Култура
„Празник на пестила“ в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември
Специален акцент от събитието е Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“.
„Празник на пестила“ се провежда в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември. Събитието се организира от 2013 година, а целта му е да запознае широката публика със старата оригинална технология на производство на този натурален продукт. С „Празник на пестила” музеят спечели класацията „Годишни награди в туризма 2018“ в категория „Духът на България“.
През 2014 година пестилът, известен още като габровски шоколад, получи международно признание с включване в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. Неговият производител Николай Христов е отличен със сертификат за уникален хранителен продукт на Световното изложение в Торино, Италия. Още в миналото габровският шоколад кара дори швейцарските сладкари да си оближат пръстите.
Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени тави, с вместимост от 200 до 300 кг, наречени пестилджийски. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора. За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила. Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация. Стари габровци си спомнят, че се варят по 20 тона сливи, от които се изкарват 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът има трайност до 10 години.
През трите дни от „Празник на пестила” посетителите в музей „Етър” могат да наблюдават демонстрации на целия процес, свързан с приготвяне на този уникален продукт.
Програмата предвижда още няколко любопитни съпътстващи събития.

5 септември,
11:00 – 16:00 ч. Първи национален фолклорен конкурс „Обредна трапеза“
5–7 септември,
10:00 – 18:00 ч. Алея на вкусовете с базар на различни видове храни и напитки
5–7 септември,
11:00 – 16:00 ч. Демонстрации за приготвяне на пестил и „Цариградско на клечка“
7 септември,
11:30 – 14:30 ч. Базар „Кулинарни изкушения със сини сливи“
5–7 септември,
10:00 – 17:00 ч. Тематична игрословица в Музеен детски център
5–7 септември,
09:00 – 17:00 ч. Предоставяне на рецепта за приготвяне на пестил в Център Българка на музей „Етър“
Първият национален фолклорен конкурс „Обредна трапеза“, който се провежда на 5 септември в музей „Етър“, е специален акцент от събитието „Празник на пестила”. Единадесет самодейни състава от различни места на България ще представят възстановки на традиционни обреди и обичаи, свързани със значението на храната в живота на хората.
На един по-ранен етап всеки от кандидатите изпрати непрофесионално видео на своя възстановка. Изборът на участниците бе направен от жури, чиито членове имат сериозни професионални познания върху българския фолклор. Доц. д-р Красимира Кръстанова е декан на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”; проф. д-р Даниела Дженева е директор на ансамбъл „Тракия”, хореограф и преподавател; проф. д-р Светла Станилова е преподавател в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” в Пловдив. На 5 септември журито ще оцени представянето на всеки от участниците и ще определи тяхното класиране. Началото на Националния фолклорен конкурс е от 11:00, а около 16:30 се очаква да бъдат обявени резултатите.
Ще бъдат излъчени победители в четири категории – цялостно представяне на обред, най-добро изпълнение на фолклорен танц, най-добро изпълнение на фолклорна песен, най-автентичен фолклорен костюм. За победителите са предвидени материални награди. Класираните на второ и трето места участници във всяка от категориите получават документ – „Отличително”. На ръководителите на всяка от участващите формации ще бъде връчено „Уверително” за участие в конкурса.

Конкурсът „Обредна трапеза” се организира от Община Габрово и Регионален етнографски музей „Етър”, с подкрепата на Министерство на културата.
Целта му е да подпомага запазването, развитието и популяризирането на фолклорни традиции, от различни части на страната; да насърчава интереса на младото поколение към фолклорното изкуство; да дава възможност за изява и обучение на непрофесионални фолклорни групи и състави. Националният фолклорен конкурс „Обредна трапеза” има сериозен принос към развитието на научната дейност на музей „Етър”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди един денНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 5 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 4 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 4 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 5 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 5 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 4 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена




