УС на НКСВ и представители на фирмите-членове на КСБ от областта.

Участниците в дискусията обсъдиха важни за строителния бранш въпроси, а кметът на Габрово Таня Христова представи параметрите на бюджета на общината за 2024 г. и инвестиционната програма, която ще се изпълнява през тази година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица