Свържи се с нас

Култура

Известни са лауреатите на конкурса за детска рисунка „Хуморът в нашите мечти“

Published

on

Маргарита ГеоргиеваВ края на миналата година Община Габрово и Музеят „Дом на хумора и сатирата” обявиха конкурса за детска рисунка на тема „Хуморът в нашите мечти”.

Целта на съвместната проява е стимулирането и популяризирането на детското творчество на основата на партньорските отношения между градовете Габрово и Никелино (Италия). Затова паралелно в двата града се организират едноименни конкурси, като подбрана сборна изложба от тях ще се открие последователно и в Никелино, и в Габрово. 255 малки художници се включиха в конкурса със свои творби.

 В сборната изложба, която ще се представи в Габрово и в Никелино, са включени 131 творби на 65 участници от 8 габровски училища и 65 възпитаници на 4 школи по изобразително изкуство от Габрово и Севлиево.

Участниците в конкурса бяха групирани и оценявани в три категории: ученици от I-и до  IV-и клас, ученици от V-и до VII-и клас и ученици от художествени школи. Във всяка категория журито определи лауреатите на три предметни награди и дипломи, присъждани от Община Габрово и на специална награда и диплом от името на Музея „Дом на хумора и сатирата”.

В първата категория лауреат на първата награда е Гергана Илиева от НУ „Васил Левски”, втората и третата награди са съответно за Никол Бонева и Весислава Стоянова от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Наградата на Дома на хумора и сатирата печели Маргарита Георгиева от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”.

Сред учениците от V-и до VII-и клас първата награда печели Инна Илиева от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, втората е за Донка Христова от СОУ „Отец Паисий”, а третата – за Иван Казанлъков от ОУ „Ран Босилек”. Наградата на Дома на хумора и сатирата заслужи Нанси Али Соуейд от ОУ „Ран Босилек”.

При участниците от художествените школи първата награда е за Виктория Иванова, втората – за Иван Петров (и двамата от Детската школа по приложно изкуство – Габрово), а с трета награда е отличен Цветозар Захариев от Школата „ВВ – АРТ” към Детски комплекс „Йовко Йовков”– Севлиево. Наградата на Дома на хумора и сатирата печели Анна-Мария Иванова от Детската школа по изобразително изкуство при Читалище „Развитие” –  Севлиево.

Пъстри, весели и забавни са рисунките на малките художници. Темата за хумора ги е предизвикала да дадат простор на въображението си и да нарисуват своите цветни мечти. В творбите преобладават много герои от приказките, както и персонажи от българския и италианския фолклор. В редица рисунки е застъпена темата за приятелството между двата народа и общите интереси и вълнения на децата от България и Италия.

От представените творби става ясно, че габровските участници неизменно свързват хумора с прословутите габровски шеги и с традиционния весел карнавал в Габрово. Затова и рисунките им са изпълнени с черни котки с отрязани опашки (символ на габровската пестеливост), с усмихнати хора в пъстри карнавални костюми и маски, с балони, хвърчила, конфети и фойерверки. Всички малки художници обичат цирка и го свързват със смеха и веселието. В много рисунки главните герои са клоуни, фокусници, акробати, екзотични животни. В смелите фантазии на децата е намерила място и малката планета Габрово, именувана на града, прочул се с хумористичния си фолклор и традиции и с право наричан българска столица на хумора.

Сборната изложба „Хуморът в моите мечти” ще гостува първо в град Никелино по случай Деня на шегата – 1 април, а през м. октомври т.г. ще бъде представена в Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица