Любопитно
Любопитни факти за началото на учебната година
Всяка година в навечерието на 15 септември възниква любопитният въпрос, защо точно на тази дата започва учебната година, винаги ли е било така и как е протичал учебния процес?
През Възраждането в килийните училища, които дават предимно религиозни знания, липсват конкретни дати за начало и край на учебната година. Продължителността й зависи най-вече от учителите. На места се преподава само през зимата, а на други през цялата година.

Когато ученик изучи определена книга, неговите родители се събират на обяд заедно с учителя и съучениците му. На този обяд „завършилият” ученик е повдиган от своите другари, които с викове „достоен” допират главата му в горния праг на вратата, а учителят получава подарък от семейството.
Във взаимните училища също липсва точна дата за начало и край на учебната година. Обикновено тя продължава няколко месеца – от Димитровден до Гергьовден. В средата на XIX век се изработват школски закони, които установяват една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.
На Петровден – в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците, голяма част от населението. Учениците демонстрират какво са научили през годината, а като подарък за успешно положения изпит получават книга.
За ангажираните със земеделска работа деца обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век.
На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца. След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.
През 1879 г. с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, управляващ Отдела за народно просвещение и духовни дела (Временното Руско управление), се определя за начало на учебната година датата 1 септември.
На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца, поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 г. В българските земи извън пределите на Княжеството учебните занятия започват от първия понеделник преди 15 август и завършват на 29 юни.

В периода 1920-1923 г., когато министър на просвещението е Стоян Омарчевски, са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя приключва месец по-рано – на 15 юни. Датата 15 септември се запазва до 1949 година.
По-динамична е промяната за край на учебната година в периода 1937-1942 г., когато често се сменят министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава.
Например през 1938 г. учебните занятия завършват на:
• 28 май (селски първоначални училища)
• 4 юни (селски начални, основни, прогимназии)
• 11 юни (градски начални, основни, прогимназии)
• 22 юни (градски гимназии, средни училища)

През 1952 година се извършва промяна в рамките на учебната година под влияние на образователната система в СССР – от 1 септември до 15 – 19 май. Въведено е наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобална система за оценка на знанията и др.
Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.
Автор: Веселин Лазаров, Уредник фонд XV-XIX в.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Любопитно
Детски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли

Община Габрово организира детски следобед, изпълнен с игри и изненади, който ще се проведе в понеделник, 6 юли, от 17.00 до 18.00 часа на детската площадка зад Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“.
Инициативата е насочена към най-малките жители на града, както и към гостите на Габрово, а входът е свободен за всички семейства, които искат да прекарат приятно време заедно.
Събитието се организира съвместно с няколко институции и организации, които работят активно с деца и хора в неравностойно положение. Сред тях са Държавен куклен театър Габрово, Център за обществена подкрепа към Сдружение „ИМКА“, Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, Дневен център за деца с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция „Келер“, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, както и кафе Липите.
Очаква се децата да могат да участват в различни занимания и игри, подготвени специално за случая, докато родителите ще имат възможност да наблюдават или да се включат заедно с тях.
Организаторите канят всички семейства с деца да се възползват от инициативата и да прекарат част от следобеда на понеделник в компанията на приятели, игри и добро настроение край библиотеката.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

-
Културапреди 3 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 3 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 2 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 2 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 2 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 18 часаЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 19 часаДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли








