Свържи се с нас

Култура

Преди 110 години се открива жп гара Габрово

Published

on

Снимка: Борислав Братованов, фейсбук

На 29 януари 2022 г. отбелязваме 110-та годишнина от откриването на железопътна гара в града. Пътят на габровци към изграждането на жп връзка със света, се оказва нелек. Още през XIX век, Габрово се утвърждава като център на занаятчийство, предприемачество, трудолюбие и просвета. Нарастналите икономически, образователни и културни потребности водят до нуждата от свързаването на Габрово с удобен и бърз транспорт, какъвто по това време е железопътния.

За първи път въпроса е официално поставен през 1894 г. с приетия от правителството на Константин Стоилов Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в страната. Предприемчивите габровци застават зад идеята за реализация на трасето Търново-Габрово-Шипка-Казанлък-Стара Загора.

Работен момент от изграждането на жп линията Царева ливада-Габрово, 1909 г.

На 16 март 1897 г. на заседание на Габровското  общинско управление  кмета Христо Русев предлага трансбалканската железопътна линия да премине през Шипченския проход. Месец по-рано същото предложение до Министър-председателя са направили габровските депутати Иван Пецов и Христо Манафов. Нашите съграждани са се аргументирали, че  това е най-прекия и удобен път, който се намира в центъра на България. Извършват се проучвания от най-добрите специалисти, с доброволни средства, събрани от жителите Габрово, Севлиево, Свищов, Казанлък Стара Загора, Карлово, Калофер и Пловдив, както и осигурени от местните Общински управления. Българското правителство обаче решава друго.

През 1904 г. Министерският съвет, начело с Димитър Петков приема разработения от инж. Л. Велчев варант, жп. линията да се изгради по най-трудното трасе Търново-Плачковци-Борущица. Една от основните причини е жп линията да е близо до каменовъглените мини в Тревненския Балкан, експлоатирани тогава от западноевропейски компании.

Тържествено откриване на жп. гара Габрово от Н.В. Цар Фердинанд, 29 ян. 1912 г.

Габровските индустриалци отново повдигат въпроса да се построи линия,  която да свързва проспериращия град  с жп линия по трасето Трявна-Габрово. Специалистите натоварени с проучванията,  достигат  до заключението, че трасето е трудно и ще бъде  свързано с големи разходи. Стига се до решение,  отклонението за Габрово  да бъде от станция Царева ливада.

 Търгът за изграждане на линията Царева ливада-Габрово е спечелен от предприемача Т. Чакъров. Срокът за изграждане е 2 години и 6 месеца, считано от октомври 1907 г., крайната дата за предаване е предвидена за април 1910 г.

ЖП гара Габрово, без дата

Изграждането на линията се забавя по ред причини, като най-важната е, че се забавя изграждането  на линията Търново–Борущица, която според договора е трябвало да завърши през октомври 1908 г.  В  действителност частта на линията Търново-Плачковци е открита на 17 юли 1910 г. Това води до забавяне и на материалите, предвидени за строежа на линията Царева ливада – Габрово, които е трябвало да се доставят с вагони, междувремено поскъпват и цените.

Габровското градско общинско управление на свое заседание през ноември 1911 г. прави постъпки пред изпълнителната и законодателната  власти да се открие възможно най-скоро жп линията, да се регламенира продажбата на парцели в местността „Падало” (днес квартал), за да се застрои и благоустрои района на жп гарата. Усилия габровските управници, начело с кмета Никола Голосманов  полагат да се изгради жп. линия и в посока Севлиево-Ловеч за свързваване с централната жп линия. Специално избрана комисия от габровски граждани, водена от кмета е изпратена в София, за да представи тези искания.

Изпращане на жп гара Габрово, ок. 50-те год. на XX век

В крайна сметка, на 29 януари 1912 г.  линията Царева ливада – Габрово  е официално открита в присъствието на Н.В. Цар Фердинанд, Царица Елеонора, министри, видни габровски общественици, индустриалци и много граждани. Габрово става част от жп картата на България. По сведения, записани от г-н Пейно Пейнов – дългогодишен началник-гара Царева ливада, запазени в Държавен архив – Габрово, строежът на линията продължава повече от четири  години. Цялата й дължина е 17 км. и 380 м. Жп пътят тръгва от Царева ливада към Габрово, като в първите километри следва дефилето на Дряновската река. По трасето има изградени три спирки: Стойчевци, Съботковци и Иванковци, 6 кантона и 5 тунела с обща дължина 737 м. Линията се пресича три пъти от шосеен път, има два моста и множество изкопи, траншеи, подпорни стени и др. изкуствени съоръжения. Скоростта на движение на влаковете през 50-те г. на миналия век е 35 км/ч, като в началото на нашия век достига 45 км/ч. Най-голямата спирка по линията Съботковци от 1940 до 1950 г.  функционира като гара. Релсите са подменяни поетапно през 1968 и 1970 г. Парен локомотив е използван до 1975 г. Линията е електрифицирана през 1988 г., от тогава и до днес по нея се движат електрически мотрисни влакове.

Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата гостува в Претория

Published

on

На 4 октомври бе открита представителната изложба „Нашият общ свят – усмихнати послания от България“ в гр. Претория, Южна Африка. Изложбата се организира от Посолството на Р България в Южна Африка в партньорство с Музея на хумора и сатирата в Габрово и Националната библиотека на Южна Африка.

Изложбата представя селекция от съвременни български карикатури, дело на водещите български художници в тази област. По този начин един популярен жанр на изобразителното изкуство се превръща в духовен мост между Южна Африка и България, като скъсява разстоянието между двете страни. Защото изкуството на карикатурата е универсално, забавно и разпознаваемо – гледано от София или от Йоханесбург.

Изложбата бе открита от посланика на Р България в Южна Африка Н.Пр. Мария Павлова Цоцоркова, в присъствието на членове на дипломатическия корпус, академичната общност, представители на медиите и българската диаспора в Южна Африка. Идеята за изложбата и включените в нея творби бяха представени от нейния куратор художника Калин Николов, който запозна присъстващите и с историята на българската карикатура. 

Селекцията от колекцията на Музея включва 40 работи от Анри Кулев, Велин Андреев, Димитър Томов, Борис Димовски, Румен Драгостинов, Трайко Попов, Ивайло Цветков, Ириен Трендафилов, Диляна Николова, Светла Христова, Любомир Михайлов, Йовчо Савов, Христо Комарницки и др., както и 12 творби от бащите на българската карикатура Александър Божинов, Илия Бешков, Стоян Венев.

Изложбата е насочена към всички любители на изобразителното изкуство от академичните и образователни среди, младежките и граждански организации, представители на дипломатическия корпус, книгоиздаването, културните секции на медиите, българската общност в РЮА и широката южноафриканска общественост. 

Представените творби надхвърлят актуалността на обикновената карикатура и вписват имената си в златния фонд на българското изобразително изкуство. Някои от тях – Доньо Донев, Борис Димовски, Георги Чаушов – често понасят ударите на социалистическата цензура, която следи съдържанието на всеки брой на печата.

Творбите са в традициите на цветната графика със сатирична нотка. Приложените техники включват рисунка с туш или черна темпера, както и концептуално оцветяване с пастел, цветен молив и акварел. Сложна образност, както и използването на символи от сюрреалистични картини, литература, кино и плакати, са неразделни атрибути. Нарисувани в стила на съвременния сатиричен език, творбите представят интелектуалната школа в българската карикатура.

Изложбата се реализира по План-програмата от дейности на МВнР и на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина в областта на публичната, културната и дигиталната дипломация и стратегическите комуникации за 2024 година и е реализирана с финансовата подкрепа на МВнР. Българската колекция от карикатури може да бъде разгледана в Националната библиотека на Южна Африка до 11 октомври 2024 г.

Зареди още

Култура

НМО-Габрово отбелязва 50-годишен юбилей с богата програма от събития

Published

on

На 18 октомври 2024 г. Националният музей на образованието в Габрово ще отбележи своя 50-годишен юбилей с разнообразна програма, която ще събере на едно място гости, партньори, дарители и приятели на музея. Честването ще предложи комбинация от изложби, срещи и културни събития, които подчертават приноса на музея към образователното наследство на България.

Празничната програма ще започне в 15.00 часа с откриването на външната експозиция „Благодетели и дарители за образование в Габрово“, която ще бъде разположена в Алеята на знанието в двора на музея. Тази експозиция ще отдаде заслужено внимание на личностите, които с дарителството си са подпомогнали развитието на образованието в региона.

След това, посетителите ще могат да разгледат изложбата „Национален център „Музейно училище” – мост между Училището и Музея“, разположена в залата за временни изложби на музея. Тази изложба ще демонстрира как институцията изгражда връзка между миналото и съвременността, свързвайки училището с музейното дело.

В 16.00 часа ще бъде представена и друга външна експозиция, посветена на Васил Априлов, един от водещите благодетели на новобългарското образование. Тя ще бъде разположена пред паметника на Априлов, който е символ на просветното дело в града.

От 16.00 до 17.30 ч Националният музей на образованието ще стане сцена на „Среща на поколенията“. Бивши служители на музея, дарители, партньори и приятели ще се съберат, за да споделят спомени и поздравления по повод юбилея. След официалната част на събитието ще се проведе коктейл, който ще създаде неформална атмосфера за обмяна на опит и идеи сред присъстващите.

Кулминацията на празника ще бъде вечерният концерт, организиран от Народно читалище „Габрово – 2002“ в партньорство с Община Габрово. Концертът ще се състои в 18.00 часа в зала „Възраждане“ и ще предложи богат културен спектакъл, който ще подчертае значението на Националния музей на образованието за града и страната.

Зареди още

Култура

Габровски таланти блестят на „Северно сияние“

Published

on

От 4 до 6 октомври в емблематичната сграда на Доходното здание в Русе се проведе 28-ото издание на международния конкурс за млади изпълнители на българска и популярна песен „Северно сияние“. В престижното събитие се включиха млади певци и певици от цялата страна, демонстрирайки своя музикален талант пред авторитетно жури.

Конкурсът, който вече се утвърждава като едно от значимите събития в музикалния календар на България, бе оценяван от именити музиканти като Тони Димитрова, композиторът Хайгашод Агасян, Ева Найденова от легендарната група „Тоника“ и музикалния продуцент Димчо Рубчев. Техният професионализъм и богат опит гарантираха високо ниво на оценяване и обективност.

Сред множеството впечатляващи млади изпълнители изпъкна 10-годишната Анастасия Плачкова, която завоюва първа награда във втора възрастова група. Малката певица от школата на Зора Колева „Wild Sound“ към читалище „Будителите 2017“, Габрово, показа изключителен вокален талант, изпълнявайки песните „Остани тази нощ“ и „Never Enough“.

Силната конкуренция в категорията не попречи на Анастасия да впечатли журито и публиката със своята техника и емоционално изпълнение. Конкурсът „Северно сияние“ продължава да бъде сцена за изява на новото поколение музикални таланти в България, вдъхновявайки младите изпълнители да преследват мечтите си и да развиват своите способности.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица