

Култура
Литературна вечер в ДХС с Асен Сираков и Чавдар Николов
В последните дни на годината ще станем първи в срещата си с един роман-алегория с привкус на политическа сатира. Повод за литературната вечер с участието на творческия тандем Асен Сираков – Чавдар Николов. Ако не ви смущава фаталното съвпадение на петък и тринайсети, заповядайте на срещата на 13 декември от 18.00 часа в Залата на жирафите на Дома на хумора и сатирата.
Мнозина още помнят общуването си с Асен Сираков при едно негово гостуване в музея на хумора. Доста време измина оттогава, през което той написа и издаде много книги. И за деца, и за възрастни. Този оригинален писател, публицист, журналист, езиковед, преводач, композитор впечатлява не само с многообразното си творчество, но и с избора си на теми, персонажи, изразни средства, дори на художниците илюстратори. Читателите познават тънкото му чувство за хумор, както и майсторството му да диалогизира, вкуса му към абсурдното, нестандартното и афористичното. По думите на Митко Новков, Сираков е майстор на парадоксалния реализъм. Романът-алегория „Варницата” с великолепните илюстрации на Чавдар Николов ще ни пренесе в света на абсурдното ни битие и ще ни накара да се замислим с усмивка върху редица сериозни и важни неща от живота.

Повече за автора и художника.
Асен Сираков е роден през 1952 г. в София. Завършил е специалността „География на туризма” с английски и полски и руска и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дълги години се занимава с журналистика и е независим експерт по електронни медии; има над 1500 публикации в периодичния печат; над 20 авторски книги; превежда от руски, английски, полски, френски, немски, италиански и др. езици; автор е на статии и трудове по езикознание, теория на превода и на философската монография „Трите кита”; дългогодишен автор и водещ на легендарното предаване „12+Пляс!” по „Хоризонт” – БНР. Романите му „Наследникът на Колизеума”, „Зодия килър”, „Ловецът на охлюви”, „Ъпдейт” (преведен на италиански) се радват на читателския интерес, както и сборниците му с разкази, забавните четива („Как да живеем с изтрещялата си половинка” – когато е Той и когато е Тя) и детските му приказки („Приказка за Малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън”, худ. Виктор Паунов; „Приказка за Малката Слоница”, худ. Румен Статков; „Приказка за една Плишимура, която дори не приличаше на плишимура”, худ. Тодор Попов; „Приказка за Ежко Измишльоткин и Къртицата Софица”, худ. Виктор Паунов). Пиесите му „Годьо, Началото” и „Почукай и ще ти отворя” са играни с голям успех на софийска сцена. Носител е на Голямата награда за радио в Барселона, „Златен таралеж” за журналистика, „Златно перо” за литература и публицистика, „ПОКИ” за поезия и Националната награда „Константин Константинов” за детска литература.
Чавдар Николов е роден през 1959 в град Дупница. Завършил художествено училище и специализирал визуална комуникация и дизайн в Бирмингам, Великобритания. Занимава се с политическа карикатура от 1990 г. Публикувал карикатури във вестниците „Стършел”, „Новинар”, „Свободен народ”, „Анти”, „24 часа”, „Начало”, „Преса”, „Фактор”, списанията „Одисей”, „Сега” и др., политически карикатурист е на в. „Демокрация” (1997 – 2002). Сценарист и художник на анимационни политически клипове (2000-2002, „Панорама” – БНТ). Публикува карикатури във в. „Бирмингам поуст”, „Гардиън”, сп. „Прайвит ай”. Носител на наградата на Дома на хумора и сатирата за остроумна актуална карикатура от Националната карикатурна изложба (2006). Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкайш, Португалия (2018) и много други.
През 2016 година над 90 остросатирични видеокарикатури на художника бяха свалени от сайта на Нова телевизия и Vbox7, след което намериха трибуна в Шоуто на Слави и в електронната медия Терминал 3. Чавдар Николов е участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството (1997, 2007, 2009, 2011), а през 2019 – член на международното му жури. Участва в организираните от Дома Национални конкурси за карикатура „Европа мечтае за България” (1998) и „Евросапиенс” (2009). Участва в сборни изложби на Дома, показвани в страната и чужбина.
Запомнящи се бяха изложбите му „Приятелски огън” (2006) и „Анимирани карикатури” (2018) в рамките на традиционния „Карикатурен салон”, както и участието му в изложбите „Свободата на словото” (2015) с творби на редакционни карикатуристи от България и Белгия, в „Дело 113” (2017), в „Артпредседателство” на „Невъзпитаните карикатуристи” (2018, в рамките на Карикатурния салон).

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 7 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Кримипреди 6 дни
Агресия срещу животно: Мъж удари в земята малко коте и го уби
-
Кримипреди 6 дни
Пияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка
-
Културапреди 7 дни
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева
-
Кримипреди 7 дни
Задържаха млад габровец за опит за убийство
-
Новинипреди 6 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Културапреди 6 дни
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“
-
Кримипреди 3 дни
Задържан е садистът, убил малко коте в Севлиево