Свържи се с нас

Любопитно

Приключи „Приеми ме на село“ 2019

През месец септември младежи от Габрово, София, Стара Загора, Тетевен, Кърджали и Варна станаха част от каузата за опознаване и съхраняване на българската култура и история в инициативата на Община Габрово – Академия „Приеми ме на село“.

Седма поредна година „Приеми ме на село“ дава възможност на деца и младежи от цялата страна да се докоснат до националните ни традиции, обичаи и занаяти там, където те са съхранени в най-автентичен вид – в българското село.

снимка: Община Габрово

През 2019 г. домакин на Академия „Приеми ме на село“ бе малкото селце Съботковци, в което „внучетата назаем“ живяха една седмица и споделяха селския живот с местните жители. Но освен неповторимата селска атмосфера, Академията предложи на участниците разнообразни предизвикателства, свързани с нови знания и с практически дейности, в които всичко премина през ръцете и сърцата на младите хора.

В програмата на Академия „Приеми ме на село“ 2019 много неща се случиха за първи път. За първи път в „Приеми ме на село“ бе включена темата „българска история“. По покана на Община Габрово, млади хора от Сдружение „Българска история“ предадоха на участниците своите вдъхновяващи „Уроци по родолюбие“.

снимка: Община Габрово

Защото, наред с културното наследство, нашата история от близкото и далечно минало ни дава много поводи да се гордеем, че сме българи! Една народна мъдрост гласи „Дай на човек една риба и той ще яде един ден. Научи го да лови риба и той винаги ще има храна.“

За първи път в „Приеми ме на село“ бяха включени и уроци по риболов на рибарника в село Кметовци. И то с въдици, които сами си изработиха младежите в Академията! И защото е за първи път риболовът бе изключително успешен!

Българският фолклор бе едно от направленията в Академия „Приеми ме на село“, което предизвика голям интерес у младите хора, благодарение на интригуващата лекция на доц. д-р Ангел Гоев за вярванията, обредите и символиките, свързани с българския бит и традиции; емоционалните уроци по народни танци с Лъчезар Захариев и потапящата ни в друго време възстановка на обичая „Седянка“ с бабите от село Съботковци.

снимка: Община Габрово

За поредна година една от най-атрактивните дейности в „Приеми ме на село“ бе свързана с първите уроци на участниците за усвояване на традиционни български занаяти. В Етнографския музей на открито „Етъра“, под вещото ръководство на майсторите, младежите станаха занаятчии за един ден.

По свой избор, всеки участник имаше възможността да опита занаят в автентичните работилници по дърворезба, грънчарство, иконопис, изработка на музикални инструменти, гайтанджийство, мутафчийство, плъстене.

А с подкрепата на възрастните хора в село Съботковци, младите хора направиха домашна лютеница, кисели краставички, браха грозде, запознаха се процеса на производство на домашни млечни продукти от крави и овце във ферма „Боженски чифлик“, някои дори пояздиха и кон…

снимка: Община Габрово

И отново за първи път – Община Габрово се довери на младите родолюбци от проект „Околобългарско“ и повери на тях задачата да открият и покажат добрите примери, да вдъхновят и мотивират младите хора да останат в България, като запечатат на лента емоцията на Академия „Приеми ме на село“ 2019!

В последната вечер на Академия „Приеми ме на село“, пред жителите на село Съботковци и кмета на Община Габрово, участниците представиха с много вдъхновение, креативност и любов своята „селска седмица“ – това, което са видели и научили, това, което е докоснало сърцата и душите им и това, заради което са се почувствали горди, че са българи.

Повече снимки можете да видите в албума тук , а сайта на инициативата да посетите оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Изложба за ценители… и дегустатори

Следващата сряда, 22 януари, от 17.00 часа във фоайето на зала „Възраждане“ ще бъде открита кулинарна изложба – базар „Храната като памет”.

Чрез притегателната сила на храната публиката ще узнае каква е спецификата на общините от РСО „Централна Стара планина”, какво разказва тяхната история, какви са религиозните им вярвания, легенди, култура, поминък, бит и обредност.

„Храната като памет“ е първото от поредица местни събития, част от проект за познаване общата история, откриване и разпространяване на европейски ценности”, в който РСО „Централна Стара планина“ участва заедно с организации и общини от Централна и Югоизточна Европа.

Проектът си поставя за цел да създаде усещане за принадлежност към европейската общност, основано на идентични ценности, като дава възможност на включените в него партньори да популяризират своето местно историческо и културно наследство.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Младежкият театър гостува в Габрово

За болезнена любов наемете безболезнена раздяла – Младежкият театър гостува в Габрово

Любовта е сложно преживяване, а раздялата – още по-сложна, но нещата могат да се подредят отново. В това ни убеждава провокативната комедия „Разделям двойки по домовете“ на Младежки театър „Николай Бинев“, която ще гостува на Габровския театър. Постановката на режисьора проф. Здравко Митков ще се играе на 21 януари, вторник, от 19.00 часа в зала „Възраждане“.

Спектакълът е създаден по пиесата на френския драматург Тристан Птижирар, номиниран за награда „Молиер“ в категория „най-добър жив франкофонски автор“ през 2015 г. Преводът е направен от Снежина Русинова-Здравкова, а сценографията и костюмите са изработени от художника Петър Митев. Фотограф на постановката е Гергана Дамянова. В ролите ще видим Искра Донова, Михаил Билалов и Николай Луканов.

Пристрастеността към социалните мрежи превръща съвременния човек в потребител, който консумира на бързи обороти преживявания, емоции, чувства и забравя за истинските „неща от живота“.

В тази хаотична липса на разумност, място намира Ерик (Михаил Билалов), чиято работа се състои да прекратява любовните връзките на други мъже от тяхно име и в тяхно отсъствие. Всичко върви по план, Ерик е професионалист, знае как да се справи във всяка ситуация – елегантно, бързо и точно. Един ден съдбата ще разтърси собствената му самоувереност.

Непознат го изпраща при любовницата си за поредната раздяла, която се оказва бившата му жена Гаел (Искра Донова). Малко по-късно на вратата се появява и разкаялият се любовник Иполит (Николай Луканов). Дали ще се заформи любовен триъгълник предстои да разберем, но едно е сигурно – публиката ще съпреживее еуфоричен бум от всякакви откровения, спомени и признания, поднесени от безупречната игра на актьорите и майсторски изпипаните диалози. Съвсем естествено финалът е неочакван – като самия живот.

С лек хумор и доза мистерия проф. Здравко Митков предлага на зрителите едно истинско забавление над ежедневните ситуации.

21 януари, 19.00 часа, зала „Възраждане“

Билети може да закупите от касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, както и онлайн на: https://epaygo.bg/2977959796.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Модерните мъже са носели тази дреха!

Бяла памучна дреха, тип гащеризон, с къси крачоли и тънки презрамки, бродирана със син конец. Какво е това? За много от посетителите на изложбата „Мъжки времена” и до сега е загадка. В интерес на истината доста от тях предположиха, че става въпрос за интимна женска дреха, предназначена да подсили въображението на съпруга. Всъщност, това е нощница, носена от мъж. Влиянието е европейско и навлиза с модернизацията на българското възрожденско общество.

Когато през пролетта на 2019 г. в музей „Етър” бе открита изложбата „Мъжки времена”, като закачка с посетителите организаторите стартираха игра – да се познае предмет, поставен в рамка.

снимка: Музей „Етър“

Част от посетителите се решиха да пуснат предположенията си в специално подготвената кутия. Верните отговори, че показаното е мъжка нощница, са едва 39. Интересни са мненията на част от непозналите участници – престилка за готвене, бански костюм, рокля на готвачка, танцувална булчинска носия, престилка на бръснар, мъжки гащеризон без дъно, за по-лесна употреба, кюлоти за първа брачна нощ.

„Разбираемо е недоумението на съвременниците, непознаващи развитието на мъжкото бельо, което се появява по нашите географски ширини с модата на „опнатите гащи”, както българите наричат тогава панталоните. Европейската тенденция да се носи костюм бавно навлиза с връщането на наши сънародници, учили или живели в странство след средата на ХІХ век”, казва уредникът в музей „Етър” Румяна Денчева.

снимка: Музей „Етър“

До този момент, на практика, мъжете не носят бельо, а по-дългата горна риза, запасана в потурите, предпазва кожата от протриване от грубия абян плат. За нощница или пижама и дума не може да става.

Румяна Денчева разказва, че се спи на пода под общи завивки от цялото домакинство, наброяващо често няколко семейства – от най-възрастния домовладика, през сина и снахата (останали под бащиния покрив, да доизгледат възрастните), семействата на техните вече женени синове и неженените дъщери. Като се има предвид, че събличането по риза се брои за голота и е недопустимо дори пред близки, можем да си представим каква революция в бита е преобличането за вкъщи и още повече – за сън. Но и това време идва.

снимка: Музей „Етър“

„В бита на заможните граждани се появяват мебели – маси, столове, спални, които съпругите, поучени от вносните журнали и девическите училища, с чувство за естетика и женски умения, декорират с покривки, кувертюри, чаршафи, бродерии, дантели, завеси. С навлизането на панталоните от по-тънък вълнен плат и съответната им риза с две предници, става наложително носенето на долни гащи. И не само това – в леглото, застлано с чаршафи, съпругът не може да легне с дрехите, с които цял ден е бил на работа. Културата на ежедневието налага мъжът да има специално облекло за сън, което първоначално е дълга риза, а по-късно – различни по вид и украса гащеризони с разнообразна дължина на крачолите, с шлиц на нужните места, или познатите ни пижами от тънък памучен плат. И понеже конфекцията е непозната, всяка съпруга по свое усмотрение и желание, с помощта на готови кройки или по съвети на жени – близки роднини и приятелки, шие спалното бельо на съпруга и синовете си. Така върху тази толкова интимна дреха се появяват бродерии, галони, набори, приготвени с много търпение, свян и копнеж, но толкова нехарактерни за днешния ден, колкото и за спящите на пода предци.”

Изборът на мъжката нощница за загадка към изложбата бе закачка от страна на музейните специалисти към посетителите. Но не бива да се подминават както познавателния момент – да се покаже развитието на бельото, така и провокацията – гостите на „Етър”-а да развихрят въображението си.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

 

Популярни новини от последната седмица