Свържи се с нас

Култура

Tetradkata.com на 3 години

Published

on

На 30 ноември платформата за литература, изкуство и култура Tetradkata.com навърши 3 години.

Във връзка с годишнината нейните създатели – Иван Хр. Христов, Калоян Христов, Лъчезар Йорданов и Габриела Христова са подготвили няколко изненади за своите читатели.

„Поетичен календар 2021“, който съвсем скоро ще излезе от печат. В него са поместени 12 стихотворения от съвременни български автори – Ива Спиридонова, Иван Христов, Теодора Тотева, Георги Гаврилов, Петър Чухов, Яна Вълчева, Симеон Аспарухов, Невена Борисова, Петя Цонева, Ана Цанкова, Боряна Богданова, Атанаска Илинчева. Голяма част от текстовете са писани специално за настоящия календар. Дизайнер на изданието е Петя Суванджиева.

Предстои коледна томбола, чрез която читатели на „Тетрадката“ ще се сдобият с най-новите съвременни заглавия.

В първите месеци на следващата година ще излезе от сборникът „Избрано 2017-2019. Tetradkata.com“.

В него намират място непубликувани и публикувани произведения (структурирани в раздели „поезия“ и „проза“) от авторите, включени в сайта през периода 2017-2019 г. Подбрани са също и интервюта с популярни писатели, дадени специално за екипа на „Тетрадката“. Изданието надхвърля 200 страници. Негови съставители са Иван Хр. Христов, Калоян Христов и Лъчезар Йорданов. Коректор е Владилена Катевска. Отзиви за книгата са написали поетесата Маргарита Петкова и проф. д-р Иван Иванов от СУ „Св. Климент Охридски“. Корицата отново е дело на Петя Суванджиева. Книгата ще излезе с марката на Издателство „Тетрадката“. Екипът на „Тетрадката“ благодари на своите читатели и спомоществователи!

Tetradkata.com е интернет платформа за литература и изкуство. Създаден на 30 ноември 2017 година, сайтът предлага на читателите богато съдържание от поетически, белетристични, есеистични, езиковедски текстове, както и рецензии на нови филмови заглавия, ревюта на книги, преводи на художествени произведения и др. Основна цел на „Тетрадката“ е да побира в „страниците“ си текстове от разнообразни жанрове и стилове, да представя творци от българската културна сцена.

За да популяризира литературата на българското съвремие, Tetradkata.com изпълнява функцията и на медия, отразяваща литературни четения, представяния на книги, срещи с писатели и инициативи, които имат значение за развитието на културата.

Паралелно с публикационната дейност екипът на Tetradkata.com организира литературни събития в страната.

„Да даваш за изкуството и да черпиш от него винаги си заслужава!“, убедени са основателите на сайта.

Иван Хр. Христов, Лъчезар Йорданов и Калоян Христов създават и изпълват със съдържание Tetradkata.com. Администратор на сайта е Габриела Христова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица