Свържи се с нас

Култура

Преди 110 години се открива жп гара Габрово

Published

on

Снимка: Борислав Братованов, фейсбук

На 29 януари 2022 г. отбелязваме 110-та годишнина от откриването на железопътна гара в града. Пътят на габровци към изграждането на жп връзка със света, се оказва нелек. Още през XIX век, Габрово се утвърждава като център на занаятчийство, предприемачество, трудолюбие и просвета. Нарастналите икономически, образователни и културни потребности водят до нуждата от свързаването на Габрово с удобен и бърз транспорт, какъвто по това време е железопътния.

За първи път въпроса е официално поставен през 1894 г. с приетия от правителството на Константин Стоилов Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в страната. Предприемчивите габровци застават зад идеята за реализация на трасето Търново-Габрово-Шипка-Казанлък-Стара Загора.

Работен момент от изграждането на жп линията Царева ливада-Габрово, 1909 г.

На 16 март 1897 г. на заседание на Габровското  общинско управление  кмета Христо Русев предлага трансбалканската железопътна линия да премине през Шипченския проход. Месец по-рано същото предложение до Министър-председателя са направили габровските депутати Иван Пецов и Христо Манафов. Нашите съграждани са се аргументирали, че  това е най-прекия и удобен път, който се намира в центъра на България. Извършват се проучвания от най-добрите специалисти, с доброволни средства, събрани от жителите Габрово, Севлиево, Свищов, Казанлък Стара Загора, Карлово, Калофер и Пловдив, както и осигурени от местните Общински управления. Българското правителство обаче решава друго.

През 1904 г. Министерският съвет, начело с Димитър Петков приема разработения от инж. Л. Велчев варант, жп. линията да се изгради по най-трудното трасе Търново-Плачковци-Борущица. Една от основните причини е жп линията да е близо до каменовъглените мини в Тревненския Балкан, експлоатирани тогава от западноевропейски компании.

Тържествено откриване на жп. гара Габрово от Н.В. Цар Фердинанд, 29 ян. 1912 г.

Габровските индустриалци отново повдигат въпроса да се построи линия,  която да свързва проспериращия град  с жп линия по трасето Трявна-Габрово. Специалистите натоварени с проучванията,  достигат  до заключението, че трасето е трудно и ще бъде  свързано с големи разходи. Стига се до решение,  отклонението за Габрово  да бъде от станция Царева ливада.

 Търгът за изграждане на линията Царева ливада-Габрово е спечелен от предприемача Т. Чакъров. Срокът за изграждане е 2 години и 6 месеца, считано от октомври 1907 г., крайната дата за предаване е предвидена за април 1910 г.

ЖП гара Габрово, без дата

Изграждането на линията се забавя по ред причини, като най-важната е, че се забавя изграждането  на линията Търново–Борущица, която според договора е трябвало да завърши през октомври 1908 г.  В  действителност частта на линията Търново-Плачковци е открита на 17 юли 1910 г. Това води до забавяне и на материалите, предвидени за строежа на линията Царева ливада – Габрово, които е трябвало да се доставят с вагони, междувремено поскъпват и цените.

Габровското градско общинско управление на свое заседание през ноември 1911 г. прави постъпки пред изпълнителната и законодателната  власти да се открие възможно най-скоро жп линията, да се регламенира продажбата на парцели в местността „Падало” (днес квартал), за да се застрои и благоустрои района на жп гарата. Усилия габровските управници, начело с кмета Никола Голосманов  полагат да се изгради жп. линия и в посока Севлиево-Ловеч за свързваване с централната жп линия. Специално избрана комисия от габровски граждани, водена от кмета е изпратена в София, за да представи тези искания.

Изпращане на жп гара Габрово, ок. 50-те год. на XX век

В крайна сметка, на 29 януари 1912 г.  линията Царева ливада – Габрово  е официално открита в присъствието на Н.В. Цар Фердинанд, Царица Елеонора, министри, видни габровски общественици, индустриалци и много граждани. Габрово става част от жп картата на България. По сведения, записани от г-н Пейно Пейнов – дългогодишен началник-гара Царева ливада, запазени в Държавен архив – Габрово, строежът на линията продължава повече от четири  години. Цялата й дължина е 17 км. и 380 м. Жп пътят тръгва от Царева ливада към Габрово, като в първите километри следва дефилето на Дряновската река. По трасето има изградени три спирки: Стойчевци, Съботковци и Иванковци, 6 кантона и 5 тунела с обща дължина 737 м. Линията се пресича три пъти от шосеен път, има два моста и множество изкопи, траншеи, подпорни стени и др. изкуствени съоръжения. Скоростта на движение на влаковете през 50-те г. на миналия век е 35 км/ч, като в началото на нашия век достига 45 км/ч. Най-голямата спирка по линията Съботковци от 1940 до 1950 г.  функционира като гара. Релсите са подменяни поетапно през 1968 и 1970 г. Парен локомотив е използван до 1975 г. Линията е електрифицирана през 1988 г., от тогава и до днес по нея се движат електрически мотрисни влакове.

Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Пет художници ще потърсят духа на Дряново в пленер по живопис

Published

on

От 1 до 5 юли 2026 г. Дряново отново ще се превърне в творческа сцена под открито небе. Историческият музей – Дряново и Община Дряново за пети пореден път организират Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“.

В тазгодишното издание ще участват петима художници, избрани по регламент – живописци с различен творчески почерк, академична подготовка и богато изложбено присъствие. В продължение на пет дни те ще работят сред пейзажите, архитектурата и неповторима атмосферата на Дряново, превръщайки града в извор на художествено вдъхновение.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост. На участниците се предоставя пълна свобода да реализират творческите си идеи и пластични търсения. Именно тази откритост го прави поле за автентично и непосредствено художествено изследване.

Събитието носи конкурсен характер. Всяка година се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. Церемонията по обявяването на носителя за тази година ще се състои на 5 юли от 17.00 часа в Икономовата къща. Отличеният художник ще получи привилегията – право да представи своето творчество самостоятелно през 2027 г.

Участниците в петото издание са пет, с интересна и богата биография. Ивелина Петрова Иванова е родена в Шумен и е завършила специалност „Графика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а магистърска степен по „Графика и графични комуникации“ придобива в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Зад гърба й стоят редица самостоятелни изложби, участия в национални и международни пленери и значими отличия, сред които наградата „Тракийски конник“ на Есенен салон – Стара Загора (2008), награда на Съюза на българските художници от националната изложба „Лудогорие“, както и награда на Община Шумен за изкуство и култура (2020). Тя е член на Дружеството на шуменските художници и асистент в Шуменския университет.

Д-р Весела Николова е художник стенописец и педагог, завършила магистърска и докторска степен по Изящни изкуства — Стенопис и Педагогика на обучението по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В периода 2012–2013 г. специализира Графичен дизайн и илюстрация в университета „Монтфорт“ в Лестър, Великобритания, а по време на следването си участва в програми „Еразъм“ в Сърбия, Италия, Румъния, Германия, Холандия и другаде. Понастоящем преподава в Американски колеж „АРКУС“.

Нели Гашарова е завършила The Art Institute of Pittsburgh, специалност „Интериорен дизайн“, и се изявява активно и в областта на живописта. Платната й пресъздават екзотични географии, свързани с нейните продължителни пътувания, с акцент върху градския пейзаж, огледан в морската вода. Работата ѝ се отличава с експресивна въздейственост, полихромен и динамичен колорит, изграден с прецизна чувственост. Освен живописец, тя е и продуцент на анимационния филм „Денят на кървавите венци“, носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци, награда „Best Animated“ от кинофестивала Hollywood Weekly (2014), специална диплома от фестивала „Златен Ритон“ – Пловдив (2014), отличие от iPhone Film Festival и награди за видеоарт от VIDEOHOLICA и Delete TV.

Силвана Илиева е родена през 1989 г. в София и работи с широк спектър от медии – съвременен текстил, живопис, фотография, рисунка и видео. Завършила е живопис в Националното училище за изящни изкуства и сценография в НАТФИЗ, изучавала е дигитални изкуства и се е дипломирала като магистър по „Текстилно изкуство“ в Националната художествена академия в София. Творец с динамично и богато присъствие в художествения живот у нас и в чужбина.

Мария Алексиева е родена на 3 юли 1976 г. и е завършила специалност „Иконография“ – магистърска степен в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 2012 г. работи като уредник, фонд живопис, в Художествена галерия „Петко Задгорски“. Сред отличията ѝ са награда на журито от Биенале на рисунката в Македония (2016), награда за живопис от БХГ „Петко Задгорски“ (2016), наградата „Млад художник“ на името на Руси Стоянов (2015) и редица номинации от национални изложби.

Националният пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ е не само художествено събитие. Той е жест на принадлежност към едно място с изключително богато историческо и архитектурно наследство, носещо завинаги името на емблемата на българското възрожденско строителство.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица