Свържи се с нас

Икономика

АИКБ – Габрово: Кризата с КОВИД-19 отново завари държавата и обществото неподготвени

Published

on

Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. В периода, в който ни делят броени дни от отмяната на извънредното положение и започваме дискусията за частично облекчаване на мерките за ограничаване на пандемията на коронавируса КОВИД-19, Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ предлага своята обективна оценка на приложената досега мярка, конкретно насочена в защита на работните места и заетостта, станалата вече нарицателна, уредена посредством Закона за извънредно положение и в ПМС № 55, мярката „38/62” /което е и действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък, и предприятието/, придобила широка популярност с невярното „60/40“, заяви пред габровския печатен ежедневник „100 Вести“ представителят на Асоциацията за Габровска област Николай Григоров.

Той уточни, че оценки на мярката „38/62” бяха давани както от представителните на национално равнище организации на работодателите, така и от други браншови организации, но и от отделни предприятия и компании.

„Първа алармира за това, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени – подчерта Григоров. – Освен това тук погрешно беше транспониран опитът на водещи европейски икономики като Германия и Австрия“.

В подкрепа той цитира резултатите от проведената в периода 31 март–1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на КОВИД-19. „А те са от експресно допитване на база 759 отговорили и на анкетата, поради което на резултатите от нея трябва да се гледа сериозно, заяви Николай Григоров. – От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които 44 на сто са с персонал до 10 човека; 55 процента работят в сферата на услугите; 35 % са в сферата на търговията и едва 10 на сто са от индустрията. Видно е, че отстрана на предприятията интереса към тази мярка е нищожен. Особено на фирмите от индустрията, чийто дял е пренебрежимо малък. С непълно време, въведено с вътрешна заповед работят 48%. След заповедта на здравния министър 37 на сто работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед. Изцяло с прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятна ситуация са 15 но сто от компаниите. За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията, които не възнамеряват да се възползват от нея. Анкетата показва, че 52 на сто няма да използват, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”; 21 процента,защото:„Не ги устройва”; С мотива „Не мога да гарантирам заетост за двойно по-дълъг период“ са 7 на сто от анкетираните, а 4 процента – не могат да докажат изискването за 20 процентен спад на оборота за референтния период.

„Видно е, че 80 на сто от анкетираните предприятия и компании имат нужда, но няма да използват мярката „38/62”, поради нейната непригодност – коментира Николай Григоров. – Едва 8 процента от анкетираните могат да бъдат отнесени към категорията на колебаещите се. И това са тези, които отговарят, че „още не знаят дали ще я използват, тъй като им е нужно време да направят своите разчети, доколко имат изгода от тази мярка“.

Според национално-представително изследване на “Алфа рисърч”, проведено в периода 13-22 април сред 500 стопански субекта у нас, 79% от фирмите търпят преки или косвени загуби от КОВИД-19, като най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60/40.

Според данни на Националния осигурителен институт в периода 15 – 30 април 2020 г. /на 15. 04., на 21. 04., на 24. 04., на 28. 04. и на 30. 04./ са изплатени компенсации по ПМС № 55 от 2020 г., т. е. по мярката 38/62/ на 1961 фирми, някои от които са получили плащания на повече от една дата. Фирмите с до 9 работника, които са се възползвали от финансовата подкрепа на държавата общо за петте плащания през април са 1527, от 10 до 50 човека – 349, от 51 до 100 души – 47, от 101 до 250 – получилите компенсации фирми са 28, а над 250 са едва 10 предприятия.

Ако се сравнят тези данни с прогнозата на АИКБ и на Института за устойчиво икономическо развитие за това колко предприятия по сектори ще бъдат в затруднено положение и риск от съкращаване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение. Тоест тези, които са имали най-голяма необходимост от подкрепа в критичния период, е видно, че то е значително по-благоприятно при оценката на ефекта от мярката „38/62“ в сравнение със съпоставянето с общия брой фирми в страната за 2018 година според данните на НСИ.

„Това е така по простата причина, че прогнозата за това, колко предприятия от различните секттори ще продължават да работят, без да изпитват затруднения за запазване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение става дума за умерен и песимистичен сценарий – уточни Николай Григоров. – Изчисленията сочат, че мярката за изплащане на компенсации „38/62“ към този момент има нищожен ефект, причините за което многократно бяха анализирани и изтъквани в предишни становища на АИКБ, като и на останалите представителни работодателски организации. Те са във вродените дефекти на разглежданата мярка, която е неработеща и непригодна точно за тези компании и предприятия, които наистина имат нужда от помощ в кризисната ситуация. Ето защо е необходимо да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно, срива в заетостта е налице, а най-лошото тепърва предстои. На практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над ¾ от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ. Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци). Защото резултатът от мярката 38/62 е, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги, защото: получават същата заплата; имат по-малко разходи; имат повече свободно време; изразходват по-малко енергия и са изложени на по-малко рискове. А такъв пример няма никъде другаде по света. Такова плащане се явява доход, който замества неизработения и следователно недължим трудов доход на работника или служителя във времето, през което той не полага труд. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, но на практика плащанията са част от дължимите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя ще трябва да плати на същите работници, ако бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица за срок до 12 месеца, а не за 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация, и няма да получи обратно близо 3/5 от сумата под формата на данък и осигуровки. Така на практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в които са заети над ¾ от работещите българи, и които нямат финансови средства да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката – коментира още Григоров. – По данни на БНБ 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. Което означава, че така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци)“.

Председателят на АИКБ – Габрово напомни още, че работодателските организации коректно са предупредили за тези неадекватни моменти в ПМС № 55, но мнението им не е взето под внимание и че мярката „38/62“ от това постановлени да подкрепи запазването на работните места е била обречена от самото начало. А работодателите, към които беше насочена тя, не са били способни да издържат при прилагането й.

„Сбъднаха се всички негативни очаквания, за които АИКБ и другите организации на работодателите предупреждаваха многократно – повтори Николай Григоров. – Ето защо в момента ние не пледираме колко сме били прави, а настояваме за преосмисляне на мерките, за което ни дават техническа възможност законодателните промени, свързани с вдигането на извънредното положение. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. АИКБ още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката“ – заключи накрая Николай Григоров.

Автор: Стефка Бурмова.
*Статията е публикувана в бр.92, на 14 май 2020 г. на страниците на „100 Вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Платформа за обучение по предприемачество по проект Career 4.0

Published

on

В последните няколко дни в Габрово и Бохум, Германия се проведоха 2 събития, които представиха пред широката публика разработената по проект Career 4.0 платформа за обучение по предприемачество. Тя е достъпна на 7 езика –  езиците на партньорите по проекта плюс английски, и далеч надхвърля възможностите на един учебен инструмент. 

В рамките на 4 учебни проекта младите хора могат да направят „Диагностика на таланта“ си да преминат през „Радара на заетостта“, в който да се научат да идентифицират съществуващите мегатенденции на национално и регионално ниво, да определят ниши за нови дейности и да генерират собствени бизнес идеи. Те могат да преминат и през „Изслушване на експерти“, които да дискутират с тях идеите им и да им дадат съвети за по-нататъшно развитие.

Като последна стъпка младежите могат да преминат през целия цикъл на „Семинара на основателя“, който стъпка по стъпка ги води при създаване на техния бизнес план. Всички тези учебни проекти са обединени от Личностния план за развитие, чрез който се следят целите и постигнатите резултати от младежите.

През целия път участниците са съпровождани от ментори. Платформата има много други функционални възможности и спокойно може да се каже, че е един от най-добрите инструменти от този вид на европейско ниво.  Тя обединява резултатите от предишни два проекта Enterprise+ и Job Developer  

Габровската търговско-промишлена палата, която е партньорът за България по проекта, през есента на миналата година проведе обучение на ментори и пилотно обучение на ученици от 8 клас на ПТГ „Д-р Никола Василиади“ в Габрово през платформата. Обучението беше интегрирано в учебната програма по „Предприемачество“ и даде възможност да изпробване на едно от възможните и бъдещи приложения.

В диагностиката на таланта на учениците активно се включиха експертите от Центъра за кариерно ориентиране в Габрово.

На финалния експертен семинар по проект Career 4.0, проведен на 19 и 20 януари 2022 г. бяха представени възможностите на платформата, други варианти за въвеждане на иновативни концепции за преподаване/обучение за насърчаване на предприемаческите и цифровите компетентности, както и такива приложения в други области (проектът allCUTE за повишаване на квалификацията на инженери и техници). 8 български експерти се включиха и в работата на Финалната конференция в Бохум. И на двете събития бяха обсъдени възможностите за допълнително развитие на платформата (въвеждане на елементи на изкуствен интелект), възможните приложения след приключване на проекта.

Събитията се проведоха в хибриден формат и в работата им участваха представители на местни и регионални власти, на НПО, училища и др. от Габровска област, както и експерти от много области на Северна България.

Проектът Career 4.0 се финансира по програма Еразъм+. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия, а останалите партньори са от университети, организации и палати от Гърция, Италия, Испания, Унгария.

Зареди още

Икономика

ОИЦ-Габрово поднови договора си за още 2 години

Published

on

На снимката: Маринела Събева, управител на ОИЦ-Габрово

Договор за продължаване дейността на Областния информационен център (ОИЦ) подписаха кметът на община Габрово и ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“.

Новото споразумение е до 31 декември 2023 г. и с бюджет от 250 000 лв, съобщи Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета. Включени са разходи за персонал, за провеждане на събития в четирите общини от областта и за информационни материали.

Екипът на ОИЦ ще продължи да популяризира възможностите за финансиране от различни структурни и инвестиционни фондове на Европейския съюз. Ще работи за прилагането на интегрирания териториален подход в България, като участва в експертния състав на Регионалния съвет за развитие чрез звената за медиации и за публични консултации.

Служителите в националната мрежа от 27 областни информационни центъра извършват и административни проверки и издават становища относно процедурите на местните инициативни групи за финансиране на проекти.

ОИЦ – Габрово е основният организатор на ежегодния „Лагер за иновации“, който през 2021 г. се проведе за шести път. Центърът работи с бизнеса и с младите хора, партнира за провеждането на редица инициативи на местно, национално и международно ниво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Изтича срокът за наемане на обекти в кв.“Шести участък“

Published

on

Точно седмица остава до края на конкурса за наемане на обекти в кв. „Шести участък“, напомниха от Община Габрово.

„Ако имате малък бизнес или идея за такъв? Ако обичате Габрово и искате да изградите присъствие в местното търсене? Ако не сте открили подходящото пространство? Не пропускайте възможността, която Ви дава Община Габрово!“, споделят от администрацията на кмета.

Наемете от 1 до 4 обекта чрез публично – частно партньорство за две години и се възползвайте от безплатните стимули: абонамент за синя зона, интернет, членство в ГТПП, разработка на уебсайт, интериорен дизайн или оформление на витрина.

Кандидатстването е до 31 януари и можете да го заявите на електронна поща: projects@gabrovo.bg.

Вижте пълната информация за обектите и изтеглете документите за кандидатстване оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица