Област Габрово регистрира сериозен спад в класацията по средна брутна месечна работна заплата и вече се нарежда на 15-то място в страната. Това сочат последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, за първото тримесечие на 2025 година.

Само три месеца по-рано, в края на 2024 г., областта заемаше 9-та позиция. Сега Габрово отстъпва зад София (столица), Варна, София (област), Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Плевен, Шумен, Перник, Търговище, Разград и Велико Търново.

Средната месечна работна заплата в Габрово за периода януари–март 2025 г. възлиза на 1 845 лева. Това е понижение от 4.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., когато средното възнаграждение е било по-високо. По месеци, през януари тя е 1 820 лв., през февруари – 1 823 лв., а през март достига 1 892 лв. Макар и на годишна база да има ръст от 10.8% спрямо същия период на предходната година, но този ръст не е достатъчен, за да задържи областта в по-предна позиция спрямо останалите региони.

По-сериозно увеличение на заплатите се отчита в обществения сектор – 20.2%, докато в частния ръстът е по-скромен – 7.8%. Най-голям спад в заплащането е отчетен в секторите „Професионални дейности и научни изследвания“, „Образование“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

В същото време се наблюдава увеличение на заплатите в „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“. По отношение на нивото на възнагражденията по икономически дейности, най-високо платени през първото тримесечие са били служителите в „Държавно управление“ със средна заплата от 2 319 лв., следвани от заетите в „Образование“ – 2 208 лв., и тези в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 054 лв. Най-ниски са били заплатите в секторите „Административни и спомагателни дейности“ – 1 173 лв., „Други дейности“ – 1 342 лв., и „Култура, спорт и развлечения“ – 1 470 лв.

Спадът на област Габрово с шест позиции в рамките на едно тримесечие е показателен за икономическия натиск и дисбаланси в пазара на труда. Това поставя предизвикателства пред устойчивото развитие на региона и откроява нуждата от целенасочена подкрепа в секторите с намаляващи доходи.