На 29 януари 2022 г. отбелязваме 110-та годишнина от откриването на железопътна гара в града. Пътят на габровци към изграждането на жп връзка със света, се оказва нелек. Още през XIX век, Габрово се утвърждава като център на занаятчийство, предприемачество, трудолюбие и просвета. Нарастналите икономически, образователни и културни потребности водят до нуждата от свързаването на Габрово с удобен и бърз транспорт, какъвто по това време е железопътния.

За първи път въпроса е официално поставен през 1894 г. с приетия от правителството на Константин Стоилов Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в страната. Предприемчивите габровци застават зад идеята за реализация на трасето Търново-Габрово-Шипка-Казанлък-Стара Загора.

На 16 март 1897 г. на заседание на Габровското  общинско управление  кмета Христо Русев предлага трансбалканската железопътна линия да премине през Шипченския проход. Месец по-рано същото предложение до Министър-председателя са направили габровските депутати Иван Пецов и Христо Манафов. Нашите съграждани са се аргументирали, че  това е най-прекия и удобен път, който се намира в центъра на България. Извършват се проучвания от най-добрите специалисти, с доброволни средства, събрани от жителите Габрово, Севлиево, Свищов, Казанлък Стара Загора, Карлово, Калофер и Пловдив, както и осигурени от местните Общински управления. Българското правителство обаче решава друго.

През 1904 г. Министерският съвет, начело с Димитър Петков приема разработения от инж. Л. Велчев варант, жп. линията да се изгради по най-трудното трасе Търново-Плачковци-Борущица. Една от основните причини е жп линията да е близо до каменовъглените мини в Тревненския Балкан, експлоатирани тогава от западноевропейски компании.

Габровските индустриалци отново повдигат въпроса да се построи линия,  която да свързва проспериращия град  с жп линия по трасето Трявна-Габрово. Специалистите натоварени с проучванията,  достигат  до заключението, че трасето е трудно и ще бъде  свързано с големи разходи. Стига се до решение,  отклонението за Габрово  да бъде от станция Царева ливада.

 Търгът за изграждане на линията Царева ливада-Габрово е спечелен от предприемача Т. Чакъров. Срокът за изграждане е 2 години и 6 месеца, считано от октомври 1907 г., крайната дата за предаване е предвидена за април 1910 г.

Изграждането на линията се забавя по ред причини, като най-важната е, че се забавя изграждането  на линията Търново–Борущица, която според договора е трябвало да завърши през октомври 1908 г.  В  действителност частта на линията Търново-Плачковци е открита на 17 юли 1910 г. Това води до забавяне и на материалите, предвидени за строежа на линията Царева ливада – Габрово, които е трябвало да се доставят с вагони, междувремено поскъпват и цените.

Габровското градско общинско управление на свое заседание през ноември 1911 г. прави постъпки пред изпълнителната и законодателната  власти да се открие възможно най-скоро жп линията, да се регламенира продажбата на парцели в местността „Падало” (днес квартал), за да се застрои и благоустрои района на жп гарата. Усилия габровските управници, начело с кмета Никола Голосманов  полагат да се изгради жп. линия и в посока Севлиево-Ловеч за свързваване с централната жп линия. Специално избрана комисия от габровски граждани, водена от кмета е изпратена в София, за да представи тези искания.

В крайна сметка, на 29 януари 1912 г.  линията Царева ливада – Габрово  е официално открита в присъствието на Н.В. Цар Фердинанд, Царица Елеонора, министри, видни габровски общественици, индустриалци и много граждани. Габрово става част от жп картата на България. По сведения, записани от г-н Пейно Пейнов – дългогодишен началник-гара Царева ливада, запазени в Държавен архив – Габрово, строежът на линията продължава повече от четири  години. Цялата й дължина е 17 км. и 380 м. Жп пътят тръгва от Царева ливада към Габрово, като в първите километри следва дефилето на Дряновската река. По трасето има изградени три спирки: Стойчевци, Съботковци и Иванковци, 6 кантона и 5 тунела с обща дължина 737 м. Линията се пресича три пъти от шосеен път, има два моста и множество изкопи, траншеи, подпорни стени и др. изкуствени съоръжения. Скоростта на движение на влаковете през 50-те г. на миналия век е 35 км/ч, като в началото на нашия век достига 45 км/ч. Най-голямата спирка по линията Съботковци от 1940 до 1950 г.  функционира като гара. Релсите са подменяни поетапно през 1968 и 1970 г. Парен локомотив е използван до 1975 г. Линията е електрифицирана през 1988 г., от тогава и до днес по нея се движат електрически мотрисни влакове.

Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/