Култура
„Пътепис от Етър, България“ от Йон Андерс

Йон Андерс, представител на Норвежкия институт за занаяти, взе участие в образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, която се реализира от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“. Лекциите и практическите работилници, водени от Йон, бяха посветени на средновековната дърворезба. След завръщането си в Норвегия, Йон публикува своите впечатления от преживяването си в „Пътепис от Етър, България“.
„Имах привилегията да представлявам Норвежкия институт за занаятите заедно с Айвинд Фалк на десетото издание на конференцията „В света на балканската планинска архитектура“, организирана от Музея на открито „Етър“ в сърцето на България. Тази година конференцията събра делегации от България, Чехия, Унгария, Румъния и нас двамата от Норвегия. Форматът съчетава теоретични презентации и лекции с практически работилници, екскурзии и структурирано време за неструктурирани дискусии и културен обмен. За съжаление, по време на пътуването се простудих доста сериозно, затова документацията ми от събитието е малко непълна. По същата причина спомените ми за конкретни детайли може да са неточни, така че всяка фактологична грешка в този текст е изцяло моя отговорност. Въпреки това, самият опит беше много по-силен – формиран както от наблюдението колко много различни и вълнуващи начини има да се решават много сходни технически детайли в нашата застроена среда, така и, не по-малко важно, от откриването колко много е почти идентично между езикови групи, национални граници и климатични зони.

Като пример за това, Айвинд попадна на особено вълнуващ български пример на това, което в Норвегия би се наричало „gvävtak“ или „gvåv“, „kvav“ или „kavletak“, в зависимост от диалектната област, това е техника на покриване, от която в Норвегия съществуват само няколко примера и за която – до този момент – нито един от нас не беше чувал за международен еквивалент. А тук тя се появи като „абсолютно очевидно решение“ (макар и почти изчезнала традиция) в тази планинска област на България. Може би това ще се превърне в тема за бъдещо сътрудничество и обмен? „
Хората имат нужда от къщи, а къщите имат нужда от хора.“
Оле Х. Бремнес, от стихотворението/песента „Folk i husan“
Музеят на открито „Етър“ бе както мястото, така и домакинът на събитието. Преживяването на самия обект ме накара да преосмисля напълно какво може да бъде „добър“ музей на открито. Вече е сравнително широко разпространено схващането, че „едно от най-лошите неща, които могат да се случат на стара къща, е да попадне в музей“ — Балаз Шабо от Унгария представи няколко интересни гледни точки по този проблем. Но самият музей също послужи като богата отправна точка за допълнителни размишления по темата.

Колкото разбрах по време на престоя си в музея, в „Етър“ почти няма стари, пренесени постройки в най-„материалистичния“ смисъл. Има няколко забележителни исторически сгради, които винаги са стояли на мястото си и са били внимателно реставрирани до сегашния им вид, както и други, които включват стари — „автентични“ — елементи в иначе „нови“ реконструкции. По- голямата част от сградния фонд на музея обаче, ми казаха, е бил възстановен на място по исторически проучвателни чертежи. Оригиналите са били съборени през 30-те години на XX век, но за щастие са били внимателно документирани. Това, което посетителите виждат днес, са реконструкции, които не съдържат и частица от оригинален материал, но въпреки това предават впечатляваща картина на това, което е съществувало някога.

В сравнение с примери като дървената църква Гол в Норвежкия музей на културата в Осло, това повдига някои любопитни въпроси — дали църквата наистина е „по-автентична“ само защото съдържа повече оригинален материал? Църквата в музея е получила формата, която е смятано през 1880- те, че трябва да е имала през Средновековието. Затова външната ѝ част се състои почти изцяло от материал от 19-ти век, а „след като църквата е преместена в Норвежкия музей на културата през 1907 г., е поддържана сдържана вътрешна украса, при която разказването се фокусира върху Средновековието“. Така тя не предава нито вътрешния, нито външния си вид преди преместването, а по-скоро разказва историята за това как е бил въображаван Средновековието от края на 19-ти век насам.

Сигурен съм, че има подобни елементи и в „Етър“, но моето впечатление за музея беше по-убедително. Чудя се дали тази достоверност идва от факта, че като реконструкции сградите са оставени да бъдат оформяни по-пълно от текущото им ползване? Може би дори по-интересно от самите сгради беше това, с което музеят ги е запълнил — не само статични експозиции, а доколкото е възможно, живи занаяти в действие. Това не е уникално само по себе си, но пропорцията на „обитаеми“ сгради беше далеч по-голяма, отколкото съм виждал другаде, и усещах, че обитаването органично оцветява сградите в много по-голяма степен. Това беше особено забележимо в селската църква на територията, която служеше както като музейна експозиция, така и едновременно като активно място за молитва (според моето разбиране). Атмосферата, която това създава, е нещо, което рядко (ако изобщо) съм виждал да се възпроизвежда убедително, освен чрез истинска литургична практика.

Разбира се, възможно е просто да бях омагьосан от огромното количество течаща вода и въртящи се колела и зъбни колела на територията на музея — повечето сгради използваха водна енергия по един или друг начин. Водата, която тече, е трудно да не те плени. Не по-малко вълнуващо беше посещението ни извън музея, към живите занаятчийски традиции в Трявна. Там ни направиха обиколка както на музей на дърворезбата, така и на училище по изкуство, дърворезба и дизайн, както и посетихме няколко действащи дърворезбарски ателиета. Подобни преживявания стават още по-богати благодарение на местните домакини, които отварят врати, превеждат и споделят увлекателни истории и релевантен контекст. Много благодаря отново на Айвинд Фалк и Норвежкия институт за занаятите, че ме взеха с тях на това пътуване, както и на нашите прекрасни домакини в „Етър“ за поканата. Това беше чудесно преживяване и страхотна възможност за учене – с нетърпение очаквам следващата възможност да се срещнем!“


Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Без категорияпреди 3 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Културапреди 4 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Икономикапреди 4 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Икономикапреди 4 дниГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Кримипреди 4 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия
-
Икономикапреди 3 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 4 дниЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+
-
Новинипреди 2 дни11 ноември е Ден на национален траур








