Свържи се с нас

Икономика

Слаб капиталов пазар

Published

on

В последния на изминалата година 30.ХІІ. ръководството на НАП отчете реализиране на 100% изпълнение на годишния си план (коригиран в актуализирания през лятото Бюджет 2010),респективно събрани 11,956 млрд. лева. Тази сума е с 11% по-малка в сравнение с 2009 г., а събрания ДДС е 17 % по-малко. В същото време годишният план на агенцията е преизпълнен с 25,5 млн. лева. Същевременно агенцията е натрупала 9 млрд. лева несъбрани вземания през последните 10-15 години. Най-често те са поради схеми за източване на ДДС, прехвърляне на малоимотни граждани и “кухи” имоти, които на практика са “несъбираеми”.

Агенция „Митници” също отчете преизпълнение на плана си спрямо актуализирания бюджет за миналата година и събрани 2,9 млрд.лв. приходи. Независимо от тези не особено радостни резултати осемте хиляди данъчни служители и около 3 500 митничари нямат основание да се срамуват от своята работа. Когато част от икономиката не работи на пълни обороти, вътрешното потребление е рекордно ниско, а не малка част от българския бизнес е преминала в сивия сектор е твърде неправилно и лековато да се обвиняват данъчните и митническите инспектори за недостатъчните приходи във фиска.

Друга не по-маловажна причина е хаотичното ръководство на държавните финанси на най-високо ниво, където отсъства целенасочена финансова средно и дългосрочна политика по отношение на укрепване на данъчната и митническата ни администрации. Необмисленото ликвидиране на мениджмънта на регионално ниво в края на 2009 г. в НАП (частично от 29 териториални дирекции останаха една 6) и Агенция „Митници” (изцяло) също оказа влияние на намалените приходи във фиска. При липсата на финансова полиция към министъра на финансите, е правилно част от ресурса на 70-те хиляди работещи в МВР и ДАНС, вместо да участва в зрелищни полицейски акции, да съдейства за снижаване на обема на сивата ни икономика и най-вече в редуциране на контрабандата, която е достигнала напоследък 40 % при търговията с цигари, а и при алкохолните напитки не е по-ниска.

Недостигът на приходи в хазната можеше да бъде дискутирано и да се потърсят адекватни решения в несъздадения все още Съвет за финансова стабилност. То се отлага повече от половин година по вина на министъра на финансите Симеон Дянков, който не за първи път игнорира приет по негово време нормативен акт. С промени в Закон за Комисията за финансов надзор (КФН) се предвижда създаването му, а те бяха обнародвани в „Държавен вестник“ (бр.43 от 08.06.2010 г.). Освен него участват в съвета управителят на Българската народна банка Иван Искров и председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Те са изпратили напомнителни писма в тази връзка до МФ, но отговор от министър Дянков засега няма. Наличието на Съвет за финансова стабилност е от изключителна важност в обстановка на световната финансова и икономическа криза, от която не е ясно кога България ще излезе.

В закона е предвидено съвета да изпълнява ролята на щаб за управление и надзор на финансите у нас с оглед постигането на максимално ефективна политика за излизане от кризата. Най-спорният въпрос – как да се регламентират правомощията на финансовия министър, КФН и БНБ и в крайна сметка между първо и второ четене текстовете в законопроекта за КФН бяха прецизирани и в крайна сметка функцията на съвета стана консултативна. Той следва да съдейства за по-ефективно сътрудничество чрез обмяна на информация и оценка на състоянието и развитието на финансовата система и финансовите пазари в страната. Съветът, като съвещателен орган ще оценява състоянието на националната финансова система и финансовите пазари и осигурява информираност между членовете си за участниците на пазара, както и за основните събития и тенденции, които могат да окажат влияние върху националната финансова система. Важна негова задача е наблюдението и анализа на системните рискове за стабилността на националната финансова система, както и обсъждането на мерките за въздействие в случай на заплаха за стабилността на националната финансова система или финансова криза.

Съветът следва да координира дейността в съответствие с правомощията на членовете си в случай на непосредствена заплаха или криза в националната финансова система и пазари. В неговите прерогативи е и обсъждането на предложения за усъвършенстване на практиката по прилагане и подобряване на нормативната уредба на финансовите пазари. Какво обаче следваше да свърши още Съвета за финансова стабилност по отношение на функционирането на банките и на фондовата ни борса, ако бе създаден?Независимо, че е налице стабилност в банковата ни система понастоящем, по отношение на относително високите лихви по кредитите бяха отправени доста критики. Обяснение за тях има и то е по-високия риск, който генерират българските кредитоискатели, съответно юридическите лица, поради ниската конкурентосопособност на българската икономика и физическите лица, вследствие на ниските доходи – ниска платежоспособност. От друга страна лихвите по депозитите са сравнително от най-високите в ЕС (5-7 %) и в момента българинът не само не се страхува от банков фалит, а с готовност спестява в банките, особено след като някои наши сънародници загубиха част от своите вложения във взаимни фондове, акции и облигации след 2008 г. Банковата система запазва финансовата си устойчивост с подобряваща се ликвидност, добра доходност и привлечени средства и активи, но и тя е засегната от кризата, макар и не толкова силно както е при някои промишлени предприятия, които отчитат през последните две години нетна загуба.

Близо два пъти се е свила печалбата на банковия сектор у нас за последните две години – периода, в който кризата се усети най-силно в българската икономика. По данни на БНБ към края на ноември 2010 г. печалбата в сектора достига 584 млн. лв. за единайсетте месеца на годината, докато в края на 2008 г. тя е била 1.4 млрд. лв. Спадът във финансовите резултати на банките се дължи на няколко основни причини – нараснали разходи за покриване на загуби от необслужвани кредити, силно свити приходи от лихви и комисиони заради слабото кредитиране, изплащане на все още сравнително високи лихви по депозити, наследени от времето на войната за привличане на клиенти. Въпреки неблагоприятните фактори банковата ни система отново ще завърши поредната кризисна година с печалба. През ноември общият финансов резултат отчита повишение с 67 млн. лв., но за 2010 г. се очаква печалбата да е по-ниска спрямо отчетените през предходната година 780 млн. лв.Положително явлениее, че независимо от кризата българинът спестява и с над 4 млрд. лв. са се увеличили спестяванията.

Според актуалните данни на БНБ в края на септември 2010 г. депозитите на домакинствата в банките са на стойност 25,9 млрд. лв. В края на септември 2008 г., когато българските банки започват за пръв път да изпитват затруднения с привличането на нови пари, депозитите на населението са били за 21,833 млрд. лв.За разлика от стабилната ни банкова система, която не се нуждае особено от евентуални препоръки на Съвета за финансова стабилност, то по отношение на капиталовия пазар у нас, те са крайно необходими. Той за трета поредна година е встагнация и финансовите деривати и останалите ценни книжа ще станат още по-непривлекателни за българските бизнесмени и граждани поне в следващите 2-3 години. Това не е случайно и след като се погледне графиката на водещия индекс на Българската фондова борса SOFIX, може да се разбере защо съвсем скоро сп. “Икономист” определи българите като най-тъжната нация в света. На фона на чувствителните ръстове на индексите при развиващите се пазари през 2010 г. нашата борса отчете спад от 15,13 % и към 30.ХІІ.2010 г. е362,35 пункта. За да има Българияконкурентна и ефективна икономика е необходимо да се развивакапиталовият пазар, както и небанковите финансови услуги. Много малко са държавите в света, в които фондовите им борси през 2010 г. имат спад, а обикновено ръстът на индексите в тях през изминалата година е двуцифрен. Понастоящем, когато ни управлява дясно правителство, борсата ни е сред най-слабо представящите се в света, а най-добрите години за капиталовия ни пазар бяха през 2006 и 2007 г. (по време на управлението на доминирания от левицата (БСП) кабинет).Само със смени на ръководството на БФБ и КФН и на практика национализирането на 7,26 % от БФБ, с което държавата стана мажоритарен акционер в нея, не се стимулира капиталовия пазар, а точно обратно. Одържавяването на компанията Българска фондова борса АД в страна от ЕС е повече от странно. С увеличението на капитала й, Министерството на финансите стана мажоритаен акционер в компанията с 50.05%. В края на декември 2010 г. в „БФБ-София“ постъпи заявление за допускане до търговия на „Неофициален пазар на акции“, на емисия акции, издадена от „БФБ-София“ АД в размер на 6 582 860 лв., разпределени в 6 582 860 книжа с номинална стойност от по 1 лев. По този начин БФБ-София“ стана публична и е логичен въпроса – защо? Очакваната са през 2011 година дружеството „БФБ-София“ АД да не реализира голяма печалба (т.е.то да е или загуба или с малка печалба).Тази прогноза не би стимулирала спекулантите (те сигурно имат същите очаквания) да търгуват с тази емисия,което би рефлектирало евентуално върху ниската й ликвидност. В началото на търговията с книжата на БФБ може да има някаква незначителна еуфория, но вероятно това ще е за кратко. В случай обаче, че вече е договорена сделка с купувач на държавния дял (възможен е такъв вариант) при последващата препродажба от него, той няма да плати данък върху печалбата от такава сделка, защото дружеството ще е листвано на БФБ?!? Това ще стане обаче само, ако новият собственик (ако се продаде държавния дял) и препродаде на печалба закупените от него акции на по-късен етап и ако фирмата купувач е регистрирана в ЕС.Абсурдното в случая е, че министърът на финансите (който следва да е пазител на държавната хазна) е предложил БФБ да получи публичен статут и с това би подпомогнал при последваща препродажба да бъдат спестени данъци от новия собственик, вместо те да постъпят в бюджета?! Логичен е въпроса щом новият собственик можеше и сам да предприеме такива действия и пак да си спести данъка, защо се налага МФ да го подпомага за това?!Изпълнителната власт продължава да нехае за развитието на капиталовия ни пазар.Правителството на ГЕРБ сериозно допринесе за спада на цените на българските акции, като не само че не изпълни обещанията си за листване на борсата на миноритарни дялове от атрактивни предприятия, но и национализира 100 млн.лв от професионалните пенсионни фондове. Комисията по финансов надзор подготви рязко вдигане на таксите си, които впоследствие частично коригира и ги редуцира. От няколкото имотни скандала напоследък следва, че инвестициите в имоти са на почит сред управляващите от ГЕРБ.Част от тях притежават множество апартаменти, магазини, вили,а инвестициите в ценни книжа вероятно не са импознати и за затова не са на почит за правителството ни. Поради това, то неглижира пазара на ценни книжа, адойде на власт с обещания за приватизация на миноритарни пакети от ЕОН и на някои енергийни компании, с които да се задвижи търговията на борсата.По този начин можеше да се привлекат известни приходи за бюджета от приватизацията им. Поради незавидното състояние на капиталовия ни пазар на практика не е възможно набирането на него на свеж финансов ресурс от публичните дружества. Те разчитат за финансиране единствено на банките, тъй като липсва алтернатива за финансиране чрез фондовата ни борса.Известно е, че само преди 3-4 години (2006, 2007 и 2008 г.) фирмите получиха на борсата ни, чрез емисиране на облигации или акции известно финансиране (то не бе никак малко – няколко милиарда лева). Част от средствата (с изключение на спекулативните инвестиции в ценни книжа) бяха инвестирани от бизнеса в реалната икономика и бяха вложени в разширяване и обновяване на производствените им мощности. Mоже би повишеният износ с около 33 % и ръста в туризма и в аутсорсинга у нас, също допринесоха за допълнителното подценяване навъзможностите за набиране на свеж паричен ресурс на БФБ през 2010 г.Поведението на някои публични компании също допринесе за загубата на доверие в капиталовия ни пазар.“Мостстрой”АД обяви процедура по несъстоятелност, която засега не се прие от съда. Свързаният с него “Холдинг Пътища” продаде твърде евтино три от най-големите си дружества, което е доста странно. Очакванията , че през 2011 г. БФБ ще започне да калкулира позитивни вести са по-скоро неоправдани и вероятно ще продължи стагнацията на нея. Абдикацията от намеренията за борсова приватизация, освен продажбата на държавния дял в БФБ, също влияе зле на капиталовия ни пазар. Дори само, ако Булгартабак холдинг или държавния дял на ЕОН (проспекта е одобрен от КФН) се предложат на борсата, сделката с техните книжа може да съживи малко интереса към нея.През настоящата 2011 г. със сигурност, а и през следващите 2-3 години, пикът на СОФИКС от 1952,4 пункта от 15.Х.2007г. няма да бъде достигнат.

Автор д-р Йосиф Аврамов.

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Икономика

Заразява ли коронавирусът пазара на имоти?

Published

on

Към настоящия момент не може да се говори за някакви налагащи се тенденции или срив на имотния пазар.

Продавачите
Поради налагащите се мнения, че се очаква спад на цените на имоти много от продавачите излизат от пазара и спират продажбите, което автоматично води до дефицит на наличните имоти. Това пък от своя страна прави техните цени стабилни, тъй като купувачите няма на каква база да правят ниски оферти и предложения. Така че в обобщение не се наблюдава целеустремен спад на цените на имотите надолу.

Купувачите
Извънредната ситуация доведе до отсяване на купувачите. На пазара останаха само мотивирани и знаещи какво искат. Физическите огледи са значително по-малко, но за сметка на това много по-ефективни на принципа „Дойдох, видях и купих!“

Относно купувачите, които очакват последващи дивиденти от покупката на имот е важно да се знае, че предстоят интересни времена и умните инвеститори могат да направят много добри сделки.

Банките и кредитирането БНБ
направи препоръка към търговските банки да се поддържа един „здравословен“ пазар, но това не изключва отпускането на ипотечни и потребителски кредити. Финансирането на имотните сделки продължава, банките намират гъвкав подход към всеки клиент и се адаптират към новата ситуация.

Наемодатели и наематели
Наблюдава се адекватно реагиране от страна на наемодателите с цел да запазят качествените наематели. В знак на солидарност част от наемодателите намалиха с до 50% дължимите наеми, отсрочиха във времето, а някои дори опростиха наема за един или два месеца. Разбира се има и изключения, но при всички случаи е важна правилната комуникация между страните.

В заключение последиците от КОВИД-19 са трудно предвидими. Както във всички области на икономиката и живота като цяло, хората се адаптират постепенно, така и агенциите за имоти, се налага да работят при нетипични условия, да бъдат гъвкави и да дигитализират дейността си.

Имотният пазар през годините е минавал през кризи, но ще оцелее и този път. Агенция ГАРАНТ не спира да работи за свои клиенти и остава на Ваше разположение за всякакви имотни въпроси! Свържете се с нас и нашите брокери!

Не забравяйте кампанията ни за 2020 г. – до 20% отстъпки в Магазини „ПАРОС“, Магазин „Стройко“, Мебелна къща „САРАКТА“, Застрахователен брокер „АМАРАНТ“.

Зареди още

Икономика

Приключи кампания за деклариране на доходите

Published

on

Успешно приключи кампанията за деклариране на доходите на физическите лица, отчетоха от офиса на НАП – Габрово.

В национален мащаб са приети близо половин милион данъчни декларации до края на работния ден на 30 април и уточниха, че едноличните търговци и юридическите лица подават годишните си декларации до края на юни.

В габровския офис на НАП са приети 7 721 декларации. Почти 77% от декларациите за доходите на физическите лица са подадени по интернет с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или електронен подпис, като се отчита ръст на електронното деклариране от над 29 на сто, спрямо 2019 г.

От приходната администрация съобщиха още, че преобладаващата част от гражданите са използвали предварително попълнените декларации за доходите, които НАП предложи за първи път тази година.

Архив, Copyright © GabrovoNews.bg

Директорът на габровския офис на НАП Драгомир Кунев сподели, че въпреки извънредното положение и наложените ограничителни мерки се отчита една успешна данъчна кампания 2020 г.

Той благодаря на своите колеги за професионализма и максималната мобилизация, както и на гражданите, които добросъвестно изпълниха ангажимента си към фиска.

До края на годината НАП ще предложи изцяло нов портал за електронни услуги и нов сайт на Приходната агенция, за да се улеснят нашите клиенти – уточниха още габровските данъчни.

Поради продължаване на някой ограничителни мерки от офиса на НАП Габрово съветват своите клиенти максимално да ограничат посещенията в салона за обслужване на клиенти, да използват електронните услуги на Агенцията или да звънят на национален телефон 0700 18 700.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

АИКБ – Габрово: Кризата с КОВИД-19 отново завари държавата и обществото неподготвени

Published

on

Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. В периода, в който ни делят броени дни от отмяната на извънредното положение и започваме дискусията за частично облекчаване на мерките за ограничаване на пандемията на коронавируса КОВИД-19, Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ предлага своята обективна оценка на приложената досега мярка, конкретно насочена в защита на работните места и заетостта, станалата вече нарицателна, уредена посредством Закона за извънредно положение и в ПМС № 55, мярката „38/62” /което е и действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък, и предприятието/, придобила широка популярност с невярното „60/40“, заяви пред габровския печатен ежедневник „100 Вести“ представителят на Асоциацията за Габровска област Николай Григоров.

Той уточни, че оценки на мярката „38/62” бяха давани както от представителните на национално равнище организации на работодателите, така и от други браншови организации, но и от отделни предприятия и компании.

„Първа алармира за това, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени – подчерта Григоров. – Освен това тук погрешно беше транспониран опитът на водещи европейски икономики като Германия и Австрия“.

В подкрепа той цитира резултатите от проведената в периода 31 март–1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на КОВИД-19. „А те са от експресно допитване на база 759 отговорили и на анкетата, поради което на резултатите от нея трябва да се гледа сериозно, заяви Николай Григоров. – От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които 44 на сто са с персонал до 10 човека; 55 процента работят в сферата на услугите; 35 % са в сферата на търговията и едва 10 на сто са от индустрията. Видно е, че отстрана на предприятията интереса към тази мярка е нищожен. Особено на фирмите от индустрията, чийто дял е пренебрежимо малък. С непълно време, въведено с вътрешна заповед работят 48%. След заповедта на здравния министър 37 на сто работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед. Изцяло с прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятна ситуация са 15 но сто от компаниите. За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията, които не възнамеряват да се възползват от нея. Анкетата показва, че 52 на сто няма да използват, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”; 21 процента,защото:„Не ги устройва”; С мотива „Не мога да гарантирам заетост за двойно по-дълъг период“ са 7 на сто от анкетираните, а 4 процента – не могат да докажат изискването за 20 процентен спад на оборота за референтния период.

„Видно е, че 80 на сто от анкетираните предприятия и компании имат нужда, но няма да използват мярката „38/62”, поради нейната непригодност – коментира Николай Григоров. – Едва 8 процента от анкетираните могат да бъдат отнесени към категорията на колебаещите се. И това са тези, които отговарят, че „още не знаят дали ще я използват, тъй като им е нужно време да направят своите разчети, доколко имат изгода от тази мярка“.

Според национално-представително изследване на “Алфа рисърч”, проведено в периода 13-22 април сред 500 стопански субекта у нас, 79% от фирмите търпят преки или косвени загуби от КОВИД-19, като най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60/40.

Според данни на Националния осигурителен институт в периода 15 – 30 април 2020 г. /на 15. 04., на 21. 04., на 24. 04., на 28. 04. и на 30. 04./ са изплатени компенсации по ПМС № 55 от 2020 г., т. е. по мярката 38/62/ на 1961 фирми, някои от които са получили плащания на повече от една дата. Фирмите с до 9 работника, които са се възползвали от финансовата подкрепа на държавата общо за петте плащания през април са 1527, от 10 до 50 човека – 349, от 51 до 100 души – 47, от 101 до 250 – получилите компенсации фирми са 28, а над 250 са едва 10 предприятия.

Ако се сравнят тези данни с прогнозата на АИКБ и на Института за устойчиво икономическо развитие за това колко предприятия по сектори ще бъдат в затруднено положение и риск от съкращаване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение. Тоест тези, които са имали най-голяма необходимост от подкрепа в критичния период, е видно, че то е значително по-благоприятно при оценката на ефекта от мярката „38/62“ в сравнение със съпоставянето с общия брой фирми в страната за 2018 година според данните на НСИ.

„Това е така по простата причина, че прогнозата за това, колко предприятия от различните секттори ще продължават да работят, без да изпитват затруднения за запазване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение става дума за умерен и песимистичен сценарий – уточни Николай Григоров. – Изчисленията сочат, че мярката за изплащане на компенсации „38/62“ към този момент има нищожен ефект, причините за което многократно бяха анализирани и изтъквани в предишни становища на АИКБ, като и на останалите представителни работодателски организации. Те са във вродените дефекти на разглежданата мярка, която е неработеща и непригодна точно за тези компании и предприятия, които наистина имат нужда от помощ в кризисната ситуация. Ето защо е необходимо да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно, срива в заетостта е налице, а най-лошото тепърва предстои. На практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над ¾ от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ. Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци). Защото резултатът от мярката 38/62 е, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги, защото: получават същата заплата; имат по-малко разходи; имат повече свободно време; изразходват по-малко енергия и са изложени на по-малко рискове. А такъв пример няма никъде другаде по света. Такова плащане се явява доход, който замества неизработения и следователно недължим трудов доход на работника или служителя във времето, през което той не полага труд. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, но на практика плащанията са част от дължимите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя ще трябва да плати на същите работници, ако бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица за срок до 12 месеца, а не за 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация, и няма да получи обратно близо 3/5 от сумата под формата на данък и осигуровки. Така на практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в които са заети над ¾ от работещите българи, и които нямат финансови средства да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката – коментира още Григоров. – По данни на БНБ 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. Което означава, че така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци)“.

Председателят на АИКБ – Габрово напомни още, че работодателските организации коректно са предупредили за тези неадекватни моменти в ПМС № 55, но мнението им не е взето под внимание и че мярката „38/62“ от това постановлени да подкрепи запазването на работните места е била обречена от самото начало. А работодателите, към които беше насочена тя, не са били способни да издържат при прилагането й.

„Сбъднаха се всички негативни очаквания, за които АИКБ и другите организации на работодателите предупреждаваха многократно – повтори Николай Григоров. – Ето защо в момента ние не пледираме колко сме били прави, а настояваме за преосмисляне на мерките, за което ни дават техническа възможност законодателните промени, свързани с вдигането на извънредното положение. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. АИКБ още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката“ – заключи накрая Николай Григоров.

Автор: Стефка Бурмова.
*Статията е публикувана в бр.92, на 14 май 2020 г. на страниците на „100 Вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица