Петър Христов Бавулов, роден на 15 ноември 1875 г. в с. Етър, днес квартал на Габрово, е едно от имената, оставили трайна следа в музикалната история на региона. Неговата кариера като музикант и ръководител на духова музика не само обогатява местната култура, но и вдухновява поколения музиканти и любители на музиката. В ранните си години Петър Бавулов работи като чаркаджия в родното си село, като изработва гайтани, но в края на 1883 г. по съвет на своя приятел Атанас Станчев започва музикалното си обучение.

В своята автобиография той разказва: „Като поотраснах работих по чаркове, където се плете гайтан за селски дрехи като чирак 2 години и като калфа 2-3 години. По внушение на едно по-възрастно момче от мен със 2-3 години, което работеше в един магазин (колониален) в гр. Казанлък на име Атанас Станчев ме посъветва да постъпя доброволец-ученик в музиката на 23 Шипченски полк и че капелмайсторът пазарувал от техния магазин и щял лесно да ме приеме и че съм щял там да науча хубав занаят и ще се наредя по-добре в живота. Тоя съвет ме доста сериозно запали и с големи молби на баща си и майка си, която беше много против, понеже ще дам задължително за 4 години служба, такъв бе реда, който иска да учи музика, и след доста молби и сръдни се сдобих с родителско разрешително от баща ми и майка ми, заверено от Общинското управление. Това трябваше понеже бях малолетен.

Вземам разрешителното в джоб и хайде в Казанлък. Приятеля ми нареди среща с капелмайстора, който ми прегледа зъбите, че са здрави и се съгласи да ме приеме и след един малък медицински преглед от полковия лекар въпроса за приемането ми се разреши. След това давам задължително, че ще служа 4 години и на 28 ян. 1894 г. излезе заповед от полка, в която беше вписано и мойто приемане като музикантски ученик в музиката на 23 Шипченски полк. ”

Обучението му се ръководи от Михаил Копчалиев – известен музикант и педагог. Бързо овладява флигорната и започва да свири цели маршове, което го поставя на пътя на музиката за цял живот.

„По време на службата си през отпуск, се запознах с музикантите от Габрово и един от тях Бай Коста Шопа, който притежаваше повече репертора на музиката ме замоли да напиша по-хубавите маршове, които свирим в полка, също и музикални пиеси, за да си обогатят репертоара и аз посотянно пишех и изпращах ноти на музиката в Габрово. Тогава ръководител на музиката беше Васил Петков, тъй наричания от всички в града Бай Васил, който освен като ръководител на музиката, се занимаваше с предаване на уроци по цигулка, китара, мандолина и др. струнни инструменти. Така да се каже той е според мен основоположникът на струнните инструменти и малки оркестри в Габрово.”

След успешното завършване на военната си служба през 1898 г., Бавулов се завръща в Габрово, където започва работа като бас флигорнист в Габровската духова музика, ръководена от Васил Петков. През 1905 г. е избран за ръководител на състава, като веднага започва да разширява репертоара и да внася нови произведения и инструменти от Чехия. Стремежът му да обогати музикалния живот на Габрово е ясно изразен в усилията му за развитие на местната музикална сцена.

„Мечтаех да създам една доста сериозна музика минимум от 15 човека, за да дам на Габрово макар и малка музикална култура.”

През 1914 г., когато Габровската духова музика временно спира своята дейност, Бавулов не спира да свири. Той се включва в оркестъра на местното казино и изявява таланта си не само като музикант, но и като виолончелист и тромбонист.

Когато Първата световна война го отвежда в Русе, той постъпва във Втори Искърски полк като баритонист, но след края на конфликта се връща в Габрово и възобновява своята роля като ръководител на музиката в града. Талантът и страстта му към музиката не само го правят известен, но и създават основата за трайно присъствие на духовата музика в културния живот на Габрово. Участвал е в концерти, свирил е с ученически оркестър, както и с музикални състави в региона, оставяйки своето наследство в музикалната история на града.

Петър Христов Бавулов почива на 30 януари 1969 г. в Габрово, но неговото име и принос в музикалната култура на България продължават да живеят. Неговият живот и работа са пример за отдаденост на изкуството и стремеж към обогатяване на културната идентичност на местната общност.

Представените документи се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.