

Култура
Обявиха победителите от конкурса за карнавална тераса, семейство и любимец
Сдружението на местните ентусиасти, шеговито настроени относно нещата, естествата, щенията и обобщенията /СМЕШНОНЕЩО/ обяви победителите от конкурс по време на изолация за карнавална тераса, семейство и домашен любимец.
Преди обаче имената на отличените да станат ясно, организаторите направиха малко разяснения.
„Благодарим на всички участници – 83 снимки в конкурса за семейство, 45 за карнавална тераса и 66 за домашен любимец с карнавален дух. Снимки дойдоха от Габрово, през Пловдив, Стара Загора, Септември и Варна, та чак до Мексико и обратно, а в надпреварата се включиха най-различни видове и герои – двуноги, четириноги, с пипала, всякакви размери уши, мустаци, различни цветове на окраската, а един от тях дори с 28 хиляди зъба. /Да, без майтап!/. Прекрасни сте!“, заявяват от СМЕШНОНЕЩО.
Те съобщиха първо лошата новина, тъй като се оказва, че са дисквалифицирани няколко участници.“ Не, че снимките им бяха лоши, но дори и когато гласуваме с лайкове, държим на честната игра. А фалшивите профили и свръх, свръх напомпаното гласуване не са феър плей, макар и често да казваме, че по време на карнавал всичко е позволено. Не сме се правили на разследващи, просто странното гласуване мнооого се наби на очи и решихме да не ги затваряме в името на онези, които активираха приятели, познати и роднини по пряка и съребрена линия, за да получат всеки възможен глас. Че дори си проговориха с комшиите и станаха съседи и във фейса. Ей това много ни радва!“, аргументират се организаторите на конкурса.
Чрез добрата новина те се възхищават искрено на доста семейства – за сплотеността, за отборната игра, за настроението и приятелите им. За умението да направят от лимона лимонада или от Ковид-а – Карнавал и да си прекарат страхотно. Заедно. Усмихнати. Обичащи се.
„Затова и благодарности на Дом на хумора и сатирата, на отдел „Озеленяване“ към Общинско предприятие “Благоустрояване“ и на Туристически информационен център, които се включиха с допълнителни награди за участниците, под формата на цветя за терасата или двора, тениски и семейни членски карти „Приятели на хумора“, които носят доста привилегии в забавното сърце на Габрово – ДХС.
Благодарим и на Happy Cat и Happy Dog, Национална федерация по фелинология – София и Клуб по фелинология „Бастет“ Габрово и Розмари Казасова – развъдник за котки „Розмар“ – Габрово, които осигуриха наградите за прекрасните домашни любимци!“
И най-накрая същността. Наградата за Най-карнавално семейство, в размер на 500 лева, бе за Милена Недева, която получи 929 гласа към момента на отчитането. Семейство Симпсън получи 909 гласа към момента на отчитането, печелейки Семейна карта „Приятели на хумора“, тениски и цветя за хубавата им тераса. Трети останаха Ива Пенчева – 585 гласа към момента на отчитането /и 548 гласа за карнавална тераса/, които получават Семейна карта „Приятели на хумора“, тениски и цветя за хубавата им тераса. /наградата е една и за двете категории/. Четвърти се класираха семейството на Теодора Дечева с 481 гласа към момента на отчитането, които спечелиха Семейна карта „Приятели на хумора“. Учениците от IV б клас на ОУ „Отец Паисий“ получиха 322 гласа към момента на отчитането, спечелвайки цветя за двора на училището, а Магдалена Дамянова – 280 гласа към момента на отчитането, за които се полагат тениски и цветя.
За Най-карнавална тераса бе избрана терасата на Наталия Недкова и украсата на Цвета Дулева, събирайки 1600 гласа към момента на отчитането. Те ще получат 500 лв. Подгласник в тази категория остана Детска градина „Радост“, получили 1 500 гласа към момента на отчитането, за които ще се сдобият с цветя за двора на детската градина. Трета се нареди терасата на Ива Пенчева – 548 гласа в момента на отчитането /и 585 гласа за карнавално семейство/, спечелвайки Семейна карта „Приятели на хумора“, тениски и цветя за хубавата им тераса. Наградата е една и за двете категории.
Петя и Рали от група „Toxicity“ с 266 гласа в момента на отчитането си спечелиха тениски и цветя за готината им тераса, а Надежда Петрова с 203 гласа към момента на отчитането – цветя и тениска за DJ-я, който явно е направил яко парти от терасата.
В категорията за домашен любимец с карнавален дух наградите са еднакви за всички отличени – за кучетата: торбичка от Happy Cat и Happy Dog, съдържаща храна за кучета и специални пликчета за отпадъци по време на разходка плюс торбичка с подаръци от КФе „Бастет“ Габрово и Розмари Казасова – развъдник за чистопородни котки „Розмар“. За котетата: торбичка от Happy Cat и Happy Dog, съдържаща храна за котки и купичка плюс торбичка с подаръци от КФе „Бастет“ Габрово и Розмари Казасова – развъдник за чистопородни котки „Розмар“.
При Кучета:
- Християна Станева и кучето с очила – 868 гласа до момента на отчитането
- Семейство Михайлови и кучето Тара – 210 гласа до момента на отчитането
- Маги и кучето Фин – 203 гласа към момента на отчитането
- Принцеса Дейзи, кучето – фен на Елза и Ана – 155 гласа към момента на отчитането
- Милица Касабова и нейното куче-калинка – 90 гласа към момента на отчитането
- Катя Симеонова и красивото куче Кари – 75 гласа към момента на отчитането
- Цвети Иванова и кучето Моцарт – 73 гласа към момента на отчитането
- Кучето Джак – 59 гласа към момента на отчитането
- Росина Христова и кучето Симпсън
- Бийгълът Чарли – 35 гласа към момента на отчитането
При Котките:
1.Магдалена Цветкова и котето-рибар – 600 гласа до момента на отчитането
2.Надежда Петрова и нейната стилна котка – 107 гласа към момента на отчитането
3.Соня Митева и котката ѝ маскирана като котка – 75 гласа към момента на отчитането
4.Владислав Недялков и неговото приятелче котето Томи – 71 гласа към момента на отчитането
5.Павлина Савова и котката ѝ – 69 гласа към момента на отчитането
6.Велислава и котето Томи Лий Джонсън – 62 гласа към момента на отчитането
7.Марина Тотева и котката, която работи от вкъщи – 50 гласа към момента на отчитането
8.Тихомир Тошев и котето Сузи – 38 гласа към момента на отчитането
9.Владимир и Кристияна и техният котарак – 36 гласа към момента на отчитането
10.Ния, Лили и Мира и тяхното коте Пухчо – 23 гласа към момента на отчитането
В категорията Разни Пламен Иларионов и неговият бръмбар с 53 гласа към момента на отчитането бе отличен със специална награда за бръмбари. Ивана и костенурката Кристофър с 53 гласа към момента на отчитането, спечели награда тениска, а Бисерка Добрева и охлювът с корона, събрал 42 гласа към момента на отчитането, получи специална награда за охлюви. Теодора Дедева и Зайо – 21 гласа, грабнаха специалната заешка награда.
На наградените честито! Организаторите на конкурса по време на изолация за карнавална тераса, семейство и домашен любимец молят победителите да се свържат до края на тази работна седмицата със СМЕШНОНЕЩО, за да се разберат как да си получите наградите през следващата. Телефон за контакт: 066 818 309.
*До семейството на Ивана и костенурката Кристофър – Скъпи приятели, чудесно е, че обичате животните и имате такъв интересен и нестандартен приятел, но сухоземните костенурки са защитен вид в България. Притежаването им, улавянето и отглеждането са забранени, с изключение на много редки случаи. Моля ви, пуснете Кристофър на свобода! Можете да се свържете с фондация „Геа Челония“, където ще ви дадат съвети за това как и къде да го върнете обратно в природата или ще поемат грижите за него, ако има нужда от специални такива. А можете и да им отидете на гости!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел


Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.
Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.
Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


-
Новинипреди 4 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Културапреди 5 дни
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето
-
Новинипреди 5 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“
-
Културапреди 5 дни
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел
-
Кримипреди 5 дни
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!
-
Новинипреди 4 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Икономикапреди 4 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала
-
Новинипреди 4 дни
Министър Пешев инспектира стадионите „Христо Ботев“ и „Априлов“ в Габрово