Свържи се с нас

Култура

Преди 110 години се открива жп гара Габрово

Published

on

Снимка: Борислав Братованов, фейсбук

На 29 януари 2022 г. отбелязваме 110-та годишнина от откриването на железопътна гара в града. Пътят на габровци към изграждането на жп връзка със света, се оказва нелек. Още през XIX век, Габрово се утвърждава като център на занаятчийство, предприемачество, трудолюбие и просвета. Нарастналите икономически, образователни и културни потребности водят до нуждата от свързаването на Габрово с удобен и бърз транспорт, какъвто по това време е железопътния.

За първи път въпроса е официално поставен през 1894 г. с приетия от правителството на Константин Стоилов Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в страната. Предприемчивите габровци застават зад идеята за реализация на трасето Търново-Габрово-Шипка-Казанлък-Стара Загора.

Работен момент от изграждането на жп линията Царева ливада-Габрово, 1909 г.

На 16 март 1897 г. на заседание на Габровското  общинско управление  кмета Христо Русев предлага трансбалканската железопътна линия да премине през Шипченския проход. Месец по-рано същото предложение до Министър-председателя са направили габровските депутати Иван Пецов и Христо Манафов. Нашите съграждани са се аргументирали, че  това е най-прекия и удобен път, който се намира в центъра на България. Извършват се проучвания от най-добрите специалисти, с доброволни средства, събрани от жителите Габрово, Севлиево, Свищов, Казанлък Стара Загора, Карлово, Калофер и Пловдив, както и осигурени от местните Общински управления. Българското правителство обаче решава друго.

През 1904 г. Министерският съвет, начело с Димитър Петков приема разработения от инж. Л. Велчев варант, жп. линията да се изгради по най-трудното трасе Търново-Плачковци-Борущица. Една от основните причини е жп линията да е близо до каменовъглените мини в Тревненския Балкан, експлоатирани тогава от западноевропейски компании.

Тържествено откриване на жп. гара Габрово от Н.В. Цар Фердинанд, 29 ян. 1912 г.

Габровските индустриалци отново повдигат въпроса да се построи линия,  която да свързва проспериращия град  с жп линия по трасето Трявна-Габрово. Специалистите натоварени с проучванията,  достигат  до заключението, че трасето е трудно и ще бъде  свързано с големи разходи. Стига се до решение,  отклонението за Габрово  да бъде от станция Царева ливада.

 Търгът за изграждане на линията Царева ливада-Габрово е спечелен от предприемача Т. Чакъров. Срокът за изграждане е 2 години и 6 месеца, считано от октомври 1907 г., крайната дата за предаване е предвидена за април 1910 г.

ЖП гара Габрово, без дата

Изграждането на линията се забавя по ред причини, като най-важната е, че се забавя изграждането  на линията Търново–Борущица, която според договора е трябвало да завърши през октомври 1908 г.  В  действителност частта на линията Търново-Плачковци е открита на 17 юли 1910 г. Това води до забавяне и на материалите, предвидени за строежа на линията Царева ливада – Габрово, които е трябвало да се доставят с вагони, междувремено поскъпват и цените.

Габровското градско общинско управление на свое заседание през ноември 1911 г. прави постъпки пред изпълнителната и законодателната  власти да се открие възможно най-скоро жп линията, да се регламенира продажбата на парцели в местността „Падало” (днес квартал), за да се застрои и благоустрои района на жп гарата. Усилия габровските управници, начело с кмета Никола Голосманов  полагат да се изгради жп. линия и в посока Севлиево-Ловеч за свързваване с централната жп линия. Специално избрана комисия от габровски граждани, водена от кмета е изпратена в София, за да представи тези искания.

Изпращане на жп гара Габрово, ок. 50-те год. на XX век

В крайна сметка, на 29 януари 1912 г.  линията Царева ливада – Габрово  е официално открита в присъствието на Н.В. Цар Фердинанд, Царица Елеонора, министри, видни габровски общественици, индустриалци и много граждани. Габрово става част от жп картата на България. По сведения, записани от г-н Пейно Пейнов – дългогодишен началник-гара Царева ливада, запазени в Държавен архив – Габрово, строежът на линията продължава повече от четири  години. Цялата й дължина е 17 км. и 380 м. Жп пътят тръгва от Царева ливада към Габрово, като в първите километри следва дефилето на Дряновската река. По трасето има изградени три спирки: Стойчевци, Съботковци и Иванковци, 6 кантона и 5 тунела с обща дължина 737 м. Линията се пресича три пъти от шосеен път, има два моста и множество изкопи, траншеи, подпорни стени и др. изкуствени съоръжения. Скоростта на движение на влаковете през 50-те г. на миналия век е 35 км/ч, като в началото на нашия век достига 45 км/ч. Най-голямата спирка по линията Съботковци от 1940 до 1950 г.  функционира като гара. Релсите са подменяни поетапно през 1968 и 1970 г. Парен локомотив е използван до 1975 г. Линията е електрифицирана през 1988 г., от тогава и до днес по нея се движат електрически мотрисни влакове.

Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Култура

Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

Published

on

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица