Свържи се с нас

Любопитно

Електромобилите у нас

Published

on

Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ) съществува от ноември 2009 г. Той си е поставил за цел да работи за създаване на условия електрическите автомобили да се случат и в България. Апропо, те могат да се случат и без нас, но каузата ни е това да стане с активното участие на българския бизнес. Защото в първия случай добавената стойност, която се калкулира в цената на крайния продукт, ще отпътува за чужбина, а във втория – ще остава у нас. Клъстерът обединява предприятия и организации от София, Петрич, Лом, Пловдив, Хасково, Русе, Ловеч, Габрово и Монтана и други.

България eсред малкото страни в ЕС, които не правят автомобили. Но тя има опит в производството на електрокари, макар то днес у нас да е паднало по обем 50 пъти (да припомним, че „Балканкар” бе сред първите фирми в света през 80-те години по производство на електрокари). А каропроизводството по принцип не се различава от това на електромобилите, освен по дизайна и някои елементи. У нас сега се правят електромотори, батерии, контролери и други възли и елементи, които са основни за елмобилите. На тази база тук може да се разгърне и съответното производство, стига да му се даде подкрепа в началото.

Ще пропуснем ли този шанс?

В ИКЕМ членуват промишлени фирми, звена от техническите сектори на БАН и ВУЗ, търговски и обществени организации, мобилен оператор, физически лица.Клъстерът обединява предприятия и организации от София, Петрич, Лом, Пловдив, Хасково, Русе, Ловеч, Габрово и Монтана, като в столицата, където са повечето от членовете му, се предвижда да бъде изградено и неговото административно тяло. Тъй като „електромобилът” е многообхватен като дейност – от разработването на възли, елементи и детайли за самата машина и за зарядните станции, през тяхното производство, организацията на инфраструктурата за зареждането, телекомуникационното и банково обслужване, търговията и сервиза – ИКЕМ търси партньорски отношения с различни участници на пазара.

Досега ИКЕМ е организирал конверсията, т.е. преобразуването на традиционен в електромобил, на няколко различни по предназначение и марка автомобили – от мини лека кола, до ван и лекотоварен (до 1 тон) камион. С това клъстерът и на практика доказва, че тази дейност не само може, но вече се и прави у нас. От друга страна, така и в движение се проверяват възможностите на различни елементи за елмобили, тестват се параметрите на новополучените машини. При това има конверсия с основни възли – електродвигател, батерии, контролери и др., които са българско производство. В същото време в клъстера смятат, че конверсията е само междинен етап, а всъщност целта е промишленото производство на нов електромобил в кооперация с някоя голяма фирма.

В момента ИКЕМ концентрира усилията на иновативни фирми за разработване на българска зарядна станция за коли на електричество. Станцията във форма на малка колона ще може да се инсталира на паркинги, пред големи магазини и други публични места, в гаражи на спедиторски и комунални фирми. Членовете на клъстера, които работят по тази тема, вероятно ще бъдат готови с прототипа си до 2-3 месеца.

За зарядните станции се създава и оригинална българска интелигентна система – „смарт грид”, която дава възможност за мониторинг и контрол на т. нар. „зелена енергия” от производителя до електромобила. Системата се разработва от членове на ИКЕМ и техни партньори от БАН и „ЧЕЗБългария”. Със зарядните станции (колонки) от този тип батериите на колите ще могат да се зареждат и дозареждат за 3-8 часа (в зависимост от капацитета им). В клъстера се мисли и за създаване на зарядна станция от по-мощния тип, чрез която акумулаторите да се пълнят и за 30 минути.

В ИКЕМ в момента се работи и по промените на нормативната уредба, без които електромобилът не може да тръгне по улиците и пътищата на България. Освен това за да се случи електромобилът и у нас, държавата и общините трябва да го подкрепят. От една страна това би трябвало да са финансови стимули за производителите на електромобили и зарядни станции, от друга, бонуси и предимства за техните потребители.

Защо например покупката на ЕМ да не става с нулева ставка ДДС. Или пък защо специален „зелен фонд”, акумулиращ приходи от продажба на емисии за СО2, да не отпуска по 5000 лв. за всеки закупен елмобил. Всяко физическо лице, придобило такава машина, би могло също да намали данъка върху доходите си с 25 % (но не повече от 5000 лв.) от нейната стойност. Както и също да бъде освободено от данък върху колата за пет години, от такса за емисии на СО2, от покупката на винеткии от други такси. Ако пък придобивката е на фирма, тя да я амортизира за 2, а не за 4 години, както е за обикновените автомобили. Като стъпи на улицата пък, общината да даде възможност на ЕМ по-лесно и по-бързо да се придвижва. Това означава елколата да се движи и по бус- лентите, да има запазени места и да паркира безплатно в синята зона, да има безплатно запазено място пред дома си с възможност за инсталиране на зарядна колонка и др.

За тези екстри от ИКЕМ се позовават на световната практика. В Лондон например общината дава възможност на собствениците на елмобили да паркират безплатно на редица места и да зареждат безплатно с ток. В Лос Анжелис общината раздава безплатни зарядни колонки на паркинги и търговски вериги, инвестира в зарядната мрежа и предоставя по 2000 долара за батерии на първите 5000 собственици на елмобили. В Сингапур властите отдават общинска земя на концесия за изграждане върху нея на частна зареждаща инфраструктура. Отново във Великобритания общински власти правят големи поръчки на елавтобуси за нуждите на градския транспорт.

Освен това в Белгия купувач на елмобил намалява годишния си данък с 30 % от стойността на закупената машина, но не повече от 9000 евро. В Испания различните регионални правителства дават до 6000 евро за алтернативното „гориво” на елмобилите. Франция предоставя премия от 5000 евро (но не повече от 20% от стойността на колата с ДДС) за автомобили без СО2 до 2012 г. В Кипър също дават премия от 700 евро за закупен елмобил, но за не повече от 7 машини на човек/ фирма. В Дания, Португалия, Германия, Австрия, Гърция, Румъния, Швеция, Великобританияи др. електрическите превозни средства се освобождават от различни данъци, от високите такси за регистрация, от налозите за замърсяване с СО2 и от други финансови тежести.

В същото време, ако българският бизнес се забави и не бъде подкрепен в тази кауза, гигантите в бранша са готови веднага да ни залеят със своята продукция – електромобили и зарядни станции. Още повече че, проучванията на пазара разкриват, че в Европа и света се провеждат различни тестове и се реализират проекти във връзка с производството на електромобилите. Тяхното навлизане на

масовия пазар се предвижда да започне през 2011 и 2012 година и се прогнозира пазарният им дял да достигне от 5 до 20 % до 2020 г. С други думи, очаква се към 2015 г. по пътищата на Европа да се движат около 4,7 млн. електромобила. Този бум предстои и в България.

Защо?

Развитият свят и специално ЕС са се насочили към нисковъглеродна икономика в борбата срещу климатичните промени. Оценено е, че автомобилният транспорт дава съществена част от замърсяването на въздуха и електромобилите биха могли да свият този дял. Затова всички големи производители на автомобили вече имат разработени модели на електромобили, а големи градове катоЛондон, Париж, Токио, Ню Йорк, Шанхай, Берлин, и дори страни като Израел, щата Орегон предлагат вече различни стимули за покупка и тяхното ползване. Водещи страни на ЕС оказват натиск на ЕК бързо да изработи стандарти за унификация на зареждащата мрежа за електромобилите в цялата общност и на елементите в машината за свързване към нея. И това може да стане още през текущата година.

в.Търговски вестник

Култура

Вазов не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение

Published

on

Спомени на Рачо Стоянов за патриарха на българската литература, запазени в Държавен архив – Габрово.

В навечерието на 172-та годишнина от рождението на Иван Вазов, Държавен архив – Габрово разгръща старите архивни документи, в които откриваме интересни спомени за него, разказани от друг ваятел на словото Рачо Стоянов.

Ето какво е записал авторът на „Майстори” за патриарха на българската литература: „Иван Вазов какъвто го видях
Откръшлеци от спомени

Трябва да беше към края на миналия век. Бях ученик в Габрово и един следобяд бяхме излезли по китните поляни покрай рекичката Синкьовица за да играем в свободните часове, когато някой дотърча и ни обади, че Вазов се намира в гимназията. Грабнахме си палтенцата и хукнахме през глава за да го видим. Истина, Вазов бил в гимназията, на път за Шипченския проход, разгледал я, поговорил с директора и си заминал с файтона. Язък! Не можахме да видим народния поет! Някой си ни утеши с това, че ни донесе една малка брошурка, печатана в Казанлък стихове някакви като поема, от които съм запомнил досега само тоя припев:
Девет годин да се миеш
Във реката Стрема
Петната си да измиеш Нема,
Вазов, нема!

Какви бяха тия злокобни петна и защо така го жигосваше неизвестния поет, не беше ни ясно тогава. Пък и немаше нужда да ни се обяснява: Вазовите стихове бяха налице и ако те бяха греховете му, ние ги приемахме като големи грешници също така.

Ако ние лудеехме по тия негови стихове, ако ги заучвахме като на игра наизуст и ги декламирахме при всеки случай, какво чудно има, че когато след няколко години се озовах в София, първата ми работа бе да видя тоя човек, чиято поезия дълбоко ме е вълнувала?

Един познат, по-дългогодишен софийски жител ми го посочи един ден в……градската градина. Не ми се вярваше: Вазов седнал на една проста пейка между най-обикновени хора! Той, поетът, който според моето младежко въображение трябваше едва ли не в облаците да витае. Това ли беше тронът му, та тая ли обикновена пейка и тия ли бяха олимпийските божества, с които общуваше-няколко души службогонци или обикновени хора? Досетих се скоро, че това е „Кардашев на лов”, сиреч поетът на лов за сюжети за своите драски и шарки. И все пак впечатлението, че Вазов не отбягва обикновените хора, че не се гнуси да седне между тях, ми остави дълбоко впечатление.

Скоро трябваше да видя, че той не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение.

Впечатления от Иван Вазов, написано в Паметната книга на Априловската гимназия, написано при пссещението му, 18 юни 1901 г.

Бях коректор на вестник „Ден”. Една сутрин в редакцията, която беше тогава на булевард „Дондуков” дойде сам Вазов и влезе в стаичката, дето работеха репортерите и коректора. Влезе Вазов засмян и весел и се обърна, ако се не лъжа към Христо Силянов и го запита видял ли е афиша на представлението, което щеше да дава трупата на Матей Икономов. Работата била там, че в тоя афиш имало две чудновати, невероятни имена: „Гобаров” и „Гробокопов”. Това именно направило впечатление на Вазова и той бе дошел да запита дали някой не познава кои актьори ще играя под тия имена и дали са истински или псевдоними. За щастие аз познавах и двамата актьори и обадих, че те са лъжливите им имена. Вазов се смя още повече, когато му казах, че са приели тия невероятни имена двамата актьори, двама добри приятели, понеже играели гробарите в пиесата „Хамлет”.

След доста години аз бях вече чиновник в българската академия на науките, когато трябваше да открия случайно една друга негова черта: сговорчивостта му. Вазов беше член на Академията, но на заседанията й, на заседанията на Историко-филологичния клон, на който беше член и покани за които аз редовно му пращах всеки четвъртък, той не се явяваше никога. Не мога сега да си спомня през коя година беше, но Академията трябваше да има годишно събрание за да избере управителен съвет: председател, подпредседател, секретар и ковчежник. После тоя управителен съвет се допълняше от председателите и секретарите на трите клона, и целия тоя сбор представяше пълния състав на управителния съвет. Обикновено общото събрание на Академията се насрочваше в неделен ден, към края на юний, след което започваше ваканцията.

Нищо не показваше, че ще има някаква промяна в управителния съвет: Ив. Ев. Гешев щеше да заеме председателското си място, подпредседател щеше да стане проф. Л. Милетич, секретар Ив. Пеев Плачков, ковчежник Ст. Аргиров. Така си беше от години, а пък академията не обичаше промените, както се бях убедил. Тоя път обаче, бе станало нещо като бунт: за подпредседател не беше избран Милетич, а Вазов! Така поне показваше избора на всички акдемици, които бяха присъствували на заседанието.

Трябва да кажа, че длъжността председател, която се заемаше от години от Ив. Ев. Гешов беше до голяма степен почетна и представителна. Когато трябваше да се приемат чужди учени, обикновено ги приемаше и разговаряше с тях секретаря или подпредседателя. Това налагаше известни задължения, с които едва ли бе се съгласил самия Вазов. На тя точка именно беше наблегнал, изглежда ловкия Иван Пеев-Плачков, секретарят на академията. Може да е имало и друго влияния. Но най-ясно стана, че самият Вазов не е искал и не е желаел тоя пост, който би го обременил с лишни и не негови грижи, които биха му пречили в неговата писателска дейност. И скоро той се отказа от тоя пост и си остана все така непосещаващ заседанията на академията. Какво всъщност бе станало? В Академията, а също и в университета, отдето идваха болшинството академици, Л. Милетич с характера си умееше да си печели врагове и ако не врагове, поне недоволници от неговото държане. Кой бе скроил тая игра на Милетича, не зная и не ми бе работа да узная, но то се се озова в меншество. Както секретаря Пеев се изрази тогава, „да беше гласувал и бай Захарий (разсилния) и той щеше да бъде против Милетича:. Но Вазов с отсъпчивостта си не бе пожелал да се възползува от това случайно стечение на обстоятелствата, от което предполагам не биха се отказали други.

С каква широта е гледал той и на тия чевствувания, които му се устроиха по повод седемдесетгодишнината му, показа търпението, което наблюдавах и аз и цялата публика през време н манифестацията една наистина грандиозна и всенародна манифестация, в която главен дял заемаха учениците от софийските гимназии. Той бе застанал на балкона на своя дом и под него се изреждаха младежи, в стройни редици, заприщили целия простор на околните улици, понесли плакати с имена на негови произведения. И тогава една софийска гимназия му изпя хорово един марш…..от Пенчо Славейков, маршът от Кървата песен.”

Иван Вазов посещава Габрово и в частност Априловската гимназия на 18 юни 1901 г., както свидетелства записаното от него послание в Паметната книга на Априловото школо. Оригиналът ѝ се пази и до днес на място и продължава да се попълва.

822К, оп. 1, а.е. 1 – Лична карта, издадена от Българска академия на науките, на Рачо Стоянов, на длъжност завеждащ канцелария, с описание на отличителните му белези и снимка, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхранява нейно дигитално копие, което е част от документалния фонд на Национална Априловска гимназия. Интересните спомени на Рачо Стоянов се пазят в оригинал във фонда му в Държавен архив – Габрово. Като илюстрация към тях Архивът в Габрово прилага и негова лична карта като служител в Българска академия на науките, където са били основна част от срещите му с патриарха на българската литература.

*Използваното фоново изображение е на БНР.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Ръководство за стратегия за слот машини

Published

on

В интернет ще намерите много съвети за стратегия за слот машини. През годините сме виждали всичко това. Има електронни джаджи, които можете да си купите и които обещават да измамят слот машините, за да плащат. Безкрайни пакети хартия са похарчени за отпечатване на книги, които обещават тактики, които не могат да бъдат загубени от игралните автомати.

Добрата стратегия за игра на слот машини се фокусира върху две неща – да увеличи шансовете ви за печалба и да ви помогне да спестите пари, които иначе бихте загубили. Тук са включени:

– Здравословни отговори на често срещани погрешни схващания за слотовете

– Подробно ръководство за основите на управлението на парите за играчи на слот

Вярваме, че ако отделите време, за да прочетете няколкото думи, които сме събрали по темата, ще си тръгнете като по-уверен и информиран играч на слот игри.

Една неприятна истина за слот машините

Истината е, че бихме могли да изречем хиляди думи за очарованието на скромната слот машина, но това не би ни довело до нищо по отношение на стратегията на играта. Има едно нещо, което не ни харесва в слот машините и което искахме да изложим веднага. Най-лошото нещо в слот машините, от гледна точка на играч, който се интересува от стратегия. Никога не можете да узнаете предимството на казиното за дадена слот машина. Всъщност това е единствената игра в казиното, за която се сещаме, че не може да се определи нищо подобно на предимство на казиното.

Помислете за видео покер. Видео покерът е лесна игра за изчисляване на предимството на казиното, тъй като знаем вероятността да се появят различни ръце. Знаем това, тъй като печелившите ръце са базирани на класацията на покер ръцете. Това означава, че можем да разгледаме таблицата с печалбите на видео покер играта, да използваме информацията, която вече знаем за вероятността да се изтеглят различни ръце, и да изчислим вграденото предимство на казиното. Всъщност можем да направим това за всяка игра.

Колелото на рулетката има 38 позиции, в които може да се окаже топчето. Можем да изчислим шансовете на всяко отделно число (или характеристика на число) да се появи, защото знаем общите шансове на всяко число да се появи.

Без информация за предимството на къщата на слот машината нещата като управление на банковите средства и стратегия на играта стават трудни. Затова стратегията за игралните автомати е по-скоро изкуство, отколкото наука. Не се страхувайте обаче – това е изкуство, което изучаваме и в което участваме от десетилетия. С напредването на конкуренцията в тази сфера се засилва значително и контрола върху онлайн хазарта, което гарантира наистина игра на късмет и липса на чувството, че сте излъгани от казиното.

Създаване на лимит за печалби и загуби

Този съвет ще ви спести много време. Не е нужно да изготвяте бюджет. Не е нужно да определяте размера на единичния залог. Не е необходимо да правите каквито и да било математически изчисления. Стига да създадете лимит за печалбите и лимит за загубите, след което да спрете да играете, щом достигнете някоя от тях, можете да зачеркнете управлението на банковата сметка от списъка си със задачи.

Когато отиваме в казиното, за да играем на най-предпочитаните ротативки, определяме колко пари можем да загубим, след което ги разделяме на броя на часовете, през които се надяваме да играем. Погледнете един пример. Да кажем, че планирате да играете десет часа по време на пътуване през уикенда до близкото ви казино.

Направили сте личния си бюджет за месеца и носите със себе си 1000 лева, които ще изгорите на игралните автомати. За да имате достатъчно пари, за да играете десет часа, не можете да си позволите да губите повече от 100 лева на час. Това означава, че ако достигнете 100 лева загуби за даден час, направете си почивка, докато започне следващият час. Що се отнася до ограниченията на печалбите, това е по-скоро личен въпрос. Няма значение къде сте определили лимита на печалбата, стига да имате точка, в която сте съгласни да се откажете. Създаването на лимит на печалбата ще ви предпази от превръщането на голяма печалба в загуба. Може да е трудно да се придържате към лимитите за печалба и загуба. Желанието да продължите да играете хазарт или да играете и да компенсирате загубите може да бъде силно. Ако това ви помогне, можете да привлечете приятел, който да ви помогне да се придържате към ограниченията за печалби и загуби.

Можете също така да си зададете аларма на всеки 45 минути, за да прецените как се справяте и да си напомните за ограниченията. Смисълът не е да ви тормозим за финансите ви, а да поддържаме хазартните игри забавни и да предотвратим бюджетна катастрофа.

Играйте на машината с най-ниска номинална стойност, която ви интересува

Този трик има за цел да ви помогне да разширите банкрола си. Забелязали сме, че новаците в казиното и особено в слот хазарта често нямат представа как да изберат машина. Те се насочват към слотове за 1 лев, защото това е хубаво кръгло число, което могат да разберат.

Въпреки това не са много хората, които влизат в слот сесия, готови да играят на игри с 1 лев на кредит, и много от тези играчи наблюдават как банкролите им се изпаряват. И така, как да разберете каква номинална стойност да играете?

Препоръчваме ви да разгледате всички налични номинални стойности, след което да изберете най-евтината, която все още предизвиква интереса ви. Очевидно е, че слотовете за стотинки ви предлагат най-малък риск, но това е така, защото те предлагат най-малко награди. Слотовете с високи суми работят точно обратното – можете да спечелите повече големи награди и да играете повече странични игри и други функции, но вероятно ще загубите много пари за кратък период от време.

Изборът на номинал е свързан с това да откриете зоната си на комфорт. Може би мразите да губите пари и искате да играете слотове само за развлечение. В този случай слотовете за стотинки може да са идеални за вас.

Ако разполагате със значителна сума пари, която да изхарчите за слотове, и искате най-новото и най-доброто в слот забавленията, вероятно играта с висок номинал е подходяща.

Заключение

Слотовете са голямата опора на казиното. Комарджиите по цял свят се насочват към слот машините в по-голяма степен от всяка друга игра. Слот машините са гръбнакът на хазартния бизнес, като често държат операторите на казина в черни ръце.

Разгледахме всички начини, по които слот машините могат да бъдат опасни. Но не забравяйте, че всички слотове не са еднакви. Някои слот игри предлагат теоретични проценти на възвръщаемост, които не са толкова далеч от другите игри на пода.

В крайна сметка слотовете не са най-добрият хазартен вариант – ето защо толкова рядко можете да видите запалени играчи да дърпат лостовете на слотовете. Но това изобщо не отнема от развлекателната им стойност.

Сега слотовете са легитимна класика в казиното, която не се различава от играта на блекджек, покер турнира или рунда на рулетката. Те са недооценени развлекателни джаджи, които повечето комарджии (ако са честни) абсолютно обожават да играят. Надяваме се, че нашата статия ви е научила на нещо, подготвила ви е за следващото ви пътуване до казиното и е разбила няколко стереотипа, които сте имали за игрите.

Зареди още

Любопитно

Лятна строителна академия в Габрово

Published

on

За поредна година Община Габрово и площад „Възраждане“ са предпочитана локация за лятната строителна академия „Лидерите“, насочена към ученици от 10 до 12 клас или студенти 1-ви курс, с интерес за развитие в строителния сектор.

Летният кампус дава възможността на близо 50 участници от цялата страна да предизвикат себе си, да се забавляват и да срещнат лектори и ментори, част от най-големите компании в строителството, от които да черпят знания и вдъхновение.

Събитието ще се проведе от 8 до 10 юли на площад „Възраждане“, а в програмата са включени много практически и креативни задачи, работилници и активности, съобщиха от Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица