Свържи се с нас

Култура

Преди 110 години се открива жп гара Габрово

Published

on

Снимка: Борислав Братованов, фейсбук

На 29 януари 2022 г. отбелязваме 110-та годишнина от откриването на железопътна гара в града. Пътят на габровци към изграждането на жп връзка със света, се оказва нелек. Още през XIX век, Габрово се утвърждава като център на занаятчийство, предприемачество, трудолюбие и просвета. Нарастналите икономически, образователни и културни потребности водят до нуждата от свързаването на Габрово с удобен и бърз транспорт, какъвто по това време е железопътния.

За първи път въпроса е официално поставен през 1894 г. с приетия от правителството на Константин Стоилов Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в страната. Предприемчивите габровци застават зад идеята за реализация на трасето Търново-Габрово-Шипка-Казанлък-Стара Загора.

Работен момент от изграждането на жп линията Царева ливада-Габрово, 1909 г.

На 16 март 1897 г. на заседание на Габровското  общинско управление  кмета Христо Русев предлага трансбалканската железопътна линия да премине през Шипченския проход. Месец по-рано същото предложение до Министър-председателя са направили габровските депутати Иван Пецов и Христо Манафов. Нашите съграждани са се аргументирали, че  това е най-прекия и удобен път, който се намира в центъра на България. Извършват се проучвания от най-добрите специалисти, с доброволни средства, събрани от жителите Габрово, Севлиево, Свищов, Казанлък Стара Загора, Карлово, Калофер и Пловдив, както и осигурени от местните Общински управления. Българското правителство обаче решава друго.

През 1904 г. Министерският съвет, начело с Димитър Петков приема разработения от инж. Л. Велчев варант, жп. линията да се изгради по най-трудното трасе Търново-Плачковци-Борущица. Една от основните причини е жп линията да е близо до каменовъглените мини в Тревненския Балкан, експлоатирани тогава от западноевропейски компании.

Тържествено откриване на жп. гара Габрово от Н.В. Цар Фердинанд, 29 ян. 1912 г.

Габровските индустриалци отново повдигат въпроса да се построи линия,  която да свързва проспериращия град  с жп линия по трасето Трявна-Габрово. Специалистите натоварени с проучванията,  достигат  до заключението, че трасето е трудно и ще бъде  свързано с големи разходи. Стига се до решение,  отклонението за Габрово  да бъде от станция Царева ливада.

 Търгът за изграждане на линията Царева ливада-Габрово е спечелен от предприемача Т. Чакъров. Срокът за изграждане е 2 години и 6 месеца, считано от октомври 1907 г., крайната дата за предаване е предвидена за април 1910 г.

ЖП гара Габрово, без дата

Изграждането на линията се забавя по ред причини, като най-важната е, че се забавя изграждането  на линията Търново–Борущица, която според договора е трябвало да завърши през октомври 1908 г.  В  действителност частта на линията Търново-Плачковци е открита на 17 юли 1910 г. Това води до забавяне и на материалите, предвидени за строежа на линията Царева ливада – Габрово, които е трябвало да се доставят с вагони, междувремено поскъпват и цените.

Габровското градско общинско управление на свое заседание през ноември 1911 г. прави постъпки пред изпълнителната и законодателната  власти да се открие възможно най-скоро жп линията, да се регламенира продажбата на парцели в местността „Падало” (днес квартал), за да се застрои и благоустрои района на жп гарата. Усилия габровските управници, начело с кмета Никола Голосманов  полагат да се изгради жп. линия и в посока Севлиево-Ловеч за свързваване с централната жп линия. Специално избрана комисия от габровски граждани, водена от кмета е изпратена в София, за да представи тези искания.

Изпращане на жп гара Габрово, ок. 50-те год. на XX век

В крайна сметка, на 29 януари 1912 г.  линията Царева ливада – Габрово  е официално открита в присъствието на Н.В. Цар Фердинанд, Царица Елеонора, министри, видни габровски общественици, индустриалци и много граждани. Габрово става част от жп картата на България. По сведения, записани от г-н Пейно Пейнов – дългогодишен началник-гара Царева ливада, запазени в Държавен архив – Габрово, строежът на линията продължава повече от четири  години. Цялата й дължина е 17 км. и 380 м. Жп пътят тръгва от Царева ливада към Габрово, като в първите километри следва дефилето на Дряновската река. По трасето има изградени три спирки: Стойчевци, Съботковци и Иванковци, 6 кантона и 5 тунела с обща дължина 737 м. Линията се пресича три пъти от шосеен път, има два моста и множество изкопи, траншеи, подпорни стени и др. изкуствени съоръжения. Скоростта на движение на влаковете през 50-те г. на миналия век е 35 км/ч, като в началото на нашия век достига 45 км/ч. Най-голямата спирка по линията Съботковци от 1940 до 1950 г.  функционира като гара. Релсите са подменяни поетапно през 1968 и 1970 г. Парен локомотив е използван до 1975 г. Линията е електрифицирана през 1988 г., от тогава и до днес по нея се движат електрически мотрисни влакове.

Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица