Коиса хората с пари и как харчат? Едва ли някой може да отговори на този въпрос, затова и нашият отговор няма да включва 100% от случаите, а и винаги е в сила уговорката, че към всяка тема има поне още няколко гледни точки.

Да започнем с малко изненадващия факт, че хората с много пари у нас не са по-малко. Ниският стандарт на една държава не означава липса на богати, а наличието на много бедни. Това е и една от причините богатите хора в България да живеят в изолация – те не могат да се смесват с много бедните, които са огромната маса. Освен това произходът на парите им, множеството ангажименти и начинът на живот често не им позволява публична поява. Тяхното отсъствие от общественото пространство на практика ги прави никои, въпреки сериозните им средства.Те не могат да са пример и образец, не могат да бъдат дори обект на завист и подражание, защото никой никога никъде не ги вижда. Дефакто те не съществуват за друг, освен за тесния си кръг от няколко човека. Не съществуват и за пазара на България– пазаруват само от най-луксозните улици в Европа.

Как купуват: Изборът рядко зависи от тях самите, въпреки че притежават силата на парите. Нивото им ги задължава да купуват марки – символи на лукса при това само бутикови серии, защото се гнусят от факта, че същата риза може да носи и някой плебей. Лишени са от удоволствието да експериментират и откриват. Често са жертва на находчивите и добре обучени консулултанти, които успяват да ги убедят, че не биха могли да живеят безчантичката със златен синджир за 2000 долара ипалтенцетоот опашки на невестулки за 40 000.

Може да звучи парадоксално, но по отношение на пазара прослойката на най-богатите има нещо общо с прослойката на бедните. В единия случай е налице свръхпретенциозност, която изисква лукс, нерентабилен за малките мащаби на България. Във втория случай е нa лице свръхнепретенциозност – тук единственият критерий е продуктът да е евтин, без оглед на качеството.

Как купуват: Магазинът трябва да е неугледен, за да не се чувстват неловко и задължително облепен с надписи „Намаление”. Мразят консултантите. Често купуват по много с идеята, че спестяват от промоциите,но по-късно се оказва, че повечето „намалени” стоки всъщност не им вършат работа. Почти нямат дреха без надпис с големи букви на престижна марка. Често твърдят, че „модата се връща” и използват връхни дрехи от времето, когато са били гимназисти. Смятат, че анцунгът е подходящо облекло и за разходка в парка, и за мола, и за парти. Любими материи: трико, полиестер и изкуствена кожа.

В България освен тези много богати и онези много бедни има и една средна прослойка. Това, което се опитваме да ви кажем,е, че тя съществува и тези хора са любими не само на търговците. Това са специалисти на добри позции, дребни и средни предприемачи, мениджъри на големи компании, архитекти, лекари, адвокати, политици. Една много пъстра група, която трудно може да се обобщи като лайфстал .В общи линии сахора със самочувствие, авторитетни, с необходимост и желание за добър имидж, с култура на пазаруване. Някои от тях сега се учат как се харчат пари, други все още недооценяват изискванията на имиджа, трети все още не са намерили верните магазини и места за парти и почивка, но се забелязва тенденцията все по-ясно да се дефинират. Те са хората, които градят стандарт, които провокират израстване не само на самите себе си, но и на тези, които им предлагат стоки и услуги. Най-значимата прослойка, която реално въздейства напазара и на обществото.

Как купуват: Избират най-добрите магазини и марки в резултат на добра информираност и лично набюдение на пазара. Не робуват на големите имена, защото имат свое мнение и не държат всичко да им е „вносно”, защото имат достатъчно самочувствие. Залагат повече на качеството, отколкото на външната ефектност. Купуват нови дрехи всеки сезон и имат различни тоалети за различните поводи. Склонни са да се вслушат в мнението на консултантите, защото, като всички добри специалисти, вярват, че всеки най-добре си разбира от работата.

в.„Търговски вестник“

Материал от Денил.