Любопитно
Защо секссимволите често са самотни?
Думата „самота“ най-често се използва в негативен смисъл – липса на секс, на романтика или на семеен уют. Почти всички са свикнали да приемат, че тя спохожда единствено непривлекателните хора или тези с лош характер.
Докато нейното друго значение – на свобода и уединение, необходимо на човек, за да чуе вътрешния си глас и да се презареди, сякаш остава пренебрегнато. По този начин самотата се асоциира по-скоро с вид отхвърляне. И често е именно така, но съществува и едно друго отшелничество – доброволното.
Парадоксът „секссимвол-самота“
Пределно ясно е как някои хора си навличат самота – липса на сексапил, вредни навици, егоизъм, непоносим характер и други подобни фактори, но възниква въпросът: защо онези, които са родени с изключителна външна красота, често биват самотници?
Това явление се наблюдава при много известни личности. Макар да са обект на обожание от хиляди хора, болшинството „звезди“ нямат много приятели. Това важи както за моногамните, така и за разглезения тип секссимволи, които непрекъснато сменят интимните си партньори.
Красота не означава щастие
Красивите хора не са непременно щастливци, радващи се на изобилие от обич. Въпреки вниманието, което ги обгражда, и те изпитват самота като останалите хора. Дори често стават мишена на безброй зложелатели поради ревност, завист, гняв, които нямат тази красота…
Сексимволите често биват просто използвани
Те са наясно, че мнозина просто искат да ги консумират както секс кукли и нищо повече. Тяхната привлекателност е съблазнителна, но за истинска любов е нужно много повече. На секси хората им е трудно да определят намеренията на хората – дали са искрени, или искат само да се възползват от тях, и идва момент, в който престават да се доверяват, очаквайки всеки да ги измами.
Много пъти красивите мъже и жени се чувстват нещастни в любовта. Това ги кара да избягват събития и места, където е пълно с хора. Те се чувстват по- уютно да си седят у дома в компанията на книга, телевизия или интернет, защото така са защитени от интриги и досадни сексуални апетити.
Щампата „секссимвол“ като вид проклятие
Навярно всеки, удостоен с честта да бъде наречен „секссимвол“, знае колко е тежко да се носи тази „титла“. Тя оставя аудиторията с представа, че красивата персона от екрана или сцената е годна само за секс. И ако човекът има интелектуални заложби, в съзнанието на масовия потребител те остават на много по-заден план. Това е тъжната реалност – например мнозина дори не знаят за високия коефициент на интелигентност на Мерилин Монро, както и че мускулестият екшън красавец Долф Лундгрен е полиглот, при това – с академични постижения.
Завишени критерии за партньор
Водени от здравословно самочувствие, някои секссимволи не се примиряват с какъв да е партньор до себе си. Те знаят стойността си като „партия“ и не занижават критериите си. Това е още една причина дълго време да остават сами или напълно да са се отказали от търсенето на половинка, полуотчаяни от заобикалящия ги фалш. Някои се отдават на мимолетни удоволствия с временни любовници, а други търсят утеха и бягство от света в алкохола и наркотиците…
Самотата спохожда секссимволите от всяка епоха. Тяхната атрактивна външност изпъква пред всички останали достойнства, които притежават. На такива мъже и жени със сигурност им е омръзнало хората да гледат само „обвивката“ и да ги считат за секс аксесоари, игнорирайки самата им личност. Това е причина те да се обричат на доброволно уединение, което няма да ги нарани.
Култура
„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Любопитно
Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Любопитно
Дряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация

По повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември, на 16 септември Исторически музей – Дряново, съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново, организира събитие. Инициативата се реализира по случай 90-годишнината от създаването на пожарната служба в Дряново и ще протече в две части – демонстрация на техника и откриване на тематична изложба.
Партньорството между трите институции е израз на общото им разбиране за значението и съхранението на историческата памет и уважението, което дължим на хората, посветили себе си на опазването на живота и имуществото на гражданите.
От 16.30 часа на площад „Колю Фичето“, пред сградата на музея, дряновската противопожарна служба ще покаже техниката и екипировката, с които разполага за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации. По време на демонстрацията огнеборците ще споделят от първо лице за професията си, за предизвикателствата и превенцията, за работата с подрастващите и за сътрудничеството си с местната власт.
Половин час по-късно, от 17.00 часа в изложбените зали на ИМ-Дряново, ще бъде открита тематичната изложба „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“. Тя ще представи пред посетителите ценни експонати, оборудване, предмети, документи и техника, проследяващи историята и развитието на пожарното дело в общината през годините – материали, които съхраняват спомена за труда и всеотдайността на поколения огнеборци.

В подредената експозиция специално място ще заемат и детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов, които ще привлекат вниманието както на по-малките, така и на по-възрастните посетители на изложбата. В рамките на откриването ѝ е предвидена и томбола, от която ще бъде изтеглен един победител, получаващ възможността сам да изработи подобен макет.
Исторически музей – Дряново, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“- Дряново отправят покана към всички да се включат в честването на 90-годишнината от създаването на пожарната служба в града и да отдадат заслужена почит на хората, чиято професия изисква смелост, кураж, отговорност и постоянна готовност за служба на обществото.

-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 6 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 5 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 6 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 2 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 3 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 2 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 17 часаПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир







