Свържи се с нас

Култура

150 години от създаването си отбелязва НЧ „Априлов – Палаузов 1861“

Published

on

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

150 години от основаването си отбелязва днес  народно читалище „Априлов – Палаузов 1861“ . Юбилеят ще бъде отбелязан с тържествен концерт – спектакъл  от 18,30 ч. Млако по – рано, в 17 часа, в хоровата зала на читалището, ще бъде представено юбилейното издание „150 години на фокус – историята в снимки“.

Народно читалище „Априлов – Палаузов 1861” е една от първите читалищни организации в България – създадено е в далечната 1861 година.
Габровското читалище е основано на  13 декември 1861 г. За помещение била   отстъпена  одаята на църквата “Св.Троица”, използвана преди  това от  Девическото училище. Църковната килия  се пълнела от стари и млади, жадни за просвета. Читалището се абонирало за сп. “Книжици”и за издаваните в Цариград български  вестници.

Тук била пренесена  библиотеката на Априлов, която сега за първи път става достояние на  гражданството. В скоро време читалището уредило една добра библиотека. Книгите били разпределени в  11 отдела, общо 1029 тома.
През 1871 г. читалището взема под наем  къщата на  Христо Дюстабанов. Габровското читалище било душата на града. Всяко нещо, което трябвало да се предприеме отначало се обсъждало от читалищните членове. На 19 февруари  1872 г. то взема инициативата  за устройване празненство  в чест на избрания на 12 февруари с.г. български екзарх  Иларион Ловченски. През декември 1872 г. читалището подготвя тържествено посрещане на  търновския митрополит Иларион Макариополски. Читалищните членове били главните деятели на театралното дело. Първата пиеса била “Многострадалната Геновева”, подготвена от учителя Илия Христович  през зимата на 1871/72 г.
През 1871 г. читалището имало капитал от 25 хиляди гроша, по-голяма част от които внесло за  доизграждане на габровското училище.
През 1872 г. читалището уредило пансион за външните  ученици. За надзирател бил назначен Милан Радивоев. Имало 30-40 пансионери.
Като се построява Умниковото училище/ 1892 г./ театралните постановки и сказките се пренасят в салона на училището на ІІ етаж.Това време се нарича златно време за читалището и продължава до 1908 г.
Когато българският народ извоюва свободна българска черква  и свободни български училища, известна част от народа се отдалечава от читалището.
След Освобождението изниква идеята за възстановяване  на старите читалища и основаване на  нови. Отново  се връщат в църковната килия  на   “Св.Троица”. Оттам се преместило в къщата на Тишко Проданов.
Учредителното събрание по възобновяване на читалището станало през  м. август 1893 г. под името  “Априлов-Палаузов”На следващото заседание избрали ръководство от 15 члена с председател Васил  Грудов-кмет на Габрово, подпредседател Иван Пецов, касиер – Йонко Калпазанов.В устава е записано- да възбужда интереса към четене с това да спомага за нравственото и умствено  издигане на своите членове.На първото заседание се записват 56 члена. В читалнята се получават 32 вестника и списания
През 1893 г. постъпило дарение  на стойност 600 лв. От  Цанко Петров х.Стойчев, Христо Манафов, Иван Пецов за образуване на фонд “Постройка  на библиотечно помощение”
През 1897 г. библиотеката има 1580 книги, 345 души са взели  500 книги да домашно четене. В 1898 г. Министерството на  Просветата внесло 800 лв.  в касата  на  читалището. Набавени са . 52 стола, 3 копринени рокли за  царски роли. Определя се празникът на  библиотеката да бъде  на 25 март /Благовещение/.
Приело имената на двама бележити габровци – Васил Априлов и неговия пръв съратник Николай Палаузов, читалището неотменно защитава високата културна мисия на тези родолюбиви българи. От създаването си до наши дни то се развива и утвърждава като един от центровете на българската духовност и култура в града и региона.
Любителското художествено творчество, просветната и образователна работа са в основата на читалищната дейност.

През последните години и към момента в читалището активно репетират и концертират Детски и  Смесен хор за школувано пеене „Априлов – Палаузов”; Вокална група „Габровски напеви”, битова група към организацията на инвалидите и Детски състав за български народни танци. Днес Клубът за спортни танци „Ритмика”, Сдружението по изкуствата, формациите за модерна хореография – Шоу балет „Магия” и „Мега Денс”, Клуб „Актуални събития” при Габровската организация на слепите са съвременни форми за занимания по интереси, за желаещите от всички възрасти и професии.Ежегодно читалището провежда конкурса „Априлови литературни награди” и детския конкурс „Многоликото изкуство”.
Читалището осъществява успешно партньорство с всички културни организации и институции в града и в областта по различни събития, годишнини и празници.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Историческият музей в Дряново с две нови книги

Published

on

В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.

Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.

Зареди още

Култура

НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“

Published

on

Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.

Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.

Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.

Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“

Published

on

Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.

За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.

Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.

Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица