В последния на изминалата година 30.ХІІ. ръководството на НАП отчете реализиране на 100% изпълнение на годишния си план (коригиран в актуализирания през лятото Бюджет 2010),респективно събрани 11,956 млрд. лева. Тази сума е с 11% по-малка в сравнение с 2009 г., а събрания ДДС е 17 % по-малко. В същото време годишният план на агенцията е преизпълнен с 25,5 млн. лева. Същевременно агенцията е натрупала 9 млрд. лева несъбрани вземания през последните 10-15 години. Най-често те са поради схеми за източване на ДДС, прехвърляне на малоимотни граждани и “кухи” имоти, които на практика са “несъбираеми”.

Агенция „Митници” също отчете преизпълнение на плана си спрямо актуализирания бюджет за миналата година и събрани 2,9 млрд.лв. приходи. Независимо от тези не особено радостни резултати осемте хиляди данъчни служители и около 3 500 митничари нямат основание да се срамуват от своята работа. Когато част от икономиката не работи на пълни обороти, вътрешното потребление е рекордно ниско, а не малка част от българския бизнес е преминала в сивия сектор е твърде неправилно и лековато да се обвиняват данъчните и митническите инспектори за недостатъчните приходи във фиска.

Друга не по-маловажна причина е хаотичното ръководство на държавните финанси на най-високо ниво, където отсъства целенасочена финансова средно и дългосрочна политика по отношение на укрепване на данъчната и митническата ни администрации. Необмисленото ликвидиране на мениджмънта на регионално ниво в края на 2009 г. в НАП (частично от 29 териториални дирекции останаха една 6) и Агенция „Митници” (изцяло) също оказа влияние на намалените приходи във фиска. При липсата на финансова полиция към министъра на финансите, е правилно част от ресурса на 70-те хиляди работещи в МВР и ДАНС, вместо да участва в зрелищни полицейски акции, да съдейства за снижаване на обема на сивата ни икономика и най-вече в редуциране на контрабандата, която е достигнала напоследък 40 % при търговията с цигари, а и при алкохолните напитки не е по-ниска.

Недостигът на приходи в хазната можеше да бъде дискутирано и да се потърсят адекватни решения в несъздадения все още Съвет за финансова стабилност. То се отлага повече от половин година по вина на министъра на финансите Симеон Дянков, който не за първи път игнорира приет по негово време нормативен акт. С промени в Закон за Комисията за финансов надзор (КФН) се предвижда създаването му, а те бяха обнародвани в „Държавен вестник“ (бр.43 от 08.06.2010 г.). Освен него участват в съвета управителят на Българската народна банка Иван Искров и председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Те са изпратили напомнителни писма в тази връзка до МФ, но отговор от министър Дянков засега няма. Наличието на Съвет за финансова стабилност е от изключителна важност в обстановка на световната финансова и икономическа криза, от която не е ясно кога България ще излезе.

В закона е предвидено съвета да изпълнява ролята на щаб за управление и надзор на финансите у нас с оглед постигането на максимално ефективна политика за излизане от кризата. Най-спорният въпрос – как да се регламентират правомощията на финансовия министър, КФН и БНБ и в крайна сметка между първо и второ четене текстовете в законопроекта за КФН бяха прецизирани и в крайна сметка функцията на съвета стана консултативна. Той следва да съдейства за по-ефективно сътрудничество чрез обмяна на информация и оценка на състоянието и развитието на финансовата система и финансовите пазари в страната. Съветът, като съвещателен орган ще оценява състоянието на националната финансова система и финансовите пазари и осигурява информираност между членовете си за участниците на пазара, както и за основните събития и тенденции, които могат да окажат влияние върху националната финансова система. Важна негова задача е наблюдението и анализа на системните рискове за стабилността на националната финансова система, както и обсъждането на мерките за въздействие в случай на заплаха за стабилността на националната финансова система или финансова криза.

Съветът следва да координира дейността в съответствие с правомощията на членовете си в случай на непосредствена заплаха или криза в националната финансова система и пазари. В неговите прерогативи е и обсъждането на предложения за усъвършенстване на практиката по прилагане и подобряване на нормативната уредба на финансовите пазари. Какво обаче следваше да свърши още Съвета за финансова стабилност по отношение на функционирането на банките и на фондовата ни борса, ако бе създаден?Независимо, че е налице стабилност в банковата ни система понастоящем, по отношение на относително високите лихви по кредитите бяха отправени доста критики. Обяснение за тях има и то е по-високия риск, който генерират българските кредитоискатели, съответно юридическите лица, поради ниската конкурентосопособност на българската икономика и физическите лица, вследствие на ниските доходи – ниска платежоспособност. От друга страна лихвите по депозитите са сравнително от най-високите в ЕС (5-7 %) и в момента българинът не само не се страхува от банков фалит, а с готовност спестява в банките, особено след като някои наши сънародници загубиха част от своите вложения във взаимни фондове, акции и облигации след 2008 г. Банковата система запазва финансовата си устойчивост с подобряваща се ликвидност, добра доходност и привлечени средства и активи, но и тя е засегната от кризата, макар и не толкова силно както е при някои промишлени предприятия, които отчитат през последните две години нетна загуба.

Близо два пъти се е свила печалбата на банковия сектор у нас за последните две години – периода, в който кризата се усети най-силно в българската икономика. По данни на БНБ към края на ноември 2010 г. печалбата в сектора достига 584 млн. лв. за единайсетте месеца на годината, докато в края на 2008 г. тя е била 1.4 млрд. лв. Спадът във финансовите резултати на банките се дължи на няколко основни причини – нараснали разходи за покриване на загуби от необслужвани кредити, силно свити приходи от лихви и комисиони заради слабото кредитиране, изплащане на все още сравнително високи лихви по депозити, наследени от времето на войната за привличане на клиенти. Въпреки неблагоприятните фактори банковата ни система отново ще завърши поредната кризисна година с печалба. През ноември общият финансов резултат отчита повишение с 67 млн. лв., но за 2010 г. се очаква печалбата да е по-ниска спрямо отчетените през предходната година 780 млн. лв.Положително явлениее, че независимо от кризата българинът спестява и с над 4 млрд. лв. са се увеличили спестяванията.

Според актуалните данни на БНБ в края на септември 2010 г. депозитите на домакинствата в банките са на стойност 25,9 млрд. лв. В края на септември 2008 г., когато българските банки започват за пръв път да изпитват затруднения с привличането на нови пари, депозитите на населението са били за 21,833 млрд. лв.За разлика от стабилната ни банкова система, която не се нуждае особено от евентуални препоръки на Съвета за финансова стабилност, то по отношение на капиталовия пазар у нас, те са крайно необходими. Той за трета поредна година е встагнация и финансовите деривати и останалите ценни книжа ще станат още по-непривлекателни за българските бизнесмени и граждани поне в следващите 2-3 години. Това не е случайно и след като се погледне графиката на водещия индекс на Българската фондова борса SOFIX, може да се разбере защо съвсем скоро сп. “Икономист” определи българите като най-тъжната нация в света. На фона на чувствителните ръстове на индексите при развиващите се пазари през 2010 г. нашата борса отчете спад от 15,13 % и към 30.ХІІ.2010 г. е362,35 пункта. За да има Българияконкурентна и ефективна икономика е необходимо да се развивакапиталовият пазар, както и небанковите финансови услуги. Много малко са държавите в света, в които фондовите им борси през 2010 г. имат спад, а обикновено ръстът на индексите в тях през изминалата година е двуцифрен. Понастоящем, когато ни управлява дясно правителство, борсата ни е сред най-слабо представящите се в света, а най-добрите години за капиталовия ни пазар бяха през 2006 и 2007 г. (по време на управлението на доминирания от левицата (БСП) кабинет).Само със смени на ръководството на БФБ и КФН и на практика национализирането на 7,26 % от БФБ, с което държавата стана мажоритарен акционер в нея, не се стимулира капиталовия пазар, а точно обратно. Одържавяването на компанията Българска фондова борса АД в страна от ЕС е повече от странно. С увеличението на капитала й, Министерството на финансите стана мажоритаен акционер в компанията с 50.05%. В края на декември 2010 г. в „БФБ-София“ постъпи заявление за допускане до търговия на „Неофициален пазар на акции“, на емисия акции, издадена от „БФБ-София“ АД в размер на 6 582 860 лв., разпределени в 6 582 860 книжа с номинална стойност от по 1 лев. По този начин БФБ-София“ стана публична и е логичен въпроса – защо? Очакваната са през 2011 година дружеството „БФБ-София“ АД да не реализира голяма печалба (т.е.то да е или загуба или с малка печалба).Тази прогноза не би стимулирала спекулантите (те сигурно имат същите очаквания) да търгуват с тази емисия,което би рефлектирало евентуално върху ниската й ликвидност. В началото на търговията с книжата на БФБ може да има някаква незначителна еуфория, но вероятно това ще е за кратко. В случай обаче, че вече е договорена сделка с купувач на държавния дял (възможен е такъв вариант) при последващата препродажба от него, той няма да плати данък върху печалбата от такава сделка, защото дружеството ще е листвано на БФБ?!? Това ще стане обаче само, ако новият собственик (ако се продаде държавния дял) и препродаде на печалба закупените от него акции на по-късен етап и ако фирмата купувач е регистрирана в ЕС.Абсурдното в случая е, че министърът на финансите (който следва да е пазител на държавната хазна) е предложил БФБ да получи публичен статут и с това би подпомогнал при последваща препродажба да бъдат спестени данъци от новия собственик, вместо те да постъпят в бюджета?! Логичен е въпроса щом новият собственик можеше и сам да предприеме такива действия и пак да си спести данъка, защо се налага МФ да го подпомага за това?!Изпълнителната власт продължава да нехае за развитието на капиталовия ни пазар.Правителството на ГЕРБ сериозно допринесе за спада на цените на българските акции, като не само че не изпълни обещанията си за листване на борсата на миноритарни дялове от атрактивни предприятия, но и национализира 100 млн.лв от професионалните пенсионни фондове. Комисията по финансов надзор подготви рязко вдигане на таксите си, които впоследствие частично коригира и ги редуцира. От няколкото имотни скандала напоследък следва, че инвестициите в имоти са на почит сред управляващите от ГЕРБ.Част от тях притежават множество апартаменти, магазини, вили,а инвестициите в ценни книжа вероятно не са импознати и за затова не са на почит за правителството ни. Поради това, то неглижира пазара на ценни книжа, адойде на власт с обещания за приватизация на миноритарни пакети от ЕОН и на някои енергийни компании, с които да се задвижи търговията на борсата.По този начин можеше да се привлекат известни приходи за бюджета от приватизацията им. Поради незавидното състояние на капиталовия ни пазар на практика не е възможно набирането на него на свеж финансов ресурс от публичните дружества. Те разчитат за финансиране единствено на банките, тъй като липсва алтернатива за финансиране чрез фондовата ни борса.Известно е, че само преди 3-4 години (2006, 2007 и 2008 г.) фирмите получиха на борсата ни, чрез емисиране на облигации или акции известно финансиране (то не бе никак малко – няколко милиарда лева). Част от средствата (с изключение на спекулативните инвестиции в ценни книжа) бяха инвестирани от бизнеса в реалната икономика и бяха вложени в разширяване и обновяване на производствените им мощности. Mоже би повишеният износ с около 33 % и ръста в туризма и в аутсорсинга у нас, също допринесоха за допълнителното подценяване навъзможностите за набиране на свеж паричен ресурс на БФБ през 2010 г.Поведението на някои публични компании също допринесе за загубата на доверие в капиталовия ни пазар.“Мостстрой”АД обяви процедура по несъстоятелност, която засега не се прие от съда. Свързаният с него “Холдинг Пътища” продаде твърде евтино три от най-големите си дружества, което е доста странно. Очакванията , че през 2011 г. БФБ ще започне да калкулира позитивни вести са по-скоро неоправдани и вероятно ще продължи стагнацията на нея. Абдикацията от намеренията за борсова приватизация, освен продажбата на държавния дял в БФБ, също влияе зле на капиталовия ни пазар. Дори само, ако Булгартабак холдинг или държавния дял на ЕОН (проспекта е одобрен от КФН) се предложат на борсата, сделката с техните книжа може да съживи малко интереса към нея.През настоящата 2011 г. със сигурност, а и през следващите 2-3 години, пикът на СОФИКС от 1952,4 пункта от 15.Х.2007г. няма да бъде достигнат.

Автор д-р Йосиф Аврамов.