Свържи се с нас

Любопитно

Откога габровци са предприели стъпки за идеята „Тунел под Шипка“?

Published

on

По повод възникнали през последните дни дискусии относно съдбата на тунел под Шипка, Държавен архив – Габрово припомни откога габровци са предприели стъпки за реализирана на тази идея.

Документи за проект за прокарване на Трансбалканската жп линия, с тунел под връх Шипка, се съхраняват в Държавен архив-Габрово.

Повече от 120 години Габрово и габровци живеят с мечтата за прокарване на такова съоръжение под Балкана. Началото ѝ е поставено през далечната 1897 г., тунел все още няма, но документите по темата, вълнуваща поколения габровци, са достъпни за четене в Информационната система на Държавна агенция „Архиви”.

Те разкриват интересна и драматична част от миналото на Габрово, както и стремежът на жителите му за модернизация и свързване с изграждащата се национална железопътна мрежа. Те представят нелекия път, изминат от нашите предшественици към осъществяването на една идея, обединила жителитете на градове на север и на юг от Стара планина.

Приетият от правителството на Константин Стоилов през 1894 г. Закон за проектиране и построяване на железопътна мрежа в България дава началния тласък на предприемчивите габровци да свържат града с България и Европа чрез удобния жп транспорт.

Дигитализираните по темата документи, съхранявани в Държавен архив – Габрово, са фактическо доказателство за опитите за реализация на тази идея. Хронологически те започват с отворено писмо от от 1 февр. 1897 г. на габровските народни представители Иван Пецов и Христо Манафов до министър-председателя със становище относно строежа на Трансбалканската жп линия, в който четем: „.. Ний като не сме имали за цел защитата само на локалните интереси на гр. Габрово, а сме се ръководили и от по-високи съображения на общи-народен интерес…”.

Те прокарват идеята за преминаването на жп линията през Шипченския проход. Тя поражда дебати в обществото, назад не остават и представители на градовете Нова Загора, Елена, Сливен, които лобират за прокарването на линията през други две трасета Търново – Хаинбоаз – Нова Загора и Търново – Елена – Сливен, като последния вариант е бързо изоставен, поради липсата на големи населени места.

Имат думата и инженерите, които в доклад „Новопроектираната от габровските народни представители Трансбалканска линия и доклада на комисията за оборването на тази идея“, публикуван в печатно издание от 8 февр. 1897 г., пазено в Габровския архив под заглавие „Шипченский проход и Хаинбоязкий за Балканската линия“, изготвят анализ на предимствата и недостатъците и на двете трасета. Той завършва така: „…България от Освобождението си е чакала цели 20 години за трансбалканската линия, може да почака още една, до дето видим, разберем, научим и сравним подробно. Да помислим малко, до дето не сме сбъркали непоправимо.”.

Пред появилата се реална конкуренция, габровската общественост се мобилизира, за да не се изпусне големия исторически шанс. На заседание на Габровския градски общински съвет, с Протокол № 7 от 16 март 1897 г., се вземат решения относно проекта за изграждане на трансбалканската жп линия през Шипченския проход. Най-важните са да се извърши инженерно проучване на двата прохода и да се направи сравнителен доклад, като разноските за ангажираните инженери да се поемат от частни лица, да се направи подписка сред габровци за събиране на необходимите средства, съветът да избере и делегат, който да посети Севлиево, Свищов, Казанлък, Стара Загора, Калофер, Карлово, Пловдив, чиито граждани да подкрепят идеята, заради общия им интерес от прокарването на жп линията с тунел под Шипка.

На следващото заседание за делегат се избира почетния гражданин Христо Манафов, който да обходи градовете и да се срещне с министър-председателя Константин Стоилов, пред когото да изложи мотивите за извършване на инженерното проучване. Избират се комисари, които да събират средства от населението, сред тях са известни граждани като Никола Т. Рашеев, Коста Априлов, Васил Тюлюмбаков и др. Избира се комисия в състав: кметът Христо Русев и членове: Петър Минчев Петров, Петър Ст. Хаджистойчев и Ангел Султанов, която да движи финансовите въпроси.

В следващи протоколи от заседания на Габровския общински съвет, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се разкриват засилените контакти и съвместни действия между Габрово и другия най-заинтересован град от прокарването на Шипченската линия – Казанлък. Жителите на южния град подкрепят усилията на габровци и Общинския съвет взема решения да се работи съвместно по проекта. Като делегат в градовете в Северна България (Севлиево, Ловеч, Плевен, Никопол и Свищов) е изпратен габровецът Атанас Кехлибарев за да се работи солидарно с тях.

Разноските по пътуванията се поемат от доброволните пожертвования, събрани от габровските граждани.

Подкрепа за проекта изказват и жителите на Севлиево, като Градския общински съвет на свое заседание взема решение да се помоли Председателя на Министерския съвет да внесе пред Народното събрание в предстоящата му редовна сесия, мнение Трансбалканската линия да се построи през Търново-Габрово-Шипченски проход-Стара Загора, като се направи разклонение от Габрово за Севлиево.

В най-голяма пълнота, усилията на габровци са запазени в Преписка на Габровското градско общинско управление със Севлиевски окръжен управител, Княз Фердинанд І, народни представители, министър-председателя д-р Константин Стоилов, кметове и др. по построяването на Трансбалканската железница през Шипченския проход. Тя обхваща периода 15 март – 24 дек. 1897 г.

В няколко писма е запазена информация за проведените от Общинското управление срещи с училищните настоятели и габровски граждани за разглеждане на важния въпрос, поканените на срещите лица са поименно изброени. В преписката са запазени и имената на габровците, дарили средства за проучване на Шипченското трасе, като сред тях са братя Хаджистойчеви, Христо Бобчев, Андрей Дойкин, братя Калпазанови, Коста Априлов, дядо Миню Попа, братя Ямантиеви и много други.

Тук се намират и писмата, разменени между Габровското и Дряновското общински управления, които разкриват, че дряновската общественост застава зад габровския проект.

Въпреки, че протоколите на Габровското общинско управление с решенията относно действията за жп линията не са утвърдени от Министъра на вътрешните работи, т.к. това било изцяло в компетенциите на държавата, активните действия на габровци не спират.

Избраният делегат Христо Манафов обхожда заинтересуваните градове, засилват се контактите с Казанлък. Стига се до решение за обща среща на представители на заинтересуваните градове от Северна и Южна България – Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Пловдив, Севлиево, Ловеч, Плевен, Никопол, Свищов, Дряново, която да се проведе в Пловдив на 10 окт. 1897 г., както и до едно общо представяне в столицата на желанието на населението на тези градове жп линията с тунел да минава през Шипченския, а не през Хаинбоазкия проход.

Делегати излъчват Габрово, Казанлък, Свищов, Севлиево, Никопол, Ловеч, Стара Загора, Чирпан, Карлово, Калофер, с. Шипка (днес град). В последствие севлиевци се отказват, отправени са покани и към Плевен да излъчи представители. Габровският народен представител Иван Пецов дава указания за конкретната работа на делегатите, дава сведения за предимставата на Шипченското трасе, както и за икономическите изгоди на градовете в Северна България от реализацията му.

Освен от габровските народни представители, проектът е подкрепен от депутатите на Пловдив, Стара Загора, Карлово и Чирпан, търси се подкрепата и на Иван Вазов като действащ министър на народното просвещение. Нашите съграждани се активизират и в още една посока, в България е пристигнал френския инженер Пол Етиен, който трябва да извърши проучването на двете трасета и даде своята експертна оценка.

В поредица от телеграми, изпратени до габровското общинско управление от Иван Пецов, от намиращия се по това време в София габровски кмет Христо Русев, от кметове на съседни градове се проследява пътуването на Етиен до Габрово, придружен от инженерите Фишер и Илиев. Чете се информация за дадените указания за посрещането му в Габрово, за придружаващите го лица д-р Дървов, Йонко Калпазанов и Петър Стефанов Стойчев, както и за пристигането му тук.

Френският специалист идва в Габрово на 14 окт. 1897 г., като веднага извършва проучване на терена и дава положителна оценка за видяното. Проведена е среща между него видни габровци, сред които Иван Хаджиберов, Андрей Момерин, Марин Балабански, Тодор Арнаудов и др. Надеждите на габровци нарастват. Два месеца по-късно, от София долита радостната вест – на 13 дек. 1897 г. Народното събрание гласува Закон за допълнение на Закона за проектиране и построяване на железопътна мрежа, в който се приема Трансбалканската жп линия да минава през Шипченския проход. Иван Пецов и Христо Манафов пишат до кмета на Габрово: „..Събранието със Закон реши прокарването на линията през Шипченский проход и отдаването й на търг…”.

Радостта в града е голяма, Габровското общинско управление съобщава на гражданите за случилото се чрез специално обявление, изпратени са поздравителни телеграми от кмета на Габрово и отделни граждани до Негово Височество Княз Фердинанд, министър-председателя Константин Стоилов, председателя на Народното събрание д-р Георги Янкулов, до габровските народни представители, в. „Мир” и др. Изпратени са и много благодарствени писма до депутати, Княза, министър-председателя, редактори на вестници, където всеки от поздравяващите граждани се е подписал собственоръчно. В писмото до Иван Пецов и Христо Манафов са записани имената на 418 габровци, сред които представители на много известните фамилии Негенцови, Кехлибареви, Дюстабанови, Ямантиеви, Калпазанови, Бобчеви, Хаджистойчеви, както и редови граждани. В писмото до княза, подписите са още повече, а само за отбелязване е, че градът ни по това време наброява около 7500 души.

Княз Фердинанд отговаря на габровци с телеграма, адресирана до габровския кмет, в която четем: „…Радвам се заедно с габровци за справедливото и патриотическо решение на народното представителство за прокарване на Трансбалканската ж.[елезо] пътна линия през Шипченския проход….”.

Поздравителна телеграма се получава и от инж. Пол Етиен: „Благодаря ви от все сърце. Отправям Ви моите благопожелания за преуспяването на България и градът Габрово.”.

С това преписката приключва, като към нея са приложени статия „По въпроса за Трансбалканската железница“ от инж. И. Савов с мнение за доклад на инженерна комисия в състав М. Момчилов, И. Таухен и Л. Хашнов за предимствата на Шипченското трасе и с критичен анализ на предимствата и недостатъците на двете трасета.

Приложен е и доклад „Преимуществото на Шипченския пред Хаинбоазкий проход за трансбалканската линия“ от инж. К. Трънка, с критичен анализ на доклада на инженерната комисия, дала предимство на Хаинбоазкото трасе и със сравнителни таблици за изкачванията и слизанията, стойността и дължината на двете трасета”.

Както често се случва в човешките взаимоотношения и история, при конкуренцията между две страни, печели трета. Така се получава и при изграждането на Трансбалканския жп път. По редица политически и икономически причини (конфликтът между министър-председателя К. Стоилов и княза и последвалата оставка на Стоилов, изчерпването на средствата от сключените заеми, без да са сключени нови), проектът за прокарване на жп линия с тунел под Шипка остава неосъществен. Мечтата на цяло поколение габровци също.

Налага се друго, по всеобщо мнение по-неблагоприятно трасе през Балкана: Търново-Трявна -Плачковци – Борущица. Последните дигитализирани документи по темата засягат този въпрос. Това са Извлечения от Протоколи на XIII Обикновено народно събрание (1903-1908 г.) от различни заседания, на които се разглежда въпроса за прокарване на жп линия Търново-Трявна – Борущица, с информация за договора за построяването на жп линията, сключен между правителството на Рачо Петров и предприемача Христо П. Никофоров през окт. 1905 г., с изказвания на депутати и министри за неговата сложност и неприемливост и др.

Причините да се избере точно този вариант трасе са в икономическите интереси на чуждестранна фирма, експлоатираща по това време мина „Принц Борис“ в Тревненския балкан. Целта е железопътното трасе да се доближава максимално до каменновъглените находища там. Голяма роля за решаването на въпроса играят и свързаните с каменовъглената компания финансови кръгове от Западна Европа.

Габрово е включено в националната железопътна мрежа през 1912 г. с построяването на отклонението от с. Царева ливада. Почти век по късно, през 80-те години на XX век, проектът отново е изваден на светло. Окръжният народен съвет – Габрово изготвя становище за перспективните проучвания на път I-5 Габрово – Шипка, с тунелно преминаване под Стара планина .

Това е сякаш началото на възраждането на мечтата за тунел под Шипка. Темата отново е на дневен ред и след промените от 1989 г. През юни 1993 г., кметът Иван Ненов (1991-1995 г.) внася в Общински съвет – Габрово предложение относно изграждането на участъка „Габрово-Шипка” от магистрален път I-5 „Русе-Маказа”. Единодушно общинските съветници гласуват Решение, в което предлага и настоява пред Министерски съвет да бъде утвърден варианта за първокласен път (Е-85) Русе-Маказа, включващ тунелно преминаване в участъка Габрово-Шипка и да бъде даден ход за провеждане на търг с международно участие за неговото финансиране.

Сагата продължава и в наши дни. За повече от 120 години, в България се сменят много правителства и режими на управление, в Габрово идват и си отиват управляващи от различни политически партии. Само бъдещето ще покаже, ще сбъднем ли мечтата на онези предприемчиви наши предшественици, които проявиха типичната габровска смелост да бъдат Първи.

Всички представени документи са дигитализирани през 2018 г. и са достъпни за четене в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Велопътека от Трявна до Божковската поляна

Published

on

Община Трявна ще предостави още една възможност за развитие на туризма в региона, като предвижда да изгради велопътека в бъдеще. Живописният маршрут ще започва от Трявна и ще води до Божковска поляна в кв. “Божковци”, минаващ през кв. “Тепавици”. За да се стигне до реализиране на идеята, обаче, предстои тепърва проектиране на велопътеката, а преди това ще бъде закупен част от частен имот по предвиденото трасе.

От местното ръководство вече са провели разговори със собственика на имота и са започнали процедура по закупуване на тази част от парцела, който е в урбанизирана територия. Предложението за възмездно придобиване на част от имота бе прието единодушно на последното редовно заседание на Общински съвет – Трявна в края на месец декември миналата година.

“Знаете, че към момента се изгражда “Божковска поляна”, която за радост става един много добър кът за отдих и почивка и всички ние имахме идеята да направим велопътека от Трявна до Божковска поляна. Водихме доста дълги разговори със собственика, но към днешна дата имаме неговото съгласие, с което предлагаме да закупим част от имота, за да преминем към следващия етап, а именно проектиране на велопътеката”, коментира кметът Силвия Кръстева пред общинските съветници на последното провело се заседание на ОбС-Трявна.

Идеята за осъществяването на подобна велопътека в региона е обсъждана и на предходни заседания на местния парламент, като един от имотите по трасето вече е придобит по възмезден път от общината с тяхно решение. Цената, определена за участъка, който предстои да бъде закупен, от частния имот е 30 лв./кв.м. за общо 214 кв.м. площ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

135 години от създаването на Габровската метеорологична станция

Published

on

През януари се навършват 135 години от създаването на метеорологична станция в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).

Тя е една от първите в страната и е изградена след издаденото от Министерството на народното просвещение (МНП) на 24 декември 1886 г. окръжно № 6324, с което се възлага на директорите към поверените им гимназии да открият станции за метеорологични наблюдения.


Аврам Досев, преподавател по физика и математика в Априловската гимназия

Директорът на гимназията тогава Манол Белчев и учителят по физика Христофор Ангелов с ентусиазъм приемат поставената задача и успешно изграждат метеорологична станция. За целта те използват доставените от чужбина през 1881 г. и подарени на гимназията от Министъра на народното просвещение проф. Константин Иречек метереологични уреди. Оборудването на станцията се допълва с уреди от кабинета по физика, който е първият в страната – уреден в гимназията през 1872 г. от учителя по математика и физика Иван Гюзелев.

Станцията е построена в югозападната част на двора на училището. Размерите и конструкцията ѝ са съобразени с най-съвременните за времето изисквания. Тя разполага с над 16 уреда: термометър, барометър, анемометър (уред за определяне скоростта и посоката на вятъра) и др.

На метеорологичната площадка, 1919 г.

До станцията върху дървен стълб, висок 8 метра, е поставен ветромер на Билд. До стълба се намира цинков дъждомер и разграфена дървена линия за измерване дебелината на снежната покривка.

Вътре в гимназията, в малко помещение под стълбите на дясното крило, ,,в едно кюше”, по думите на Аврам Досев, са поставени 4 различни барометъра (живачни, анероид и бароскоп), таблици за редуциране височината на живачните барометри, атлас за определяне вида на облаците.

Ученици от Априловска гимназия пред станцията, 1959 г.

Под ръководството на първия завеждащ метереологичната станция – преподавателя по физика Христофор Ангелов, редовните наблюдения започват от 1 януари 1887 г. С помощта на събраните измервателни уреди се извършват 8 типа наблюдения и замервания: на атмосферното налягане; температурата на въздуха; минималната и максималната температура; относителната влажност; посоката и силата на вятъра; вида и количеството облачност; количеството на валежите от дъжд и сняг; отбелязва се времето и продължителността на атмосферните явления: гръмотевици, светкавици, бури, метеори.

Наблюденията се извършват три пъти дневно (в 7.00, в 14.00 и 21.00 ч .), а резултатите се вписват в специални дневници. Всяка сутрин в 7.20 ч. данните се изпращат с шифрована телеграма по морзов апарат до централната метеорологична станция в София.

Петко Чубриков, старши метеорологичен наблюдател, 50-те години  на XX в.

За работата в станцията през годините отговарят учителите-физици Христофор Ангелов, Никола Дуков и Аврам Досев, П. Харлаков – писар и Алекси Стойков – математик. В измерванията често се включват и ученици от гимназията.

Първи годишен отчет на Държавна мъжка Априловска гимназия, 1897 г.

Работата на станцията е преустановена през 1998 г. след 111-годишна дейност. Тогава започва строителството на ново крило на Априловската гимназия. Голяма част от уредите, използвани в метеорологичната станция, днес са част от богатата колекция ,,Училищни уреди и апарати” на Националния музей на образованието.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Почти всяко домакинство в региона има достъп до интернет

Published

on

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2021 г. в област Габрово показват, че 83.7% от домакинствата в областта имат достъп до интернет в домовете си, при средно 83.5% за страната.

За областта е отбелязан ръст от 6.2 процентни пункта спрямо предходната година, който е по-висок от регистрирания за страната – 4.6 пункта. По този показател област Габрово се нарежда на второ място в рамките на Северен централен район.

През 2021 г. 74.6% от лицата в област Габрово, на възраст между 16 и 17 навършени години, използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Мъжете в областта са по-активни при регулярното използване на интернет – техният относителен дял е 78.8%, при 69.4% за жените, като при мъжете относителния дял е по-висок от средните за страната с 3.7процентни пункта, а при жените е по-нисък с 3.4 процентни пункта.

Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование, като за област Габрово 92.9% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, при 72.5% от лицата със средно образование. В сравнение с 2020 г. по този показател намалява относителният дял на лицата с висше и основно и по-ниско образование съответно с 0.9 процентни пункта и със 7.3 процентни пункта.

Данните за 2021 г. в национален мащаб показват, че при лицата с основно или по-ниско образование делът на регулярно използващите глобалната мрежа варира между 69.8% за област Бургас и 21.3% за област Кюстендил. При лицата със средно образование относителният дял се движи между 89.8% за област Шумен и 53.6% – за област Пазарджик.

При висшистите относителният дял на лицата, регулярно използващи интернет в отделните области на страната е между 100.0% за областите Перник и Ловеч 79.6% за област Ямбол.

Данните от изследването за използване на ИКТ в домакинствата и от лицата през 2021 г. сочат, че относителният дял на лицата в област Габрово, използващи глобалната мрежа за взаимодействие с публичните институции през последните 12 месеца е 20.2% при 26.6% средно за страната.

В рамките на Северен централен район с най-висок относителен дял е област Силистра -28.6%, докато в област Разград – 10.6% от лицата използват предлаганите онлайн услуги от публичната администрация. Област Благоевград е с най-висок относителен дял в страната – 43.8%.

В сравнение с 2020 г. делът на лицата в област Габрово, използващи интернет с цел взаимодействие с институции от публичния сектор, намалява с 3.1 процентни пункта.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица