Икономика
Слаб капиталов пазар
В последния на изминалата година 30.ХІІ. ръководството на НАП отчете реализиране на 100% изпълнение на годишния си план (коригиран в актуализирания през лятото Бюджет 2010),респективно събрани 11,956 млрд. лева. Тази сума е с 11% по-малка в сравнение с 2009 г., а събрания ДДС е 17 % по-малко. В същото време годишният план на агенцията е преизпълнен с 25,5 млн. лева. Същевременно агенцията е натрупала 9 млрд. лева несъбрани вземания през последните 10-15 години. Най-често те са поради схеми за източване на ДДС, прехвърляне на малоимотни граждани и “кухи” имоти, които на практика са “несъбираеми”.
Агенция „Митници” също отчете преизпълнение на плана си спрямо актуализирания бюджет за миналата година и събрани 2,9 млрд.лв. приходи. Независимо от тези не особено радостни резултати осемте хиляди данъчни служители и около 3 500 митничари нямат основание да се срамуват от своята работа. Когато част от икономиката не работи на пълни обороти, вътрешното потребление е рекордно ниско, а не малка част от българския бизнес е преминала в сивия сектор е твърде неправилно и лековато да се обвиняват данъчните и митническите инспектори за недостатъчните приходи във фиска.
Друга не по-маловажна причина е хаотичното ръководство на държавните финанси на най-високо ниво, където отсъства целенасочена финансова средно и дългосрочна политика по отношение на укрепване на данъчната и митническата ни администрации. Необмисленото ликвидиране на мениджмънта на регионално ниво в края на 2009 г. в НАП (частично от 29 териториални дирекции останаха една 6) и Агенция „Митници” (изцяло) също оказа влияние на намалените приходи във фиска. При липсата на финансова полиция към министъра на финансите, е правилно част от ресурса на 70-те хиляди работещи в МВР и ДАНС, вместо да участва в зрелищни полицейски акции, да съдейства за снижаване на обема на сивата ни икономика и най-вече в редуциране на контрабандата, която е достигнала напоследък 40 % при търговията с цигари, а и при алкохолните напитки не е по-ниска.
Недостигът на приходи в хазната можеше да бъде дискутирано и да се потърсят адекватни решения в несъздадения все още Съвет за финансова стабилност. То се отлага повече от половин година по вина на министъра на финансите Симеон Дянков, който не за първи път игнорира приет по негово време нормативен акт. С промени в Закон за Комисията за финансов надзор (КФН) се предвижда създаването му, а те бяха обнародвани в „Държавен вестник“ (бр.43 от 08.06.2010 г.). Освен него участват в съвета управителят на Българската народна банка Иван Искров и председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Те са изпратили напомнителни писма в тази връзка до МФ, но отговор от министър Дянков засега няма. Наличието на Съвет за финансова стабилност е от изключителна важност в обстановка на световната финансова и икономическа криза, от която не е ясно кога България ще излезе.
В закона е предвидено съвета да изпълнява ролята на щаб за управление и надзор на финансите у нас с оглед постигането на максимално ефективна политика за излизане от кризата. Най-спорният въпрос – как да се регламентират правомощията на финансовия министър, КФН и БНБ и в крайна сметка между първо и второ четене текстовете в законопроекта за КФН бяха прецизирани и в крайна сметка функцията на съвета стана консултативна. Той следва да съдейства за по-ефективно сътрудничество чрез обмяна на информация и оценка на състоянието и развитието на финансовата система и финансовите пазари в страната. Съветът, като съвещателен орган ще оценява състоянието на националната финансова система и финансовите пазари и осигурява информираност между членовете си за участниците на пазара, както и за основните събития и тенденции, които могат да окажат влияние върху националната финансова система. Важна негова задача е наблюдението и анализа на системните рискове за стабилността на националната финансова система, както и обсъждането на мерките за въздействие в случай на заплаха за стабилността на националната финансова система или финансова криза.
Съветът следва да координира дейността в съответствие с правомощията на членовете си в случай на непосредствена заплаха или криза в националната финансова система и пазари. В неговите прерогативи е и обсъждането на предложения за усъвършенстване на практиката по прилагане и подобряване на нормативната уредба на финансовите пазари. Какво обаче следваше да свърши още Съвета за финансова стабилност по отношение на функционирането на банките и на фондовата ни борса, ако бе създаден?Независимо, че е налице стабилност в банковата ни система понастоящем, по отношение на относително високите лихви по кредитите бяха отправени доста критики. Обяснение за тях има и то е по-високия риск, който генерират българските кредитоискатели, съответно юридическите лица, поради ниската конкурентосопособност на българската икономика и физическите лица, вследствие на ниските доходи – ниска платежоспособност. От друга страна лихвите по депозитите са сравнително от най-високите в ЕС (5-7 %) и в момента българинът не само не се страхува от банков фалит, а с готовност спестява в банките, особено след като някои наши сънародници загубиха част от своите вложения във взаимни фондове, акции и облигации след 2008 г. Банковата система запазва финансовата си устойчивост с подобряваща се ликвидност, добра доходност и привлечени средства и активи, но и тя е засегната от кризата, макар и не толкова силно както е при някои промишлени предприятия, които отчитат през последните две години нетна загуба.
Близо два пъти се е свила печалбата на банковия сектор у нас за последните две години – периода, в който кризата се усети най-силно в българската икономика. По данни на БНБ към края на ноември 2010 г. печалбата в сектора достига 584 млн. лв. за единайсетте месеца на годината, докато в края на 2008 г. тя е била 1.4 млрд. лв. Спадът във финансовите резултати на банките се дължи на няколко основни причини – нараснали разходи за покриване на загуби от необслужвани кредити, силно свити приходи от лихви и комисиони заради слабото кредитиране, изплащане на все още сравнително високи лихви по депозити, наследени от времето на войната за привличане на клиенти. Въпреки неблагоприятните фактори банковата ни система отново ще завърши поредната кризисна година с печалба. През ноември общият финансов резултат отчита повишение с 67 млн. лв., но за 2010 г. се очаква печалбата да е по-ниска спрямо отчетените през предходната година 780 млн. лв.Положително явлениее, че независимо от кризата българинът спестява и с над 4 млрд. лв. са се увеличили спестяванията.
Според актуалните данни на БНБ в края на септември 2010 г. депозитите на домакинствата в банките са на стойност 25,9 млрд. лв. В края на септември 2008 г., когато българските банки започват за пръв път да изпитват затруднения с привличането на нови пари, депозитите на населението са били за 21,833 млрд. лв.За разлика от стабилната ни банкова система, която не се нуждае особено от евентуални препоръки на Съвета за финансова стабилност, то по отношение на капиталовия пазар у нас, те са крайно необходими. Той за трета поредна година е встагнация и финансовите деривати и останалите ценни книжа ще станат още по-непривлекателни за българските бизнесмени и граждани поне в следващите 2-3 години. Това не е случайно и след като се погледне графиката на водещия индекс на Българската фондова борса SOFIX, може да се разбере защо съвсем скоро сп. “Икономист” определи българите като най-тъжната нация в света. На фона на чувствителните ръстове на индексите при развиващите се пазари през 2010 г. нашата борса отчете спад от 15,13 % и към 30.ХІІ.2010 г. е362,35 пункта. За да има Българияконкурентна и ефективна икономика е необходимо да се развивакапиталовият пазар, както и небанковите финансови услуги. Много малко са държавите в света, в които фондовите им борси през 2010 г. имат спад, а обикновено ръстът на индексите в тях през изминалата година е двуцифрен. Понастоящем, когато ни управлява дясно правителство, борсата ни е сред най-слабо представящите се в света, а най-добрите години за капиталовия ни пазар бяха през 2006 и 2007 г. (по време на управлението на доминирания от левицата (БСП) кабинет).Само със смени на ръководството на БФБ и КФН и на практика национализирането на 7,26 % от БФБ, с което държавата стана мажоритарен акционер в нея, не се стимулира капиталовия пазар, а точно обратно. Одържавяването на компанията Българска фондова борса АД в страна от ЕС е повече от странно. С увеличението на капитала й, Министерството на финансите стана мажоритаен акционер в компанията с 50.05%. В края на декември 2010 г. в „БФБ-София“ постъпи заявление за допускане до търговия на „Неофициален пазар на акции“, на емисия акции, издадена от „БФБ-София“ АД в размер на 6 582 860 лв., разпределени в 6 582 860 книжа с номинална стойност от по 1 лев. По този начин БФБ-София“ стана публична и е логичен въпроса – защо? Очакваната са през 2011 година дружеството „БФБ-София“ АД да не реализира голяма печалба (т.е.то да е или загуба или с малка печалба).Тази прогноза не би стимулирала спекулантите (те сигурно имат същите очаквания) да търгуват с тази емисия,което би рефлектирало евентуално върху ниската й ликвидност. В началото на търговията с книжата на БФБ може да има някаква незначителна еуфория, но вероятно това ще е за кратко. В случай обаче, че вече е договорена сделка с купувач на държавния дял (възможен е такъв вариант) при последващата препродажба от него, той няма да плати данък върху печалбата от такава сделка, защото дружеството ще е листвано на БФБ?!? Това ще стане обаче само, ако новият собственик (ако се продаде държавния дял) и препродаде на печалба закупените от него акции на по-късен етап и ако фирмата купувач е регистрирана в ЕС.Абсурдното в случая е, че министърът на финансите (който следва да е пазител на държавната хазна) е предложил БФБ да получи публичен статут и с това би подпомогнал при последваща препродажба да бъдат спестени данъци от новия собственик, вместо те да постъпят в бюджета?! Логичен е въпроса щом новият собственик можеше и сам да предприеме такива действия и пак да си спести данъка, защо се налага МФ да го подпомага за това?!Изпълнителната власт продължава да нехае за развитието на капиталовия ни пазар.Правителството на ГЕРБ сериозно допринесе за спада на цените на българските акции, като не само че не изпълни обещанията си за листване на борсата на миноритарни дялове от атрактивни предприятия, но и национализира 100 млн.лв от професионалните пенсионни фондове. Комисията по финансов надзор подготви рязко вдигане на таксите си, които впоследствие частично коригира и ги редуцира. От няколкото имотни скандала напоследък следва, че инвестициите в имоти са на почит сред управляващите от ГЕРБ.Част от тях притежават множество апартаменти, магазини, вили,а инвестициите в ценни книжа вероятно не са импознати и за затова не са на почит за правителството ни. Поради това, то неглижира пазара на ценни книжа, адойде на власт с обещания за приватизация на миноритарни пакети от ЕОН и на някои енергийни компании, с които да се задвижи търговията на борсата.По този начин можеше да се привлекат известни приходи за бюджета от приватизацията им. Поради незавидното състояние на капиталовия ни пазар на практика не е възможно набирането на него на свеж финансов ресурс от публичните дружества. Те разчитат за финансиране единствено на банките, тъй като липсва алтернатива за финансиране чрез фондовата ни борса.Известно е, че само преди 3-4 години (2006, 2007 и 2008 г.) фирмите получиха на борсата ни, чрез емисиране на облигации или акции известно финансиране (то не бе никак малко – няколко милиарда лева). Част от средствата (с изключение на спекулативните инвестиции в ценни книжа) бяха инвестирани от бизнеса в реалната икономика и бяха вложени в разширяване и обновяване на производствените им мощности. Mоже би повишеният износ с около 33 % и ръста в туризма и в аутсорсинга у нас, също допринесоха за допълнителното подценяване навъзможностите за набиране на свеж паричен ресурс на БФБ през 2010 г.Поведението на някои публични компании също допринесе за загубата на доверие в капиталовия ни пазар.“Мостстрой”АД обяви процедура по несъстоятелност, която засега не се прие от съда. Свързаният с него “Холдинг Пътища” продаде твърде евтино три от най-големите си дружества, което е доста странно. Очакванията , че през 2011 г. БФБ ще започне да калкулира позитивни вести са по-скоро неоправдани и вероятно ще продължи стагнацията на нея. Абдикацията от намеренията за борсова приватизация, освен продажбата на държавния дял в БФБ, също влияе зле на капиталовия ни пазар. Дори само, ако Булгартабак холдинг или държавния дял на ЕОН (проспекта е одобрен от КФН) се предложат на борсата, сделката с техните книжа може да съживи малко интереса към нея.През настоящата 2011 г. със сигурност, а и през следващите 2-3 години, пикът на СОФИКС от 1952,4 пункта от 15.Х.2007г. няма да бъде достигнат.
Автор д-р Йосиф Аврамов.
Икономика
„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:
1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.
Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.
През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.
Основател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.
В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.
Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.
2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.
Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.
Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.
Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.
3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?
След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.
Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.
Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.
4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.
Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.
Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.
5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“
Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.
Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.
Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.
6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.
Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.
И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.
7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.
На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.
В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.
Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.
8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.
Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“
9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.
Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.
На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.
И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“
Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.
10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.
И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.
11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.
Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.
12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.
Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

Икономика
Мирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026

Управителят на „Интер Пауър“ ще представи практически решения за трансформацията на възобновяемата енергия и системите за съхранение в София.

Габрово отново има своето авторитетно представителство на международната сцена на зелените технологии. Управителят на габровската компания „Интер Пауър“ и член на Управителния съвет на „Соларна Академия България“, Мирослав Дончев, ще бъде сред водещите лектори на престижната международна конференция RENPOWER Bulgaria 2026.
Събитието се организира от глобалната платформа Euroconvention Global и събира на едно място ключови инвеститори, държавни институции, енергийни експерти и технологични лидери.
Форумът е част от глобалното турне RENPOWER Tour 2026, което през тази година преминава през Милано, Атина, Панама, Кито и Гватемала, а на 17 септември негов домакин е хотел Sofia Balkan Palace в столицата.
Фокус върху реалните предизвикателства: Мрежа, пазар и съхранение Основната тема на тазгодишното издание на форума е изграждането на следващото поколение мащабни соларни паркове и системи за съхранение на енергия (BESS) в България.
Мирослав Дончев ще вземе участие във втората работна сесия от 11:00 ч., посветена на най-критичните въпроси пред сектора:
- Интеграцията на новите мощности в електроенергийната мрежа;
- Развитието на пазара и капацитета за съхранение;
- Прехода от чисто количество към качествено управление.
Неговата лекция е озаглавена „От инсталирани мощности към гъвкави мощности“ — тема с изключителна стратегическа важност на фона на безпрецедентно бързото развитие на пазара в страната.
Практически опит и иновативни решения от Габрово
В рамките на участието си Мирослав Дончев ще сподели практически изводи, натрупани от реализацията на над 100 обекта в страната, както и опита от внедряването на специализирания софтуер за енергиен мениджмънт OptiSol.
„За три години България измина пътя от почти нулеви нива до внушителните 5,4 GW мощности за съхранение — цифра, която надхвърля над четири пъти първоначално заложените цели за 2030 година. Технологичната база вече е налична, но решаващият фактор оттук нататък е интелигентното и гъвкаво управление на тези системи,“ подчертава Дончев.
Участието на габровския експерт на този мащабен форум за пореден път доказва, че местният бизнес разполага с технологичен и управленски капацитет, който не само отговаря на глобалните тенденции, но и активно формира бъдещето на енергийния сектор в България.

Икономика
Нова общност за бизнес, работа и идеи събира активните хора на Габрово
Нова инициатива с амбицията да обедини предприемачи, професионалисти и хора с бизнес идеи в Габрово ще проведе първата си среща на 26 септември. Организаторите зад Gabrovo Informal твърдят, че градът разполага с достатъчно активни и предприемчиви хора, но им липсва средата, в която да се засекат извън дигиталното пространство.
Събитието, наречено „Вечер №1“, ще се състои от 19.30 до 21.30 часа в заведение Curly, разположено в бизнес комплекс Сиентиа в Габрово. Форматът е замислен като чист нетуъркинг, без гост-лектори, презентации или официална програма, а с акцент върху директния разговор между участниците.
Организаторите са предвидили и структуриран елемент „speed networking“ в рамките на вечерта, при който участниците ще имат възможност за кратки, но насочени разговори с повече хора за по-кратко време. Този формат е познат от бизнес конферентните среди като ефективен инструмент за обмен на контакти.
Gabrovo Informal се обръща към три групи хора: собственици на бизнеси и хора с идея за собствен проект, които търсят партньори, клиенти или екип; професионалисти и фрийлансъри, които искат нови контакти и следваща стъпка в развитието си, и по-опитни участници, готови да споделят съвет и опит с останалите.
Според организаторите целта е да се създаде среда, в която амбицията и предприемчивостта не са изключение, а норма. Входът за събитието е свободен, но регистрацията е задължителна заради ограничения брой места.
Ако интересът в общността се потвърди, организаторите планират месечни срещи с гост-предприемачи и тематични вечери, като дългосрочната цел е изграждането на постоянна общност, в която хората намират бизнес партньори и възможности целогодишно, а не само веднъж месечно.
Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 6 дниМирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026
-
Икономикапреди 5 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 4 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 4 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди един денБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди един денПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни







