Култура
Преди 110 години се открива жп гара Габрово
На 29 януари 2022 г. отбелязваме 110-та годишнина от откриването на железопътна гара в града. Пътят на габровци към изграждането на жп връзка със света, се оказва нелек. Още през XIX век, Габрово се утвърждава като център на занаятчийство, предприемачество, трудолюбие и просвета. Нарастналите икономически, образователни и културни потребности водят до нуждата от свързаването на Габрово с удобен и бърз транспорт, какъвто по това време е железопътния.
За първи път въпроса е официално поставен през 1894 г. с приетия от правителството на Константин Стоилов Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в страната. Предприемчивите габровци застават зад идеята за реализация на трасето Търново-Габрово-Шипка-Казанлък-Стара Загора.
На 16 март 1897 г. на заседание на Габровското общинско управление кмета Христо Русев предлага трансбалканската железопътна линия да премине през Шипченския проход. Месец по-рано същото предложение до Министър-председателя са направили габровските депутати Иван Пецов и Христо Манафов. Нашите съграждани са се аргументирали, че това е най-прекия и удобен път, който се намира в центъра на България. Извършват се проучвания от най-добрите специалисти, с доброволни средства, събрани от жителите Габрово, Севлиево, Свищов, Казанлък Стара Загора, Карлово, Калофер и Пловдив, както и осигурени от местните Общински управления. Българското правителство обаче решава друго.
През 1904 г. Министерският съвет, начело с Димитър Петков приема разработения от инж. Л. Велчев варант, жп. линията да се изгради по най-трудното трасе Търново-Плачковци-Борущица. Една от основните причини е жп линията да е близо до каменовъглените мини в Тревненския Балкан, експлоатирани тогава от западноевропейски компании.
Габровските индустриалци отново повдигат въпроса да се построи линия, която да свързва проспериращия град с жп линия по трасето Трявна-Габрово. Специалистите натоварени с проучванията, достигат до заключението, че трасето е трудно и ще бъде свързано с големи разходи. Стига се до решение, отклонението за Габрово да бъде от станция Царева ливада.
Търгът за изграждане на линията Царева ливада-Габрово е спечелен от предприемача Т. Чакъров. Срокът за изграждане е 2 години и 6 месеца, считано от октомври 1907 г., крайната дата за предаване е предвидена за април 1910 г.
Изграждането на линията се забавя по ред причини, като най-важната е, че се забавя изграждането на линията Търново–Борущица, която според договора е трябвало да завърши през октомври 1908 г. В действителност частта на линията Търново-Плачковци е открита на 17 юли 1910 г. Това води до забавяне и на материалите, предвидени за строежа на линията Царева ливада – Габрово, които е трябвало да се доставят с вагони, междувремено поскъпват и цените.
Габровското градско общинско управление на свое заседание през ноември 1911 г. прави постъпки пред изпълнителната и законодателната власти да се открие възможно най-скоро жп линията, да се регламенира продажбата на парцели в местността „Падало” (днес квартал), за да се застрои и благоустрои района на жп гарата. Усилия габровските управници, начело с кмета Никола Голосманов полагат да се изгради жп. линия и в посока Севлиево-Ловеч за свързваване с централната жп линия. Специално избрана комисия от габровски граждани, водена от кмета е изпратена в София, за да представи тези искания.
В крайна сметка, на 29 януари 1912 г. линията Царева ливада – Габрово е официално открита в присъствието на Н.В. Цар Фердинанд, Царица Елеонора, министри, видни габровски общественици, индустриалци и много граждани. Габрово става част от жп картата на България. По сведения, записани от г-н Пейно Пейнов – дългогодишен началник-гара Царева ливада, запазени в Държавен архив – Габрово, строежът на линията продължава повече от четири години. Цялата й дължина е 17 км. и 380 м. Жп пътят тръгва от Царева ливада към Габрово, като в първите километри следва дефилето на Дряновската река. По трасето има изградени три спирки: Стойчевци, Съботковци и Иванковци, 6 кантона и 5 тунела с обща дължина 737 м. Линията се пресича три пъти от шосеен път, има два моста и множество изкопи, траншеи, подпорни стени и др. изкуствени съоръжения. Скоростта на движение на влаковете през 50-те г. на миналия век е 35 км/ч, като в началото на нашия век достига 45 км/ч. Най-голямата спирка по линията Съботковци от 1940 до 1950 г. функционира като гара. Релсите са подменяни поетапно през 1968 и 1970 г. Парен локомотив е използван до 1975 г. Линията е електрифицирана през 1988 г., от тогава и до днес по нея се движат електрически мотрисни влакове.
Автор: Цветомира Койчева, Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.
Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.
Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.
Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.
По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.
„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.
Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.
Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.
Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.
През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.
В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
