Всяка година в навечерието на 15 септември възниква любопитният въпрос, защо точно на тази дата започва учебната година, винаги ли е било така и как е протичал учебния процес?

През Възраждането в килийните училища, които дават предимно религиозни знания, липсват конкретни дати за начало и край на учебната година. Продължителността й зависи най-вече от учителите. На места се преподава само през зимата, а на други през цялата година.

Когато ученик изучи определена книга, неговите родители се събират на обяд заедно с учителя и съучениците му. На този обяд „завършилият” ученик е повдиган от своите другари, които с викове „достоен” допират главата му в горния праг на вратата, а учителят получава подарък от семейството.

Във взаимните училища също липсва точна дата за начало и край на учебната година. Обикновено тя продължава няколко месеца – от Димитровден до Гергьовден. В средата на XIX век се изработват школски закони, които установяват една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.

На Петровден – в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците, голяма част от населението. Учениците демонстрират какво са научили през годината, а като подарък за успешно положения изпит получават книга.

За ангажираните със земеделска работа деца обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век.

На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца. След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.

През 1879 г. с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, управляващ Отдела за народно просвещение и духовни дела (Временното Руско управление), се определя за начало на учебната година датата 1 септември.

На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца, поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 г. В българските земи извън пределите на Княжеството учебните занятия започват от първия понеделник преди 15 август и завършват на 29 юни.

В периода 1920-1923 г., когато министър на просвещението е Стоян Омарчевски, са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя приключва месец по-рано – на 15 юни. Датата 15 септември се запазва до 1949 година.

По-динамична е промяната за край на учебната година в периода 1937-1942 г., когато често се сменят министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава.

Например през 1938 г. учебните занятия завършват на:
• 28 май (селски първоначални училища)
• 4 юни (селски начални, основни, прогимназии)
• 11 юни (градски начални, основни, прогимназии)
• 22 юни (градски гимназии, средни училища)

През 1952 година се извършва промяна в рамките на учебната година под влияние на образователната система в СССР – от 1 септември до 15 – 19 май. Въведено е наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобална система за оценка на знанията и др.

Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.

Автор: Веселин Лазаров, Уредник фонд XV-XIX в.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/