Свържи се с нас

Култура

„Пътепис от Етър, България“ от Йон Андерс

Published

on

Йон Андерс, представител на Норвежкия институт за занаяти, взе участие в образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, която се реализира от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“. Лекциите и практическите работилници, водени от Йон, бяха посветени на средновековната дърворезба. След завръщането си в Норвегия, Йон публикува своите впечатления от преживяването си в „Пътепис от Етър, България“.

„Имах привилегията да представлявам Норвежкия институт за занаятите заедно с Айвинд Фалк на десетото издание на конференцията „В света на балканската планинска архитектура“, организирана от Музея на открито „Етър“ в сърцето на България. Тази година конференцията събра делегации от България, Чехия, Унгария, Румъния и нас двамата от Норвегия. Форматът съчетава теоретични презентации и лекции с практически работилници, екскурзии и структурирано време за неструктурирани дискусии и културен обмен. За съжаление, по време на пътуването се простудих доста сериозно, затова документацията ми от събитието е малко непълна. По същата причина спомените ми за конкретни детайли може да са неточни, така че всяка фактологична грешка в този текст е изцяло моя отговорност. Въпреки това, самият опит беше много по-силен – формиран както от наблюдението колко много различни и вълнуващи начини има да се решават много сходни технически детайли в нашата застроена среда, така и, не по-малко важно, от откриването колко много е почти идентично между езикови групи, национални граници и климатични зони.

Като пример за това, Айвинд попадна на особено вълнуващ български пример на това, което в Норвегия би се наричало „gvävtak“ или „gvåv“, „kvav“ или „kavletak“, в зависимост от диалектната област, това е техника на покриване, от която в Норвегия съществуват само няколко примера и за която – до този момент – нито един от нас не беше чувал за международен еквивалент. А тук тя се появи като „абсолютно очевидно решение“ (макар и почти изчезнала традиция) в тази планинска област на България. Може би това ще се превърне в тема за бъдещо сътрудничество и обмен? „

Хората имат нужда от къщи, а къщите имат нужда от хора.“

Оле Х. Бремнес, от стихотворението/песента „Folk i husan“

Музеят на открито „Етър“ бе както мястото, така и домакинът на събитието. Преживяването на самия обект ме накара да преосмисля напълно какво може да бъде „добър“ музей на открито. Вече е сравнително широко разпространено схващането, че „едно от най-лошите неща, които могат да се случат на стара къща, е да попадне в музей“ — Балаз Шабо от Унгария представи няколко интересни гледни точки по този проблем. Но самият музей също послужи като богата отправна точка за допълнителни размишления по темата.

Колкото разбрах по време на престоя си в музея, в „Етър“ почти няма стари, пренесени постройки в най-„материалистичния“ смисъл. Има няколко забележителни исторически сгради, които винаги са стояли на мястото си и са били внимателно реставрирани до сегашния им вид, както и други, които включват стари — „автентични“ — елементи в иначе „нови“ реконструкции. По- голямата част от сградния фонд на музея обаче, ми казаха, е бил възстановен на място по исторически проучвателни чертежи. Оригиналите са били съборени през 30-те години на XX век, но за щастие са били внимателно документирани. Това, което посетителите виждат днес, са реконструкции, които не съдържат и частица от оригинален материал, но въпреки това предават впечатляваща картина на това, което е съществувало някога.

В сравнение с примери като дървената църква Гол в Норвежкия музей на културата в Осло, това повдига някои любопитни въпроси — дали църквата наистина е „по-автентична“ само защото съдържа повече оригинален материал? Църквата в музея е получила формата, която е смятано през 1880- те, че трябва да е имала през Средновековието. Затова външната ѝ част се състои почти изцяло от материал от 19-ти век, а „след като църквата е преместена в Норвежкия музей на културата през 1907 г., е поддържана сдържана вътрешна украса, при която разказването се фокусира върху Средновековието“. Така тя не предава нито вътрешния, нито външния си вид преди преместването, а по-скоро разказва историята за това как е бил въображаван Средновековието от края на 19-ти век насам.

Сигурен съм, че има подобни елементи и в „Етър“, но моето впечатление за музея беше по-убедително. Чудя се дали тази достоверност идва от факта, че като реконструкции сградите са оставени да бъдат оформяни по-пълно от текущото им ползване? Може би дори по-интересно от самите сгради беше това, с което музеят ги е запълнил — не само статични експозиции, а доколкото е възможно, живи занаяти в действие. Това не е уникално само по себе си, но пропорцията на „обитаеми“ сгради беше далеч по-голяма, отколкото съм виждал другаде, и усещах, че обитаването органично оцветява сградите в много по-голяма степен. Това беше особено забележимо в селската църква на територията, която служеше както като музейна експозиция, така и едновременно като активно място за молитва (според моето разбиране). Атмосферата, която това създава, е нещо, което рядко (ако изобщо) съм виждал да се възпроизвежда убедително, освен чрез истинска литургична практика.

Разбира се, възможно е просто да бях омагьосан от огромното количество течаща вода и въртящи се колела и зъбни колела на територията на музея — повечето сгради използваха водна енергия по един или друг начин. Водата, която тече, е трудно да не те плени. Не по-малко вълнуващо беше посещението ни извън музея, към живите занаятчийски традиции в Трявна. Там ни направиха обиколка както на музей на дърворезбата, така и на училище по изкуство, дърворезба и дизайн, както и посетихме няколко действащи дърворезбарски ателиета. Подобни преживявания стават още по-богати благодарение на местните домакини, които отварят врати, превеждат и споделят увлекателни истории и релевантен контекст. Много благодаря отново на Айвинд Фалк и Норвежкия институт за занаятите, че ме взеха с тях на това пътуване, както и на нашите прекрасни домакини в „Етър“ за поканата. Това беше чудесно преживяване и страхотна възможност за учене – с нетърпение очаквам следващата възможност да се срещнем!“

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица