Икономика
Слаб капиталов пазар
В последния на изминалата година 30.ХІІ. ръководството на НАП отчете реализиране на 100% изпълнение на годишния си план (коригиран в актуализирания през лятото Бюджет 2010),респективно събрани 11,956 млрд. лева. Тази сума е с 11% по-малка в сравнение с 2009 г., а събрания ДДС е 17 % по-малко. В същото време годишният план на агенцията е преизпълнен с 25,5 млн. лева. Същевременно агенцията е натрупала 9 млрд. лева несъбрани вземания през последните 10-15 години. Най-често те са поради схеми за източване на ДДС, прехвърляне на малоимотни граждани и “кухи” имоти, които на практика са “несъбираеми”.
Агенция „Митници” също отчете преизпълнение на плана си спрямо актуализирания бюджет за миналата година и събрани 2,9 млрд.лв. приходи. Независимо от тези не особено радостни резултати осемте хиляди данъчни служители и около 3 500 митничари нямат основание да се срамуват от своята работа. Когато част от икономиката не работи на пълни обороти, вътрешното потребление е рекордно ниско, а не малка част от българския бизнес е преминала в сивия сектор е твърде неправилно и лековато да се обвиняват данъчните и митническите инспектори за недостатъчните приходи във фиска.
Друга не по-маловажна причина е хаотичното ръководство на държавните финанси на най-високо ниво, където отсъства целенасочена финансова средно и дългосрочна политика по отношение на укрепване на данъчната и митническата ни администрации. Необмисленото ликвидиране на мениджмънта на регионално ниво в края на 2009 г. в НАП (частично от 29 териториални дирекции останаха една 6) и Агенция „Митници” (изцяло) също оказа влияние на намалените приходи във фиска. При липсата на финансова полиция към министъра на финансите, е правилно част от ресурса на 70-те хиляди работещи в МВР и ДАНС, вместо да участва в зрелищни полицейски акции, да съдейства за снижаване на обема на сивата ни икономика и най-вече в редуциране на контрабандата, която е достигнала напоследък 40 % при търговията с цигари, а и при алкохолните напитки не е по-ниска.
Недостигът на приходи в хазната можеше да бъде дискутирано и да се потърсят адекватни решения в несъздадения все още Съвет за финансова стабилност. То се отлага повече от половин година по вина на министъра на финансите Симеон Дянков, който не за първи път игнорира приет по негово време нормативен акт. С промени в Закон за Комисията за финансов надзор (КФН) се предвижда създаването му, а те бяха обнародвани в „Държавен вестник“ (бр.43 от 08.06.2010 г.). Освен него участват в съвета управителят на Българската народна банка Иван Искров и председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Те са изпратили напомнителни писма в тази връзка до МФ, но отговор от министър Дянков засега няма. Наличието на Съвет за финансова стабилност е от изключителна важност в обстановка на световната финансова и икономическа криза, от която не е ясно кога България ще излезе.
В закона е предвидено съвета да изпълнява ролята на щаб за управление и надзор на финансите у нас с оглед постигането на максимално ефективна политика за излизане от кризата. Най-спорният въпрос – как да се регламентират правомощията на финансовия министър, КФН и БНБ и в крайна сметка между първо и второ четене текстовете в законопроекта за КФН бяха прецизирани и в крайна сметка функцията на съвета стана консултативна. Той следва да съдейства за по-ефективно сътрудничество чрез обмяна на информация и оценка на състоянието и развитието на финансовата система и финансовите пазари в страната. Съветът, като съвещателен орган ще оценява състоянието на националната финансова система и финансовите пазари и осигурява информираност между членовете си за участниците на пазара, както и за основните събития и тенденции, които могат да окажат влияние върху националната финансова система. Важна негова задача е наблюдението и анализа на системните рискове за стабилността на националната финансова система, както и обсъждането на мерките за въздействие в случай на заплаха за стабилността на националната финансова система или финансова криза.
Съветът следва да координира дейността в съответствие с правомощията на членовете си в случай на непосредствена заплаха или криза в националната финансова система и пазари. В неговите прерогативи е и обсъждането на предложения за усъвършенстване на практиката по прилагане и подобряване на нормативната уредба на финансовите пазари. Какво обаче следваше да свърши още Съвета за финансова стабилност по отношение на функционирането на банките и на фондовата ни борса, ако бе създаден?Независимо, че е налице стабилност в банковата ни система понастоящем, по отношение на относително високите лихви по кредитите бяха отправени доста критики. Обяснение за тях има и то е по-високия риск, който генерират българските кредитоискатели, съответно юридическите лица, поради ниската конкурентосопособност на българската икономика и физическите лица, вследствие на ниските доходи – ниска платежоспособност. От друга страна лихвите по депозитите са сравнително от най-високите в ЕС (5-7 %) и в момента българинът не само не се страхува от банков фалит, а с готовност спестява в банките, особено след като някои наши сънародници загубиха част от своите вложения във взаимни фондове, акции и облигации след 2008 г. Банковата система запазва финансовата си устойчивост с подобряваща се ликвидност, добра доходност и привлечени средства и активи, но и тя е засегната от кризата, макар и не толкова силно както е при някои промишлени предприятия, които отчитат през последните две години нетна загуба.
Близо два пъти се е свила печалбата на банковия сектор у нас за последните две години – периода, в който кризата се усети най-силно в българската икономика. По данни на БНБ към края на ноември 2010 г. печалбата в сектора достига 584 млн. лв. за единайсетте месеца на годината, докато в края на 2008 г. тя е била 1.4 млрд. лв. Спадът във финансовите резултати на банките се дължи на няколко основни причини – нараснали разходи за покриване на загуби от необслужвани кредити, силно свити приходи от лихви и комисиони заради слабото кредитиране, изплащане на все още сравнително високи лихви по депозити, наследени от времето на войната за привличане на клиенти. Въпреки неблагоприятните фактори банковата ни система отново ще завърши поредната кризисна година с печалба. През ноември общият финансов резултат отчита повишение с 67 млн. лв., но за 2010 г. се очаква печалбата да е по-ниска спрямо отчетените през предходната година 780 млн. лв.Положително явлениее, че независимо от кризата българинът спестява и с над 4 млрд. лв. са се увеличили спестяванията.
Според актуалните данни на БНБ в края на септември 2010 г. депозитите на домакинствата в банките са на стойност 25,9 млрд. лв. В края на септември 2008 г., когато българските банки започват за пръв път да изпитват затруднения с привличането на нови пари, депозитите на населението са били за 21,833 млрд. лв.За разлика от стабилната ни банкова система, която не се нуждае особено от евентуални препоръки на Съвета за финансова стабилност, то по отношение на капиталовия пазар у нас, те са крайно необходими. Той за трета поредна година е встагнация и финансовите деривати и останалите ценни книжа ще станат още по-непривлекателни за българските бизнесмени и граждани поне в следващите 2-3 години. Това не е случайно и след като се погледне графиката на водещия индекс на Българската фондова борса SOFIX, може да се разбере защо съвсем скоро сп. “Икономист” определи българите като най-тъжната нация в света. На фона на чувствителните ръстове на индексите при развиващите се пазари през 2010 г. нашата борса отчете спад от 15,13 % и към 30.ХІІ.2010 г. е362,35 пункта. За да има Българияконкурентна и ефективна икономика е необходимо да се развивакапиталовият пазар, както и небанковите финансови услуги. Много малко са държавите в света, в които фондовите им борси през 2010 г. имат спад, а обикновено ръстът на индексите в тях през изминалата година е двуцифрен. Понастоящем, когато ни управлява дясно правителство, борсата ни е сред най-слабо представящите се в света, а най-добрите години за капиталовия ни пазар бяха през 2006 и 2007 г. (по време на управлението на доминирания от левицата (БСП) кабинет).Само със смени на ръководството на БФБ и КФН и на практика национализирането на 7,26 % от БФБ, с което държавата стана мажоритарен акционер в нея, не се стимулира капиталовия пазар, а точно обратно. Одържавяването на компанията Българска фондова борса АД в страна от ЕС е повече от странно. С увеличението на капитала й, Министерството на финансите стана мажоритаен акционер в компанията с 50.05%. В края на декември 2010 г. в „БФБ-София“ постъпи заявление за допускане до търговия на „Неофициален пазар на акции“, на емисия акции, издадена от „БФБ-София“ АД в размер на 6 582 860 лв., разпределени в 6 582 860 книжа с номинална стойност от по 1 лев. По този начин БФБ-София“ стана публична и е логичен въпроса – защо? Очакваната са през 2011 година дружеството „БФБ-София“ АД да не реализира голяма печалба (т.е.то да е или загуба или с малка печалба).Тази прогноза не би стимулирала спекулантите (те сигурно имат същите очаквания) да търгуват с тази емисия,което би рефлектирало евентуално върху ниската й ликвидност. В началото на търговията с книжата на БФБ може да има някаква незначителна еуфория, но вероятно това ще е за кратко. В случай обаче, че вече е договорена сделка с купувач на държавния дял (възможен е такъв вариант) при последващата препродажба от него, той няма да плати данък върху печалбата от такава сделка, защото дружеството ще е листвано на БФБ?!? Това ще стане обаче само, ако новият собственик (ако се продаде държавния дял) и препродаде на печалба закупените от него акции на по-късен етап и ако фирмата купувач е регистрирана в ЕС.Абсурдното в случая е, че министърът на финансите (който следва да е пазител на държавната хазна) е предложил БФБ да получи публичен статут и с това би подпомогнал при последваща препродажба да бъдат спестени данъци от новия собственик, вместо те да постъпят в бюджета?! Логичен е въпроса щом новият собственик можеше и сам да предприеме такива действия и пак да си спести данъка, защо се налага МФ да го подпомага за това?!Изпълнителната власт продължава да нехае за развитието на капиталовия ни пазар.Правителството на ГЕРБ сериозно допринесе за спада на цените на българските акции, като не само че не изпълни обещанията си за листване на борсата на миноритарни дялове от атрактивни предприятия, но и национализира 100 млн.лв от професионалните пенсионни фондове. Комисията по финансов надзор подготви рязко вдигане на таксите си, които впоследствие частично коригира и ги редуцира. От няколкото имотни скандала напоследък следва, че инвестициите в имоти са на почит сред управляващите от ГЕРБ.Част от тях притежават множество апартаменти, магазини, вили,а инвестициите в ценни книжа вероятно не са импознати и за затова не са на почит за правителството ни. Поради това, то неглижира пазара на ценни книжа, адойде на власт с обещания за приватизация на миноритарни пакети от ЕОН и на някои енергийни компании, с които да се задвижи търговията на борсата.По този начин можеше да се привлекат известни приходи за бюджета от приватизацията им. Поради незавидното състояние на капиталовия ни пазар на практика не е възможно набирането на него на свеж финансов ресурс от публичните дружества. Те разчитат за финансиране единствено на банките, тъй като липсва алтернатива за финансиране чрез фондовата ни борса.Известно е, че само преди 3-4 години (2006, 2007 и 2008 г.) фирмите получиха на борсата ни, чрез емисиране на облигации или акции известно финансиране (то не бе никак малко – няколко милиарда лева). Част от средствата (с изключение на спекулативните инвестиции в ценни книжа) бяха инвестирани от бизнеса в реалната икономика и бяха вложени в разширяване и обновяване на производствените им мощности. Mоже би повишеният износ с около 33 % и ръста в туризма и в аутсорсинга у нас, също допринесоха за допълнителното подценяване навъзможностите за набиране на свеж паричен ресурс на БФБ през 2010 г.Поведението на някои публични компании също допринесе за загубата на доверие в капиталовия ни пазар.“Мостстрой”АД обяви процедура по несъстоятелност, която засега не се прие от съда. Свързаният с него “Холдинг Пътища” продаде твърде евтино три от най-големите си дружества, което е доста странно. Очакванията , че през 2011 г. БФБ ще започне да калкулира позитивни вести са по-скоро неоправдани и вероятно ще продължи стагнацията на нея. Абдикацията от намеренията за борсова приватизация, освен продажбата на държавния дял в БФБ, също влияе зле на капиталовия ни пазар. Дори само, ако Булгартабак холдинг или държавния дял на ЕОН (проспекта е одобрен от КФН) се предложат на борсата, сделката с техните книжа може да съживи малко интереса към нея.През настоящата 2011 г. със сигурност, а и през следващите 2-3 години, пикът на СОФИКС от 1952,4 пункта от 15.Х.2007г. няма да бъде достигнат.
Автор д-р Йосиф Аврамов.
Икономика
„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч


Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.
Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.
Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.
Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.
Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.
„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

Икономика
Фирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите, както и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително ЕТ и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2026 година. Тъй като тази година 15 ноември е в неделя, крайният срок за промени в декларираните данни се удължава до 16 ноември, понеделник.
На 1 декември изтича и срокът за плащане на авансовата вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 година. Лицата, чиито нетни приходи от продажби за 2024 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.
Има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по- ниски или по-високи от дължимия годишен данък, показват анализите на НАП. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на приходната агенция за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията 04имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък. Увеличението, съответно намалението на авансовите вноски, се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е- портала на НАП.
За коригиране на месечната авансова вноска за ноември 2026 г. декларацията трябва да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г. и вноската да бъде платена до тази дата. За коригиране на месечната авансова вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 г. е необходимо декларацията да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г., въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2026 г.
Повече информация за декларирането и плащането на корпоративен данък можете да намерите на сайта на НАП – www.nra.bg, на телефона на Информационния център: 0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/ или във Facebook страницата на агенцията.

Икономика
Габрово гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal

Малко повече от седмица преди втората си вечер, новата габровска нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal почти е запълнила залата. На 21 ноември, събота, от 19.30 часа в ресторант Балкан предприемачи, професионалисти и хора с бизнес идеи ще се срещнат безплатно, но само ако са се регистрирали онлайн: https://gabrovoinformal.com/produkt/bilet-2/
Капацитетът на залата налага ограничение на местата и интересът към вечерта вече е голям, като до момента те са почти запълнени. Желаещите да присъстват е добре да не отлагат регистрацията си.
Паралелно с подготовката на събитието тече и партньорска кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и името му да бъде позиционирано върху печатните материали за втората вечер. Тя ще е активна до края на седмицата.
„Партньорската кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и неговото присъствие да бъде позиционирано на печатните материали за втората вечер, ще е активна до края на тази седмица“, информира Васил Гърбов, основател на Gabrovo Informal.

„Ако сте от Габрово или региона, развивате бизнес или сте професионалист, който търси нова среда, възможности и запознанства с хора със сходни интереси, чувствайте се поканени!“, заяви Гърбов в LinkedIn.
Партньорите получават конкретни ползи и дивиденти: видимост пред общността, профил в платформата и възможност да представят своя бизнес и свободни позиции. Към инициативата могат да се присъединят както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Първото са постоянните нетуъркинг събития, сред които вечерите и Informal Talks, формат, включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. Второто е платформата ingabrovo.com. Идеята ѝ е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност да се привлекат и потенциални външни инвеститори. „Целта е да изградим централизиран хъб за възможностите в Габрово“, информира Васил Гърбов.
Медиен партньор на Gabrovo Informal е „Габрово Нюз“. Годишните партньорски пакети на Gabrovo Informal и ползите за вашия бизнес можете да откриете оттук: https://gabrovoinformal.com/#support
Мрежата от контакти в един град се гради от тези, които се включат в началото. Побързайте, за да сте сред първите и да станете част от бъдещето на бизнеса в Габрово!

-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 6 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Новинипреди 7 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди един денСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара





