Свържи се с нас

Икономика

От банкноти до безкешови плащания: Дигиталното бъдеще на лева

Published

on

pexels.com

Както всяка друга конвенционална валута, българският лев мигрира в дигиталната джунгла. В цял свят расте популярността на безкешовите разплащания чрез банкови карти, виртуални портфейли и приложения за телефони и смартчасовници. Тези транзакции са моментални, сигурни и надеждни, а и все повече хора предпочитат да не носят хартиени пари, за да не ги загубят. В статията ще разгледаме българския преход към цифрови и безконтактни плащания.

Докато в други европейски държави, като например Швеция, Норвегия и Дания, хартиените пари вече почти не се разменят в търговската мрежа, то в България скоростта на тази тенденция е по-бавна. Проучване от миналата година показа, че 61% от българите редовно се разплащат безкешово с дебитни или виртуални карти, дигитални портфейли и безконтактни услуги. Постепенно хората преодоляват своите страхове от загуба на средства, които са особено валидни след по-възрастните.

За какво плащаме без кеш?
Сред катализаторите на процеса се оказа пандемията, когато се наложи да купуваме стоки и услуги по електронен път, просто защото физическите магазини бяха затворени или неудобни за посещаване. Така възходът на електронната търговия и удобството на онлайн пазаруването промените поведението на потребителите. Те търсят по-ефективни, бързи и прозрачни разплащания, които да следят в реално време от устройствата си, независимо дали става дума за хранителни продукти, дрехи, играчки или по-скъпи предмети като домакински уреди и мебели.

Друг фактор за популярността на цифровите методи за плащане са онлайн платформите за казино игри и залагания. Когато депозират средства или изтеглят печалбите си, играчите се интересуват най-вече от скоростта и сигурността. А тук операторите им предлагат не просто разплащания на мига, но и множество опции като банкови карти, виртуални портфейли и световни разплащателни услуги. Да правите плащания в казино с Paysafe, например, никога не е било по-лесно. Това позиционира индустрията в челните редици на прехода за безкешови плащания.

Стрийминг услугите за филми, музика и спортове са третият голям сегмент, където плащанията се правят изцяло по електронен път. Популярността им е толкова голяма, че скоро може да измести традиционната кабелна телевизия. Със сигурност обаче улесненията на операторите за напомняния, промоционални условия за абонамент и кодове за отстъпки, а дори и автоматично подновяване, са демонстрация за предимствата на системите за безкешови разплащания. Туристическият бранш, авиокомпаниите и бизнесите за резервации на почивки също имат огромен принос.

Предимства на безкешовите плащания
Спестявате време в магазина, използвайки картата си на касата или терминала за самообслужване. Плащате сметки от вкъщи, без да чакате на опашки. Забравяте за сервитьори и магазинери, които нямат да ви върнат ресто. Край на търсенето на банкомат в непознат град. Отивате на концерт и се чувствате спокойно, че няма да изгубите всичките си пари за вечерта. Изпращате средства на своите близки за секунди. Най-практическото и голямо предимство на плащанията без хартиени пари е удобството.

Може да използвате пластиката на банковата си карта или директно да заредите виртуалната си такава на телефона, за да я доближите до ПОС терминала. Използвайте инструментите за защита като QR кодове при превод или код по SMS от домашния компютър. Когато се появи иновация за киберсигурност, финансовите институции по правило са първите, които я внедряват, за да защитят потребителите си и парите им. Ако сте имали някакви опасения, време е да ги загърбите.

И това не е всичко. Повечето платежни инструменти ви предлагат да настроите лимит на бюджета си, а с някои директно може да направите заявка за връщане на погрешен превод или покупка, която не ви е харесала. Ако се притеснявате от измами, настройте приложението си да изисква пръстов отпечатък или парола. Друг начин е като ползвате двустепенна верификация с код или таен въпрос, чиито отговор само вие знаете. Също така, има и опция след плащане виртуалната карта да се подменя с нова еднократна такава, така че да няма никакъв риск от източване на средства.

Плащания без физически пари – бъдещето е тук
Независимо дали си купувате билет за градския транспорт или козметика от близката аптека, от кафето зад блока до сметката за тока, от билета за концерт до самолетния билет за празниците, плащането без кеш става новото нормално. То помага и на самите търговци по-лесно и прозрачно да управляват приходите си, ликвидира грешките в отчитането и създава удобна среда, която отговаря на интересите на потребителите. Печели и държавата, защото това свива сериозно сивата икономика и прави пазара по-предвидим и прозрачен.

Данните на БНБ за миналата година показват, че у нас с банкови карти са извършени над 500 милиона транзакции за повече от 35 млрд. лв. Това е ръст с над 20 на сто на годишна база, който нагледно показва в каква посока се движи страната ни. Някои анализатори предвиждат, че до десетина година банкнотите и монетите на практика ще изчезнат, просто защото хората няма да имат нужда от тях.

Доверяваме се на техлогониите за толкова много неща и животът ни става все по-обвързан с тях. В днешния динамичен свят няма време за губене, а в смартфона носим не просто социалните си контакти, работните си задачи и хобитата си, но и парите си. Преходът на България към безкешово общество не означава край на физическата валута, а бъдеще, в което финансовите операции са безпроблемни, сигурни и съобразени изцяло с ежедневието. Докато процесът се развива, той няма как да не създаде още иновации, удобства и икономически растеж.

Икономика

Габрово се срина до 15-то място в страната по заплати

Published

on

Област Габрово регистрира сериозен спад в класацията по средна брутна месечна работна заплата и вече се нарежда на 15-то място в страната. Това сочат последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, за първото тримесечие на 2025 година.

Само три месеца по-рано, в края на 2024 г., областта заемаше 9-та позиция. Сега Габрово отстъпва зад София (столица), Варна, София (област), Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Плевен, Шумен, Перник, Търговище, Разград и Велико Търново.

Средната месечна работна заплата в Габрово за периода януари–март 2025 г. възлиза на 1 845 лева. Това е понижение от 4.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., когато средното възнаграждение е било по-високо. По месеци, през януари тя е 1 820 лв., през февруари – 1 823 лв., а през март достига 1 892 лв. Макар и на годишна база да има ръст от 10.8% спрямо същия период на предходната година, но този ръст не е достатъчен, за да задържи областта в по-предна позиция спрямо останалите региони.

По-сериозно увеличение на заплатите се отчита в обществения сектор – 20.2%, докато в частния ръстът е по-скромен – 7.8%. Най-голям спад в заплащането е отчетен в секторите „Професионални дейности и научни изследвания“, „Образование“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

В същото време се наблюдава увеличение на заплатите в „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“. По отношение на нивото на възнагражденията по икономически дейности, най-високо платени през първото тримесечие са били служителите в „Държавно управление“ със средна заплата от 2 319 лв., следвани от заетите в „Образование“ – 2 208 лв., и тези в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 054 лв. Най-ниски са били заплатите в секторите „Административни и спомагателни дейности“ – 1 173 лв., „Други дейности“ – 1 342 лв., и „Култура, спорт и развлечения“ – 1 470 лв.

Спадът на област Габрово с шест позиции в рамките на едно тримесечие е показателен за икономическия натиск и дисбаланси в пазара на труда. Това поставя предизвикателства пред устойчивото развитие на региона и откроява нуждата от целенасочена подкрепа в секторите с намаляващи доходи.

Зареди още

Икономика

Габрово дава глас на бъдещето: Устойчиви градове, енергийни общности, нова визия

Published

on

За четвърта поредна година Габрово ще бъде домакин на дискусионния форум „Кметовете говорят“, който се завръща в разширен формат на 24 и 25 юни 2025 г. Събитието ще е в рамките на конференцията „Изпълнението започва сега: Решения за забавени процеси в търсене на устойчиви резултати“. На фокус ще са ключови въпроси, свързани със стъпките към по-добро управление на проектите и прилагане на технологични иновации в полза на общините. 

Програмата предвижда представяне на визията „Габрово 2030“ от кмета Таня Христова – стратегически инвестиции, системни решения и енергийна независимост. Темата ще бъде надградена от вицепремиера Томислав Дончев, който ще очертае възможностите пред общините и гражданите в контекста на новите програми за енергийна ефективност както чрез националното финансиране до 2030 г., така и по Социалния климатичен фонд.

За участие в сесията е поканена и Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор „Сградно обновяване“, която ще даде практически указания за изпълнението на текущите проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Двудневният форум ще обърне внимание на темата за ролята на градовете в борбата с климатичните промени. Опитът си ще споделят експерти от Габрово, Столична община, финландския град Еспоо, както и представители на бизнеса относно изграждане на енергийни общности, фотоволтаични системи, локални решения за геотермална енергия, системи за управление на енергията чрез изкуствен интелект, пътни карти за сградно обновяване.

Събитието ще завърши с отворена среща за гражданите на Габрово на тема „Какви са ползите от енергийната ефективност, възобновяемата и споделената енергия?“. В нея ще бъдат представени резултатите от соларни обследвания в квартали на града, термографски визуализации на топлинни загуби, примери за местни ВЕИ системи и модели за собствено потребление на енергия в многофамилни сгради.

Конференцията ще се състои присъствено в зала „Възраждане“ и зала „Ритуална“ на Община Габрово. Организатори са Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, Областният информационен център и Община Габрово. Участието е безплатно с регистрация в електронна форма на адрес – https://forms.gle/gQMsV49KFgQDjUbY8 .   Предварителна програма.

Зареди още

Икономика

Изкуственият интелект в производството

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот, включително и в производството. В рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE Габровската търговско-промишлена палата проведе двудневен семинар.

В първия ден участниците – на място и онлайн, се запознаха с бъдещите дейности по проекта, примери от Учебната фабрика на Рурския университет в Бохум, Германия за контрол на качеството с помощта на ИИ, добри практики в приложението му в управлението на човешките ресурси. Ръководителят на Дигиталния иновационен хъб за Северен централен район Светослав Матеев представи възможностите за подпомагане на фирмите и публичната администрация. Семинарът беше открит от зам. – областния управител на Габрово Иван Любомиров.

Във втория ден ученици от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово участваха в пилотно обучение за контрол на качеството в производството с помощта на изкуствен интелект. Представителите на учебната фабрика към Рурския университет в Бохум, Германия ги запознаха как на практика може да се използва ИИ в контрола на качеството, какви са стъпките при разработване на такова приложение.

Учениците имаха възможност да направят на практика подбор на данни за обучението на ИИ. Увериха се, че никак не е лесно да подбереш такива данни, които да дадат добър краен резултат от работата на ИИ. В края на обучението всички ученици получиха сертификати.

Повече за проекта:
Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България по проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE. Водеща организация е Институтът за трудово правни науки към Рурския университет в Бохум. Участват и Катедрата по производствени системи към университета, Университетът в Гренобъл (Катедра „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Франция), Университетът в Будапеща (Технологичен център BME „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Унгария) и консултантска фирма по управление от Ираклион (Крит, Гърция).

Целта е да предоставим решения с ИИ на малки и средни предприятия (МСП). Потенциалът е огромен, независимо дали става въпрос за осигуряване на качеството в производството, за оптимизиране на сътрудничеството между хора и роботи или за вътрешни логистични процеси. Проектът се основава на своя предшественик „Digital Coach“, който беше признат от ЕС за проект с най-добри практики. В рамките на този проект хора от МСП бяха обучени като цифрови треньори, които ефективно следят за промените, включват служителите и помагат за преодоляване на съпротивата срещу новите технологии. Сега ще разширим сферата им на дейност, като включим и областта на изкуствения интелект. Предвижда се и активно включване на учениците от средните училища чрез разработване на гъвкави програми за обучение, които да предизвикат интереса им за работа в промишлеността и да демонстрират как ИИ може да бъде полезен.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество“ – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 2024 до 2027 г. (2024-1-DE02-KA220-VET-000256987).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица