Свържи се с нас

Култура

Из историята на Габровска община /1860 – 1940 г./

Published

on

снимка: Община Габрово

Годината 1860-та е знакова за развитието на Габрово. Тогава властите решават габровският район да се отдели от Търново и да бъде признато за град. Писмено свидетелство за този акт е приписката на йеромонах Неофит Георгиев Соколски, оставена в богослужебната книга „Пролог за месеците юни, юли и август 1764 г.“

В съответствие с установеното по това време административно и териториално деление на страната, през есента на 1878 г. се създава Габровска околия и се учредява Габровско околийско управление.

Обявяването на Габрово за град и околийски център освен признание за развитието на селището носи на населението и някои затруднения – започва издаването на нови документи за собственост върху притежаваните земи, което е свързано с допълнителни финансови разходи, а непредвиденото облагане води до масово неодобрение сред притежателите на земя и сред занаятчиите.

Положителните промени за града обаче са повече – създават се условия за по-широко представяне в регионалните органи на управление, а представители на чорбаджийската прослойка получават възможност да заемат висши държавни административни длъжности. Това води до проява на стремеж към подобряване на стопанското, социалното и културното развитие на града и околията.

Още през 1860 г. в Габрово пристигат италиански търговци на пашкули и бубено семе с намерение да създадат фабрично производство за точене на коприна, а местните манифактуристи постепенно се ориентират към създаване на фабрики за текстил, обработка на кожи и др.

Съгласно приетия през 1886 г. закон за градските общини, структурата на Габровската градска община включва Общински съвет /общинските съветници, кмета и помощниците му/ и Общинско управление, включващо кмета и помощник-кметовете.

В първите години след Освобождението Габровският общински съвет решава въпроси, свързани с осигуряване на реда в града, подпомагане на бедни и пострадали от войната, връщане на бежанци от южна България по родните им места, раздаване на общински места за строеж на жилища, регулиране цените и осигуряване снабдяването на населението.

Полагат се грижи за планирането и благоустройството на града – водоснабдяване, канализация, осветление, павиране на улици и площади, контрол върху частни и обществени строежи, откриване на здравни заведения, общински аптеки, разширяване на училищната мрежа, подпомагане на читалището и др.

Дейността на общинското управление зависи от бюджетите, приемани от общинския съвет, като периодично се сключват заеми за осъществяване на благоустройствени проекти.

Първият кадастрален план на Габрово е изготвен през 80-те години на XIX век, а вторият – по-разширен – през 1905 г. Съществено място в дейността на Габровската община заема социалната политика.

Общината наблюдава цените на стоките и взема мерки срещу спекулата и черната борса. Въпросът за електрификацията на Габрово намира решение още през 1906 г., като Общината отдава осветлението в Габрово на различни частни предприемачи.

През 1927 г. е построена помощната дизелова електроцентрала на Синдикат „Грамадата“, в който Габровската община е учредител и съсобственик. Нуждата от удобен транспорт, който да свързва Габрово с другите региони, води до решението градът да бъде свързан с националната жп мрежа през 1912 г.

С помощта на Габровската община и с дарения на габровци, през 1922 г. е изградена новата сграда на читалище „Априлов-Палаузов“ – една от най-представителните в града.

Сред основните приоритети на тогавашната управа е и създаването и развитието на градския транспорт.

Първата автобусна мрежа става факт през 1936 г., като първоначално Общината я отдава безвъзмездно на частно предприятие. А за хората, изиграли водеща роля за бурното развитие на Габрово като град ще бъде разказано в следващи публикации.

Източници:
„Градско общинско управление – Габрово“ /Справочник на документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в териториален архив – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово (1977-1959 г.)/, София, 2009 г.
„Габрово – 130 години град – 1860-1990 г.“ /Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град/, Габрово, 1994 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Класираха проектите по Програма Култура

Published

on

Приключи работата на Експертната комисия по Програма Култура на Община Габрово по Техническата оценка и оценката на качеството на проектните предложения, постъпили в Първата конкурсна сесия.

Към 2 юни разгледани и оценени са 11 проекта, класирани по обявения приоритет са 7 от тях. Четири проектни предложения не са класирани, тъй като са получили средна стойност на оценката под 70 точки.

Класацията на проектните предложения, които продължават е:
1. “Габровски огледала“, Музей Дом на хумора и сатирата – 91,6 т.
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – 91 т.
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово – 85,8 т.
4. „160 години Габрово в картини“, Школа за приложно изкуство – Ива Пенчева ЕООД – 81,2 т.
5. „160 минути от Габрово“, Фондация „От Бг“ – 75,8 т.
6. „Габрово – 160 години творчески град“, НЧ „Будителите 2017” – 72,8 т.
7. “Да открехнем прозореца”, ДТ „Р. Стоянов“ – 71,2 т.

В рамките на одобрените 40 000 лв. по приоритета „Сто и шестдесет години Габрово – град“, се финансират проектите:
1. “Габровски огледала“, Музей „Дом на хумора и сатирата“;
2. “Изработване и експониране на паркова скулптурна фигура на Александър Керков (1901 – 1987 г.) – вечният музикант и чаровният зевзек“ на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”;
3. „Експозиция на открито „Габрово – център на знание и просвета”, Национален музей на образованието – Габрово.

Експертната комисия предлага на Кмета на Община Габрово да продължи работата си (получаване на необходими пояснения, както и обсъждане на финансовите параметри и възможни подобрения на проектните предложения) с вносителите на следващите в класирането 4 проектни предложения, включени в т.н. индикативния списък на проекти по приоритета, потенциални за съфинансиране, както и със своя заповед да увеличи ресурса на приоритета от Първата конкурсна сесия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Елиза Арт“ гостува в НМО с рисунки, родени в извънредното положение

Published

on

Изложбата „Моето ателие“ e подредена в Арт коридора на НМО

Възпитаниците на школата по изобразително изкуство „Елиза Арт“ гостуват в Националния музей на образованието в Габрово с изложба под наслов „Моето ателие“. Името е избрано неслучайно, защото петдесетте рисунки са създадени вкъщи, в условията на извънредното положение заради пандемията КОВИД-19.

Откриване на изложбата „Моето ателие“ в двора на НМО

Изложбата беше открита на 1 юни по повод Международния ден на детето и е първо събитие в музея след като на 11 май НМО отвори врати за посетители. Въпреки разхлабването на мерките награждаването на младите творци и символичното завършване на учебната година в школата се състоя на открито в двора на НМО.

Вероника Кръстева, 16 години

Рисунките са подредени в Арт коридора на музея и могат да бъдат видяни до края на месец. Школата на Елиза Божидарова Ковачева – Цокова за четвърти пореден път представя годишната продукция на своите възпитаници в Националния музей на образованието.

Емили Цонева, 15 години

Тази година изложбата включва рисунки на деца и младежи от 3 до 20 години, които впечатляват с многообразието на теми, усет за цветовете, интересни композиционни решения, въображение и добра техника.

Андреа Лукянова, 12 години

Многообразието от теми и сюжети разкрива преживявания, чувства и интерес към заобикалящия свят и актуалните събития, включително появата на епидемията от коронавирус.

Вяра Пенчева, 10 години

Ръководителят на школата Елиза Божидарова Ковачева – Цокова и директорът на музея Любка Тинчева поздравиха младите творци за успешното участие в представителната годишна изложба на „Елиза Арт“.

Димитър Митов, 8 години

На тържественото откриване присъстваха народният представител Кристина Сидорова, общинският съветник Николай Григоров, родители и приятели на децата.

Денислав Георгиев, 9години
Даная Бончева, 12 години
Мария Илиева, 9 години

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Музейният детски център в „Етър“ отново е отворен за посетители

Published

on

От днес, 1 юни, Музейният детски център в РЕМО „Етър“ отново е отворен за посещение. Спазват се мерките за безопасност, като в закритата част се допуска по едно семейство. Работното време е от 09:30 до 18:00 часа.

Заниманията в Музеен детски център дават възможност на подрастващите да се запознаят по достъпен начин с игри, занаяти и занятия от миналото. Първото семейство, което посети Музейния детски център получава безплатна семейна годишна карта, която му дава право на достъп до всички обекти и събития в „Етър“.

Какво ви очаква в Музейния детски център?

снимка: РЕМО „Етър“

Грънчарска работилница
Тук децата могат да поизцапат ръцете си и да усетят как парчето глина се претворява в чиния, ваза или стомна. За по-малките се предлага изработване на глинени фигурки „на калъп“, които могат да бъдат оцветени. За по-сръчните—изработване на глинен съд чрез техниката „фуршове“, при която се използват предварително подготвени глинени лентички.

Магията на тъканите
Този модул от програмата дава възможност на децата да се запознаят с богатството и красотата на традиционните български шарки. Да се опитат да тъкат на хоризонтален или вертикален малък стан и така да разберат лесно ли е било на техните прабаби да направят сами всичко, необходимо за дома—черги, килими, възглавници.

Който разбира, тук се спира
На създадения импровизиран пазар децата се забавляват, докато пресмятат и се пазарят за стоката си. Те лесно влизат в ролите на купувачи или продавачи, а музейният аниматор им помага да научат любопитни неща за старите мерки и теглилки, да разберат какво е „рабош“, или как се заменя „пълно за празно“.

Имало едно време
Модулът дава възможност на децата да представят любимите си народни приказки с помощта на кукли и декори на детски театър.

Открий—узнай
Играта дава възможност родители и деца да се забавляват заедно. Чрез карти памет, представящи различни стари български занаяти и инструменти, те могат да проверят и обогатят знанията си.

Игрите на баба и дядо—стари и забравени игри и играчки
„Ринги ринги рае, наш петел играе, чужд петел го гони за кило бонбони…“, „Отваряй, кралю, порти“, „Царю, честит имен ден“, „Тиквички“, „Кобра“, „Сляпа баба“, „Мечка“, „Челик“—любознателните посетители могат да разучат тези игри на поляната пред Музейния детски център.

Що е то?
Модул със забавни народни гатанки за малки и големи.

Участието в работилниците е 2 лв. с изключение на Грънчарската, в която е 4 лв. Комбинираният билет на стойност 5 лв. включва участие в грънчарска работилница и ползване на останалите модули.

За допълнителна информация и заявки търсете Любомира Иванова, музеен педагог на l.ivanova@etar.bg и 088 477-24-15.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица