След национализацията в Габрово се създава завод за металорежещи инструменти, като отговор на форсираната индустриализация на страната. Първоначално са използвани ресурсите на две малки частни предприятия – „Георги Митев и сие” и „Никола Митев”, които се намират в с. Бичкиня. Те са специализирани за производство на пили и някои селскостопански инструменти. От тях е образуван Държавен инструментален завод (ДИЗ) за производство на пили, измервателни инструменти, земеделски машини и метални отливки. В стила на изграждащия се по това време „съветски модел на социализма“ заводът се сдобива с името „Болшевик“, което носи в продължение на 40 години. Началото е свързано с трудности и несполуки – липса на машини, електроенергия, материали, организация и квалифицирани кадри. Поради несполучливо избран терен, той е залят от реката и са нанесени много щети.

За начало на реалното създаване и развитие на ДИЗ „Болшевик” – Габрово може да се счита 1950 г., когато заводът е преместен на днешната си площадка – районът на бившата кожарска фабрика „Стоян Нанев и синове“ в с. Бичкиня.

Първоначално се произвеждат главно пили, бургии, райбери, метчици, шублери, пистолети за занитване, отливки и др. Заводът е единствен производител на части за вършачки, от които зависят всички машинно-тракторни станции в страната. Първият инструмент, произведен в завода, е обущарска фреза. Още през първата година започва износът на пили в чужбина.

От няколко десетки в началото, по-късно заводът достига производство на около 12 000 типа и размери инструменти и специализирани инструментални машини. Първите инструменти, които се произвеждат, са с незадоволително качество – отстъпват на вносните, износват се бързо и клиентите гледат на тях с недоверие. Няма качествени стомани и специализирани машини, използват се само универсални, с които се произвежда голямо количество инструменти с ниско качество. Липсата на опитни специалисти също сериозно затруднява производството. Дълго време в завода работи само един инженер, който е едновременно и технолог, конструктор, механик, организатор и изпълнител.

При създаването на предприятието общият брой на работниците е 55, който с годините постоянно нараства. През 1958 г. в завода вече работят 650 души, а през 1962 г. – 1200, но само 540 са заети пряко с производство. Постепенно броят на заетите се оптимизира, почти се премахва тежкия ръчен труд, много от производствените процеси се автоматизират.

До 1965 г. ДИЗ „Болшевик” – Габрово е единствен производител на металорежещи инструменти в България, след което се специализира в производството на сглобяеми твърдосплавни пластини, монолитни твърдосплавни инструменти, някои видове фрези, шублери, а създадения към него Институт за инструментална екипировка – в производството на специализирани металорежещи машини. В рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) е единствен производител на автомати и полуавтомати за обработка на инструменти. Тук са създадени: първите български микрометри, първата българска електроискрова уредба, през 1959 г. – първият български електронен генератор с промишлено приложение. За пръв път в страната е въведена технологична линия за цялостна механична обработка на твърдосплавни пластини. Инструментален завод „Болшевик” – Габрово произвежда за нуждите на специалното производство редица инструменти – протяжки, метчици и др., с които снабдява най-големите военни заводи в България. През целия социалистически период той е най-големият производител на металорежещи, дървообработващи и измерителни инструменти в България, които се изнасят практически в целия свят. Продукцията се представя на участия в редица панаири и изложения по света.

Цялостен вид „Болшевик” – Габрово придобива през 1966 г., когато е тържествено открит на 15 януари. До 1969 г. продължава изграждането на основния корпус, отделни цехове, склад за стомани и др. Едва тогава се постига технологична последователност на цеховете. Трудно е да се изброят всички производства на завода обособени по цехове: „Пилозъбен“, „Фрези“ (обединяващ „Опашкови инструменти“ и „Дорникови фрези“), „Фрези и свредла“, „Твърдосплавни пластини” и цех „16”, „Метчици“, „Плашки“, „Фрези и протяжки”, „Фрези и ножове“, „Фрезови опашки“, „Резбонарезни инструменти“, „Сборни инструменти” и „Инструментодържачи”, „Специални инструменти“, „Измервателен“ (производство на шублери), „Термичен“, участък „Прецизно леене“, „Специални инструментални машини“ (СИМ), „Подготвителен“ и „Ковашко-пресов“, „Нестандартно оборудване“, „Ремонтен“, „Учебен”, „Ширпотреба“ и др. Цех „Специални инструменти“ изработва и ремонтира машини и приспособления за другите цехове на завода. Създава се дори агроцех „Етър”, като стопанство за самозадоволяване при постоянния дефицит на животински продукти по времето на социализма.

През 80-те години на ХХ в. заводът е оборудван с модерни машини – автомати и полуавтомати, машини с цифрово-програмно управление (ЦПУ) по лиценз на фирма „Хертел” – Германия и др. През 1989 г. е изграден цех с Гъвкава автоматизирана производствена система (ГАПС) за инструменти със сглобяеми твърдосплавни пластини.

С разширяване на заводското производство от него се отделят самостоятелни предприятия. Цехът за производство на промишлени електронни съоръжения от 1 юли 1961 г. се обособява като самостоятелно предприятие „Промишлена електроника”. От 1 януари 1963 г. цехът за таксиметрови апарати се отделя като Завод за часовникови прибори „Импулс” – Габрово (част от системата на специалното машиностроене в страната). През 1964 г. е създаден Завод за измервателни уреди и инструменти – Благоевград, който поема производството на калибри и шублери. През 1965 г. се обособява втори специализиран Инструментален завод в Дряново, за производство на кобалтови и стругарски ножове, машинни и ръчни ножовки, няколко вида режещи инструменти за мебелната и дървообработващата промишленост. През 1967 г. е създадено ПП „Металик” – с. Гъбене, Габровско, в който е изнесено производството на цеха за прецизно леене. През 1972 г. в новопостроения Инструментален завод – Видин е прехвърлено производството на свредели. От 1973 г. заводът за дървообработващи инструменти в Смолян е клон на завод „Болшевик” – Габрово.

Известно време ИЗ „Болшевик” е подчинен на Държавно стопанско обединение (ДСО) „Металообработващи и дървообработващи машини и инструменти” – София. От 1 юли 1974 г. става част от Държавно стопанско обединение (ДСО) „Инструментална промишленост”, базирано в Габрово, което обединява редица инструментални заводи в страната. През 1976 г. то е преобразувано в Стопански комбинат (СК) „Инструментална промишленост” – Габрово към ДСО „Заводи за металорежещи машини”, а от 1987 г. – в Стопанско обединение (СО) „Инструментална промишленост” – Габрово. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма (ДФ) „Инструмент”. След политическите промени в страната обединението от инструментални заводи се разделя на отделни фирми. През 1990 г. „Болшевик“ е преименуван на ИЗ „Габрово” – Габрово и същата година се влива в ДФ „Инструмент”.

В преходния период от началото на 90-те години, основното структуроопределящо производство остава в Габрово, с пряк приемник фирма „Инструмент”. Тя е една от най-стабилните в града, запазва своя капацитет и най-вече завоюваните пазари. През 1996 г. дружеството е приватизирано.

Фирмата приемник на бившия завод „Болшевик“ инвестира над 25 млн. лв. в модернизирането му и продължава неговата традиционна дейност – производство на металорежещи, дървообработващи и специализирани инструменти, нестандартно оборудване и др.

През 1975 г. с помощта на специалисти от Исторически музей – Габрово в ИЗ „Болшевик” е разкрита музейна сбирка, в която е изложен един от първите плугове, произведени в предприятието на „Георги Митев и сие”. В РИМ-Габрово се съхраняват държавните ордени, с които е удостоен заводът – „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“, различни изделия, снимки, каталози на инструменти и др.

Автор: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/