В местността Узана над Габрово за поредна година се състоя среща на хижарите от Стара планина и Средна гора. Още преди 12 години инициатор за нея става стопанинът на заслон „Ботев“ Валентин Ангелов.

Далечната 1922 година се заражда българското туристическо движение с построяването на първата хижа „Скакавица“ в Рила планина. През 1957 година, след като е учреден Българският туристически съюз, хората обичащи природата на България, с много ентусиазъм и подпомогнати от държавата, започват да строят хижи по родните планини.

Някои от тях, като при изграждането на хижа „Мазалат“, са залагали домовете си, за да вземат заеми от банки, с които да закупят материали за строежите. Преди да започне строителството на хижи туристите са се подслонявали в горските кантони, овчарските колиби и манастирите.

Някога хижите са стопанисвани от Централния съвет на Българските професионални съюзи, от Комитет за туризъм и отдих, и съответните съюзи по туризма на заводите в България. След демократичните промени усилията и ентусиазмът на днешните стопани на туристическите домове се налага да стават още по-големи, тъй като изискванията на търсещите здраве и приключения в планината са завишени, а и на много места собствеността на хижите е променена.

За да не отмира обмяната на опит, когато в миналото е била на пленуми на Българския туристически съюз и Българските професионални съюзи, и за да продължи хижарското движение, бургазлията Валентин Ангелов дава началото на емблематичните хижарски срещи.

Тази година домакини бяха голямото семейство хижари от х.„Партизанска песен“ в местността Узана на Община Габрово, която се изпълни с емоции от настроението на стопаните от хижите Добрила, заслон Ботев, Козята стена, Дерменка, Средногорец, Бенковски, Рай, Мазалат, Калофер, Тъжа, Певците, Васильов, Русалка, Джендема, цялото хижарско братство от туристическа местност Узана и приятели, които им помагат, заради любовта към Природа и Родина.

Част от приятелите през годините са и оркестър „Нашенци“, които на тази паметна среща не останаха равнодушни към стопаните на планинските домове. Солистът Катя Георгиева, която не само има дарба да пее странджански песни, но меси вкусен хляб, беше приготвила тематична погача за всички.

Душата на хижарската компания Аврам Арменов Лилов от град Сопот с финия си хумористичен разказ успя да провокира и моите сълзи, но окъпани във веселие.

„Раждането“ на младите хижари на хижа Бенковски , Борислав Борисов и Соня Георгиева, става също с приятели. Стимул за захващане с тази нелека задача им дава отличния тандем на хижа Васильов – Теодора и Тончо.

2005 година днешният стопанин на заслон Ботев, Валентин Ангелов от Бургас, заедно с човека до себе си – Мария, тръгват от 1 450 метра надморска височина за връх Ботев, от хижа Васил Левски, някога носеща името Юмрук чал. Били с лятна екипировка. Стара планина е с характера на силна жена! Предлага променливи усещания, настроения и чувства. Озовават се на 2 210 метра надморска височина в местността Полянката сред непрогледна мъгла, мразовит дъжд съпроводен с вятър. Намират убежище в каменния заслон под връх Ботев. Вътре положението е като в обор. Един счупен стол, счупено легло, влага и смрад. Нощта била тежка, имало е опасност от последици при силно измръзване. Вальо си дава обет, че ако оцелеят ще обнови това място. Дадена дума – назад се не връща: Момчето за всичко от Пристанище Бургас – Вальо Ангелов, със собствени средства прави парно отопление на заслон Ботев. На гръб, с помощта на Планинска Спасителна Служба Карлово, частично от БТС и голямата подкрепа на Пейо Недялков – както е известен сред средите Пейо Царя на конете – той продължава делото, за да изпълни докрай обещаното в онази мразовита нощ.

И както казва Стефан Ботев от хижа Добрила :“От една руина – заслон Ботев се превърна в жилище в Сърцето на Стара планина.“ Толкова е отдаден на каузата, че след операция на минискус на 20-я ден се качва отново на върха при заслона.

Със същата отдаденост са всички негови колеги, посветили се на планината и каузата да подслоняват тези, които я обичат. Всички те имат интересни истории, които заслужават внимание от обществото.

Хора със силен характер, с познания за нея, наследници на планински спасители, казват шеговито, че туристът е човек, който намира най-трудният път да иде там, където няма абсолютно никаква работа.

Но отива, защото намира здраве след дългите работни и напрегнати дни в града. Към всички тези приятели, ако се присъединят с ентусиазъм и горските стопанства, респективно министерствата, отговарящи за околната среда и горите, и навреме да съдействат за разрешителния режим по подсигуряване на материал за отоплението в студения период, само можем взаимно да сме си полезни.

Иначе да бродиш из планините на нашата България си е отговорна работа. Тя изисква туристическа хигиена. Природата ни се отплаща за нашата любов и интерес към нея. Правилата на поведение са ясни и трябва да се съблюдават, иначе тя има своя, по-голяма монетна система и никой, и нищо не може да я надвие.

Подценяването на нейните условия е равно на „курбан“. Те – мъжете и жените на българските хижи – умеят да посрещат, да изпращат, да спасяват и да се веселят. Затова е потребно голямо сърце. Ще ви подсигурят не само подслон, гощавка, но към тях ще добавят продукти, които са рядкост: истинско и реално мляко, сирене, кашкавал и мехлем за стомаха – чай със сладко от горски плодове и билки.

Остава туристите, като пазителите на планинските стрехи, да сложат ръка на сърцата си и изправени в знак на уважение, с пълно гърло да запеят химна „Хубава си моя горо!“ и ехото да го отнася до всички нас, които сме зависими от тази природа. За да не „чернее гората“ и ние с нея. Все фактори за организма ни да бъде здрав и работоспособен.

Автор: Тодорка Мирчева, кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Директорът на музей „Етър” проф. д-р Светла Димитрова взема участие в първото заседание на Съвета по култура към фондация за творчество и занаятчийство „Микеланджело”.

Форумът, на който тя е единствен български представител, се провежда във френската столица Париж и в него участват специалисти от 30 държави.

Целта е да се запознаят членовете с мисията на фондацията, нейната роля в съвременното общество, проектите, по които се работи и предприеманите за реализацията им действия. Като организация „Микеланджело” насърчава занаятчийството и подпомага неговото съхраняване в условията на ХХІ век.

„Бихме искали да подчертаем: наистина вярваме, че трябва да работим ръка за ръка като мрежа. Имаме нужда от вас, за да изградим бъдещите проекти на фондацията и да развием нашата визия и екосистемата Homo Faber. Ние вярваме, че сътрудничеството е от ключово значение”, пише в специалната покана до проф. д-р Светла Димитрова.

Съветът по култура е орган, в който е включен по един представител от държава, членуваща във фондацията. Изборът се прави от Борда на организацията за период от три години. Членовете на съвета са поръчители за избраните от фондацията занаятчии в тяхната страна, като гарантират, че те отговарят на критериите за високи постижения.

Те също така са отговорни за идентифицирането и препоръчването на занаятчиите в своя регион. Фондацията може да се обръща към Съвета по култура за мнения и препоръки във връзка със свои дейности и проекти.

Съветът е призван да гарантира отличното качество в работата на занаятчиите, избрани за различните проекти на фондацията, по-специално „Ръководство за Homo Faber“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

В навечерието на Празника на Севлиево – 14 октомври, група „Сигнал“ смая с изпълнението на китара на химна на България гостите, уважили тържествата. Малко след залез слънце на сцената на панаирната естрада на площад „Свобода“ изгряха рок легендите „Сигнал“, които с любимите песни на поколения българи зарадваха севлиевци и гостите на града.

Винаги верни на себе си и на публиката Йордан Караджов, Владимир Захариев, Александър Мариновски и Георги Янакиев подариха един величествен спектакъл на своите почитатели. Те накараха публиката да изпее заедно с тях вечните хитове на групата като „Спри се“, „Сбогом“, „Да те жадувам“, „Може би“.

Феновете дълго време ще помнят соло-изпълнението на китара на Александър Мариновски, който изпълни българския химн. Легендата Йордан Караджов благодари на организаторите и Община Севлиево за поканата да участват в празниците на града.

Празниците на Севлиево продължиха през целия неделен ден на площад „Свобода“, а организаторите бяха подготвили редица занимания и игри за деца и възрастни.

Младежите развихриха въображението си върху тиквите, който буквално се превърнаха в произведения на изкуството.

За всички тях организаторите бяха предвидили и редица награди. Тиквеният бар пък продължи да привлича вниманието на минувачите, които с охота опитваха различните тиквени коктейли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/